Магически реализъм и още нещо
Татуирана котка кръстосва улиците на нарисувания град Токио, след което по фантастичен начин оживява в реалността. Преминаващата котка се превръща във временен спътник на различни хора в серия от кратки истории на автора Ник Брадли. Читателят може да я открие да броди редом до бездомен бивш ракуго изпълнител, навестяваща заведение за окономяки, следваща пътя на симпатичен пощальон, умела американска преводачка, млада двойка, страстни фенове на Steet Fighter и самотен таксиметров шофьор, за да бъде накрая спасена от малко момче и неговия странен приятел хикикомори. И всичко това, обобщено под кипящата всеобща подготовка за предстоящите Олимпийски игри през 2020 година, които по ирония на съдбата, все още не са проведени.
„Котката и градът“ е любопитен роман, създаден от западен творец, но уловил по удивителен начин пулса на големия източен град. Творбата е достоверен източник на информация за състоянието на съвременните японци, за техните болки, проблеми и социални неравенства. Различни хора се появяват и изчезват, историите преливат една в друга, но котката обединява всички тях. Тя има това, към което хората непрестанно се стремят, но вероятно никога няма да притежават – свобода. Малката котка изглежда като мистичта сянка, страничен наблюдател, в чиито очи се отразява всичко, което се случва наоколо.
Нощният свят на Токио поглъща обикновения човек и го прави безлична прашинка в безбрежния мегаполис.
Котката, градът и хората. Трите пресечни точки в сюжета на автора се преплитат в тайнствен пъзел.
Конструкцията на книгата напомня на омнибус филм, който по необикновен начин свързва съдбите на различни хора в големия мегаполис Токио. Водещата нишка е мистериозна котка, която се появява и изчезва на различни места в града.
Паралелите, които можем да открием сред страниците на книгата, са безчет. Като започнем с Харуки Мураками (фантастичният реализъм определено е характерен и за неговото творчество, а тук още в началния сегмент авторът прави осезаем реверанс към романа „След мръкване“ с камерата-око, движеща се над града) и неговият Джони Уокър от „Кафка на плажа“ (въпреки че, за разлика от историята на Мураками, тук имаме трогателна научна фантастика, сравнима повече с въздействието от разказите на Кен Лиу)
Описват „Котката и градът“ като „любовно писмо от автора за Япония и литературата й.“ Препратките към японските традиции и творби на други писатели, ме провокираха да издиря още нишки, свързани с японски филми и телевизионни продукции. Самият автор споделя в благодарностите след ръкописа, че е бил вдъхновен от анимето „Кръстниците от Токио“.
Котката („неко“ на японски) е едно от най-любимите животни на японците. Обожествявана и обичана, тя може да бъде открита навсякъде из страната. На нея са посветени множество истории в литературата, киното и телевизията.
Родоначалникът на модерната японска литература, Нацуме Сосеки, пише романи и разкази, посветени на котките.
Понеже останах приятно изненадана от сегмента „Падащи думи“, свързан с ракуго (уникален театрален жанр, който напоследък започва да възвръща популярността си), поставям линк към серийна продукция от 2018г, посветена точно на това изкуство (в Япония постоянно правят подобни творби, за да поддържат традициите и интереса на младите) – „Двойно самоубийство в стил ракуго“ – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/17215-shouwa-genroku-rakugo-shinjuu-2018/
Аниме версия – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/12510-shouwa-genroku-rakugo-shinjuu-2016/
Фокусът към големия град и неговите хора, чиито съдби се преплитат по необикновен начин, ме подсеща за един съвременен игрален филм на подобна тематика с поетичното име „Нощното небе над Токио е най-наситено синьо“ - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/14452-the-tokyo-night-sky-is-always-the-densest-shade-of-blue-2017/
 
                                                                        Авторът
24-годишният британец Ник Брадли пристига в Япония за пръв път през 2006г. по програма за обмен. Писателската му мечта се сбъдва, когато през юни 2020г. публикува дебютния си роман „Котката и градът“ – 15 кратки истории, обединени в новела, която изследва живота на различни хора в големия град.
 
