Корейски приказки на български език
Към детската поредица на издателство "Изток-Запад" вече можем с радост да отбележим появата на дъгоочакваното заглавие "Корейски приказки". Оформена луксозно, с дебели корици и удивителни илюстрации, книгата привлича вниманието не само на почитателите на корейскита култура, но и на всеки любител на далечното и необикновеното.
110 богато изрисувани страници събират 21 приказки.
Приключенията отвеждат читателите в далечни земи. Запознават ги с нравите и обичаите на хората, населяващи другия край на света. Сред обитателите на корейската приказна действителност са хитроумни зайци и мистериозни феи, зловещи токебита (подобни на нашите дяволи или таласъми) и царе с магарешки уши, почтителни тигри и глупаци-късметлии. Любопитен извод може да бъде изведен, след прочитането на отделните произведения. Те пазят и предават на поколенията изконни човешки ценности. Поуките от тях са ярки и категорични. Сред страниците всеки от нас може да открие по нещо важно за себе си. Приказките водят малките пътешественици на специално място, където се запознават със задружни братя, които винаги мислят един за друг, изобретателни същества, откриващи изход от трудни ситуации и жабчета-пакостници, които достигат истината за живота чрез трудни уроци от съдбата. Връзката с митологични сюжети също може да бъде забелязана. Тя е дълбоко закодирана в заглавието "Пастира и Тъкачката".
Особено оригинална е идеята скицираните на заглавните страници рисунки да придобиват завършени цветни измерения в същинските части на историите. Красивото оформление напомня на автентична корейска манхва (комикс).
От 16 юли новата книга "Корейски приказки" се разпространява в книжарниците. Можете да я поръчате и от сайта на издателство "Изток-Запад".
https://iztok-zapad.eu/koreiski-prikazki
Приказките се издават с любезното съдействие на фондация "Даесан", Сеул.
Интервю с Анета Димитрова - хоноруван преподавател към катедра "Кореистика" на СУ "Кл. Охридски", докторант
1. Как се появи идеята за издаването на книга с корейски приказки? Доколкото си спомням, подобни преводи не са правени повече от 20 години. Последната подобна книжка, излизала у нас, е "Корейски приказки" на издателска къща РЕКС - Асеновград. Тове се случва през далечната 1992г.
Винаги много съм харесвала приказки и смятам, че те са най-лесният начин да започнеш да разбираш един народ. Все пак именно чрез тях се възпитават ценности у децата и се вадят поуки. Корейският приказен свят е многослоен и изключително богат. Фактът, че от толкова много години не са издавани у нас, също допринесе за решението ни да представим на българската публика нов превод на корейски народни приказки.
2. Колко души работиха с теб?
Работихме заедно с още три колежки - Ирина Узунова, която е и нашият илюстратор, Ралица Манолова и Павлина Плачкова. Освен това д-р Ким Се Уон е редактор на книгата. Трябва обаче да спомена и няколко от нашите преподаватели - д-р Манчева, доц. Иванова, д-р Бенева и доц. Сотирова, които също много ни помогнаха с идеи и насоки.
3. Как направихте подбора от приказки и какви източници използвахте при превода?
Искахме да покажем възможно най-разнообразни страни на корейските приказки. Има такива, които звучат безкрайно далечни, а може би дори и чудати за нас. Има и такива мотиви, обаче, които много се доближават до нашите или поне до типа персонажи, с които сме свикнали. Чрез този подбор целяхме да разкрием на българския читател колко необикновени могат да бъдат корейските приказки, но и понякога близки до нас. Включихме и няколко по-популярни, като “Тъкачката и Пастира”, чиято версия може да се намери и в Япония и Китай.
4. Какви трудности и предизвикателства срещнахте по време на работата си по тази книга?
