Странна история и още нещо...
Издателство "Изток-Запад" поднася чудесна изненада на почитеталите на Япония със сборник неиздавани разкази на един от най-големите писатели от далечната страна - Рюноске Акутагава. Преди години то ни подари няколко негови истории в двуезична антология, а от месец юни на книжния пазар се появиха цели 22 кратки разказа на твореца - вълнуващи и динамични, митични и фантастични.
Добре дошли в света на странното и непонятното!
То е закодирано дори в приказната корица на изданието.
Магии, духове и всякакви чудати фантастични същества обитават световете на страниците. История, митология и ежедневие се преплитат в необичайно единство, сътворявайки калейдоскоп от образи - пълнокръвни и незабравими. Някои са енигматични, други наподобяват приказки с неочакван или без ясно изразен финал. Сред тях се открояват елементи от съседни страни като Китай и Индия. Голама част от разказите остават поле за действие на читателсктото въображение, което трябва само да отгатне продължението и да извлече поуката. В това отношение много ярко се откроява историята на Ду Дзъчун, който след срещата с мистериозен стрец (вероятно даоиски монах) два пъти става богат, но губи всичко и накрая проумява, че щастието не се крие в парите, а в скромното, честно и почтено съществуване, отразено в обикновеното ежедневие и малките радости.
Авторът
Акутагава Рюноске (芥川 龍之介: 1892-1927) е един от най-великите японски писатели, заслужил достойно място в световната литература. Известен е като "баща на японския къс разказ". На негово име в Страната на изгряващото слънце всяка година се връчва награда за млад писател. Той е добре познат на българските читатели. На роден език са издавани книгите с разкази: "Вратата Рашомон" и "Разговор в мрака". Акира Куросава екранизира две от неговите кратки истории във филма "Рашомон".
Интервю с преводачката Мартина Неделчева, която ни сътрудничи по време на японско събитие, проведено в София, преди година.
Благодарим за отделеното време!
1. Няколко думи за теб самата.
Аз съм много неща. Обичам да пиша, да превеждам, да чета, да слушам и да съзерцавам. Връзката ми с Япония започна преди много години, започнах да се опитвам да превеждам на 12 години и досега не съм спирала - завърших "Японистика", после и магистърска програма "Преводач-редактор". Преводът обаче е процес, който не свършва, също като мисленето. Винаги е в процес на усъвършенстване, но никога не е съвършен.
2. Защо избра да преведеш на български Рюноске Акутагава и точно тези негови разкази?
За мен Акутагава пише дълбоко, интригуващо, така, че да докосва. Той е класически, универсален автор и колкото повече го опознаваме, толкова повече разкриваме различните му лица. Българската публика го познава от сборниците "Японски разкази" (изд. "Народна култура"), "Вратата Рашомон" (изд. "Профиздат", превод Силвия Попова-Милева), "Разговор в мрака" (изд. "Народна култура", превод Дора Барова) и отново "Японски разкази" (изд. "Изток-Запад"). Те обаче са издадени преди 30 години и включват най-известните му творби, като някои дори се повтарят - например "Рашомон" и "Параванът с картини от ада". Акутагава обаче е написал над 300 произведения, около 150 разкази. Искаше ми се българските читатели да имат възможността да опознаят и други негови произведения, които разкриват повече страни на писането му - Акутагава, повлиян от китайския фолклор, литература и начин на мислене; Акутагава, който осмива и изобличава човешките слабости; Акутагава, който изследва човешката психика; Акутагава, който търси парчетата от разсъдъка си през последните години от живота си. Разказите в "Странна история" са подредени хронологично, така че лесно можем да проследим тези лица.
3. Какви трудности срещна по време на превода от оригинал?
Акутагава е майстор на разказа, а още повече - на "разказа в разказа", затова преплитането на гледните точки на персонажите беше интересно преводаческо предизвикателство от гледна точка на времената в българския език. Най-голямото предизвикателство за мен обаче беше да проследя и разплета препратките към китайската философия, особено що се отнася до разказа "Странна среща", в който главната героиня отива при гадател, който прави предсказания с монети на базата на книгата на промените "И дзин". Преводът на хайку също не беше лесен.
4. Кои други японски автори смяташ, че заслужава да бъдат представени на българските читатели?
Ихара Сайкаку, Каджии Мотоджиро, Каваками Хироми. Бих искала да се издадат още книги на Ясутака Цуцуи.
5. Какви са бъдещите ти творчески планове?
От мен може да очаквате различни преводи - както на художествена литература, така и на филми, но какви точно ще запазя в тайна.
6. Пожелание към почитателите на Япония и японската култура в България.
Вярвайте в себе си и не се отказвайте, колкото и труден да е пътят пред вас. Пожелавам ви здраве, спокойствие и мир.
