„Приказки от военни времена. Гробът на светулките“
Тази година на книжния пазар се появи едно заглавие, което приковава читателското внимание със своята актуалност. Става дума за сборникът с разкази на японския автор Акиюки Носака „Приказки от военни времена. Гробът на светулките“. В него са събрани 12 кратки произведения, обединени от една тема – тази за войната и нейните безмилостни поражения върху физиката и психиката на най-малките и невинни човешки същества – децата.
Историите са отзвук от време, което всички смятаме за отминало, но те нашепват като ехо важни уроци, напомнят ни да не забравяме и да пазим най-голямата ценност на този свят – живота.
Първият разказ ни показва хора и китове, които по ироничен начин са свързани от съдбата по време на Втората световна война. Пътешествието продължава в тъмния бункер под земята, където умиращо дете безспирно чува неуморния глас на любимия си папагал и неговото неизменно „Добре ли си?“.
Руини, кръв, смърт. Това е цената, която плащат обикновените хора, попаднали сред ужасите на войната. Но най-голямо страдание тя носи на децата, изоставени от семейство и родина. Така в тази жестока реалност една стара манджурска вълчица спасява дете и доказва, че понякога животните са по-състрадателни от хората. По-нататък дребна хлебарка се сприятелява с млад войник, обречен на гладна смърт, попадайки случайно на далечен остров.
Връзката между човека и животните е ключова във всеки от разказите. Костенурка, която се появява в една от историите, навява спомени за приказката, посветена на Таро Урашима, който пътува под водата до двореца на царя Дракон. Подобно на него, героят на Носака, търси пътя към дома, попадайки в плен на халюцинациите, които превръщат пътуването му в магическа приказка, където финалният реалистичен щрих ни приземява отново на самотния бряг.
И още необикновени срещи с въображението на децата от времето на войната. Появата на дървото-торта, което утолява глада на бедните малчугани в изпелено японско градче, се свързва с нестихващото желание на децата да опитат вкусове, които до този момент не са познавали. За изгубените надежди и балоните-оръжия, за доблестните пазители на животни, за майчината любов и всеотдайност, за мечтите на пилотите камикадзе, за погубеното детство, за градските руини и душевното опустошение. За всичко това Носака пише с болка и съчувствие, с надежда и трепет.
Творбите са изключително въздействащи. Всяка една от тях съдържа своеобразен автобиографичен елемент. Самият автор се сблъсква като малък с ужасите на войната (сестра му умира от глад). Така той събира на едно място спомени и въображение, за да отправи към бъдещите поколения искрен и дълбоко хуманен апел за мир и разбирателство. Идеята е съвременният човек да се замисли за бъдещето, спомняйки си грешките на миналото. Това е начинът да си извадим поука от случилото се и да бдим подобно нещо никога повече да не се повтаря. И понеже човечеството все още не е достатъчно пораснало, то продължава да прави едни и същи грешки. Ето защо подобни разкази никога няма да изгубят своята актуалност.
Уроците на историята трябва да се помнят! Именно затова в Япония след Втората световна война съществува цяло литературно направление, наречено „Литература на атомната бомба“. Отзвукът от случилото се в началото на август 1945 г. е толкова голям, че той поглъща и променя живота на всички в далечната страна. Отразява се не само в литературата, но и в киното, благодарение на хуманността, с коята са пропити голяма част от произведенията, заснети след 1950 г.
Днес човечеството съществува в съвсем различна епоха и сякаш е забравило за всичко това. Но в Япония паметта е жива. Всяка година там се правят филмови, телевизионни, театрални и анимирани продукции, които напомнят за трудните времена и пазят спомените живи. Сред най-впечатляващите заглавия, посветени на тези моменти, е анимето „Гробът на светулките“ на режисьора Исао Такахата. Тази лента, получила световно признание и множество отличия, продължава да бъде на челни места в класациите на филми за войната. От създаването й до днес по нея са правени множество екранизации, включително за киното и телевизията.
Малко са детските преводни творби, на които можем да се насладим днес. Затова книгана на Носака е толкова ценна. Тя носи едно кратко, но важно послание: пазете мира и децата!
В книгата ще откриете 12 разказа – тъжни, мрачни, жестоки, магични, трогателни и истински, представени от дистанцията на авторовия поглед с непродправен реализъм и дълбоко откровение. Тук няма да срещнете типичния хубав край, характерен за съвременните приказки. Затова не се учудвайте, ако след края на книгата пророните няколко сълзи. Тяхната сила е пречистваща. Просто предайте посланията нататък, за да се помни и знае!
Като допълнение към историите на Носака, преводачката Гергана Дечева пише полезен увод, чрез който ни запознава отблизо с автора и неговите възгледи.