Това, че няколко човека работихме по превода, имаше много позитиви откъм разнообразието на изказа, но и много сложни моменти, когато четирима човека са на различни мнения за някоя дума. В корейския език, и особено в приказките и литературата за по-малки, има много ономатопеи (звукоподражателни), каквито в българския рядко използваме. Те не бяха никак лесни за превод. Идиомите и поговорките, разбира се, винаги представляват трудност. Хоноративната система в корейския, т.е. система, чрез която се изразява учтивост, няма аналог на български. Също така тавтологиите са много типични за корейския език, но в превода не бива да присъстват.
5. Коя е любимата ти корейска приказка и какви поуки могат да изведат читателите, разлиствайки това прекрасно томче?
Любимата ми винаги е била “Синовната обич на тигъра”. Тигърът в корейските приказки много напомня на вълка в българските. Макар често да е описван като зъл персонаж, в тази приказка се проявява наивната му страна. Синовната почит всъщност е най-висшата конфуцианска, следователно и корейска, ценност и добродетел. Без да издавам какво се случва в приказката, много ме трогна, че дори тигър може да изпитва синовна обич.
6. Според теб, кои други корейски автори и произведения биха се понравили на българските читатели?
Смятам, че историческите романи биха допаднали на българските читатели. Корейската история е много интересна, често и драматична. Наскоро излезе “Спомените на една корейска принцеса”, който разказва за трагичната съдба на принцесата и семейството й.
Голяма част от съвременните корейски произведения са много специфични и често разглеждат наболели социални проблеми. Затова понякога за българските читатели може да са малко нетипични, но автори като Хан Кан, И Минджин, Шин Кьонсук, Хуан Сонми си заслужават да се прочетат. Някои от техните произведения дори могат да се намерят на български.
7. Бъдещи планове. Какво ново можем да очакваме от преводачите кореисти?
Обожавам корейските кратки разкази и винаги съм искала да представя още на българските читатели. С Ирина, човека зад тези прекрасни илюстрации, сме планирали още един проект, но засега няма да издавам повече.
8. Послание към читателите.
Бъдете любопитни и отворени към нови светове! Няма нищо по-магическо от това да откриваме колко различни и не чак толкова различни са хората по света.
Потърсихме за интервю и другата преводачка - Ирина Узунова, която е и художник на прекрасните илюстрации към книгата.
За Ирина Узунова:
Ирина е любител на Азия и на изкуството от малка. Завършва кореистика през 2012 в Софийския университет и магистър Дипломация и международни отношения в Нов Български университет. Макар след известно време работата да я отвежда в други неочаквани посоки, корейският език продължава да е съпътстващ в най-различни проекти и занимания, включително преподаване и превод, докато рисуването остава умение, което развива в свободното си време. Любовта си към корейската култура задоволява с музика, филми, сериали и книги. В превеждането и илюстрирането на "Корейски приказки" тя намира идеалния проект, който съчетава две от дългогодишните ѝ страсти - Корея и рисуването, както и работата с хора, които са също толкова отдадени на любовта си към Изтока.
Въпрос: Няколко думи за оформлението на чудесната корица и рисунките към всяка една приказка. Изглеждат изключително автентични. Напомнят на корейска манхва.
Ирина Узунова: Целта ми със стила на илюстрациите беше да постигна магическо настроение, но да запазя някаква степен на реализъм, за да предам достоверно специфичните особености на корейската култура. На места дребни елементи, като завъртяните облаци, ококорените очи на животните и акварелните фонове на сцените са препратка към традиционното корейско изкуство, което е било изключително символично и издържано.
"Синовната обич на тигъра" - Една от любимите ми илюстрации. Вярността на децата към родителите е една от най-дълбоко залегналите ценности в корейската култура, заради което исках тази илюстрация да се приближава като стил и настроение до старите традиционни корейски пейзажи - с естествени тонове, бамбук и т.н.