„Котката и градът“
Година на издаване: 2020
Превод: Або
Дизайн на корицата: Живко П. Петров
Можете да закупите книгата  в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес - https://www.rivapublishers.com/kotkata
                                                        
                                      Добавено е любопитно интервю с автора!​ 

                                                 Пътуване на Север
В един пролетен ден скромен поклонник събира оскъдния си багаж и се отправя на път. Оставя старата си колиба и поема на север, за да преброди далечни провинции и да види непознати земи. Приятели на великия писател Башьо го изпращат на прага и му пожелават да се завърне.
Казват, че „човекът е човек, когато е на път.“ Пътят, водещ към неизвестни места, пълни със загадъчност и красота. До този момент поетът само е чувал за тях и неговото желание да се докосне до природата и светините на Япония, го подтиква да предприеме тази опасна, но мечтана обиколка из северните земи на страната. Един кръг, който се затваря със завръщането.
Пълен с природа и приключения, дневникът на големия японски поет Мацуо Башьо е едно дълго пътуване към себе си. Той предлага на българските читатели удивителни срещи с планински манастири, минерални извори, неземни водопади, руини на древни постройки и забравени от хората горски хижи.
Докато странства заедно с автора, читателят научава любопитни подробности за традициите и обичаите на хората от тази част на страната. Поетът възпява красотата на свещени езера, броди из живописни планини и почти успява да види неподправената красота на местности като Хираизуми, Нико и Мацушима.
Паралели с китайски и японски поети и техните странствания могат да се открият из целия дневник. Башьо често обръща внимание на исторически събития, свързани с древни времена и владетели. Срещаме местности и съкровища, които водят към легендарни герои като Йошицуне Минамото и неговия предан воин Бенкей. В един от манастирите Башьо открива мечът на Йошицуне и дисагите на Бенкей. На тях посвещава специален стих.
Подобно на „Пътуване на Запад“ – романът, разказващ за великото пътешествие на китайския монах Сюендзан, Мацуо Башьо предприема подобно предизвикателство с по-малки размери в Япония. То е вдъхновяващо завръщане към корените на човешката същност. Човек и Природа се сливат в хармонично единство и така се раждат безсмъртни стихове, посветени на неземни гледки, исторически събития и радостни срещи с добри хора.
Спътнк на Бьшьо почти през цялото пътуване е неговият ученик Каваи Сора. Множество други хора подслоняват поклонниците и им помагат в трудното начинание.
Написаните редове нашепват, че Башьо цял живот води дълбоки вътрешни битки. Сам споделя на приятел, че често не се е чувствал в мир със себе си. Именно тези негови терзания го подтикват да предприеме дългите пътувания из страната. Дали след тях той се завръща духовно извисен? Това е въпрос, на който всеки сам трябва да открие отговора.
Книгата е изпъстрена със снимки на голяма част от местата, през които преминава поета. Рисунки на Хирошиге покриват кориците, а след ръкописа на дневника има кратки бележки, които умело допълват основната информация и дават още яснота за непонятни имена и събития.
 
 
                                                        Мацуо Башьо (1644-1694)
Мацуо Кинсаку (Башьо) е най-известният японски поет от периода Едо, популярен със своите стихове в стил хайку и с есетата, създадени по време на поклонническите му пътувания из различни краища на Япония.
Башьо се запознава с поезията в ранно детство, бързо се интегрира в интелектуалния живот на Едо и става познат из цялата страна като учител и пътешественик. В своите пътувания той търси вдъхновение като води обикновен живот, в хармония с природата, праткитувайки дзен.
„По пътеките на севера“ („Оку но хосомичи“) е дневник, описващ стъпките му към северните провинции Дева и Муцу. Пътуването започва от град Едо (днешно Токио) през пролетта на 1691г. Башьо достига Хираизуми на 29 юни и се отправя в западната част на остров Хоншю, след което тръгва на юг по крайбрежието на страната. За 150 дни изминава 2400 км., завръщайки се в Едо в края на 1691г.
 
„По пътеките на севера“
Година на издаване: 2020
Превод от старояпонски: Братислав Иванов
Оформление на корицата: Деница Трифонова
„Пътеките на Севера“ излиза на български език, благодарение на издателство „Изток-Запад“. Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://iztok-zapad.eu/po-putekite-na-severa

