BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

книги

Осаму Дадзай: „Дисквалифициран като човек“, „Залязващото слънце“

2/9/2022

Comments

 
Picture
                           Осаму Дадзай: „Дисквалифициран като човек“
Издателство Пепърмил Букс зарадва българските читатели с две от най-впечатляващите произведения на японския автор Осаму Дадзай.
„Дисквалифициран като човек“ е кратка новела, която се смята за автобиографична реминисценция на самия автор. Книгата е издавана и преди на български, но новият вариант привлича с оригинална корица, чийто дизайн е дело на Ирина Василева. Преводът е на Гергана Дечева, която е отговорна и за чудесните уводни думи, посветени на Дадзай и неговото творчество.
„Дисквалифициран като човек“ е историята на Йодзо – странен младеж, който чувства отчуждение от света и хората още като дете. Така той израства с маска на лицето, която отразява неизбежно душевното му състояние и се прехвърля върху взаимоотношенията му с другите. Резултатът е сериозно пристрастяване към алкохола и наркотиците, което води към трагичен инцидент.
Разказът пленява със своята необяснимост и загадъчност. На пръв поглед мрачен и потискащ, разглеждащ въпроси, свързани със самоубийството на човека, но всъщност насочващ към задълбочен размисъл.
Човекът без лице на Дадзай, в чийто образ той рисува собствената си същност, е типичет пример, който откроява японската идея за „хонне“ и „татемае“ – истинската и скритата същност на човека.
За любителите на киното препоръчвам екранизацията от 2010 г., озаглавена The Fallen Angel/ No Longer Human. Другата адаптация, анимираната (част от поредицата „Аои бунгаку“), дава още по-големи подробности с наличието на разказвач, който уточнява повечето случки. Филмовото произведение се движи успоредно с книгата, за разлика от анимето, което не подрежда хронологично събитията. Някои от тях са дадени под формата на спомени. В историята главният герой е представен като клоун, нечовек, който винаги носи маска и не показва чувствата си в истинската им светлина. Само че за разлика от анимето, което понякога се опитва да изкара Йодзо чудовище, а друг път го представя като призрак - обаке, игралната версия изгражда по-приемлив образ, но в края всички източници стигат до извода, че главният герой е бил ангел, който не е проявявал грубост спрямо останалите хора. Той просто се е борил със собствените си демони. Във филма има един добавен образ, който не съществува в анимето и книгата - това е поетът Чуя Накахара, историческа личност. Режисьорът го показва като противоположност на главния герой. Желанието на Йодзо е да се самоунищожи, докато Накахара се стреми с всички сили да живее. Икономът също е внедрен образ, който се появява в анимето и филма. В романа има подобен персонаж, който е роднина на Йодзо и върши почти същата работа.
 
„Дисквалифициран като човек“ е най-известното произведение на Осаму Дадзай. Четено и препрочитано поколения наред, то продължава да привлича интереса на млади и стари със своите универсални теми и послания.
 
 
„Дисквалифициран като човек“
Автор: Осаму Дадзай
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева

 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/
 

                                                     „Залязващото слънце“
Свикнали сме да възприемаме Япония като страна на изгряващото слънце. Един от емблематичните романи на японския писател Осаму Дадзай е озаглавен „Залязващото слънце“, което идва да ни подскаже, че в него се говори за криза и упадък на едно семейство. С това авторът насочва вниманието ни към положението на цяла една прослойка на японското общество след края на Втората световна война. Става дума за т. нар. „просяци от висшата класа“ или старата японска аристокрация, която се оказва напълно разорена и безпомощна в средата на миналия век. Именно тези хора напомнят на разорените японски семейства в началото на ерата Мейджи, когато упадъкът на морала и загърбването на традиционните ценности излизат на преден план. Това е причината тази творба да препраща към разказа „Хина“ на Рюносуке Акутагава, който в основата си третира подобни проблеми.
Действието в романа на Дадзай се развива в провинциална къща, където едно такова семейство - майка и дъщеря, се преместват да живеят, след като губят всичко в столицата. Животът на подобно място е тих и спокоен, само че това не помага на болнавата майка, която дълбоко в себе си страда по стария дом. Носталгията е смазваща и води до постоянни неразположения, физическа и духовна отпадналост.
Дъщерята е главната героиня на романа. От нейно име се описва действието. Любопитен избор на Дадзай по отношение на повествованието. Тя е на 29 години, много обича майка си и се опитва искрено да й помогне да свикне с новия живот далеч от града. Положението се усложнява допълнително, когато в къщата пристига брат й. Той се връща от фронта няколко години след края на войната и се присъединява към дома, след като лекува дълбока зависимост от опиати. Във вихъра на последвалите събития, промените настъпват една след друга, за да достигнат кулминационната си точка във финалната трагедия, която се оказва ново начало за някои от героите.
 
Идеята, заложена в романа на Дадзай, съдържа множество въпроси и теми, над които съвременния човек може да се замисли. Изгубени морални ценности, искреност и уважение. Това прави хората съвсем различни, отчуждени един от друг, далечни, празни като черупки. Героите в романа търсят себе си и мястото си в света, но се оказва, че само един от тях успява да продължи пътя си, поради искреното си желание за живот. Удивителна е способността на писателя да обрисува ярко и запомнящо се положението на японското общество от онова време. Посланията, които влага в разказа, звучат актуално и днес, защото са пропити с общочовешка дълбочина.
Романът е вдъхновен от дневника на Шизуко Ота. Повече за връзката на Дадзай с нея и последните години от живота на твореца можете да научите от филма на Мика Нинагава No Longer Human (2019). В тази лента звучат 2 български народни песни, което е интересна подробност за българските зрители.
С великолепно визуално оформление и блестящ предговор от преводачката на романа, „Залязващото слънце“ е отличен избор за любопитните читатели.
 
„Залязващото слънце“
Автор: Осаму Дадзай
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева

 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/

                                              Интервю с Гергана Дечева, преводач
Въпрос: Смятате ли, че творбите на Осаму Дадзай продължават да са актуални днес? Какво ни носят те?
Отговор: Дазай ще бъде актуален винаги, докато има човешко общество, защото винаги ще има хора, които няма да могат, няма да знаят как да се впишат в него. Тези хора остават навън, защото не правят като всички, не усещат като останалите, защото се налага, както казва Дазай, да ходят с маски цял живот, за да не бъдат изритани, дисквалифицирани като хора. Дазай ще бъде актуален винаги, докато с лошото човечеството успява да убие хубавото, докато има хора увиснали безжизнено между два свята, докато бъдат изцедени силите им за борба. Дазай засяга фундаментални човешки проблеми и нека сме честни: те са тук откакто съществува човекът. Дазай показва една Япония, която шокира. За мен беше изненада да видя Токио през очите на Йозо. Може би затова и светът нарежда Дазай сред класиците на световната литература. И заради уникалния му стил, който иска мислене, иска внимание и… тишина, за да се усети всяка емоция.
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще?
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“  (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор. 

                                                                                                    Автор:  Мария Симеонова
​




Comments

    Архиви

    December 2022
    September 2022
    May 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    August 2021
    March 2021
    February 2021
    December 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    February 2020
    January 2020
    October 2019
    August 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    December 2018
    October 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    November 2017
    October 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017

    Категории

    All
    Индия
    Китай
    Южна Корея
    Япония

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​