"Непослушното жабче" - Тази приказка, макар също засягаща темата за вярността на децата към родителите, показва обратния развой на събитията на тази с тигъра - какво става ако децата не проявят нужното уважение към родителите си. И понеже голямата грешка на жабчето е да погребе майка си до реката, фокусирах илюстрацията именно около реката - зеленината и леките отражения във водната повърхност, и ленното настроение, което отразява безгрижността на жабчето.
"Задружните братя", "Златната перла", "Глупакът, който върнал усмивката на дъщерята на кмета" и "Духът на приказките" - Това, което обединява тези илюстрации, е стремежът да вкарам повече традиционни елементи от ежедневието на корейците скрити във фона - красивите червени и синкаво-зеленикави керемидени покриви, престояващите съдове с кимчи, маските, които са носели актьорите и танцьорите, красивата бяла керамика, изрисувана в синьо-зелени пейзажи, изящните чаени сервизи, шарените торбички и елегантните геометрични прозорци. Всичко това е едва малка част от магията и пъстротата на корейската култура.
"Как животните се скарали кой е по-голям" - Това е една от многото версии на историята как е създаден зодиака в Азия. От Китай до Япония можете да чуете всякакви версии. Но с тези версии вървят и някои различия, за които трябваше да внимаваме в илюстрациите - например китайските, корейските и японските дракони би трябвало да имат различен брой пръсти!
"Черният дроб на заека" - Тази приказка беше изключително забавна за илюстриране. Най-голямото предизвикателство беше как би изглеждал двореца на Морския владетел. Крайният резултат е вдъхновен от пясъчен замък, като онези, които децата строят на плажа, но с инкорпорирани елементи от традиционната корейска архитектура, като сините леко извити покриви.
"Феята и дърварят" - В тази илюстрация реших природата да е фокуса, първо, защото всъщност Южна Корея е изключително зелена и красива страна, и второ, защото мистиката на водопада с вдигащата се пара, някакси успява да предаде мистерията около небесните феи, които идват да се къпят в езерото.
"Пастира и тъкачката" - Това е още една често срещана приказка в азиатските детски книжки, в която обаче ми се искаше да вкарам повече магия, те все пак живеят в Небесното царство! Героите са облечени в по-нетипичен ханбок, макар и вдъхновен от реалните дрехи на благородниците от късния Шилла период в Корея. Свраките са в по-ярки цветове, които да изпъкват на космичния фон. Още докато рисувах тази илюстрация си мислех, че е изключително подходяща за корица, с малко история, малко фантазия.
"Слънцето и луната" - Както можете да предположите, най-голямото удоволствие за илюстриране в тази приказка беше тигърът. Реших да се придържам към малко по-реалистична версия на животното из различните илюстрации, тъй като всъщност в традиционните картини от Корея тигърът си е откровено страшен, а в приказките героят му по-скоро прилича на нашия вълк - страшен в началото, но лесно измамен от героите в последствие.
"Бедните братя и токебитата" - Токебитата са нещо като корейски гоблини, или таласъми, същества, които могат да правят както пакости, така и добрини. Външният им вид е доста дискутиран, защото е спорно какво в традиционното изкуство са токебита, и къде те са били заместени с японското они по време на японската окупация в Корея. Онито, което прилича визуално на токеби, е по-скоро отрицателен герой, докато токебитата, както и в случая с бедните братя, често помагат на героите да се справят с различни препядствия. А най-важният елемент в техния вид по време на илюстрирането бяха бухалките, в които се крият техните магически сили!
"Женшенът и боата" - тази приказка е много хубав пример защо на някои илюстрации героите са облечени в много пищен ханбок, а на други са в бледи бяло-бежави цветове. Доста дълго време в Корея на бедните и селяните не е било разрешено да носят цветни дрехи и одеждите им били в естествените цветове на материята, от която са направени, или в много бледи, ненабиващи се на очи отенъци на синьо и розово. Бялото е било цвят, който се е асоциирал със селяните и ниските слоеве на обществото, та именно затова и Ким е в бяло, за да подчертаем, че е бил беден и е дошъл за женшена с надеждата да припечели пари.