                                                                                                            Автор: Мария Симеонова
​

                          Съвременен японски бестселър от издателство „Колибри“
През последната седмица, една малка книжка оказа необикновено въздействие върху мен със своята откровеност и реализъм. „Жената конбини“ е преводът на български (японското заглавие е „Конбини Нинген“ – „Човекът конбини“), който препраща към денонощен магазин, подобен на нашите, но не съвсем. Оригинално оформената корица е изцяло българско творение и е много различна от визията на изданията в останалите страни по света (отчитам и наличието на бележка от автентичен японски магазин конбини!).
Историята ни запознава с Кейко, която открива истинското си призвание, прекрачвайки прага на магазин конбини в качеството си на работник. Намирайки своето специално място в света, тя остава там на почасова работа цели 18 години. За главната героиня, звуците на този фантастичен свят, се оказват решаващи. Сред необикновената атмосфера говорим за повторно прераждане на човек, който се оказва съвсем различен от останалите. Една жена, затворена във себе си, започва да изследва звуците и гледките на заобикалящата я среда и с изненада открива, че те вибрират на нейтата честота и това я прави щастлива. Благодарение на работата си в конбини, Кейко става част от обществения механизъм, полезна брънка във веригата на света.
Макар никога да не закъснява и да не отсъства, Кейко внезапно разбира, че всъщнст е „чуждо тяло“, различно и неразбираемо за околните. Осъзнава, че нормалният свят елиминира подобни същества, понеже те не съответстват на установените норми и могат лесно да бъдат заклеймени, дори изхвърлени от обществото просто защото не отговарят на зададения калъп.  
Книгата изследва всекидневието в магазин конбини и предлага ценни размисли за обществото, за перфектно функциониращия японски свят, за работохолизма и отдадеността на човека, за несправедливото отношение на хората.
Светът винаги е съдил, назидавал различните. Според един от героите, това не се е променило от времето на древния период Джомон. Първобитният индивид не е еволюирал на особено високо ниво. Само е облякъл нови дрехи. Умелият паралел е откровена констатация за реалното развитие на човека днес.
Всеки човек има някакъв талант и е отдаден на нещо, което го прави щастлив. Ние идваме с определена цел на този свят и наше задължение е да открием тази цел по време на земния си път. Кейко води скромно съществуване, за да бъде полезна на хората, пазаруващи в конбини. Макар и непълноценна в очите на другите, тя е човешко същество, открило своето място под слънцето. Мястото, където е щастлива и полезна.
 
„Жената конбини“ е на пръв поглед семпъл роман. В него няма да открием сериозна динамика и екстремни ситуации. И въпреки това творбата на Саяка Мурата се чете неусетно. В допълнение – историята звучи много актуално.
Ще попитате, с какво толкова е интересен един магазин конбини и с какво японските са по-различни от останалите по света? Ще разберете отговора, когато попаднете на подобно място. Влезте в такъв магазин, чуйте звука на отварящата се врата, след това уважителното „Ирашаймасе!“ („Добре дошли!“). Необикновените артикули, умелото и бързо обслужване, връщането на рестото, подаването на чантата с покупки, изпращането с неизменната усмивка и любезното „Благодаря!“ Всичко това ви отнася на друга планета. Защото клиентът в Япония е бог, а служителите са посветили живота си на това, да му осигурят най-доброто качество и обслужване. Всеки, който е бил на подобно място, може да разбере, колко ценен е труда на Мурата. Не само за работещите, но и за посетителите, роматът е истински подарък.
Лично за мен, четенето се оказа носталгично завръщане към собственото ми пътуване в Япония. Споменът за това, как трескаво издирвах билет за театрално представление в „Бункамура“ и как мястото, от което приятелка ми го купи, се отказа точно такъв денонощен магазин.
За да потвърдя, че денонощните магазини в Япония заемат специално място в живота на хората, посочвам една съвсем нова дорама, от която можете да получите представа за самите магазини, обслужването и отдадеността на служителите. Тя изследва темата на десертите, които се предлагат във витрините на конбини - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/18196-kono-koi-atatamemasuka-2020/
 
Саяка Мурата
Издателство „Колибри“ продължава да ни радва с представяне на съвременни японски писатели. Саяка Мурата е родена на 14 август 1979г.в Инзай, префектура Чиба. Като дете, благодарение на брат си и майка си, активно чете научна фантастика и мистериозни новели. Семейството се премества в Токио, където Мурата завършва гимназия „Кашива“ и университета „Тамагава“. Още с първата си новела печели награда „Гунзо“ за нов писател. Следват други големи отличия, включително наградите „Юкио Мишима“ и „Нома“. „Жената конбини“ (2016) й носи друго престижно отличие – награда „Акутагава“. През 2016г. Саяка Мурата влиза в класацията на „Vogue“ за „Жена на годината“.
Новелата „Жената конбини“ отчита рекордни продажби в Япония и е преведена на множество други езици. Силата й се дължи на факта, че самата авторка е работила в подобен магазин в Токио, което прави повествованието още по-въздействащо и реалистично.
 
„Жената конбини“
Година на издаване: 2021
Превод от японски: Маргарита Укегава
Художник на корицата: Люба Халева
Можете да закупите книгата „Жената конбини“ в книжарниците на издателство „Колибри“ или да поръчате онлайн на адрес - https://www.colibri.bg/knigi/1980/saqka-murata-zhenata-konbini
                                                                                                          Автор: Мария Симеонова
​