Текст и интеврю: Мария Симеонова
Издателство "Изток-Запад" поднася чудесна изненада на почитеталите на Япония със сборник неиздавани разкази на един от най-големите писатели от далечната страна - Рюноске Акутагава. Преди години то ни подари няколко негови истории в двуезична антология, а от месец юни на книжния пазар се появиха цели 22 кратки разказа на твореца - вълнуващи и динамични, митични и фантастични.
Добре дошли в света на странното и непонятното!
То е закодирано дори в приказната корица на изданието.
Магии, духове и всякакви чудати фантастични същества обитават световете на страниците. История, митология и ежедневие се преплитат в необичайно единство, сътворявайки калейдоскоп от образи - пълнокръвни и незабравими. Някои са енигматични, други наподобяват приказки с неочакван или без ясно изразен финал. Сред тях се открояват елементи от съседни страни като Китай и Индия. Голама част от разказите остават поле за действие на читателсктото въображение, което трябва само да отгатне продължението и да извлече поуката. В това отношение много ярко се откроява историята на Ду Дзъчун, който след срещата с мистериозен стрец (вероятно даоиски монах) два пъти става богат, но губи всичко и накрая проумява, че щастието не се крие в парите, а в скромното, честно и почтено съществуване, отразено в обикновеното ежедневие и малките радости.
Авторът
Акутагава Рюноске (芥川 龍之介: 1892-1927) е един от най-великите японски писатели, заслужил достойно място в световната литература. Известен е като "баща на японския къс разказ". На негово име в Страната на изгряващото слънце всяка година се връчва награда за млад писател. Той е добре познат на българските читатели. На роден език са издавани книгите с разкази: "Вратата Рашомон" и "Разговор в мрака". Акира Куросава екранизира две от неговите кратки истории във филма "Рашомон".
Интервю с преводачката Мартина Неделчева, която ни сътрудничи по време на японско събитие, проведено в София, преди година.
Благодарим за отделеното време!
1. Няколко думи за теб самата.
Аз съм много неща. Обичам да пиша, да превеждам, да чета, да слушам и да съзерцавам. Връзката ми с Япония започна преди много години, започнах да се опитвам да превеждам на 12 години и досега не съм спирала - завърших "Японистика", после и магистърска програма "Преводач-редактор". Преводът обаче е процес, който не свършва, също като мисленето. Винаги е в процес на усъвършенстване, но никога не е съвършен.
2. Защо избра да преведеш на български Рюноске Акутагава и точно тези негови разкази?
За мен Акутагава пише дълбоко, интригуващо, така, че да докосва. Той е класически, универсален автор и колкото повече го опознаваме, толкова повече разкриваме различните му лица. Българската публика го познава от сборниците "Японски разкази" (изд. "Народна култура"), "Вратата Рашомон" (изд. "Профиздат", превод Силвия Попова-Милева), "Разговор в мрака" (изд. "Народна култура", превод Дора Барова) и отново "Японски разкази" (изд. "Изток-Запад"). Те обаче са издадени преди 30 години и включват най-известните му творби, като някои дори се повтарят - например "Рашомон" и "Параванът с картини от ада". Акутагава обаче е написал над 300 произведения, около 150 разкази. Искаше ми се българските читатели да имат възможността да опознаят и други негови произведения, които разкриват повече страни на писането му - Акутагава, повлиян от китайския фолклор, литература и начин на мислене; Акутагава, който осмива и изобличава човешките слабости; Акутагава, който изследва човешката психика; Акутагава, който търси парчетата от разсъдъка си през последните години от живота си. Разказите в "Странна история" са подредени хронологично, така че лесно можем да проследим тези лица.
3. Какви трудности срещна по време на превода от оригинал?
Акутагава е майстор на разказа, а още повече - на "разказа в разказа", затова преплитането на гледните точки на персонажите беше интересно преводаческо предизвикателство от гледна точка на времената в българския език. Най-голямото предизвикателство за мен обаче беше да проследя и разплета препратките към китайската философия, особено що се отнася до разказа "Странна среща", в който главната героиня отива при гадател, който прави предсказания с монети на базата на книгата на промените "И дзин". Преводът на хайку също не беше лесен.
4. Кои други японски автори смяташ, че заслужава да бъдат представени на българските читатели?
Ихара Сайкаку, Каджии Мотоджиро, Каваками Хироми. Бих искала да се издадат още книги на Ясутака Цуцуи.
5. Какви са бъдещите ти творчески планове?
От мен може да очаквате различни преводи - както на художествена литература, така и на филми, но какви точно ще запазя в тайна.
6. Пожелание към почитателите на Япония и японската култура в България.
Вярвайте в себе си и не се отказвайте, колкото и труден да е пътят пред вас. Пожелавам ви здраве, спокойствие и мир.
Текст и интеврю: Мария Симеонова
