Поезия, митология, история и география
Малко са хората, запознати с със спецификата и тънкостите на старата японска литература. Още по-малко са българите, изследвали и писали в тази област. За любознателните читатели и за студентите, изучаващи „Японистика“, издателство „Изток-Запад“ е пуснало на пазара книгата на Братислав Иванов „Старояпонската литература“. Тя обхваща литературни паметници на далечната страна, създадени през периода Нара.
С какво подобна литература е ценна за нас? Защо е интересно да се докоснем до древната мъдрост на този източен народ?
Японската душа и възгледи за заобикалящия свят са събрани в няколко литературни паметника, които и до днес се считат за ключови в страната. Старата японска литература (Jodai bungaku - тя обхваща времето между 712 и 794г.) ясно се вмества в историческия период Нара (710-794). Тогава се появяват няколко произведения, послужили като основа за по-нататъшното развитието на японската литература. Любопитно е да се знае, че повечето запазени днес копия на всички древни литературни паметници, са преписи.
Първите писмени книги са хроники за историята на страната, документи с конституционен облик, историко-географски описания и сборници с древни песни. Сред тях авторът разглежда подробно двата най-стари исторически извора – „Коджики“ и „Нихонги“. Макар че и двата паметника съдържат в себе си глави с митологични разкази за зараждането на света, появата на боговете, създаването на японските острови и обединението на страната, учените са единодушни, че историческа информация може да бъде открита само в „Нихонги“. Освен история и митология, в книгата е отделено внимание на „17-членната конституция“, съставена от принц Шьотоку Тайши. Това са предписания, според които човек трябва да живее, за да води хармонично и безконфликтно съжителство с останалите хора. Нравствените правила, без които съществуването е било немислимо в миналото, важат с пълна сила и днес. Ето защо е важно да се знаят и спазват.
В началото на периода Нара, успоредно с появата на митологично-исторически текстове, са създадени и историко-географските описания „Фудоки“, които съдържат подробни сведения за земите и обичаите на Япония от онова време. Добавена е информация за флората, фауната, етимологични данни за географските названия, митове и песни. Това са най-старите известни подобни описания в Япония.
Най-големи подробности в книгата можем да научим за един от най-важните литературни паметници на древна Япония - поетичната антология „Ман`йошю“ („Сборник от безброй песни“). Това е най-старият сборник с японски песни. Освен някои емблематичните стихове, които са преведени на български език, сред страниците на книгата има важни обяснения на историята, езика, периодизацията, жанровете и художествените средства, използвани за създаването на антологията. В нея са включени произведенията на множество различни автори, сред които видни поети с изтънчени възгледи за света. В мой личен любимец се превърна Ямабе-но Акахито (негов портрет може да се види на корицата на книгата), чиито стихове са запечатали красотата на природата в Япония.
Книгата „Старояпонската литература“ се чете леко със своите 150 страници текст. Особено интересно е, когато наред с прочетенето, читателят има възможност да види древна картина, да се порадва на старинен портрет или да докосне с очи видът на оригиналните надписи от старите текстове.
Запознавайки се с този труд, любители и професионалисти имат възможност да се усетят чара на старата японска литература и да попият от мъдростта и знанията на древната източна култура.
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, преводач от японски език. Завършил е специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет.
През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.
Автор: Мария Симеонова
Малко са хората, запознати с със спецификата и тънкостите на старата японска литература. Още по-малко са българите, изследвали и писали в тази област. За любознателните читатели и за студентите, изучаващи „Японистика“, издателство „Изток-Запад“ е пуснало на пазара книгата на Братислав Иванов „Старояпонската литература“. Тя обхваща литературни паметници на далечната страна, създадени през периода Нара.
С какво подобна литература е ценна за нас? Защо е интересно да се докоснем до древната мъдрост на този източен народ?
Японската душа и възгледи за заобикалящия свят са събрани в няколко литературни паметника, които и до днес се считат за ключови в страната. Старата японска литература (Jodai bungaku - тя обхваща времето между 712 и 794г.) ясно се вмества в историческия период Нара (710-794). Тогава се появяват няколко произведения, послужили като основа за по-нататъшното развитието на японската литература. Любопитно е да се знае, че повечето запазени днес копия на всички древни литературни паметници, са преписи.
Първите писмени книги са хроники за историята на страната, документи с конституционен облик, историко-географски описания и сборници с древни песни. Сред тях авторът разглежда подробно двата най-стари исторически извора – „Коджики“ и „Нихонги“. Макар че и двата паметника съдържат в себе си глави с митологични разкази за зараждането на света, появата на боговете, създаването на японските острови и обединението на страната, учените са единодушни, че историческа информация може да бъде открита само в „Нихонги“. Освен история и митология, в книгата е отделено внимание на „17-членната конституция“, съставена от принц Шьотоку Тайши. Това са предписания, според които човек трябва да живее, за да води хармонично и безконфликтно съжителство с останалите хора. Нравствените правила, без които съществуването е било немислимо в миналото, важат с пълна сила и днес. Ето защо е важно да се знаят и спазват.
В началото на периода Нара, успоредно с появата на митологично-исторически текстове, са създадени и историко-географските описания „Фудоки“, които съдържат подробни сведения за земите и обичаите на Япония от онова време. Добавена е информация за флората, фауната, етимологични данни за географските названия, митове и песни. Това са най-старите известни подобни описания в Япония.
Най-големи подробности в книгата можем да научим за един от най-важните литературни паметници на древна Япония - поетичната антология „Ман`йошю“ („Сборник от безброй песни“). Това е най-старият сборник с японски песни. Освен някои емблематичните стихове, които са преведени на български език, сред страниците на книгата има важни обяснения на историята, езика, периодизацията, жанровете и художествените средства, използвани за създаването на антологията. В нея са включени произведенията на множество различни автори, сред които видни поети с изтънчени възгледи за света. В мой личен любимец се превърна Ямабе-но Акахито (негов портрет може да се види на корицата на книгата), чиито стихове са запечатали красотата на природата в Япония.
Книгата „Старояпонската литература“ се чете леко със своите 150 страници текст. Особено интересно е, когато наред с прочетенето, читателят има възможност да види древна картина, да се порадва на старинен портрет или да докосне с очи видът на оригиналните надписи от старите текстове.
Запознавайки се с този труд, любители и професионалисти имат възможност да се усетят чара на старата японска литература и да попият от мъдростта и знанията на древната източна култура.
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, преводач от японски език. Завършил е специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет.
През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.
Автор: Мария Симеонова
RSS Feed
