В началото на март месец по рафтовете на книжарниците занаднича малка червена книжка. Малка по формат, по нищо друго. Твърди корици, с бели лъскави страници, от тези дето разлистваш някак с благоговение, изпъстрена с илюстрации и изпипана до малките детайли. "Призрачна Япония" на Лафкадио Хърн! Подзаглавието "Легенди и фантазии" и освирепелият поглед, които ни посрещат от корицата, изобщо не оставят място за съмнение какво ще открием из 288те красиви страници на книгата.

В съдържанието ни очакват 35 кратки истории, легенди или почти митологични сказания. Преди да се потопим пряко в тях, вероятно и вие, както и аз преди, се чудите кой е Лафкадио Хърн, защо пише за Япония и защо, аджеба, да четем неговите сказания за японски легенди. Рядко включвам биографична част в ревютата си, но в неговия случай е някак наложителна. Дори смея да кажа, че книгата ми бе по-интригуваща вече с неговата лична история на ум.

Още като бебе напуска Гърция, живее в Ирландия, после във Франция, в САЩ дълги години, бива изпратен и на Мартиника (остров в Карибско море) - в общи линии, няма "свое" място. Свой дом даже или изобщо някъде, където да му се иска да се върне. Докато не започва страстната му любовна история с Япония. През 1890 година бива изпратен в там, където и остава до смъртта си през 1904. Именно в страната на изгряващото слънце той намира и любовта в лицето на Коизуми Сецу, дъщеря на самурай, с която встъпват в брак и имат четири деца. Приема Япония като свой дом, какъвто не е имал досега, заедно с това получава и името Кодзуми Якумо. След като през живота си минава през всякакви религии, накрая приема будизма като свой път. Хърн напълно се отдава на новата си родина като изучава литературата, традиционната японска култура, нравите с абсолютна почит и внимание. В момента, неговата първа къща в градчето Мацуе е превърната в къща-музей.

Време е май да сложа спирачки на словото си, въпреки че мога да си разсъждавам вечно и за автора, и за книгата му. Няколко други разказа, които бих искала да спомена като препоръка (освен че препоръчвам всички) са "Ездачът на мъртвата", "Жената от огледалото" и "Четиво от книгата на сънищата". Не се притеснявайте да четете, дори да не сте фен принципно на "плашещи" книги. Сред страниците на "Призрачна Япония" ще намерите най-вече словото на един страстен любител и познавач на традиционната култура, както и много типично японски елементи, които си струва да бъдат опознати. Както самият Лафкадио ни посреща встъпително в книгата:

"За мене думите имат цвят и нрав. Имат лица, изражения, обноски, жестове, настроения, темперамент и странности. Имат отенъци, нюанси и характерни черти."

Дали ще успеем да видим нюансите на думите и техните лица... май си зависи само от нас.
​
"Призрачна Япония" на Лафкадио Хърн се издава от "Изток-Запад"  и може да бъде намерена из книжната мрежа на България, както и онлайн под ISBN 978-619-01-0202-1.