"Човекът, който се превърнал в бик" - Още една илюстрация, която ми е много близка до сърцето. Опитах се с жълтия цвят и шарената сянка, която дървото хвърля, да предада чувството за жега и липса на желание да правим каквото и да е в горещите летни дни, защото за мен това чувство олицетворява мързеливецът от приказката. Дано и вие сте усетили ленността на илюстрацията.
"Бабино цвете" - Тази приказка е може би най-тъжната в книжката и сърце не ми даде да нарисувам горката баба. Но пък краткият момент на надежда, когато внучката и съпругът ѝ откриват глухарчета, беше идеален за изобразяване, а студените синьо-лилави цветове се надявам предават тъжните чувства.
"Огледалото" и "Хората, които яли супа от свещи" - За тези илюстрации наистина се фокусирах върху ханбока - беше възможност да покажа прелестта и ярките цветове на корейската народна носия, различните модели и допълнителни украшения.
"Царят, на когото му пораснали магарешки уши", "Цената на пилето и цената на феникса" и "Лъжа за хиляда жълтици" - Тези приказки пък бяха възможност да покажа в илюстрациите пъстротата на корейските царе, с червените им тежки одежди, изпъкващи на бледите дрехи на простолюдието, и златните украшения и различните шапки и орнаменти за главата и косата им, подчертаващи позицията им. И можем да видим как царските роби за публични изяви са се променяли през вековете.
"Ослепелия бухал" - В тази илюстрация оставих геометрията да говори повече - емблематичния триъгълник между бухала, щъркела и авлигата, който обаче видимо натежава повече в едната посока. Щъркелът е по-голям, светлината, идваща откъм бухала, пада само върху него, предлагащ жабата като подкуп и символично авлигата е малка и оставена в сянка в единия ъгъл, талантът ѝ - незабелязан.
Специални благодарности!
Статия и интервю: Мария Симеонова
Към детската поредица на издателство "Изток-Запад" вече можем с радост да отбележим появата на дъгоочакваното заглавие "Корейски приказки". Оформена луксозно, с дебели корици и удивителни илюстрации, книгата привлича вниманието не само на почитателите на корейскита култура, но и на всеки любител на далечното и необикновеното.
110 богато изрисувани страници събират 21 приказки.
Приключенията отвеждат читателите в далечни земи. Запознават ги с нравите и обичаите на хората, населяващи другия край на света. Сред обитателите на корейската приказна действителност са хитроумни зайци и мистериозни феи, зловещи токебита (подобни на нашите дяволи или таласъми) и царе с магарешки уши, почтителни тигри и глупаци-късметлии. Любопитен извод може да бъде изведен, след прочитането на отделните произведения. Те пазят и предават на поколенията изконни човешки ценности. Поуките от тях са ярки и категорични. Сред страниците всеки от нас може да открие по нещо важно за себе си. Приказките водят малките пътешественици на специално място, където се запознават със задружни братя, които винаги мислят един за друг, изобретателни същества, откриващи изход от трудни ситуации и жабчета-пакостници, които достигат истината за живота чрез трудни уроци от съдбата. Връзката с митологични сюжети също може да бъде забелязана. Тя е дълбоко закодирана в заглавието "Пастира и Тъкачката".
Особено оригинална е идеята скицираните на заглавните страници рисунки да придобиват завършени цветни измерения в същинските части на историите. Красивото оформление напомня на автентична корейска манхва (комикс).
От 16 юли новата книга "Корейски приказки" се разпространява в книжарниците. Можете да я поръчате и от сайта на издателство "Изток-Запад".
https://iztok-zapad.eu/koreiski-prikazki
Приказките се издават с любезното съдействие на фондация "Даесан", Сеул.
