Необикновен телефон в японска градина свързва хората с душите на починалите
Япония е страна на изненадите. Там може да се открият всякакви чудати и невероятни творения. Има една история, която звучи като приказка, но е самата истина. В префектура Ивате, Североизточна Япония, се намира „Бел Гардия“ – красива цветна градина с пейка и телефонна кабина. В нея е поставен стар телефон, който пренася послания от живите към душите на мъртвите. На това необикновено място е посветена книгата на Лаура Имай „Споделено с вятъра“.
Юй губи майка си и малката си дъщеря по време на цунамито от 2011г. След този момент, времето за нея сякаш спира. Част от душата й остава затворена на онова място, погълната от същото море, което отнася близките й. Когато чува за съществуването на „Бел Гардия“, тя решава да посети чудатото място, но така и не открива сили да влезе в кабината и да сподели мъката си. По пътя към градината, Юй среща различни хора, чиито съдби по магически начин се преплитат с нейната: лекарят Такеши, бабата с кученцето, Сузуки-сан – човекът, който се грижи за „Бел Гардия“, гимназистът Кейта, студентът Шио...
Разказът е красива, меланхолична история, изпълнена с носталгия и надежда. Той разкрива спомени за хора, живели някога някъде. Кратки подробности и моментни детайли ни откриват вратата към мисли, навици, мании, които допълват силата на повествованието.
В началото на пътуването пред нас застават съкрушени човешки същества, търсещи утеха на необикновено място. Но срещите им в приказната градина постепенно ги променят и на финала читателят открива, че духовното прераждане в крайна сметка е постижимо. Точно тази промяна позволява на опустошени от скръб хора да си помогнат взаимно, за да открият приятелството и щастието.
„Страданието е вечно“
Това гласи първата благородна истина на будизма. Земетресението от 2011г. ни я напомня осезаемо. Книгата започва със страдание, но завършва с изпълнение на третата и четвъртата благородни истини: „Страданието може да бъде преодоляно чрез правилно насочване на мислите и поведението“.
Романът на Лаура Имай е вдъхоновен от действителна телефонна кабина, поставена през 2011г. от Итару Сасаки, който искал чрез този необикновен способ да се свърже с душата на починалия си братовчед. След земетресението в района Тохоку, посещенията на това място рязко се увеличават и то се превръща в своеобразен оазис за душите на живите и мъртвите. Вятърът отнася спомени и молитви и те достигат предназначението си.
Няколко думи за авторката
Лаура Имай е италианка, родена в Рим. На 23 години пристига в Токио и пише дисертация по сравнителна културология с тема, посветена на съвременната японска писателка Йоко Огава (на български език има 2 преведени нейни книги – „Хотел Ирис“ и „Любимата формула на професора“).
„Споделено с вятъра“ - издателство „Прозорец“
Година на издаване: 2020
Превод от италиански: Ваня Трифонова
Художнк на корицата: Бояна Павлова
Можете да закупите книгата „Споделено с вятъра“ в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес - https://prozoretz.com/bg/knigi-45/spodeleno-s-vqtura-734
Kaze no Denwa/The phone of the wind – 2020
Научих за този мистериозен телефон в началото на 2020 година, когато на кинофестивала „Берлинале“ се появи филма „Телефонът на вятъра“ („Kaze no denwa“). Той беше включен в конкурсната програма на секция “Generation 14+”. Това е филм-пътуване, който разказва за белезите на хората, оцелели след опустошителното цунами през 2011 година. Едно момиче, изгубило семейството си и отглеждано от роднини, решава да предприеме трудно завръщане към миналото. Спомените и болката от случилото се я съпътстват неизменно, но по пътя си тя среща различни хора, скърбящи като нея. Заедно с тях, героинята се отправя към мистериозно място, за което само е чувала до този момент – „Телефонът на вятъра“. Според поверието, човек може да чуе шепота на изгубените си роднини, когато вдигне слушалката и набере произволни числа.
Филмът е изключително творение с убедителна история и автентични изпълнения на някои от най-талантливите японски артисти. На младата дебютантка Серена Мотола помагат Хидетоши Нишиджима, Томоказу Миура, Мирай Ямамото и Макико Уатанабе.
Лентата показва, че дори днес последствията от земетресението от 2011 г. не са отминали напълно. Съдбите на хората, останали без надежда и подкрепа, продължават да вълнуват японските режисьори. След творбите на Сион Соно, който прави цяла поредица от игрални филми, посветени на трагедията („Химизу“, „Земя на надеждата“, „Шепнещата звезда“), в последните години се появиха обнадеждаващи ленти по темата като „Асако I&II“ и „Телефонът на вятъра“.
