Добре дошли в дебрите на човешкото съзнание!
Сборникът „Сляпа върба, спяща жена“ на прочутия японски писател Харуки Мураками съдържа 24 разказа и предговор на автора, който разяснява времето и поводите за написването на творбите. Книгата е ново попълнение в каталога на ИК „Колибри“.
Каква е връзката между миньорска злополука, пет погребения, едно убийство и разходка в зоопарк по време на тайфун?
Ако никога не сте си задавали подобен въпрос, новият сборник с разкази на Харуки Мураками ще ви накара да се замислите върху него. И в тази мистериозна, приковаваща дъха компилация от странни и необикновени истории, Мураками остава верен на стила си и повежда читатела в лабиринт от миниатюрни случки, които отприщват човешкото въображение. Умението на писателя да ни пренася с лекота на друго място и в друго време, е осезаемо. На него именно се удава да пресъздава убедително и вярно реалността и фантазията на съвременния човек – толкова истинно, че ни кара да чувстваме и виждаме със сетивата на самите герои. Обединяващата нишка в разказите е необяснимото усещане за трансцендентна мистерия, витаещо около персонажите, недоизказаното послание, което чака да бъде подето и довършено от читателя. Мураками невинаги остава изцяло разбран, но неговото нестихващо въображение умее да създава удивителни мисловни реалности, които винаги провокират човешкия ум.
Друга черта на писателския талант е способността му да съчетава по необикновен начин далечни и несвързани неща, оплитайки ги в сюрреален пъзел. Лесно и естествено навързва звуци и усещания, слепота и глухота, сън и реалност. Това откриваме още с четенето на първия разказ, който дава името на целия сборник. Една съвсем обикновена ситуация отприщва спомени и сънища, които за миг създават нов свят, различен от този, в който са ситуирани героите. И това усещане продължава напред. Влива се в останалите истории и се лее като безкраен поток. По-нататък мистериозен старец сбъдва желания на рожденици и провокира размисъл. Взираме се в собствения образ, благодарение на страховита история с огледало. Попадаме на една случка от късния капитализъм. В нея няма поука, но тя звучи много реалистично. Посещаваме семейство кенгура в местния зоопарк; откриваме случайно забравени пароли; виждаме хора, които изчезват на лунна светлина, подмамени от тайнствена музика; натъкваме се на странни телефонни обаждания. Безименна леля отприщва спомени и сенки. Приготвяме спагети през 1971 година. Хапваме раци и кексчета „Шарпи“ в настоящето. Запознаваме се с леден човек, който знае миналото на хората, но няма спомени за себе си. По-натътък се натъкваме на детективска история за издирване на човек, който изчезва безследно по етажите на висока сграда, за да се появи след време на съвсем друго място, без спомени за случилото се. Удивляваме се на тайнствен бъбрековиден камък с необикновената способност да сменя местонахождението си. На финала говорещи маймуни връщат забравени имена.
Делнична сутрин в празно кафене. Двама души четат Дикенс и преоткриват себе си. Приемаме смъртта като част от живота. Извикваме в съзнанието си спомени за самотата и отсъствието. Сънят, примесен с философски размисли за живота, се появява отново и отново и свързва далечни истории.
Разказите на Мураками не са родени единствено от въображението. В „Случайни пътешествия“ авторът разказва от първо лице свои случки, неочаквани преживявания и странни съвпадения в живота. Всички те са истински.
Някои герои на Мураками (Тони Такитани от едноименния разказ и К. от „Седмият“) обичат да рисуват. Други умеят да четат между редовете, а трети – да се отдават на спомени. Паметта е една от водещите теми в творбите на автора и той я засяга почти във всички свои разкази. Друг интересен паралел в голяма част от тях е наличието на разнолики животни, които се появяват на необикновени места – кенгура, гмурци, човекоядни котки, светулка и една говореща маймуна-човек.
Опустошителните стихии и тяхната сила стоят в основата на два от разказите – „Седмият“ и „Заливът Ханалей“.
Думите на героинята от четвъртия разказ ни карат да сравняваме творчеството на Мураками с бездънен кладенец. Те ни нашепват, че вероятно никога не можем да открием цялото му съдържание. Докосваме се само до „частици, изплували на повърхността“. Дали ще се гмурнем по-дълбоко, зависи само от нас.
Любопитно е, че в разказите на Мураками сякаш нищо не се случва на пръв поглед. Но в тишината на безвремието, в което те са ситуирани, се отприщва гигантска енергия, която разпалва ума и въображението, провокира размисли и чувства.
Две от творбите, публикувани в сборник, са филмирани и прожектирани в България. „Тони Такитани“ – по време на кино-литературния фестивал "СинеЛибри", а „Заливът Ханалей“ – през 2019г.(включен е в състезателната част на София филм фест). Интересно е да се видят режисьорските интерпретации на разказите, които на кино изглеждат също толкова въздействащи.
Линк към филмовата версия на „Тони Такитани“ – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/5597-tony-takitani-2004/
Линк към филмовата версия на „Заливът Ханалей“ - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/15312-hanalei-bay-2018/
„Сляпа върба, спяща жена“
Автор: Харуки Мураками
Превод от английски: Надежда Розова
Художник на корицата: Люба Халева
Издателство: ИК „Колибри“
Година на издаване: 2022
Страници: 415
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://www.colibri.bg/knigi/2172/haruki-murakami-slqpa-vyrba-spqshta-zhena
Автор: Мария Симеонова
Сборникът „Сляпа върба, спяща жена“ на прочутия японски писател Харуки Мураками съдържа 24 разказа и предговор на автора, който разяснява времето и поводите за написването на творбите. Книгата е ново попълнение в каталога на ИК „Колибри“.
