Цао Сюецин
                                           Сън в алени покои, том 1
                                          Dream of the Red Chamber 
                                             紅樓夢

                                                         Класика на класиките
Държа в ръце една от най-красиво извезаните книги, на които съм попадала напоследък. Оформена в изтънчен китайски стил, с традиционни рисунки (не японски или корейски, както много често се случва с илюстрациите на преведени на български далекоизточни творби) и автентично изглеждащи щампи, които придават особена тежест на томчето. Препоръчвам на книгоманите да се сдобият с екземпляр с дебели корици, който наистина е луксозен, стилен и здрав. Издателство "Изток-Запад" с право може да се гордее, че представя на родната публика творба с подобна подвързия.
Припознават тази книга като една от четирите велики класики на китайската литература. Смята се, че тя е китайската класика на класиките - шедьовър с непреходно значение.
Раманът "Сън в алени покои", или Dream of the Red Chamber, е известен също с името  „Историята на камъка“, под което е публикуван анонимно в средата на XVIIIв.

                                      "Truth becomes fiction when the fiction's true;
                                      Real becomes not-real where the unreal's real."
                                                     Dream of the Red Chamber
​Произведението предоставя подробен запис на живота в двата клона на аристократичния род Дзя - дома Жунгуои и дома Нингуо, които съжителстват като съседи в китайската столица. Техните прадеди получават имперски титли в миналото, което впоследствие донася на семействата почести и слава. 
"Сън в алени покои" описва във великолепни натуралистични детайли богатството и влиянието на Дзя по онова време и очертава последвалия упадък на фамилията.
Основният герой на романа е безгрижният наследник на семейството - Дзя Баою, роден под щастлива звезда. Историята следва романтичното съперничество и приятелство между Баою и двете му братовчедки, показани на фона на отслабващото състояние на рода. Сюжетът изобилства от сложни портрети на многобройните женски персонажи. Героите са ярки и запомнящи се. Абсолютно реалистични. Те са истински хора: нито "напълно добри, нито съвсем лоши".
Двете основни теми в новелата са романтичната любов и преходността на земните, материални ценности.
Романът дава автентична представа за китайската култура от времето на дин. Цин. Показва я във всичките й аспекти, включително медицина, кухня, чайна церемония, празници, притчи, митология, конфуцианство, будизъм, даоизъм, традиционна опера, музика, архитектура, погребални ритуали, живопис, класическа литература и др. Забележителна е употребата на поезия в оригиналните глави, написани от Цао Сюецин.
Митология, ежедневие, богатство и разкош, възход и падение, реално и нереално - всичко това може да се открие сред страниците на  книгата.

                                                                 За автора 
Предполага се, че първите 80 глави на "Сън в алени покои" са написани от Цао Сюецин. Причината е фактът, че в тях съществуват множество автобиографични препратки, свързани със семейството на Цао. Останалите 40 глави са добавени впоследствие, за да придобие произведението настоящия си вид.
Още в първата глава на творбата, писателят уточнява, че това е полуавтобиографична книга, предназначена да увековечи жените в рода му. Тя отразява възхода и упадъка на собственото му семейство, което живее по времето на дин. Цин (1644-1812). Романът е забележителен не само с огромния си обем (първият том обхваща 30 глави, разположени на близо 600 страници) и психологическа дълбочина, но и с точното и подробно наблюдение над живота и социалите характеристики на китайското общество от XVIIIв.
Новелата е написана на народен, а не класически китайски език. Авторът е добре запознат с китайската поезия и с класическия китайски език, но избира за основен в творбата си пекинският мандарински диалект, превърнал се в основа на съвременния китайски език. 
Романът е публикуван за пръв път през 1791г. със съдържание от 120 глави. До този момент е разпространяван ръкописно под различни заглавия, с 80 глави. Днес могат да се открият няколко негови ръкописа на различни места в Китай и Европа. Ръкописът "Jiaxu" (датиран от 1754 г.) се намира в Шанхайския музей, ръкописът "Jimao" (1759) - в Китайската национална библиотека, а ръкописът "Gengchen" (1760) се съхранява в библиотеката на Пекинския университет. Институтът за ориенталски изследвания в Санкт Петербург също има копие от романа, датиращо от 1791 г.
Изглежда произведението е забулено от мистерии и догадки. Вселената на "Сън в алени покои" е необятна. Тя продължава да бъде обект на изследвания и дискусии до ден днешен. 

