Бърз жест за поздрав - изплези си езика! Странно, нали? В Тибет е толкова нормално, колкото тук е здрависването. Съществуват различни предания относно как хората в Тибет са развили този обичай. Две от тях са, че това е започнало като "проверка" дали човекът не е зъл (не практикува черна магия, не борави с отрови или рецитира мантри със зла цел). Ако езикът му е черен, ами - лоши новини. Втората е подобна с различен акцент - черният език би бил символ на лоша карма, злини в минали животи, но отново е сигнал да се пазиш. Покажи ми езикът си и ще ти кажа дали си добър.

"Изплези си езика" е дело на Ма Дзиен - първата и последната му книга, издадена в родния му Китай. Първа и последна, защото след публикуването си през 1987г. попада под строга цензура, бива забранена и наречена "вулгарна, пошла книга, която оклеветява образа на тибетските събратя". И за времето си наистина е шокираща, бих казала, че дори сега е. Тибет често в ума ни придобива формата на далечно късче земя, обитавано от монаси, възвишени хора, търсещи просветление. Тибет често е и синоним на духовна възвишеност и дестинация за хора "търсещи себе си". Ма Дзиен поема на пътешествие из тази така увенчана с митове земя, за да избяга от арест в родния си Китай (дотогава се препитава като фотограф и художник, а след 1983г. те биват виждани като заплаха за китайското общество; започват масови арести). 

В петте разказа, съставящи книгата, авторът се сблъсква с масова бедност, глад, проституция и разрушение. Едно тибетско пътешествие, но не към спиритуално възвишение, а към спиритуален разпад. Разказите са едновременно документални и художествени. Ма Дзиен споделя, че е писал за Тибет, както го е преживял - в реалността и в ума си. През неговите очи надникваме не просто в страници с документалистика и сурови факти, а в преживяване - неговото собствено и това на местните хора. 

С книгата ме срещна случайното бродене из Столична библиотека. На рафта с нови или популярни издания, тази ми се плезеше (хах) и ме предизвикваше да я отведа у дома за една не твърде спокойна литературна вечер. Едновременно поглъщах бруталната реалност на Тибет и потрепвах от удоволствие пред творческия размах на Ма Дзиен. Толкова, толкова сурови "кадри", а описани така деликатно. "Посвещаване" - последният разказ беше и най-силен сред петте в моите очи. Не само заради информативната си стойност - различния Тибет, различните обичаи, различни хора. А защото под една или друга форма въпросите, които изникват в ума ми, докато погледа ми бяга по редовете, касаеха и мен. Докъде сме готови да стигнем в името на целта си? Колко време можем да издържим в студа преди да замръзнем? (Буквално и преносно.)

"Изплези си езика" издава изд. Жанет45. Преводът от китайски е дело на Стефан Русинов. 
 ISBN- 978 619 186 049 4

​Корейската поп култура е неустоима - толкова шарена, различна, богата и въвличаща в едно глобално общество от почитатели. Въпреки продължителните ми опити да не попадна под нейното влияние, един хубав майски ден позволих на Халлю вълната да ме залее и понесе със себе си. Намерих се в нещо като Страната на чудесата и даже се чудех защо не съм се гмурнала по-рано. Корейската поп култура обаче може да е и главозамайваща – понеже включва думичката „култура“ някак си мислиш, че познаваш Корея. Истината обаче далеч не е такава – Халлю вълната е феномен едва от 90те години на миналия век и макар, разбира се, корейската култура да се отразява в нея, тя далеч не я изразява пълноценно.

Книгата „Корейски разкази. Антология ХХ век“(изд. „Изток-Запад“) е една покана да се запознаем с част от истинската Корея. В разказите, поместени в нея, заварваме Корея под  японска власт.  В началото на ХХ в. (1910 г.) страната попада под японска окупация и така започва един от най-тъмните периоди в корейската история, продължил 35 години. Краят му настъпва заедно с края на Втората световна война, развоят на която обаче е и причината за разделянето на Корейския полуостров.

Разказите в антологията са сурови. Толкова сурови, че на моменти наистина усещаш горчив вкус. Мизерията и нищетата са на почти всяка страница, но сред тях проблясва богата палитра от човешки характери. Героите използват различни средства, но се борят за едно и също – за оцеляване, било то физическо или духовно. Борят се поне да запазят разсъдъка си, защото често за достойнство дори и дума не може да става. Някои от тях измислени, други истински, те са автентично отражение на света, на който са съвременници авторите. Мисълта, че такава е била реалността преди по-малко от 100 години е стряскаща, но трябва да се радваме, че  това е минало.

