Цао Сюецин
Сън в алени покои, том 1
Dream of the Red Chamber
紅樓夢
Класика на класиките
Държа в ръце една от най-красиво извезаните книги, на които съм попадала напоследък. Оформена в изтънчен китайски стил, с традиционни рисунки (не японски или корейски, както много често се случва с илюстрациите на преведени на български далекоизточни творби) и автентично изглеждащи щампи, които придават особена тежест на томчето. Препоръчвам на книгоманите да се сдобият с екземпляр с дебели корици, който наистина е луксозен, стилен и здрав. Издателство "Изток-Запад" с право може да се гордее, че представя на родната публика творба с подобна подвързия.
Припознават тази книга като една от четирите велики класики на китайската литература. Смята се, че тя е китайската класика на класиките - шедьовър с непреходно значение.
Раманът "Сън в алени покои", или Dream of the Red Chamber, е известен също с името „Историята на камъка“, под което е публикуван анонимно в средата на XVIIIв.
"Truth becomes fiction when the fiction's true;
Real becomes not-real where the unreal's real."
Dream of the Red Chamber
Произведението предоставя подробен запис на живота в двата клона на аристократичния род Дзя - дома Жунгуои и дома Нингуо, които съжителстват като съседи в китайската столица. Техните прадеди получават имперски титли в миналото, което впоследствие донася на семействата почести и слава.
"Сън в алени покои" описва във великолепни натуралистични детайли богатството и влиянието на Дзя по онова време и очертава последвалия упадък на фамилията.
Основният герой на романа е безгрижният наследник на семейството - Дзя Баою, роден под щастлива звезда. Историята следва романтичното съперничество и приятелство между Баою и двете му братовчедки, показани на фона на отслабващото състояние на рода. Сюжетът изобилства от сложни портрети на многобройните женски персонажи. Героите са ярки и запомнящи се. Абсолютно реалистични. Те са истински хора: нито "напълно добри, нито съвсем лоши".
Двете основни теми в новелата са романтичната любов и преходността на земните, материални ценности.
Романът дава автентична представа за китайската култура от времето на дин. Цин. Показва я във всичките й аспекти, включително медицина, кухня, чайна церемония, празници, притчи, митология, конфуцианство, будизъм, даоизъм, традиционна опера, музика, архитектура, погребални ритуали, живопис, класическа литература и др. Забележителна е употребата на поезия в оригиналните глави, написани от Цао Сюецин.
Митология, ежедневие, богатство и разкош, възход и падение, реално и нереално - всичко това може да се открие сред страниците на книгата.
За автора
Предполага се, че първите 80 глави на "Сън в алени покои" са написани от Цао Сюецин. Причината е фактът, че в тях съществуват множество автобиографични препратки, свързани със семейството на Цао. Останалите 40 глави са добавени впоследствие, за да придобие произведението настоящия си вид.
Още в първата глава на творбата, писателят уточнява, че това е полуавтобиографична книга, предназначена да увековечи жените в рода му. Тя отразява възхода и упадъка на собственото му семейство, което живее по времето на дин. Цин (1644-1812). Романът е забележителен не само с огромния си обем (първият том обхваща 30 глави, разположени на близо 600 страници) и психологическа дълбочина, но и с точното и подробно наблюдение над живота и социалите характеристики на китайското общество от XVIIIв.
Новелата е написана на народен, а не класически китайски език. Авторът е добре запознат с китайската поезия и с класическия китайски език, но избира за основен в творбата си пекинският мандарински диалект, превърнал се в основа на съвременния китайски език.
Романът е публикуван за пръв път през 1791г. със съдържание от 120 глави. До този момент е разпространяван ръкописно под различни заглавия, с 80 глави. Днес могат да се открият няколко негови ръкописа на различни места в Китай и Европа. Ръкописът "Jiaxu" (датиран от 1754 г.) се намира в Шанхайския музей, ръкописът "Jimao" (1759) - в Китайската национална библиотека, а ръкописът "Gengchen" (1760) се съхранява в библиотеката на Пекинския университет. Институтът за ориенталски изследвания в Санкт Петербург също има копие от романа, датиращо от 1791 г.
Изглежда произведението е забулено от мистерии и догадки. Вселената на "Сън в алени покои" е необятна. Тя продължава да бъде обект на изследвания и дискусии до ден днешен.
Адаптаци
"Сън в алени покои" има над четиринадесет адаптации на голям екран, включително филм от 1944 г., режисиран от Bu Wancang, хонконгска екранизация на Shaw Brothers с участието на Силвия Чан и Брижит Лин и продукция от 1988г., който се превръща в най-дълият китайски филм с продължителност от 735 минути.
Телевизионните адаптации са над 10 (оперните също са многобройни) и включват прочутата поредица от 1987 г., която според мнозина в Китай е почти окончателно адаптиране на романа.