                                                              Адаптаци
"Сън в алени покои" има над четиринадесет адаптации на голям екран, включително филм от 1944 г., режисиран от Bu Wancang, хонконгска екранизация на Shaw Brothers с участието на Силвия Чан и Брижит Лин и продукция от 1988г., който се превръща в най-дълият китайски филм с продължителност от 735 минути. 
Телевизионните адаптации са над 10 (оперните също са многобройни) и включват прочутата поредица от 1987 г., която според мнозина в Китай е почти окончателно адаптиране на романа. 

Автор: Мария Симеонова

                                                  След мръкване
                                                    アフターダーク
                                                      After Dark 

                                    Нощта през погледа на Мураками
                 "Time moves in its own special way in the middle of the night. You can't fight it."

Ако, след два прочетени романа и няколко сборника с разкази, ме попитате, коя е любимата ми творба на Харуки Мураками, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя е една от онези странно-интересни книги, за които не можеш да се обясниш, защо са ти харесали, но някъде дълбоко в себе си знаеш, че това  е така. Оставя те с лека усмивка, пълна с изумление и вълнение от необяснимото, до което си се докоснал. Въпреки че името на новелата предполага наличието на тъмнина, меланхолия и страх, след прочита й читателят получава повече светлина и надежда, отколкото е предполагал първоначално. У него остава приятното чувство на недоизказаното и мистериозното. На спокойствието. Убеждението, че на героите предстои нещо ново и прекрасно, е безусловно запечатано на последните редове в книгата. 
Колко от хората, които не могат да спят нощем, ще се похвалят, че са прекарали качествено часовете след мръкване? Вероятно на малцина биха се случили необикновени неща, които ще им помогнат да осъзнаят по-добре живота си и света около тях.
Действието в "След мръкване" се развива между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. В рамките на една нощ, романът ни отвежда в големия мегаполис Токио и ни потапя в тъмната страна на японската столица. Поемайки камерата на умел "оператор", Мураками ни запознава с главната героиня, 19-годишната Мари, която прекарва нощните часове в бар, където чете книги. Към нея се присъединява студентът Тацуя, силно пристрастен към тромбона и песента "Five Spot After Dark" на Къртис Фулър. Освен двамата младежи, окото на "камерата" в определен момент ни сблъсква с мениджърка на любовен хотел, наречен "Алфавил" (подобно на германската електропоп група, която става известна с хита „Big in Japan“ или на едноименния филм на Годар?!), китайска проститутка и офис работник със садистични наклонности, проявили се след системно недоспиване. Какво свързва тези, на пръв поглед различни, хора? Как съдбите им се преплитат в една единствена нощ?
Части от историята се случват в странен свят, намиращ се на границата между реалността и съня. Всяка глава започва с изображение на часовник, отброяващ преминаването на времето. За да ни озадачи още повече, Мураками добавя още един персонаж в сюжета - спящата сестра на Мари. Подобно на Снежанка, тя е заспала непробудно в стаята си и за момента изглежда, че на света няма сила, способна да я събуди. 
Внезапна агресия, мисли, чувства, халюцинации, огледални стаи, странни отражения, фантастичен реализъм. Паралелният свят, в който писателят ни отвежда, се появява само с падането на нощта. Удивително е, как от повествованието струи феноменална магическа поетичност, каквато едва ли предполагаме, че можем да открием в подобно произведение. Повествованието се води по такъв начин, че неусетно въвлича читателя в случващото се от другата страна на "екрана." Кара го да си представи, че е там, на място и вижда от близка или далечна дистанция цялата картина. Може да усети чувствата на героите. Сякаш гледа филм, в който е пасивен наблюдател. Кадър по кадър. Всичко изглежда толкова истинско. 