Книгата се чете на един дъх. Започнете ли я, няма да я оставите, докато не проследите съдбата и на последния герой.
Акиюки Носака (1930-1915)
Той е само на 15 години, когато вижда напалмовите бомби да падат над град Кобе през 1945 г. Споменът е толкова ярък и незабравим. Така авторът губи семейството си, но след време започва да публикува разкази за войната. През 1967 г. те са събрани в сборник и са преведени на над 17 езика. Сред тях най-популярна е историята „Гробът на светулките“, спечелила литературна награда „Наоки“ и адаптирана в множестви различни версии за киното и телевизията.
„Приказки от военни времена. Гробът на светулките“
Автор: Акиюки Носака
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Илюстрации: Ирина Василева
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/
Интервю с преводачката Гергана Дечева
Въпрос: Какво ви накара да преваждате японски автори? Защо се спряхте на разкази с военна тематика и как подбрахте точно тези 12 истории на Акиюки Насока?
Отговор: Интересът ми към Япония е от много години. Имам доста журналистически проучвания, интервюта с гейши, история на мангата, за японската литература и традиции. Когато регистрирах издателството, го направих най-вече поради гнева ми към меркантилно настроените издателства, за които съм превеждала толкова години. Те залагат само на познати имена, на бърза и сигурна печалба и не рискуват да предложат от огромното море от качествена литература, която се подава от десетилетия по света, а у нас идва бавно или изобщо не идва. Не съм решила да остана само в параметрите на източната култура, но наистина имаше и има неща, които бих желала да излязат на пазара, за да се уважат вкусовете на малката, но ценна аудитория. „Приказки от военни времена“ е онази книга, която носи със себе си риска да не бъде пожелана от хората, които търсят развлечение, но считам, че е дълг на всеки да си припомня уроците на историята и ако тези хора имат сила и глас, да предотвратят грешките ни от миналото.
Подборката не е моя. Това е оригиналната книга, събрана преди толкова много години и аз по договор нямам право да променям подредбата и съдържанието ѝ, нито да превеждам и предлагам нещо, което не отговаря на законите за авторските права. За всеки, закупил книгата, имам послание от съпругата на Акиюки Носака, което съм поела ангажимента да предам лично.
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще?
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“ (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор.
Автор: Мария Симеонова
Тази година на книжния пазар се появи едно заглавие, което приковава читателското внимание със своята актуалност. Става дума за сборникът с разкази на японския автор Акиюки Носака „Приказки от военни времена. Гробът на светулките“. В него са събрани 12 кратки произведения, обединени от една тема – тази за войната и нейните безмилостни поражения върху физиката и психиката на най-малките и невинни човешки същества – децата.
Историите са отзвук от време, което всички смятаме за отминало, но те нашепват като ехо важни уроци, напомнят ни да не забравяме и да пазим най-голямата ценност на този свят – живота.
Първият разказ ни показва хора и китове, които по ироничен начин са свързани от съдбата по време на Втората световна война. Пътешествието продължава в тъмния бункер под земята, където умиращо дете безспирно чува неуморния глас на любимия си папагал и неговото неизменно „Добре ли си?“.
Руини, кръв, смърт. Това е цената, която плащат обикновените хора, попаднали сред ужасите на войната. Но най-голямо страдание тя носи на децата, изоставени от семейство и родина. Така в тази жестока реалност една стара манджурска вълчица спасява дете и доказва, че понякога животните са по-състрадателни от хората. По-нататък дребна хлебарка се сприятелява с млад войник, обречен на гладна смърт, попадайки случайно на далечен остров.
Връзката между човека и животните е ключова във всеки от разказите. Костенурка, която се появява в една от историите, навява спомени за приказката, посветена на Таро Урашима, който пътува под водата до двореца на царя Дракон. Подобно на него, героят на Носака, търси пътя към дома, попадайки в плен на халюцинациите, които превръщат пътуването му в магическа приказка, където финалният реалистичен щрих ни приземява отново на самотния бряг.
И още необикновени срещи с въображението на децата от времето на войната. Появата на дървото-торта, което утолява глада на бедните малчугани в изпелено японско градче, се свързва с нестихващото желание на децата да опитат вкусове, които до този момент не са познавали. За изгубените надежди и балоните-оръжия, за доблестните пазители на животни, за майчината любов и всеотдайност, за мечтите на пилотите камикадзе, за погубеното детство, за градските руини и душевното опустошение. За всичко това Носака пише с болка и съчувствие, с надежда и трепет.
