Драматургията – мост между Китай и България
Представяне на две китайски пиеси за първи път в България напълни залата на Китайския културен център на 22 януари. Премиерата на този обемист том, събрал произведенията „Буря“ на Цао Ю и „Чайна“ на Лао Шъ, се оказа истинско събитие за българската публика. Презентацията беше съпътствана от богата културна програма. Сред участниците в нея бяха д-р Калина Стефанова, народната певица Светла Караджова, ученичката Ива Котева, актрисата Нина Димитрова и преводачката на „Буря“ Евелина Хайн.
Преводът на „Чайна“ е дело на Евгений Карауланов. Встъпителната статия, съставителството и редакцията са на д-р Калина Стефанова – театрален критик и професор по театрознание. В допълнение, томът е съпътстван от още няколко статии, посветени на произведенията и основните етапи в развитието на театъра от западен тип в Китай. Богат снимков материал е намерил своето достойно място на последните страници.
Какво провокира излизането на този луксозен том с дебела подвързия?
Свързващата нишка се явява мост между два народа. Оказва се, че събитието в България съвпада по време с представянето на подобен превод в Китай на български пиеси, включени в Антология на източноевропейски автори. Преведените у нас творби са известни като шедьоври на китайската драматургия. Те са познати на всеки китаец. Учениците изучават техни откъси в учебниците си. Адаптациите им на сцена се играят и до днес в цял свят.
„Буря“ и „Чайна“ са увлекателни пиеси на автори-класици. Историите в тях са представени чрез фин език, показвайки дълбоката емоционална чувствителност на китайците. Всъщност, това са разкази за самия Китай, за неговата история, култура, традиции, за превратностите на съдбата и най-вече - за хората. Многолики и ярки, образите се запомнят ясно и отчетливо, оставят дълбока следа в съзнанието.
Българското издание „Буря“ и „Чайна“ е важен принос в културния обмен между България и Китай. Тези произведения идват точно навреме у нас. Сюжетът им звучи актуално в съвременните условия навсякъде по света. Потапяйки се в дълбините на историите, читателят ще усети, колко близка е душевността на нашите двата народа – китайски и български.
Книгата на издателство „Български бестделър“ е първа от поредицята „Виж Китай“, която е замислена като серия творби с китайски пиеси, явяващи се прекрасно въведение в китайската драматургия.
За авторите и пиесите
Цао Ю и „Буря“
Цао Ю (1910-1996) е най-важният драматург на 20-ти век, наречен „Шекспир на Китай“. Най-известните му творби са „Буря“ (1933), „Изгрев“ (1936) и „Пекински човек“ (1940). Благодарение на неговите усилия, в страната се развива съвременния китайски "говорим театър".
През 1934 г. Цао Ю завършва университета Цинхуа със специалност западни езици и литература. По време на следването си учи руски и английски. Запознава се с произведенията на Бърнард Шоу и Юджийн О'Нийл, Антон Чехов и Максим Горки, както и с преведени творби на класически гръцки писатели, сред които Еврипид и Есхил. Това потапяне в западната литература белязва стила на Ю. Той се развива във всички жанрове, включително "говоримия театър", който преди това е имал слабо влияние в Китай.
По време на последната си година в университета, Цао Ю завършва първата си творба - „Буря“, която се превръща в крайъгълен камък за развитието на китайския театър. Сюжетът се фокусира върху психологическото и физическото унищожаване на едно семейство в резултат на кръвосмешение, извършено от ръцете на морално развратения и корумпиран патриарх Джоу Пуюен.
През 1936 г. „Буря“дебютира в Нанкин (първо представление – 1934 г.), като в главната роля се превъплъщава самият Цао Ю. През 1938 г., след триумфалното шествие на пиесата, по нея са направени две филмови продукции - една в Шанхай и друга в Хонконг. Следва екранизация от 1957 г., в която участва младият Брус Лий (това е една от малкото му роли без бойни сцени). През 2006г. режисьорът Джан Имоу прави своя версия по „Буря“ със заглавие „Проклятието на златното цвете“.