След като почетох тази антология, почувствах Корея по-близка - сякаш ми е разкрила страна от себе си, която дълго е била скрита. Сега отношенията ни са по-искрени. 

                                                                                                                  Автор: Емилия Кирчева

Държа в ръцете си новата книга на издателство "Милениум" и си спомням с усмивка на лице за един филм, който гледах преди няколко седмици. Лентата е китайско-индийска копродукция, посветена на известния пътешественик от VII в., китайският монах Сюендзан. Преди 1300 г. той поема по опасните пътища на запад, за да достигне Индия, където да изучи свещените текстове на будизма. В Китай по онова време се нуждаели силно от оригиналните писания, даващи дълбочина и правилен поглед върху тази философия. Пътят на Сюендзан бил осеян с множество опасности и перипетrи, но каква била радостта му, когато пристигнал в прочутия университет Наланда и започнал да събира знания, които по-късно предал на бъдещите поколения. Тези знания са запазени и до днес. Те са пътят към духовното спасение на човечеството. 

"Сидхарта и пътят към нирвана" съдържа 44 притчи за създателя на будизма, разположени на 170 страници и допълнени с мисли и цитати. В уводната част ще се запознаете с историята на принц Сидхарта, обвита в легендарна окраска, разпространявана до ден днешен в почти еднакъв вариант. По подобен начин режисьорът Бернардо Бертолучи ни я показва през 1993 г. в своята кинолента "Малкият Буда". 

Преди да стане Буда ("напълно просветен"), Сидхарта Гаутама бил принц в едно от малките кралства на Северна Индия. Той тънел в разкош и не знаел нищо за света извън дворцовите стени. Когато пораснал, съдбата го сблъскала с т. нар. "гранични ситуации" (той видял в един ден старец, болен човек и мъртвец), които отворили очите му и го накарали да захвърли стария си живот, за да стане отшелник. Целта му била да открие лек за страданията на хората. Търсел истината за живота и смъртта. След като дори крайният аскетизъм не успял да преодолее собствените му терзания и да му донесе просветление, Сидхарта осъзнал, че крайностите не водят до резултат. Историята, обвита в легенди, разказва че след дълго търсене, принцът прозрял истината и получил така жадуваното просветление под клоните на едно смокиново дърво в град Бодгая. Той изпаднал в състояние на нирвана. Страданията изчезнали и с това крайната цел била постигната.

"Всичко се променя. Нищо във Вселената не се губи. Тя е подчинена на закона за кармата (причината и следствието). Всичко, което ни се случва, е резултат от собствените ни мисли и действия." От тези думи изкристализират четирите благородни истини на будизма:
* Страданието е вечно
* Страданието е причинено от копнеж, силно желание по нещо.
* Страданието може да бъде превъзмогнато
* Правилно насочване на мислите и поведението

Силата на книгата се крие в обикновените думи, които казват много истини. Твърдата увереност на Буда, че всеки сам трябва да изживее и изстрада собствения си път и да достигне до своите отговори, е неизменна и до днес. Неговото учение може само да даде насоките, но тълкуването и изборът зависят изцяло от одления човек. 

Вероятно искате да достигнете успокоение или духовно просветление?! Но дори да не се стремите съзнателно към този висш идеал, можете да попиете от мъдростта на Изтока и притчите на будизма, като разгърнете тази малка книжка. Всяка страница ще ви донесе ново познание и ще усмихне времето, прекарано в четене.

                                                                                                               Автор: Мария Симеонова 

​



​







​





​Ще излъжа, ако напиша, че не очаквах един ден тази книга да се появи у нас. Тя е толкова скромна и така прекрасна, че оставя траен отпечатък в дълбините на душата. Нобеловият лауреат Кензабуро Ое казва следното за авторката: "Йоко Огава е способна да пресъздаде най-тънките нюанси на човешката психология в елегантна и проникновена проза ".

Японците могат да изразяват по най-добрия начин красотата на простотата. За тях красотата е навсякъде. С прочитането на "Любимата формула на професора"(изд. Colibri) ще се убедите, че я има дори в числата.

