​Корейската поп култура е неустоима - толкова шарена, различна, богата и въвличаща в едно глобално общество от почитатели. Въпреки продължителните ми опити да не попадна под нейното влияние, един хубав майски ден позволих на Халлю вълната да ме залее и понесе със себе си. Намерих се в нещо като Страната на чудесата и даже се чудех защо не съм се гмурнала по-рано. Корейската поп култура обаче може да е и главозамайваща – понеже включва думичката „култура“ някак си мислиш, че познаваш Корея. Истината обаче далеч не е такава – Халлю вълната е феномен едва от 90те години на миналия век и макар, разбира се, корейската култура да се отразява в нея, тя далеч не я изразява пълноценно.

Книгата „Корейски разкази. Антология ХХ век“(изд. „Изток-Запад“) е една покана да се запознаем с част от истинската Корея. В разказите, поместени в нея, заварваме Корея под  японска власт.  В началото на ХХ в. (1910 г.) страната попада под японска окупация и така започва един от най-тъмните периоди в корейската история, продължил 35 години. Краят му настъпва заедно с края на Втората световна война, развоят на която обаче е и причината за разделянето на Корейския полуостров.

Разказите в антологията са сурови. Толкова сурови, че на моменти наистина усещаш горчив вкус. Мизерията и нищетата са на почти всяка страница, но сред тях проблясва богата палитра от човешки характери. Героите използват различни средства, но се борят за едно и също – за оцеляване, било то физическо или духовно. Борят се поне да запазят разсъдъка си, защото често за достойнство дори и дума не може да става. Някои от тях измислени, други истински, те са автентично отражение на света, на който са съвременници авторите. Мисълта, че такава е била реалността преди по-малко от 100 години е стряскаща, но трябва да се радваме, че  това е минало.

След като почетох тази антология, почувствах Корея по-близка - сякаш ми е разкрила страна от себе си, която дълго е била скрита. Сега отношенията ни са по-искрени. 

                                                                                                                  Автор: Емилия Кирчева

Държа в ръцете си новата книга на издателство "Милениум" и си спомням с усмивка на лице за един филм, който гледах преди няколко седмици. Лентата е китайско-индийска копродукция, посветена на известния пътешественик от VII в., китайският монах Сюендзан. Преди 1300 г. той поема по опасните пътища на запад, за да достигне Индия, където да изучи свещените текстове на будизма. В Китай по онова време се нуждаели силно от оригиналните писания, даващи дълбочина и правилен поглед върху тази философия. Пътят на Сюендзан бил осеян с множество опасности и перипетrи, но каква била радостта му, когато пристигнал в прочутия университет Наланда и започнал да събира знания, които по-късно предал на бъдещите поколения. Тези знания са запазени и до днес. Те са пътят към духовното спасение на човечеството. 

"Сидхарта и пътят към нирвана" съдържа 44 притчи за създателя на будизма, разположени на 170 страници и допълнени с мисли и цитати. В уводната част ще се запознаете с историята на принц Сидхарта, обвита в легендарна окраска, разпространявана до ден днешен в почти еднакъв вариант. По подобен начин режисьорът Бернардо Бертолучи ни я показва през 1993 г. в своята кинолента "Малкият Буда". 

Преди да стане Буда ("напълно просветен"), Сидхарта Гаутама бил принц в едно от малките кралства на Северна Индия. Той тънел в разкош и не знаел нищо за света извън дворцовите стени. Когато пораснал, съдбата го сблъскала с т. нар. "гранични ситуации" (той видял в един ден старец, болен човек и мъртвец), които отворили очите му и го накарали да захвърли стария си живот, за да стане отшелник. Целта му била да открие лек за страданията на хората. Търсел истината за живота и смъртта. След като дори крайният аскетизъм не успял да преодолее собствените му терзания и да му донесе просветление, Сидхарта осъзнал, че крайностите не водят до резултат. Историята, обвита в легенди, разказва че след дълго търсене, принцът прозрял истината и получил така жадуваното просветление под клоните на едно смокиново дърво в град Бодгая. Той изпаднал в състояние на нирвана. Страданията изчезнали и с това крайната цел била постигната.

"Всичко се променя. Нищо във Вселената не се губи. Тя е подчинена на закона за кармата (причината и следствието). Всичко, което ни се случва, е резултат от собствените ни мисли и действия." От тези думи изкристализират четирите благородни истини на будизма:
* Страданието е вечно
* Страданието е причинено от копнеж, силно желание по нещо.
* Страданието може да бъде превъзмогнато
* Правилно насочване на мислите и поведението

Силата на книгата се крие в обикновените думи, които казват много истини. Твърдата увереност на Буда, че всеки сам трябва да изживее и изстрада собствения си път и да достигне до своите отговори, е неизменна и до днес. Неговото учение може само да даде насоките, но тълкуването и изборът зависят изцяло от одления човек. 

Вероятно искате да достигнете успокоение или духовно просветление?! Но дори да не се стремите съзнателно към този висш идеал, можете да попиете от мъдростта на Изтока и притчите на будизма, като разгърнете тази малка книжка. Всяка страница ще ви донесе ново познание и ще усмихне времето, прекарано в четене.

                                                                                                               Автор: Мария Симеонова