Лао Шъ и „Чайна“
Авторът (1899-1966) е роден на 3 февруари 1899 г. в Пекин, в бедно семейство. Баща му, който е войник, загива в улична битка по време на Боксерското въстание през 1901 г. Лао Шъ завършва Пекинския университет през 1918 г. От 1924 до 1929 г. става преподавател в китайската секция на Школата по ориенталски изследвания (сега Школа за ориенталски и африкански изследвания) в Лондонския университет. По време на престоя си там усвоява английски език и литература (Дикенс се превръща в негов любимец). През лятото на 1929 г. напуска Великобритания и отива в Сингапур, където става учител в китайската гимназия. През март 1946 г. Лао Шъ осъществява пътуване до Съединените щати, спонсорирано от Държавния департамент, като изнася лекции и помага за превода на няколко свои романа. Остава там до декември 1949г.
По време на културната революция през 1966 г., Лао Шъ е осъден като контрареволюционер. Унижен психически и физически, на 24 август 1966 г., той се хвърля в пекинското езеро Тайпин.
Пиесата „Чайна“ е публикувана през 1958г. като отражение на три епохи в китайската история. Чрез изобразяване на случващото се в обикновена чайна в Пекин и съдбата на нейния собственик Уан Лифа, творбата се превръща в ярък спомен за тогавашните дълбоки обществени сътресения в страната.
„Чайна“ предлага множество живи и истински образи. Изключително колоритен и забавен е героят, наречен Чешита Ян, който реди остроумни стихотворни рими с потракване на волски кости за акомпанимент.
Към сайта на издателството - http://www.bgbestseller.com/28-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9
Автор: Мария Симеонова
Представяне на две китайски пиеси за първи път в България напълни залата на Китайския културен център на 22 януари. Премиерата на този обемист том, събрал произведенията „Буря“ на Цао Ю и „Чайна“ на Лао Шъ, се оказа истинско събитие за българската публика. Презентацията беше съпътствана от богата културна програма. Сред участниците в нея бяха д-р Калина Стефанова, народната певица Светла Караджова, ученичката Ива Котева, актрисата Нина Димитрова и преводачката на „Буря“ Евелина Хайн.
Преводът на „Чайна“ е дело на Евгений Карауланов. Встъпителната статия, съставителството и редакцията са на д-р Калина Стефанова – театрален критик и професор по театрознание. В допълнение, томът е съпътстван от още няколко статии, посветени на произведенията и основните етапи в развитието на театъра от западен тип в Китай. Богат снимков материал е намерил своето достойно място на последните страници.
Какво провокира излизането на този луксозен том с дебела подвързия?
Свързващата нишка се явява мост между два народа. Оказва се, че събитието в България съвпада по време с представянето на подобен превод в Китай на български пиеси, включени в Антология на източноевропейски автори. Преведените у нас творби са известни като шедьоври на китайската драматургия. Те са познати на всеки китаец. Учениците изучават техни откъси в учебниците си. Адаптациите им на сцена се играят и до днес в цял свят.
„Буря“ и „Чайна“ са увлекателни пиеси на автори-класици. Историите в тях са представени чрез фин език, показвайки дълбоката емоционална чувствителност на китайците. Всъщност, това са разкази за самия Китай, за неговата история, култура, традиции, за превратностите на съдбата и най-вече - за хората. Многолики и ярки, образите се запомнят ясно и отчетливо, оставят дълбока следа в съзнанието.
Българското издание „Буря“ и „Чайна“ е важен принос в културния обмен между България и Китай. Тези произведения идват точно навреме у нас. Сюжетът им звучи актуално в съвременните условия навсякъде по света. Потапяйки се в дълбините на историите, читателят ще усети, колко близка е душевността на нашите двата народа – китайски и български.