Интервю с Анета Димитрова - хоноруван преподавател към катедра "Кореистика" на СУ "Кл. Охридски", докторант
1. Как се появи идеята за издаването на книга с корейски приказки? Доколкото си спомням, подобни преводи не са правени повече от 20 години. Последната подобна книжка, излизала у нас, е "Корейски приказки" на издателска къща РЕКС - Асеновград. Тове се случва през далечната 1992г.
Винаги много съм харесвала приказки и смятам, че те са най-лесният начин да започнеш да разбираш един народ. Все пак именно чрез тях се възпитават ценности у децата и се вадят поуки. Корейският приказен свят е многослоен и изключително богат. Фактът, че от толкова много години не са издавани у нас, също допринесе за решението ни да представим на българската публика нов превод на корейски народни приказки.
2. Колко души работиха с теб?
Работихме заедно с още три колежки - Ирина Узунова, която е и нашият илюстратор, Ралица Манолова и Павлина Плачкова. Освен това д-р Ким Се Уон е редактор на книгата. Трябва обаче да спомена и няколко от нашите преподаватели - д-р Манчева, доц. Иванова, д-р Бенева и доц. Сотирова, които също много ни помогнаха с идеи и насоки.
3. Как направихте подбора от приказки и какви източници използвахте при превода?
Искахме да покажем възможно най-разнообразни страни на корейските приказки. Има такива, които звучат безкрайно далечни, а може би дори и чудати за нас. Има и такива мотиви, обаче, които много се доближават до нашите или поне до типа персонажи, с които сме свикнали. Чрез този подбор целяхме да разкрием на българския читател колко необикновени могат да бъдат корейските приказки, но и понякога близки до нас. Включихме и няколко по-популярни, като “Тъкачката и Пастира”, чиято версия може да се намери и в Япония и Китай.
4. Какви трудности и предизвикателства срещнахте по време на работата си по тази книга?
Това, че няколко човека работихме по превода, имаше много позитиви откъм разнообразието на изказа, но и много сложни моменти, когато четирима човека са на различни мнения за някоя дума. В корейския език, и особено в приказките и литературата за по-малки, има много ономатопеи (звукоподражателни), каквито в българския рядко използваме. Те не бяха никак лесни за превод. Идиомите и поговорките, разбира се, винаги представляват трудност. Хоноративната система в корейския, т.е. система, чрез която се изразява учтивост, няма аналог на български. Също така тавтологиите са много типични за корейския език, но в превода не бива да присъстват.
5. Коя е любимата ти корейска приказка и какви поуки могат да изведат читателите, разлиствайки това прекрасно томче?
Любимата ми винаги е била “Синовната обич на тигъра”. Тигърът в корейските приказки много напомня на вълка в българските. Макар често да е описван като зъл персонаж, в тази приказка се проявява наивната му страна. Синовната почит всъщност е най-висшата конфуцианска, следователно и корейска, ценност и добродетел. Без да издавам какво се случва в приказката, много ме трогна, че дори тигър може да изпитва синовна обич.
6. Според теб, кои други корейски автори и произведения биха се понравили на българските читатели?
Смятам, че историческите романи биха допаднали на българските читатели. Корейската история е много интересна, често и драматична. Наскоро излезе “Спомените на една корейска принцеса”, който разказва за трагичната съдба на принцесата и семейството й.
Голяма част от съвременните корейски произведения са много специфични и често разглеждат наболели социални проблеми. Затова понякога за българските читатели може да са малко нетипични, но автори като Хан Кан, И Минджин, Шин Кьонсук, Хуан Сонми си заслужават да се прочетат. Някои от техните произведения дори могат да се намерят на български.
7. Бъдещи планове. Какво ново можем да очакваме от преводачите кореисти?
Обожавам корейските кратки разкази и винаги съм искала да представя още на българските читатели. С Ирина, човека зад тези прекрасни илюстрации, сме планирали още един проект, но засега няма да издавам повече.
8. Послание към читателите.