Представете си, че човешката памет трае само 80 минути. Какви бихте направили за това време? Как бихте съхранили най-ценните моменти, прекарани с близки и приятели? След края на тези 80 минути животът започва отначало...

Това е накратко историята, с която ще се сблъскате в романа. Тя представя един самотен, 64 годишен математик, с 80-минутна памет, който започва да контактува с новата си икономка и нейния 10-годишен син по необикновен начин - чрез магията на числата. Дори да сте скарани с математиката, произведението ще ви очарова по най-неочакван начин и ще ви убеди, че между човешката съдба и цифрите има феноменална зависимост. Да съчетаеш привидно несвързани числа, да ги обвиеш и да създадеш цяла фантастична Вселена, е умение, което малцина могат да направят. Авторката го постига с невероятна лекота. 

За авторката:
Йоко Огава (小川 洋子) е родена на 30 март 1962 г. Завършва университета "Васеда". До 1988г. публикува над 40 произведения в различни жанрове. През 2006 г. става съавтор на "Въведение в най-елегантната математика в света" задно с математика Масахико Фудживара. Творбата е създадена като диалог, показващ изключителната красота на числата. Настоящата книга е естественото му продължение.

Награди:
1988 - награда за дебют "Кайен" (Benesse) за произведението "The Breaking of Butterfly";
1990 - награда "Акутагава" за "Pregnancy Calendar";
2004 -  награда "Йомиури" за "The Professor's Beloved Equation" (Bookseller's Award);
2004 -  награда "Изуми Кьока" за "Burafuman no maisō";
2006 -  награда "Танизаки" за "Meena's March";
2008 - награда "Шърли Джаксън" за "The Diving Pool";
2014 -  Independent Foreign Fiction Prize - кратък списък за "Revenge: Eleven Dark Tales".

​Екранизацията:
Филмовата версия на романа, създадена през 2006, е дело на режисьора Такаши Коизуми (After the Rain, Letter from the Mountain, A Samurai Chronicle). Преведена е на български, благодарение усилията на преводачи от интернет общество "Eastern spirit". За разлика от оригиналната работа, която показва историята през погледа на Кьоко, филмът е предаден от гледната точка на 29-годишния Рууто, който разказва спомените си за Професора на група ученици. 

В колекцията си лентата има две награди и няколко номинации, включително номинация на Японската академия за главна мъжка роля на Акира Терао. За въздействието на творбата основен принос има откровената и непринудена игра на артистите. Професорът - Акира Терао, е познат на публиката с ярките си участия във филми на Акира Куросава. Избран е напълно удачно за образа. Ери Фукацу е повече от отлична съвременна актриса, която се справя безапелационно с характера на Кьоко. Присъствието на Рюсей Сайто като малкиият Рууто и Хидетака Йошиока като неговото голямо "аз", допълва перфектно картината.

С тази книга развихме любовна история, достойна за филм. Изобщо разбрах за нея, тъй като ми я препоръчаха, като "твърде брутална" и още с това описание бях влюбена. Сцена две се разви на пролетния панаир на книгата, когато напълно буквално "Обици и змии" веднага попадна пред погледа ми на щанда на изд. "Жанет 45" (а българското издание е от 2009 година, не е прясна-прясна). Трети и финален кадър беше прочитането. На един дъх, с широко отворени очи, бързащи по редовете. Сто и единадесет страници минаха през ума ми като миг и щом я затворих си казах единствено - "Ебаси!". Това беше моята книга.

"Седнала между Ама, който беше пребил до смърт друг човек заради мене, и Шиба-сан, който пък изпитваше неистово желание да ме убие, аз се зачудих дали някой ден един от двамата няма да ми отнеме живота."

 Сюжетът следва нестабилния живот на Луи из по-тъмната страна на Токио. Всеки ден си прилича с другия - пропит с алкохол, смърт (под една или друга форма), подозрителни субстанции и срещи с още по-подозрителни типове. Нищо не може да я развълнува вече. Емоциите са отдавна забравено украшение към живота, единствено суровата болка е способна да разтърси съществото на момичето из основи. 

"Спомних си думите му, че само Бог има право да променя човешкото тяло... Хм... е, в такъв случай ще трябва да стана богиня."