Книгата на издателство „Български бестделър“ е първа от поредицята „Виж Китай“, която е замислена като серия творби с китайски пиеси, явяващи се прекрасно въведение в китайската драматургия.
За авторите и пиесите
Цао Ю и „Буря“
Цао Ю (1910-1996) е най-важният драматург на 20-ти век, наречен „Шекспир на Китай“. Най-известните му творби са „Буря“ (1933), „Изгрев“ (1936) и „Пекински човек“ (1940). Благодарение на неговите усилия, в страната се развива съвременния китайски "говорим театър".
През 1934 г. Цао Ю завършва университета Цинхуа със специалност западни езици и литература. По време на следването си учи руски и английски. Запознава се с произведенията на Бърнард Шоу и Юджийн О'Нийл, Антон Чехов и Максим Горки, както и с преведени творби на класически гръцки писатели, сред които Еврипид и Есхил. Това потапяне в западната литература белязва стила на Ю. Той се развива във всички жанрове, включително "говоримия театър", който преди това е имал слабо влияние в Китай.
По време на последната си година в университета, Цао Ю завършва първата си творба - „Буря“, която се превръща в крайъгълен камък за развитието на китайския театър. Сюжетът се фокусира върху психологическото и физическото унищожаване на едно семейство в резултат на кръвосмешение, извършено от ръцете на морално развратения и корумпиран патриарх Джоу Пуюен.
През 1936 г. „Буря“дебютира в Нанкин (първо представление – 1934 г.), като в главната роля се превъплъщава самият Цао Ю. През 1938 г., след триумфалното шествие на пиесата, по нея са направени две филмови продукции - една в Шанхай и друга в Хонконг. Следва екранизация от 1957 г., в която участва младият Брус Лий (това е една от малкото му роли без бойни сцени). През 2006г. режисьорът Джан Имоу прави своя версия по „Буря“ със заглавие „Проклятието на златното цвете“.
Лао Шъ и „Чайна“
Авторът (1899-1966) е роден на 3 февруари 1899 г. в Пекин, в бедно семейство. Баща му, който е войник, загива в улична битка по време на Боксерското въстание през 1901 г. Лао Шъ завършва Пекинския университет през 1918 г. От 1924 до 1929 г. става преподавател в китайската секция на Школата по ориенталски изследвания (сега Школа за ориенталски и африкански изследвания) в Лондонския университет. По време на престоя си там усвоява английски език и литература (Дикенс се превръща в негов любимец). През лятото на 1929 г. напуска Великобритания и отива в Сингапур, където става учител в китайската гимназия. През март 1946 г. Лао Шъ осъществява пътуване до Съединените щати, спонсорирано от Държавния департамент, като изнася лекции и помага за превода на няколко свои романа. Остава там до декември 1949г.
По време на културната революция през 1966 г., Лао Шъ е осъден като контрареволюционер. Унижен психически и физически, на 24 август 1966 г., той се хвърля в пекинското езеро Тайпин.
Пиесата „Чайна“ е публикувана през 1958г. като отражение на три епохи в китайската история. Чрез изобразяване на случващото се в обикновена чайна в Пекин и съдбата на нейния собственик Уан Лифа, творбата се превръща в ярък спомен за тогавашните дълбоки обществени сътресения в страната.
„Чайна“ предлага множество живи и истински образи. Изключително колоритен и забавен е героят, наречен Чешита Ян, който реди остроумни стихотворни рими с потракване на волски кости за акомпанимент.
- Българският читател е запознат с част от творчеството на Лао Шъ. У нас са издавани романите му „Рикша“ и „Под пурпурното знаме на манджурската армия“.
- Единствените други превеждани китайски пиеси у нас до този момент са „Близнаци“, „Цюй Юан“ и „Тигровият знак“, попаднали в сборник „Избрани съчинения“ от 1958 г. на китайския автор Го Мо-Жо
Към сайта на издателството - http://www.bgbestseller.com/28-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9
Автор: Мария Симеонова