Линк към филма „Телефонът на вятъра“- http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/17743-the-phone-of-the-wind-2020/
Автор: Мария Симеонова
Япония е страна на изненадите. Там може да се открият всякакви чудати и невероятни творения. Има една история, която звучи като приказка, но е самата истина. В префектура Ивате, Североизточна Япония, се намира „Бел Гардия“ – красива цветна градина с пейка и телефонна кабина. В нея е поставен стар телефон, който пренася послания от живите към душите на мъртвите. На това необикновено място е посветена книгата на Лаура Имай „Споделено с вятъра“.
Юй губи майка си и малката си дъщеря по време на цунамито от 2011г. След този момент, времето за нея сякаш спира. Част от душата й остава затворена на онова място, погълната от същото море, което отнася близките й. Когато чува за съществуването на „Бел Гардия“, тя решава да посети чудатото място, но така и не открива сили да влезе в кабината и да сподели мъката си. По пътя към градината, Юй среща различни хора, чиито съдби по магически начин се преплитат с нейната: лекарят Такеши, бабата с кученцето, Сузуки-сан – човекът, който се грижи за „Бел Гардия“, гимназистът Кейта, студентът Шио...
Разказът е красива, меланхолична история, изпълнена с носталгия и надежда. Той разкрива спомени за хора, живели някога някъде. Кратки подробности и моментни детайли ни откриват вратата към мисли, навици, мании, които допълват силата на повествованието.
В началото на пътуването пред нас застават съкрушени човешки същества, търсещи утеха на необикновено място. Но срещите им в приказната градина постепенно ги променят и на финала читателят открива, че духовното прераждане в крайна сметка е постижимо. Точно тази промяна позволява на опустошени от скръб хора да си помогнат взаимно, за да открият приятелството и щастието.
„Страданието е вечно“
Това гласи първата благородна истина на будизма. Земетресението от 2011г. ни я напомня осезаемо. Книгата започва със страдание, но завършва с изпълнение на третата и четвъртата благородни истини: „Страданието може да бъде преодоляно чрез правилно насочване на мислите и поведението“.
Романът на Лаура Имай е вдъхоновен от действителна телефонна кабина, поставена през 2011г. от Итару Сасаки, който искал чрез този необикновен способ да се свърже с душата на починалия си братовчед. След земетресението в района Тохоку, посещенията на това място рязко се увеличават и то се превръща в своеобразен оазис за душите на живите и мъртвите. Вятърът отнася спомени и молитви и те достигат предназначението си.
Няколко думи за авторката
Лаура Имай е италианка, родена в Рим. На 23 години пристига в Токио и пише дисертация по сравнителна културология с тема, посветена на съвременната японска писателка Йоко Огава (на български език има 2 преведени нейни книги – „Хотел Ирис“ и „Любимата формула на професора“).
„Споделено с вятъра“ - издателство „Прозорец“
Година на издаване: 2020
Превод от италиански: Ваня Трифонова
Художнк на корицата: Бояна Павлова
Можете да закупите книгата „Споделено с вятъра“ в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес - https://prozoretz.com/bg/knigi-45/spodeleno-s-vqtura-734
Kaze no Denwa/The phone of the wind – 2020
Научих за този мистериозен телефон в началото на 2020 година, когато на кинофестивала „Берлинале“ се появи филма „Телефонът на вятъра“ („Kaze no denwa“). Той беше включен в конкурсната програма на секция “Generation 14+”. Това е филм-пътуване, който разказва за белезите на хората, оцелели след опустошителното цунами през 2011 година. Едно момиче, изгубило семейството си и отглеждано от роднини, решава да предприеме трудно завръщане към миналото. Спомените и болката от случилото се я съпътстват неизменно, но по пътя си тя среща различни хора, скърбящи като нея. Заедно с тях, героинята се отправя към мистериозно място, за което само е чувала до този момент – „Телефонът на вятъра“. Според поверието, човек може да чуе шепота на изгубените си роднини, когато вдигне слушалката и набере произволни числа.
Филмът е изключително творение с убедителна история и автентични изпълнения на някои от най-талантливите японски артисти. На младата дебютантка Серена Мотола помагат Хидетоши Нишиджима, Томоказу Миура, Мирай Ямамото и Макико Уатанабе.
Лентата показва, че дори днес последствията от земетресението от 2011 г. не са отминали напълно. Съдбите на хората, останали без надежда и подкрепа, продължават да вълнуват японските режисьори. След творбите на Сион Соно, който прави цяла поредица от игрални филми, посветени на трагедията („Химизу“, „Земя на надеждата“, „Шепнещата звезда“), в последните години се появиха обнадеждаващи ленти по темата като „Асако I&II“ и „Телефонът на вятъра“.
Линк към филма „Телефонът на вятъра“- http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/17743-the-phone-of-the-wind-2020/
Автор: Мария Симеонова