Уверена съм, че на пръв поглед това може да изглежда като скандална творба - шокираща просто, за да шокира. Авторката определено не се притеснява да нарича всяко нещо с името му. Секс, наркотици, пристрастявания, екстемни модификации на тялото - нищо не е твърде табу, че да бъде премълчано. Няма нереалистичен Дисни щастлив край, няма я романтичната Япония, нито традиционната Япония, а само животът на едно слаботелесно безчувствено момиче в огромната столица. А аз искам да чета точно за това момиче!

"Обици и змии" с автор Хитоми Канехара е преведена от японски, благодарение на Мая Милева и се издава от изд. "Жанет 45". 
ISBN: 9789544915148

На пръв поглед сред страниците на книгата читателят би могъл да получи пълна информация за чисто физическия аспект на едно бойно изкуство - раздели за подготовка, подвижност, методи на атака. Съдържанието на Пътят обаче надхвърля физическото. Самият Брус Ли е виждал този свой труд като своеобразна автобиография, която отразява не само стил, а завършен начин на живот, философия, по която авторът е прекарвал дните и годините от живота си. 

"Самоизразяването е нещо тотално, непосредствено, независещо от представата за време. Вие можете действително да изразите себе си само тогава, когато се освободите - физически и духовно - от фрагментарността."

Пътят на изпреварващия юмрук (превод от китайски за джит кун до - 截拳道). А колкото повече чета, толкова повече си мисля, че целта е ние да изпреварим юмрука. По редовете не намирам указания просто как да се бием по-добре с другите. Но навсякъде намирам как да победим себе си.

"Класическият човек е само сбор от рутина, идеи и традиции. Когато извършва някакво действие, той вижда всеки настоящ момент в рамките на миналото."

Преводът е дело на Теодор Леков.
ISBN: 9786191529575
​Издава Изток-Запад.

                                                                                               Автор: Лилия Божинова

Митовете и легендите са любимо четиво на малки и големи. Особено интересни са и за феновете на Далечния изток, които имат желание да се запознаят по-обстойно с тази тема. 
​
"Митология на Япония" е  една от най-новите книги на издателство "Изток-Запад", която може да бъде закупена в страната. 
На 17 май присъствах на официалната й премиера в софийската книжарница "Хеликон". Събитието събра над 70 почитатели на Япония и запалени киномани, които бяха нетърпеливи да се запознаят с разработката на Братислав Иванов по въпроса. Повече от час всички слушаха в захлас представянето от страна на автора, който сподели изключително интересни подробности около създаването на книгата.

Ако искаме да разберем японския светоглед, е необходимо да се запознаем с митологията, религията, културата и историята на този народ. Така ще придобием по-сериозна представа за дълбоката душевност, която той носи. Оказва се, че широко разпространени клишета за Страната на изгряващото слънце в много отношения не отговарят на истината и в по-голямата си част са измислени, за да покрият западните представи за далечния, непознат и тайнствен източен свят. Какво тогава представлява Япония и какви хора са японците? На тези въпроси отговорите може би ще разбули настоящото четиво.

Запознаването с митологията на дадена страна е начин да се надникне зад фасадата и да се разбере (доколкото е възможно) мисленето и поведението на хората, живеещи там. Когато говорим за японска митология, си спомням една малка, стара и прашна книжка на Йоланта Тубелевич, преведена у нас през далечната 1986 г. Оттогава не е правена друга разработка по темата. Братислав Иванов е първият български автор, който се заема да изследва задълбочено този въпрос. Всъщност, преди тази книга, той вече има издадени други три заглавия, посветени на страната - "Японската цивилизация", "Японската религия" и "История на Япония". С новото предложение затваря кръгът, чрез който читателите могат най-ясно да се запознаят с Япония и културата й.