Бъдете любопитни и отворени към нови светове! Няма нищо по-магическо от това да откриваме колко различни и не чак толкова различни са хората по света.
Потърсихме за интервю и другата преводачка - Ирина Узунова, която е и художник на прекрасните илюстрации към книгата.
За Ирина Узунова:
Ирина е любител на Азия и на изкуството от малка. Завършва кореистика през 2012 в Софийския университет и магистър Дипломация и международни отношения в Нов Български университет. Макар след известно време работата да я отвежда в други неочаквани посоки, корейският език продължава да е съпътстващ в най-различни проекти и занимания, включително преподаване и превод, докато рисуването остава умение, което развива в свободното си време. Любовта си към корейската култура задоволява с музика, филми, сериали и книги. В превеждането и илюстрирането на "Корейски приказки" тя намира идеалния проект, който съчетава две от дългогодишните ѝ страсти - Корея и рисуването, както и работата с хора, които са също толкова отдадени на любовта си към Изтока.
Въпрос: Няколко думи за оформлението на чудесната корица и рисунките към всяка една приказка. Изглеждат изключително автентични. Напомнят на корейска манхва.
Ирина Узунова: Целта ми със стила на илюстрациите беше да постигна магическо настроение, но да запазя някаква степен на реализъм, за да предам достоверно специфичните особености на корейската култура. На места дребни елементи, като завъртяните облаци, ококорените очи на животните и акварелните фонове на сцените са препратка към традиционното корейско изкуство, което е било изключително символично и издържано.
"Синовната обич на тигъра" - Една от любимите ми илюстрации. Вярността на децата към родителите е една от най-дълбоко залегналите ценности в корейската култура, заради което исках тази илюстрация да се приближава като стил и настроение до старите традиционни корейски пейзажи - с естествени тонове, бамбук и т.н.
"Непослушното жабче" - Тази приказка, макар също засягаща темата за вярността на децата към родителите, показва обратния развой на събитията на тази с тигъра - какво става ако децата не проявят нужното уважение към родителите си. И понеже голямата грешка на жабчето е да погребе майка си до реката, фокусирах илюстрацията именно около реката - зеленината и леките отражения във водната повърхност, и ленното настроение, което отразява безгрижността на жабчето.
"Задружните братя", "Златната перла", "Глупакът, който върнал усмивката на дъщерята на кмета" и "Духът на приказките" - Това, което обединява тези илюстрации, е стремежът да вкарам повече традиционни елементи от ежедневието на корейците скрити във фона - красивите червени и синкаво-зеленикави керемидени покриви, престояващите съдове с кимчи, маските, които са носели актьорите и танцьорите, красивата бяла керамика, изрисувана в синьо-зелени пейзажи, изящните чаени сервизи, шарените торбички и елегантните геометрични прозорци. Всичко това е едва малка част от магията и пъстротата на корейската култура.
"Как животните се скарали кой е по-голям" - Това е една от многото версии на историята как е създаден зодиака в Азия. От Китай до Япония можете да чуете всякакви версии. Но с тези версии вървят и някои различия, за които трябваше да внимаваме в илюстрациите - например китайските, корейските и японските дракони би трябвало да имат различен брой пръсти!
"Черният дроб на заека" - Тази приказка беше изключително забавна за илюстриране. Най-голямото предизвикателство беше как би изглеждал двореца на Морския владетел. Крайният резултат е вдъхновен от пясъчен замък, като онези, които децата строят на плажа, но с инкорпорирани елементи от традиционната корейска архитектура, като сините леко извити покриви.
"Феята и дърварят" - В тази илюстрация реших природата да е фокуса, първо, защото всъщност Южна Корея е изключително зелена и красива страна, и второ, защото мистиката на водопада с вдигащата се пара, някакси успява да предаде мистерията около небесните феи, които идват да се къпят в езерото.