Творбите са изключително въздействащи. Всяка една от тях съдържа своеобразен автобиографичен елемент. Самият автор се сблъсква като малък с ужасите на войната (сестра му умира от глад). Така той събира на едно място спомени и въображение, за да отправи към бъдещите поколения искрен и дълбоко хуманен апел за мир и разбирателство. Идеята е съвременният човек да се замисли за бъдещето, спомняйки си грешките на миналото. Това е начинът да си извадим поука от случилото се и да бдим подобно нещо никога повече да не се повтаря. И понеже човечеството все още не е достатъчно пораснало, то продължава да прави едни и същи грешки. Ето защо подобни разкази никога няма да изгубят своята актуалност.
Уроците на историята трябва да се помнят! Именно затова в Япония след Втората световна война съществува цяло литературно направление, наречено „Литература на атомната бомба“. Отзвукът от случилото се в началото на август 1945 г. е толкова голям, че той поглъща и променя живота на всички в далечната страна. Отразява се не само в литературата, но и в киното, благодарение на хуманността, с коята са пропити голяма част от произведенията, заснети след 1950 г.
Днес човечеството съществува в съвсем различна епоха и сякаш е забравило за всичко това. Но в Япония паметта е жива. Всяка година там се правят филмови, телевизионни, театрални и анимирани продукции, които напомнят за трудните времена и пазят спомените живи. Сред най-впечатляващите заглавия, посветени на тези моменти, е анимето „Гробът на светулките“ на режисьора Исао Такахата. Тази лента, получила световно признание и множество отличия, продължава да бъде на челни места в класациите на филми за войната. От създаването й до днес по нея са правени множество екранизации, включително за киното и телевизията.
Малко са детските преводни творби, на които можем да се насладим днес. Затова книгана на Носака е толкова ценна. Тя носи едно кратко, но важно послание: пазете мира и децата!
В книгата ще откриете 12 разказа – тъжни, мрачни, жестоки, магични, трогателни и истински, представени от дистанцията на авторовия поглед с непродправен реализъм и дълбоко откровение. Тук няма да срещнете типичния хубав край, характерен за съвременните приказки. Затова не се учудвайте, ако след края на книгата пророните няколко сълзи. Тяхната сила е пречистваща. Просто предайте посланията нататък, за да се помни и знае!
Като допълнение към историите на Носака, преводачката Гергана Дечева пише полезен увод, чрез който ни запознава отблизо с автора и неговите възгледи.
Книгата се чете на един дъх. Започнете ли я, няма да я оставите, докато не проследите съдбата и на последния герой.
Акиюки Носака (1930-1915)
Той е само на 15 години, когато вижда напалмовите бомби да падат над град Кобе през 1945 г. Споменът е толкова ярък и незабравим. Така авторът губи семейството си, но след време започва да публикува разкази за войната. През 1967 г. те са събрани в сборник и са преведени на над 17 езика. Сред тях най-популярна е историята „Гробът на светулките“, спечелила литературна награда „Наоки“ и адаптирана в множестви различни версии за киното и телевизията.
„Приказки от военни времена. Гробът на светулките“
Автор: Акиюки Носака
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Илюстрации: Ирина Василева
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/
Интервю с преводачката Гергана Дечева
Въпрос: Какво ви накара да преваждате японски автори? Защо се спряхте на разкази с военна тематика и как подбрахте точно тези 12 истории на Акиюки Насока?
Отговор: Интересът ми към Япония е от много години. Имам доста журналистически проучвания, интервюта с гейши, история на мангата, за японската литература и традиции. Когато регистрирах издателството, го направих най-вече поради гнева ми към меркантилно настроените издателства, за които съм превеждала толкова години. Те залагат само на познати имена, на бърза и сигурна печалба и не рискуват да предложат от огромното море от качествена литература, която се подава от десетилетия по света, а у нас идва бавно или изобщо не идва. Не съм решила да остана само в параметрите на източната култура, но наистина имаше и има неща, които бих желала да излязат на пазара, за да се уважат вкусовете на малката, но ценна аудитория. „Приказки от военни времена“ е онази книга, която носи със себе си риска да не бъде пожелана от хората, които търсят развлечение, но считам, че е дълг на всеки да си припомня уроците на историята и ако тези хора имат сила и глас, да предотвратят грешките ни от миналото.
Подборката не е моя. Това е оригиналната книга, събрана преди толкова много години и аз по договор нямам право да променям подредбата и съдържанието ѝ, нито да превеждам и предлагам нещо, което не отговаря на законите за авторските права. За всеки, закупил книгата, имам послание от съпругата на Акиюки Носака, което съм поела ангажимента да предам лично.
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще?
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“ (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор.
Автор: Мария Симеонова