След мръкване
アフターダーク
After Dark
Нощта през погледа на Мураками
"Time moves in its own special way in the middle of the night. You can't fight it."
Ако, след два прочетени романа и няколко сборника с разкази, ме попитате, коя е любимата ми творба на Харуки Мураками, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя е една от онези странно-интересни книги, за които не можеш да се обясниш, защо са ти харесали, но някъде дълбоко в себе си знаеш, че това е така. Оставя те с лека усмивка, пълна с изумление и вълнение от необяснимото, до което си се докоснал. Въпреки че името на новелата предполага наличието на тъмнина, меланхолия и страх, след прочита й читателят получава повече светлина и надежда, отколкото е предполагал първоначално. У него остава приятното чувство на недоизказаното и мистериозното. На спокойствието. Убеждението, че на героите предстои нещо ново и прекрасно, е безусловно запечатано на последните редове в книгата.
Колко от хората, които не могат да спят нощем, ще се похвалят, че са прекарали качествено часовете след мръкване? Вероятно на малцина биха се случили необикновени неща, които ще им помогнат да осъзнаят по-добре живота си и света около тях.
Действието в "След мръкване" се развива между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. В рамките на една нощ, романът ни отвежда в големия мегаполис Токио и ни потапя в тъмната страна на японската столица. Поемайки камерата на умел "оператор", Мураками ни запознава с главната героиня, 19-годишната Мари, която прекарва нощните часове в бар, където чете книги. Към нея се присъединява студентът Тацуя, силно пристрастен към тромбона и песента "Five Spot After Dark" на Къртис Фулър. Освен двамата младежи, окото на "камерата" в определен момент ни сблъсква с мениджърка на любовен хотел, наречен "Алфавил" (подобно на германската електропоп група, която става известна с хита „Big in Japan“ или на едноименния филм на Годар?!), китайска проститутка и офис работник със садистични наклонности, проявили се след системно недоспиване. Какво свързва тези, на пръв поглед различни, хора? Как съдбите им се преплитат в една единствена нощ?
Части от историята се случват в странен свят, намиращ се на границата между реалността и съня. Всяка глава започва с изображение на часовник, отброяващ преминаването на времето. За да ни озадачи още повече, Мураками добавя още един персонаж в сюжета - спящата сестра на Мари. Подобно на Снежанка, тя е заспала непробудно в стаята си и за момента изглежда, че на света няма сила, способна да я събуди.
Внезапна агресия, мисли, чувства, халюцинации, огледални стаи, странни отражения, фантастичен реализъм. Паралелният свят, в който писателят ни отвежда, се появява само с падането на нощта. Удивително е, как от повествованието струи феноменална магическа поетичност, каквато едва ли предполагаме, че можем да открием в подобно произведение. Повествованието се води по такъв начин, че неусетно въвлича читателя в случващото се от другата страна на "екрана." Кара го да си представи, че е там, на място и вижда от близка или далечна дистанция цялата картина. Може да усети чувствата на героите. Сякаш гледа филм, в който е пасивен наблюдател. Кадър по кадър. Всичко изглежда толкова истинско.
Критиката не е дала много висока оценка на тази книга. Основният й довод е финалът или по-скоро липсата на такъв в класическия смисъл на думата, но за мен именно този край прави историята типично японска и дава на читателя повече поле за размисъл. Разказ за малките хора в огромния град, които търсят своята изгубена идентичност.
И ако отново ме попитате, коя е любимата ми книга на автора, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя най-добре пасва на душевността ми. Чувствам я най-близка.
Интересно е, че докато четох произведението, то ми навяваше асоциации с два японски филма от последните години. Историята с хотела и китайката много прилича на "Сбогом, Кабукичо" (2014) на реж. Рюичи Хироки. Всичко останало, включително заглавието, напомня на "Нощното небе над Токио е най-наситено синьо" (2017). Поезията, която лъха от нощния роман на Мураками, е напълно сравнима с поезията във филма на Юя Ишии.
След всички тези разсъждения, стигам до извода, че книгата е идеална за филмиране на голям екран. Ако някой умел режисьор се заеме с нея, без съмнение, ще се получи чудесна екранизация.
Новелата "След мръкване" е издадена в Япония през 2004г. В България се появява десет години по-късно, влизайки в каталога на издателство "Колибри". Преводът е на Владимир Германов, а оформлението на корицата - на Стефан Касъров.
Приятно четене!