Автор: Мария Симеонова
Сън в алени покои, том 1
Dream of the Red Chamber
紅樓夢
Класика на класиките
Държа в ръце една от най-красиво извезаните книги, на които съм попадала напоследък. Оформена в изтънчен китайски стил, с традиционни рисунки (не японски или корейски, както много често се случва с илюстрациите на преведени на български далекоизточни творби) и автентично изглеждащи щампи, които придават особена тежест на томчето. Препоръчвам на книгоманите да се сдобият с екземпляр с дебели корици, който наистина е луксозен, стилен и здрав. Издателство "Изток-Запад" с право може да се гордее, че представя на родната публика творба с подобна подвързия.
Припознават тази книга като една от четирите велики класики на китайската литература. Смята се, че тя е китайската класика на класиките - шедьовър с непреходно значение.
Раманът "Сън в алени покои", или Dream of the Red Chamber, е известен също с името „Историята на камъка“, под което е публикуван анонимно в средата на XVIIIв.
"Truth becomes fiction when the fiction's true;
Real becomes not-real where the unreal's real."
Dream of the Red Chamber
Произведението предоставя подробен запис на живота в двата клона на аристократичния род Дзя - дома Жунгуои и дома Нингуо, които съжителстват като съседи в китайската столица. Техните прадеди получават имперски титли в миналото, което впоследствие донася на семействата почести и слава.
"Сън в алени покои" описва във великолепни натуралистични детайли богатството и влиянието на Дзя по онова време и очертава последвалия упадък на фамилията.
Основният герой на романа е безгрижният наследник на семейството - Дзя Баою, роден под щастлива звезда. Историята следва романтичното съперничество и приятелство между Баою и двете му братовчедки, показани на фона на отслабващото състояние на рода. Сюжетът изобилства от сложни портрети на многобройните женски персонажи. Героите са ярки и запомнящи се. Абсолютно реалистични. Те са истински хора: нито "напълно добри, нито съвсем лоши".
Двете основни теми в новелата са романтичната любов и преходността на земните, материални ценности.
Романът дава автентична представа за китайската култура от времето на дин. Цин. Показва я във всичките й аспекти, включително медицина, кухня, чайна церемония, празници, притчи, митология, конфуцианство, будизъм, даоизъм, традиционна опера, музика, архитектура, погребални ритуали, живопис, класическа литература и др. Забележителна е употребата на поезия в оригиналните глави, написани от Цао Сюецин.
Митология, ежедневие, богатство и разкош, възход и падение, реално и нереално - всичко това може да се открие сред страниците на книгата.
За автора
Предполага се, че първите 80 глави на "Сън в алени покои" са написани от Цао Сюецин. Причината е фактът, че в тях съществуват множество автобиографични препратки, свързани със семейството на Цао. Останалите 40 глави са добавени впоследствие, за да придобие произведението настоящия си вид.
Още в първата глава на творбата, писателят уточнява, че това е полуавтобиографична книга, предназначена да увековечи жените в рода му. Тя отразява възхода и упадъка на собственото му семейство, което живее по времето на дин. Цин (1644-1812). Романът е забележителен не само с огромния си обем (първият том обхваща 30 глави, разположени на близо 600 страници) и психологическа дълбочина, но и с точното и подробно наблюдение над живота и социалите характеристики на китайското общество от XVIIIв.
Новелата е написана на народен, а не класически китайски език. Авторът е добре запознат с китайската поезия и с класическия китайски език, но избира за основен в творбата си пекинският мандарински диалект, превърнал се в основа на съвременния китайски език.
Романът е публикуван за пръв път през 1791г. със съдържание от 120 глави. До този момент е разпространяван ръкописно под различни заглавия, с 80 глави. Днес могат да се открият няколко негови ръкописа на различни места в Китай и Европа. Ръкописът "Jiaxu" (датиран от 1754 г.) се намира в Шанхайския музей, ръкописът "Jimao" (1759) - в Китайската национална библиотека, а ръкописът "Gengchen" (1760) се съхранява в библиотеката на Пекинския университет. Институтът за ориенталски изследвания в Санкт Петербург също има копие от романа, датиращо от 1791 г.
Изглежда произведението е забулено от мистерии и догадки. Вселената на "Сън в алени покои" е необятна. Тя продължава да бъде обект на изследвания и дискусии до ден днешен.
Адаптаци
"Сън в алени покои" има над четиринадесет адаптации на голям екран, включително филм от 1944 г., режисиран от Bu Wancang, хонконгска екранизация на Shaw Brothers с участието на Силвия Чан и Брижит Лин и продукция от 1988г., който се превръща в най-дълият китайски филм с продължителност от 735 минути.
Телевизионните адаптации са над 10 (оперните също са многобройни) и включват прочутата поредица от 1987 г., която според мнозина в Китай е почти окончателно адаптиране на романа.
Автор: Мария Симеонова