Разположен на близо 200 страници, текстът разкрива връзката между митологията и религията. Като истински гид, авторът повежда читателите сред сакралните места и обекти на страната, открехва ствета на митологичното чрез древните хроники Коджики и Нихонги. Сред шинтоистките митове се открояват тези за Съвторението, Усмиряването на страната и слизането на Небесния внук. Безспорно тук най-популярни са легендите за император Джинму, героят Яматотакеру и приказката за Таро Урашима. Отделям специално внимание на последната, понеже това е една от най-ранните истории за пътуване във времето, създадена далеч преди класиките на Хърбърт Уелс. Тя със сигурност ще допадне на любителите на научната фантастика. Преминавайки към будизма, читателят ще научи повече за шинто-будисктия синкретизъм, който е дълбоко вкоренен в съзнанието на хората и изгражда японския светоглед. Тук ще се запознаем отблизо с прословутите седем бога на щастието, които заемат важно място в японския пантеон. До тях застава и богинята на милосърдието - Канон, позната на публиката от множество филми и анимета. Не е забравен и героичният епос, който представя преданията, превърнали исторически фигури в легенди. Такъв е случаят с Йошицуне и Бенкей, за чиито приключения може да напишем цяла дисертация. В богатия митологичен свят на Япония шестват Тенгу и Каппа, демоничните они и призрачната юки-онна. Без съмнение, малките деца най-много ще се зарадват на магическите животни - лисицата (кицуне), енотът (тануки) и котката (неко). Ако това не ви е достатъчно, насладете се на любопитните илюстрации, които прекрасно онагледяват написаното.  

На добър път из дебрите на японската митология!

Няколко думи за автора:
Братислав Иванов е японист, завършил Японски език и литература в Московския държавен университет. Специализира в Института за японски език към Японската фондация. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Голяма част от книгите, които пише, са свързани с японския език. Известен е и с преводите си на класическа японска поезия. През 2009г. е удостоен с Оредн на изгряващото слънце  за принос в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България. B момента е директор на Българо-японския образователен и културен център към 18 СОУ „Уилям Гладстон“ в София.

Поверието гласи, че любовта заслепява, кара човек да оглупее и околните да се дивят как може така да се подведе по любимия. За страничен наблюдател любовта е върховна лудост. През очите на двамата заместени обаче прозира напълно нов свят. Свят, в който те са самодостатъчни и готови на безумици в името на общото бъдеще. 

Сборникът "Татуировката" съдържа общо 5 от най-добрите творби на Джуничиро Танидзаки, всички обединени от множеството проявления на любовта и на любимата. Във всяка една бива изграждан напълно нов образ на обожание - жена, но не сляпо боготворена като съвършена. Всяка една има фатални недостатъци, които я правят още по-фатално неустоима.

Трябва да призная, че и петте истории не можех просто да оставя и довърша по-късно. Всяка грабва по различен начин и оставя не малко поводи за размисъл след себе си. Две от тях обаче разтърсиха западната ми представа за любов из основи. "Татуровката" - дала и името на книгата е особен разказ. Границата между любима и демон (която рядко подозираме, че изобщо може да съществува) се размива по страниците. Интересно, но това е и разказът, с който Танидзаки се прочува. Може би заради силната си символика или защото извиква в читателя дълбоко потискани подозрения за унищожителната страна на любовта? Отговорът ще е различен през очите на всеки.

"Ключът" не са просто паралелните дневници на двама съпрузи. Той е като малка дупчица (или ключалка), през която надникваме в техният най-интимен живот. И колкото повече ни досрамява да гледаме, толкова по-трудно отдръпваме очи. Публикувана за пръв път през 1956 г., тази история скандализира японското пуританско общество и смело изкарва на преден план проблеми, които всички съпрузи имат. Интимността е представена през призмата на естественото, не на срамното. Съпругата отново е натоварена с най-пъстрата и многопластова личност сред останалите герои.

Нужно е да спомена, че "Комедиантът", "Аз" и "Портретът на Шункин" не отстъпват по майсторство. Но всяка от творбите по своему разкрива различен тип любов, в различен етап на човешкия живот и читателят има свободата да се припознае в някоя, докато в друга да разкрие неподозирани кътчета от душата си. Танидзаки майсторски разнищва една и съща емоция от милион различни ъгли.

Джуничиро Танидзаки е едно от големите имена на модерната японска литература. Внушителната му библиография му носи сравнения със западни писатели от ранга на Оскар Уайлд и Бодлер, дори стига близо до Нобелова награда за литература, но за нещастие смъртта му през 1965 година прави победата почти невъзможна. Неговото литературно наследство обаче продължава да смайва с майсторското си написване и 131 години след неговото рождение. Сборникът "Татуировката" е издаден през 2016 година в памет на автора и юбилея от раждането му.

За българския пазар разпространява издателство Апостроф под превода от японски на Вера Вутова-Стефанова и Дора Барова. I​SBN:978-954-2962-42-7

                                                                                                Автор: Лилия Божинова