Критиката не е дала много висока оценка на тази книга. Основният й довод е финалът или по-скоро липсата на такъв в класическия смисъл на думата, но за мен именно този край прави историята типично японска и дава на читателя повече поле за размисъл. Разказ за малките хора в огромния град, които търсят своята изгубена идентичност.
И ако отново ме попитате, коя е любимата ми книга на автора, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя най-добре пасва на душевността ми. Чувствам я най-близка.
Интересно е, че докато четох произведението, то ми навяваше асоциации с два японски филма от последните години. Историята с хотела и китайката много прилича на "Сбогом, Кабукичо" (2014) на реж. Рюичи Хироки. Всичко останало, включително заглавието, напомня на "Нощното небе над Токио е най-наситено синьо" (2017). Поезията, която лъха от нощния роман на Мураками, е напълно сравнима с поезията във филма на Юя Ишии.
След всички тези разсъждения, стигам до извода, че книгата е идеална за филмиране на голям екран. Ако някой умел режисьор се заеме с нея, без съмнение, ще се получи чудесна екранизация.
​
Новелата "След мръкване" е издадена в Япония през 2004г. В България се появява десет години по-късно, влизайки в каталога на издателство "Колибри". Преводът е на Владимир Германов, а оформлението на корицата - на Стефан Касъров.
                                                             Приятно четене!

Автор: Мария Симеонова

В началото на март месец по рафтовете на книжарниците занаднича малка червена книжка. Малка по формат, по нищо друго. Твърди корици, с бели лъскави страници, от тези дето разлистваш някак с благоговение, изпъстрена с илюстрации и изпипана до малките детайли. "Призрачна Япония" на Лафкадио Хърн! Подзаглавието "Легенди и фантазии" и освирепелият поглед, които ни посрещат от корицата, изобщо не оставят място за съмнение какво ще открием из 288те красиви страници на книгата.

В съдържанието ни очакват 35 кратки истории, легенди или почти митологични сказания. Преди да се потопим пряко в тях, вероятно и вие, както и аз преди, се чудите кой е Лафкадио Хърн, защо пише за Япония и защо, аджеба, да четем неговите сказания за японски легенди. Рядко включвам биографична част в ревютата си, но в неговия случай е някак наложителна. Дори смея да кажа, че книгата ми бе по-интригуваща вече с неговата лична история на ум.

Още като бебе напуска Гърция, живее в Ирландия, после във Франция, в САЩ дълги години, бива изпратен и на Мартиника (остров в Карибско море) - в общи линии, няма "свое" място. Свой дом даже или изобщо някъде, където да му се иска да се върне. Докато не започва страстната му любовна история с Япония. През 1890 година бива изпратен в там, където и остава до смъртта си през 1904. Именно в страната на изгряващото слънце той намира и любовта в лицето на Коизуми Сецу, дъщеря на самурай, с която встъпват в брак и имат четири деца. Приема Япония като свой дом, какъвто не е имал досега, заедно с това получава и името Кодзуми Якумо. След като през живота си минава през всякакви религии, накрая приема будизма като свой път. Хърн напълно се отдава на новата си родина като изучава литературата, традиционната японска култура, нравите с абсолютна почит и внимание. В момента, неговата първа къща в градчето Мацуе е превърната в къща-музей.

Време е май да сложа спирачки на словото си, въпреки че мога да си разсъждавам вечно и за автора, и за книгата му. Няколко други разказа, които бих искала да спомена като препоръка (освен че препоръчвам всички) са "Ездачът на мъртвата", "Жената от огледалото" и "Четиво от книгата на сънищата". Не се притеснявайте да четете, дори да не сте фен принципно на "плашещи" книги. Сред страниците на "Призрачна Япония" ще намерите най-вече словото на един страстен любител и познавач на традиционната култура, както и много типично японски елементи, които си струва да бъдат опознати. Както самият Лафкадио ни посреща встъпително в книгата:

"За мене думите имат цвят и нрав. Имат лица, изражения, обноски, жестове, настроения, темперамент и странности. Имат отенъци, нюанси и характерни черти."

