Сега, предвид че това е аниме с дължина на епизодите по минута и построено около герой на фирма - не е нещо животопроменящо. Но брилянтно ли е? О, господи, да. Целият чар на епизодите е колко ежедневни и познати са. Всички имаме тежки дни на работа, недооценяват труда ни, всички познаваме и досадните персонажи около Retsuko. Също и всички като нея (или повечето поне) се опитваме да задържим фасадата на спокойствие, приемаме, кимаме, съгласяваме се. И когато дискретният агресивен метъл риф зазвучи знаем, че Retsuko е на ръба на нашето собствено избухване. Това може би прозвуча някак твърде дълбоко, но анимето е прекрасен начин и самите ние да отпуснем парата паралелно със симпатичната червена панда, която крещи в лицето ни.

А, и това, че са по минутка значи, че много успешно можем да изледаме някой епизод тоооооочно като някой ни е подлудил. Само идея.

​П.С. По график на 18 Април трябва да започне да се появява и по Netflix.

Дълго време съм доста пламенен фен на shoujo жанра, че даже май не ме е срам (много) от този факт. Но някак списъкът с манги и анимета, които си струва да се четат и гледат, поизтъня. Винаги едно и също, представено еднакво, с еднакъв развой, дори героите винаги си приличат. Не навлязох с особени надежди сред страниците на Taiyou no ie и....колко по-прекрасно беше така!

Сюжетът не е сложен или изненадващ, не се и стреми да бъде. Това обаче не попречи усмивка да се попрокрадне по устните ми и да прекарам една дълга нощ, докато не изгълтам всички глави, та чак и да посрещна изгрева. С дискретен хумор, със свеж привкус Taamo изгражда герои, с които да съпреживяваме, а не да идеализираме. Особено прекрасно впечатление ми направи, че любовта в мангата е засегната не само в лицето на романтичната връзка между мъж и жена, а се изследват и други нейни разновидности - семейна, между брат и сестра, връзката между родител и дете. Затворих последния том не с мисълта "Ех, как искам и аз такъв романс.", а някак щастлива за героите и дори.... вдъхновена? Което се случва рядко, след приключването на shoujo творба, ако трябва да сме честни.

За дългогодишни фенове на жанра, Taiyou no ie може да е като глътка чист въздух и свежест, че даже лъч надежда. Чудесна манга и за тепърва навлизащи в slice of life вселената. Заклети "противници" (макар това да звучи твърде агресивно) на подобен тип нежни заглавия вероятно няма да останат силно развълнувани, но пък за всичко има пръв път, нали?