Приказният свят на Япония оживява на български език
13 от най-популярните японски приказки са включени в новата книга на издателство „Изток-Запад“, озаглавена „Японски приказки“.
Историите са подбрани и преводени от оригинал, благодарение на Людмила Холодович и Александър Киров. В сборника са включени произведения, преразказани от известния писател на детска литератра Масао Кусуяма.
Представителна извадка в настоящата книга са три от т. нар. "пет големи приказки": „Момотаро“, „Дядото, който карал дърветата на цъфтят“ и „Маймуната и крабът“. Те се смятат за истински народни приказки, получили това определение от фолклориста Кунио Янагита. По време на периода на Едо тези приказки са адаптирани от професионални писатели и отпечатани върху дърво под форма, наречена „кусадзоши“ (chapbooks – ранна форма за отпечатване на книги, която се състои от един лист, сгънат в 8, 12, 16 или 24 страници; най-ранната японска приказка е „Принцеса Кагуя“ (Xв.). Тя се счита за най-древния японски разказ, предшественик на научната фантастика).
Интересно е, че японците разказват истории за доброто, което се възнаграждава и за злото, което се наказва. Тук всеки получава това, което заслужава. Героите в историите обикновено са бедни и скромни хора, които след извършена добрина (например спасяване на животно, изпаднало в беда), са щедро възнаградени. Много често животните притежават необикновената сила да се превръщат в хора или предмети и по този начин да помагат на състрадателните и отзивчивите.
Една част от разказите разглежда истории за духове и демони. „Безухият Хоичи“ е преразказвана и от друг известен автор - Лафкадио Хърн, в един от неговите сборници за странното и необикновеното.
Животните, които ще стрещнете сред страниците на книгата, са типични за Япония. Там бродят красиви жерави и пакостливи еноти, хитри маймуни и несъобразителни медузи, раци, мишки и същества от отвъдния свят.
Японските приказки нямаше да са пълни, ако я нямаше историята за Момотаро – момчето, родено от праскова. Той е герой, който успява да освободи цял остров от страшни демони и да придобие съкровището им като награда.
Историята за Момотаро е приказка-пътуване. В нея главният персонаж среща различни същества, с които се сприятелява и които по-късно му помагат в предприетата от него мисия. Идеята, заложена тук, отново е свързана с приятелството и отплатата за извършена добрина.
Любопитно е, че паметник на японския фолклорен герой Момотаро може да се види дори в България. Той се намира в Цар Симеоновата градина на град Пловдив.
Увлекателните японски творби, които малки и големи могат да прочетат на български, са събрани в изключително луксозно издание с дебели корици. Прекрасните рисунки на художника Борис Стоилов само могат да ви привлекат още повече към книгата. Една истински ценна колекция, подходяща не само за деца, но и за всички почитатели на японската литература.
Масао Кусуяма (1884-1950)
楠山正雄
Той е театрален критик, редактор и детски писател. Работи през епохата Тайшо до началото на следвоенния период.
Масао Кусуяма е роден на 4 ноември 1884г. в Токио. Семейството му притежва печатарска компания, но след смъртта на бащата, фамилията изпада в трудно положение. Още като дете, Кусуяма започва да се интересува от театъра. Баба му го води на Кабуки представление, което го впечатлява неимоверно.
На 12 годишна възраст е поет от чичо си, който има желание да направи от него лекар, но интересите на момчето остават свързани единствено с литературата.
През 1906г. Кусуяма завършва университета „Васеда“. Веднага след това се заема със съставянето на енциклопедия на литературните изкуства като успоредно работи в редакционната колегия на вестник „Йомиури“ (1910). По-късно е главен редактор на списание Shin Nippon („Нова Япония“), издавано от Шигенобу Окума (1911) и преподавател в неговия университет. Масао Кусуяма се присъединява към редакционната колегия на Fuzambo Publishing-Co, за да работи по издаването на своя енциклопедия. От 1915г. се захваща с превод на детска литература. Той пише много пиеси и книги за деца. Сред най-известните му творби са Nippon Dowa Hogyokushu („Японски приказки“) и "12 урока по модерна драма".