Дали ще успеем да видим нюансите на думите и техните лица... май си зависи само от нас.
​
"Призрачна Япония" на Лафкадио Хърн се издава от "Изток-Запад"  и може да бъде намерена из книжната мрежа на България, както и онлайн под ISBN 978-619-01-0202-1.

​През последните няколко години интересът на международната публика към корейската литература нараства и несъмнено това се дължи отчасти на широката популярност на авторката Хан Канг и наградата за преводна литература Man Booker, която тя получи през 2016 за романа си The Vegetarian. Конкуренцията за приза беше изключително силна, но журито предпочете романа на Канг пред „Странност на ума“ на Нобеловия лауреат Орхан Памук и The Story of the Lost Child на нашумялата италианска писателка Елена Феранте. Хан Канг е първата представителка на страната си, удостоена с наградата, а The Vegetarian е изобщо първата й книга, преведена на английски език. 

                                                      "Вярвам, че хората трябва да са растения."

Тези думи на великия поет модернист И Санг, написани по време на японската окупация над Корея на забранената по това време азбука хангъл, обсебват Хан и са семената, от които ще се роди The Vegeterian. Илюстративните образи на И Санг, които показват действието на насилието на империализма върху колониалния човек, се отразяват в сюрреалистичното и живописно изображение на личния бунт на жената в The Vegeterian. Първоначално публикуван в три новели в Южна Корея преди близо десетилетие, романът първоначално бива приет като "много краен и ексцентричен" в Корея. Изненадващ е успехът, който книгата въпреки това успява да пожъне – превръща се в международен култов бестселър, продаван в двадесет държави и носител на награда след награда. Романът разказва историята на Йеонг-хe, която, преследвана от гротескни сънища, първо спира да яде месо, а после и изобщо храна, в радикален отказ от жестокостта и унищожителните сили, присъщи на човека. В патриархалното корейско общество, където вегетарианството е рядко явление, действията на Йеонг-хе водят до отхвърлянето и от семейството й и институционализирането й в заведение с душевноболни. Намесването на еротика в наратива добавя още нива в изследването на темите за насилието и човешката природа в романите на Канг. Анорексичното тяло на главната героиня е провокативен психологически портрет на начина, по който една жена решава да се отнесе с тялото си.

Тази година авторката отново е срeд 13-те номинирани за международната награда Man Booker за романа The White Book. Книгата съдържа общо 65 разказа за всичко бяло, включително завивки и дрехи за новородени деца, захарни кубчета и ориз. Книгата се разказва името на жената "Аз" и по-голямата й сестра "Тя". В книгата, съставена от три части – "Аз", "Тя" и "Всичко бяло", Канг разказва истории за неща, които никога не се замърсяват или повреждат. Фондацията, организатор на конкурса, ще обяви шортлист от шест кандидати през април месец, а крайният победител ще бъде обявен на 22 май.

___________________________________________________________________________________​

Хан Канг е родена през 1970 г. в Гуанджу, Южна Корея. Баща й, новелистът Хан Сунг-уон, трудно печели пари с творчеството си и затова семейството се мести често. Тя казва, че й е било трудно, когато е била още дете, но всичко е било наред, защото се е заобикаляла с книги. Когато е на 9 семейството и се установява в Сеул, месеци преди избухването на сблъсъците в Гуанджу от 1980 г., когато въоръжени сили на правителството нападат цивилни, протестиращи срещу авторитарното управление, и стотици биват убити. Хан Канг не става директен свидетел на събитието, но то оставя огромен отпечатък върху вижданията й както за способността на хората да упражняват насилие, така и за съпричастността и изкуплението. Нейното изумление от тези противодействащи си импулси е движещата сила зад много от творчеството й. Конкретно за The Vegeterian казва, че са я занимавалия мисли относно спектъра на човешкото поведение и се е питала дали човек може да живее напълно невинен живот в днешния пълен с насилие свят и какво ще стане, ако някой опита да го направи. Към момента авторката работи като професор в отдела за творческо писане в Сеулския институт по изкуствата.