"Пастира и тъкачката" - Това е още една често срещана приказка в азиатските детски книжки, в която обаче ми се искаше да вкарам повече магия, те все пак живеят в Небесното царство! Героите са облечени в по-нетипичен ханбок, макар и вдъхновен от реалните дрехи на благородниците от късния Шилла период в Корея. Свраките са в по-ярки цветове, които да изпъкват на космичния фон. Още докато рисувах тази илюстрация си мислех, че е изключително подходяща за корица, с малко история, малко фантазия.
"Слънцето и луната" - Както можете да предположите, най-голямото удоволствие за илюстриране в тази приказка беше тигърът. Реших да се придържам към малко по-реалистична версия на животното из различните илюстрации, тъй като всъщност в традиционните картини от Корея тигърът си е откровено страшен, а в приказките героят му по-скоро прилича на нашия вълк - страшен в началото, но лесно измамен от героите в последствие.
"Бедните братя и токебитата" - Токебитата са нещо като корейски гоблини, или таласъми, същества, които могат да правят както пакости, така и добрини. Външният им вид е доста дискутиран, защото е спорно какво в традиционното изкуство са токебита, и къде те са били заместени с японското они по време на японската окупация в Корея. Онито, което прилича визуално на токеби, е по-скоро отрицателен герой, докато токебитата, както и в случая с бедните братя, често помагат на героите да се справят с различни препядствия. А най-важният елемент в техния вид по време на илюстрирането бяха бухалките, в които се крият техните магически сили!
"Женшенът и боата" - тази приказка е много хубав пример защо на някои илюстрации героите са облечени в много пищен ханбок, а на други са в бледи бяло-бежави цветове. Доста дълго време в Корея на бедните и селяните не е било разрешено да носят цветни дрехи и одеждите им били в естествените цветове на материята, от която са направени, или в много бледи, ненабиващи се на очи отенъци на синьо и розово. Бялото е било цвят, който се е асоциирал със селяните и ниските слоеве на обществото, та именно затова и Ким е в бяло, за да подчертаем, че е бил беден и е дошъл за женшена с надеждата да припечели пари.
"Човекът, който се превърнал в бик" - Още една илюстрация, която ми е много близка до сърцето. Опитах се с жълтия цвят и шарената сянка, която дървото хвърля, да предада чувството за жега и липса на желание да правим каквото и да е в горещите летни дни, защото за мен това чувство олицетворява мързеливецът от приказката. Дано и вие сте усетили ленността на илюстрацията.
"Бабино цвете" - Тази приказка е може би най-тъжната в книжката и сърце не ми даде да нарисувам горката баба. Но пък краткият момент на надежда, когато внучката и съпругът ѝ откриват глухарчета, беше идеален за изобразяване, а студените синьо-лилави цветове се надявам предават тъжните чувства.
"Огледалото" и "Хората, които яли супа от свещи" - За тези илюстрации наистина се фокусирах върху ханбока - беше възможност да покажа прелестта и ярките цветове на корейската народна носия, различните модели и допълнителни украшения.
"Царят, на когото му пораснали магарешки уши", "Цената на пилето и цената на феникса" и "Лъжа за хиляда жълтици" - Тези приказки пък бяха възможност да покажа в илюстрациите пъстротата на корейските царе, с червените им тежки одежди, изпъкващи на бледите дрехи на простолюдието, и златните украшения и различните шапки и орнаменти за главата и косата им, подчертаващи позицията им. И можем да видим как царските роби за публични изяви са се променяли през вековете.
"Ослепелия бухал" - В тази илюстрация оставих геометрията да говори повече - емблематичния триъгълник между бухала, щъркела и авлигата, който обаче видимо натежава повече в едната посока. Щъркелът е по-голям, светлината, идваща откъм бухала, пада само върху него, предлагащ жабата като подкуп и символично авлигата е малка и оставена в сянка в единия ъгъл, талантът ѝ - незабелязан.
Специални благодарности!
Статия и интервю: Мария Симеонова