Каква е връзката между миньорска злополука, пет погребения, едно убийство и разходка в зоопарк по време на тайфун?
Ако никога не сте си задавали подобен въпрос, новият сборник с разкази на Харуки Мураками ще ви накара да се замислите върху него. И в тази мистериозна, приковаваща дъха компилация от странни и необикновени истории, Мураками остава верен на стила си и повежда читатела в лабиринт от миниатюрни случки, които отприщват човешкото въображение. Умението на писателя да ни пренася с лекота на друго място и в друго време, е осезаемо. На него именно се удава да пресъздава убедително и вярно реалността и фантазията на съвременния човек – толкова истинно, че ни кара да чувстваме и виждаме със сетивата на самите герои. Обединяващата нишка в разказите е необяснимото усещане за трансцендентна мистерия, витаещо около персонажите, недоизказаното послание, което чака да бъде подето и довършено от читателя. Мураками невинаги остава изцяло разбран, но неговото нестихващо въображение умее да създава удивителни мисловни реалности, които винаги провокират човешкия ум.
Друга черта на писателския талант е способността му да съчетава по необикновен начин далечни и несвързани неща, оплитайки ги в сюрреален пъзел. Лесно и естествено навързва звуци и усещания, слепота и глухота, сън и реалност. Това откриваме още с четенето на първия разказ, който дава името на целия сборник. Една съвсем обикновена ситуация отприщва спомени и сънища, които за миг създават нов свят, различен от този, в който са ситуирани героите. И това усещане продължава напред. Влива се в останалите истории и се лее като безкраен поток. По-нататък мистериозен старец сбъдва желания на рожденици и провокира размисъл. Взираме се в собствения образ, благодарение на страховита история с огледало. Попадаме на една случка от късния капитализъм. В нея няма поука, но тя звучи много реалистично. Посещаваме семейство кенгура в местния зоопарк; откриваме случайно забравени пароли; виждаме хора, които изчезват на лунна светлина, подмамени от тайнствена музика; натъкваме се на странни телефонни обаждания. Безименна леля отприщва спомени и сенки. Приготвяме спагети през 1971 година. Хапваме раци и кексчета „Шарпи“ в настоящето. Запознаваме се с леден човек, който знае миналото на хората, но няма спомени за себе си. По-натътък се натъкваме на детективска история за издирване на човек, който изчезва безследно по етажите на висока сграда, за да се появи след време на съвсем друго място, без спомени за случилото се. Удивляваме се на тайнствен бъбрековиден камък с необикновената способност да сменя местонахождението си. На финала говорещи маймуни връщат забравени имена.
Делнична сутрин в празно кафене. Двама души четат Дикенс и преоткриват себе си. Приемаме смъртта като част от живота. Извикваме в съзнанието си спомени за самотата и отсъствието. Сънят, примесен с философски размисли за живота, се появява отново и отново и свързва далечни истории.
Разказите на Мураками не са родени единствено от въображението. В „Случайни пътешествия“ авторът разказва от първо лице свои случки, неочаквани преживявания и странни съвпадения в живота. Всички те са истински.
Някои герои на Мураками (Тони Такитани от едноименния разказ и К. от „Седмият“) обичат да рисуват. Други умеят да четат между редовете, а трети – да се отдават на спомени. Паметта е една от водещите теми в творбите на автора и той я засяга почти във всички свои разкази. Друг интересен паралел в голяма част от тях е наличието на разнолики животни, които се появяват на необикновени места – кенгура, гмурци, човекоядни котки, светулка и една говореща маймуна-човек.
Опустошителните стихии и тяхната сила стоят в основата на два от разказите – „Седмият“ и „Заливът Ханалей“.
Думите на героинята от четвъртия разказ ни карат да сравняваме творчеството на Мураками с бездънен кладенец. Те ни нашепват, че вероятно никога не можем да открием цялото му съдържание. Докосваме се само до „частици, изплували на повърхността“. Дали ще се гмурнем по-дълбоко, зависи само от нас.
Любопитно е, че в разказите на Мураками сякаш нищо не се случва на пръв поглед. Но в тишината на безвремието, в което те са ситуирани, се отприщва гигантска енергия, която разпалва ума и въображението, провокира размисли и чувства.
Две от творбите, публикувани в сборник, са филмирани и прожектирани в България. „Тони Такитани“ – по време на кино-литературния фестивал "СинеЛибри", а „Заливът Ханалей“ – през 2019г.(включен е в състезателната част на София филм фест). Интересно е да се видят режисьорските интерпретации на разказите, които на кино изглеждат също толкова въздействащи.
Линк към филмовата версия на „Тони Такитани“ – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/5597-tony-takitani-2004/
Линк към филмовата версия на „Заливът Ханалей“ - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/15312-hanalei-bay-2018/
„Сляпа върба, спяща жена“
Автор: Харуки Мураками
Превод от английски: Надежда Розова
Художник на корицата: Люба Халева
Издателство: ИК „Колибри“
Година на издаване: 2022
Страници: 415
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://www.colibri.bg/knigi/2172/haruki-murakami-slqpa-vyrba-spqshta-zhena
Автор: Мария Симеонова