Автор: Мария Симеонова
アフターダーク
After Dark
Нощта през погледа на Мураками
"Time moves in its own special way in the middle of the night. You can't fight it."
Ако, след два прочетени романа и няколко сборника с разкази, ме попитате, коя е любимата ми творба на Харуки Мураками, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя е една от онези странно-интересни книги, за които не можеш да се обясниш, защо са ти харесали, но някъде дълбоко в себе си знаеш, че това е така. Оставя те с лека усмивка, пълна с изумление и вълнение от необяснимото, до което си се докоснал. Въпреки че името на новелата предполага наличието на тъмнина, меланхолия и страх, след прочита й читателят получава повече светлина и надежда, отколкото е предполагал първоначално. У него остава приятното чувство на недоизказаното и мистериозното. На спокойствието. Убеждението, че на героите предстои нещо ново и прекрасно, е безусловно запечатано на последните редове в книгата.
Колко от хората, които не могат да спят нощем, ще се похвалят, че са прекарали качествено часовете след мръкване? Вероятно на малцина биха се случили необикновени неща, които ще им помогнат да осъзнаят по-добре живота си и света около тях.
Действието в "След мръкване" се развива между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. В рамките на една нощ, романът ни отвежда в големия мегаполис Токио и ни потапя в тъмната страна на японската столица. Поемайки камерата на умел "оператор", Мураками ни запознава с главната героиня, 19-годишната Мари, която прекарва нощните часове в бар, където чете книги. Към нея се присъединява студентът Тацуя, силно пристрастен към тромбона и песента "Five Spot After Dark" на Къртис Фулър. Освен двамата младежи, окото на "камерата" в определен момент ни сблъсква с мениджърка на любовен хотел, наречен "Алфавил" (подобно на германската електропоп група, която става известна с хита „Big in Japan“ или на едноименния филм на Годар?!), китайска проститутка и офис работник със садистични наклонности, проявили се след системно недоспиване. Какво свързва тези, на пръв поглед различни, хора? Как съдбите им се преплитат в една единствена нощ?
Части от историята се случват в странен свят, намиращ се на границата между реалността и съня. Всяка глава започва с изображение на часовник, отброяващ преминаването на времето. За да ни озадачи още повече, Мураками добавя още един персонаж в сюжета - спящата сестра на Мари. Подобно на Снежанка, тя е заспала непробудно в стаята си и за момента изглежда, че на света няма сила, способна да я събуди.
Внезапна агресия, мисли, чувства, халюцинации, огледални стаи, странни отражения, фантастичен реализъм. Паралелният свят, в който писателят ни отвежда, се появява само с падането на нощта. Удивително е, как от повествованието струи феноменална магическа поетичност, каквато едва ли предполагаме, че можем да открием в подобно произведение. Повествованието се води по такъв начин, че неусетно въвлича читателя в случващото се от другата страна на "екрана." Кара го да си представи, че е там, на място и вижда от близка или далечна дистанция цялата картина. Може да усети чувствата на героите. Сякаш гледа филм, в който е пасивен наблюдател. Кадър по кадър. Всичко изглежда толкова истинско.
Критиката не е дала много висока оценка на тази книга. Основният й довод е финалът или по-скоро липсата на такъв в класическия смисъл на думата, но за мен именно този край прави историята типично японска и дава на читателя повече поле за размисъл. Разказ за малките хора в огромния град, които търсят своята изгубена идентичност.
И ако отново ме попитате, коя е любимата ми книга на автора, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя най-добре пасва на душевността ми. Чувствам я най-близка.
Интересно е, че докато четох произведението, то ми навяваше асоциации с два японски филма от последните години. Историята с хотела и китайката много прилича на "Сбогом, Кабукичо" (2014) на реж. Рюичи Хироки. Всичко останало, включително заглавието, напомня на "Нощното небе над Токио е най-наситено синьо" (2017). Поезията, която лъха от нощния роман на Мураками, е напълно сравнима с поезията във филма на Юя Ишии.
След всички тези разсъждения, стигам до извода, че книгата е идеална за филмиране на голям екран. Ако някой умел режисьор се заеме с нея, без съмнение, ще се получи чудесна екранизация.
Новелата "След мръкване" е издадена в Япония през 2004г. В България се появява десет години по-късно, влизайки в каталога на издателство "Колибри". Преводът е на Владимир Германов, а оформлението на корицата - на Стефан Касъров.
Приятно четене!
Автор: Мария Симеонова