Автор: Мария Симеонова
13 от най-популярните японски приказки са включени в новата книга на издателство „Изток-Запад“, озаглавена „Японски приказки“.
Историите са подбрани и преводени от оригинал, благодарение на Людмила Холодович и Александър Киров. В сборника са включени произведения, преразказани от известния писател на детска литератра Масао Кусуяма.
Представителна извадка в настоящата книга са три от т. нар. "пет големи приказки": „Момотаро“, „Дядото, който карал дърветата на цъфтят“ и „Маймуната и крабът“. Те се смятат за истински народни приказки, получили това определение от фолклориста Кунио Янагита. По време на периода на Едо тези приказки са адаптирани от професионални писатели и отпечатани върху дърво под форма, наречена „кусадзоши“ (chapbooks – ранна форма за отпечатване на книги, която се състои от един лист, сгънат в 8, 12, 16 или 24 страници; най-ранната японска приказка е „Принцеса Кагуя“ (Xв.). Тя се счита за най-древния японски разказ, предшественик на научната фантастика).
Интересно е, че японците разказват истории за доброто, което се възнаграждава и за злото, което се наказва. Тук всеки получава това, което заслужава. Героите в историите обикновено са бедни и скромни хора, които след извършена добрина (например спасяване на животно, изпаднало в беда), са щедро възнаградени. Много често животните притежават необикновената сила да се превръщат в хора или предмети и по този начин да помагат на състрадателните и отзивчивите.
Една част от разказите разглежда истории за духове и демони. „Безухият Хоичи“ е преразказвана и от друг известен автор - Лафкадио Хърн, в един от неговите сборници за странното и необикновеното.
Животните, които ще стрещнете сред страниците на книгата, са типични за Япония. Там бродят красиви жерави и пакостливи еноти, хитри маймуни и несъобразителни медузи, раци, мишки и същества от отвъдния свят.
Японските приказки нямаше да са пълни, ако я нямаше историята за Момотаро – момчето, родено от праскова. Той е герой, който успява да освободи цял остров от страшни демони и да придобие съкровището им като награда.
Историята за Момотаро е приказка-пътуване. В нея главният персонаж среща различни същества, с които се сприятелява и които по-късно му помагат в предприетата от него мисия. Идеята, заложена тук, отново е свързана с приятелството и отплатата за извършена добрина.
Любопитно е, че паметник на японския фолклорен герой Момотаро може да се види дори в България. Той се намира в Цар Симеоновата градина на град Пловдив.
Увлекателните японски творби, които малки и големи могат да прочетат на български, са събрани в изключително луксозно издание с дебели корици. Прекрасните рисунки на художника Борис Стоилов само могат да ви привлекат още повече към книгата. Една истински ценна колекция, подходяща не само за деца, но и за всички почитатели на японската литература.
Масао Кусуяма (1884-1950)
楠山正雄
Той е театрален критик, редактор и детски писател. Работи през епохата Тайшо до началото на следвоенния период.
Масао Кусуяма е роден на 4 ноември 1884г. в Токио. Семейството му притежва печатарска компания, но след смъртта на бащата, фамилията изпада в трудно положение. Още като дете, Кусуяма започва да се интересува от театъра. Баба му го води на Кабуки представление, което го впечатлява неимоверно.
На 12 годишна възраст е поет от чичо си, който има желание да направи от него лекар, но интересите на момчето остават свързани единствено с литературата.
През 1906г. Кусуяма завършва университета „Васеда“. Веднага след това се заема със съставянето на енциклопедия на литературните изкуства като успоредно работи в редакционната колегия на вестник „Йомиури“ (1910). По-късно е главен редактор на списание Shin Nippon („Нова Япония“), издавано от Шигенобу Окума (1911) и преподавател в неговия университет. Масао Кусуяма се присъединява към редакционната колегия на Fuzambo Publishing-Co, за да работи по издаването на своя енциклопедия. От 1915г. се захваща с превод на детска литература. Той пише много пиеси и книги за деца. Сред най-известните му творби са Nippon Dowa Hogyokushu („Японски приказки“) и "12 урока по модерна драма".
Автор: Мария Симеонова
