Издателство „Лист“ предлага на българските читатели книгата на една от най-ярките фигури в съвременната японска литература – Кендзабуро Ое. Романът “Смърт във вода” е преведен от японски език, благодарение на Антон Андреев. Книгата е съставена от 3 части с общо 15 глави, включително Пролог и послеслов от преводача.
„Запомни! Как съм живял.“
„Сърце“, Нацуме Сосеки
Когито Чоко е известен писател, който на преклонна възраст решава да напише своя „късен роман“ – творбата на живота си. За тази цел, авторът търси вдъхновение, завръщайки се в старата Горска къща. Тя се намира в дълбоката провинция, закътана сред дивна зеленина и свеж планински въздух. На същото място пристигат и членовете на независима театрална трупа, която има желание да създаде обобщаващо преставление по произведенията на писателя. Като страстни фенове на творчеството му, артистите имат желание да научат повече за човека Когито Чоко, когото смятат за гений. Целта е той да се превърне в централна фигура на предстоящия спектакъл.
Креативността на съвременните японски творци е безспорна, но театралната формация забравя да отчете един малък факт около прочутия автор. За да напише романа на живота си, той трябва да се пребори с вътрешните си демони и да отвори мистериозния Червен куфар, принадлежал на баща му, който се удавя при неизяснени обстоятелства след края на Втората световна война. Тогава в живота на малкия по онова време Когито се появява неговият двоник Коги – свръхестествено същество, което постоянно го навестява в сънищата и изглежда свързано със смъртта на собствения му баща.
Сън, спомен, ретроспекция, равносметка.
Разказът на Ое е непрестанно лутане през миналото и спомените, в търсене на смисъла на живота. Той е завръщане в родния дом с една единствената цел –отговор на въпросите, които са измъчвали героя цял живот.
Чрез силата на авторското въображение изплуват древни сказания и чудни легенди. Те правят повествованието още по-мистериозно и му придават тайнствена окраска.
Другата основна тема, засегната в романа, е тази за отношенията между родители и деца. Семейната нишка понякога се оказва много тънка и често пъти се прекъсва лесно, но когато човек има до себе си добронамерени приятели и съпричастни близки, конфликтите се преодоляват далеч по-лесно.
Заглавието “Смърт във вода” е взето от фраза за удавяне, използвана от Т.С. Елиът в неговата поема „Пустата земя“.
Ето въпросната част:
IV. СМЪРТ ВЪВ ВОДА
Флеб, финикиецът, двуседмичен мъртвец,
забрави писъка на чайките, забрави морските въртопи,
забрави загубата и печалбата.
Течение дълбоко под морето
повлече костите му шепнешком. Той се издигаше и падаше
и тъй измина пътищата на зрелостта и младостта си
от водовъртежите понесен.
Езичник или пък евреин,
ти, който въртиш колелото и гледаш по посоката на вятъра,
помисли за Флеб, той също бе красив и строен като теб.
Превод: Георги Рупчев
През 2016г. книгата „Смърт във вода“ е номинирана за награда Букър (влиза в дългия списък).
През 1994 г. Кендзабуро Ое получава Нобелова награда за литература. По думите на Нобеловия комитет, писателят създава „въображаем свят, в който животът и митът се концентрират, за да образуват смущаваща картина на съвременното човешко съществуване“.
Кендзабуро Ое
大江 健三郎
„Пиша за достойнството на хората“
Роден е на 31 януари 1935г. в град Ехиме на о. Шикоку като трети син в семейство със 7 деца. Баба му разкрива пред него загадъчния свят на изкуствата. Тя умира през 1944 г., а по-късно същата година, бащата на Оe е убит в Тихоокеанската война (загубата на Япония през Втората световна война преобръща възгледите на Ое, след като той осъзнава, че императорът не е безсмъртен бог). Майката се превръща в негов основен учител, купувайки му книги като „Приключенията на Хъкълбери Фин“ и „Чудните приключения на Нилс“, чието въздействие той ще помни до края на живота си.
На 19 годишна възраст Ое започва да изучава френска литература в Токийския университет под ръководството на професор Казуо Ватанабе, специалист по Франсоа Рабле. Младият творец публикува историите си, силно повлиян от съвременното писане във Франция и САЩ.
През дългия си живот Ое се запознава с Мао Дзъдун, посещава Русия и Европа, а в Париж се среща с известния философ Сартр.
През 1994 г. печели Нобелова награда за литература и е определен за получаване на Японски орден за култура. Последното отличие не е прието, поради факта, че се дава от императора.
Като истински пацифист, Ое участва в множество антиядрени кампании и пише книги за бомбандировките над Хирошима и Нагасаки, както и такива, свързани с ядрената трагедия във Фукушима.
Неговите романи, разкази и есета се занимават с политически, социални и философски въпроси, включително такива, тясно свързани с ядреното оръжие, ядрената енергия, социалният антиконформизъм и екзистенциализъм.
Поезията на ирландския творец Уилям Бътлър Йейтс оказва значително влияние върху съчиненията и живота на Ое. Тя вдъхновява появата на неговата трилогия A Flaming Green Tree („Пламтящо зелено дърво“).
В България, освен „Смърт във вода“, е преведен още един роман на писателя - „Закъснялата младеж“.
Награди:
Akutagawa Prize, 1958 – „Shiiku“
Shinchosha Literary Prize, 1964 – „A Personal Matter“
Tanizaki Prize, 1967 – „The Silent Cry“
Noma Prize, 1973 – „The Flood Invades My Spirit“
Yomiuri Prize, 1982 - Women Listening to the "Rain Tree"
Jiro Osaragi Prize (Asahi Shimbun), 1983 – „Rouse Up, O Young Men of the New Age!“
Nobel Prize in Literature, 1994.
Order of Culture, 1994 – отказан
Legion of Honour, 2002.
Филми по негови произведения:
1995 Shizukana seikatsu (novel)
1991 Quem Faz Correr Quim (Short) (novel)
1961 The Catch (novel “Shiiku”)
1960 A False Student (novel)
1959 Warera no jidai (story)
Интересно е да споменем подробности за един от тези филми - Shizukana seikatsu (A Quiet Life). Той е базиран върху новела на Ое (1990), която разказва за собственото му семейство (съпругата му Юкари е дъщеря на режисьора Мансаку Итами и сестра на друг голям режисьор - Джузо Итами). По-специално, филмът от 1995г. обръща внимание на неговия син Хикари („светлина“), който е аутист. Режисьор на лентата е зетът на Ое – Джудзо Итами. Историята е много лична и показва красотата на живота през погледите на брат и сестра. Част от тези отношения може да забележим и в настоящия роман – „Смърт във вода“.
Авторът продължава да пише романи, есета и мемоари около централната тема за семейството му (както и хората с увреждания), оформила по най-обсебващ начин неговите мисъл, произведения и живот.
Другата важна тема в творчеството му е свързана с Хирошима. По този повод Ое споделя следното:
„В Хирошима, на разсъмване, в деня, отбелязващ годишнината от бомбандировките, често съм виждал много жени да стоят безмълвно, с дълбоки, тъмни и страшни очи... В такива случаи си спомням няколко реда на руския поет Евгений Евтушенко (преведено от японската версия на Сотокичи Кусака):
„Неговите неподвижни очи нямаха изражение;
и все пак там имаше нещо,
скръб или агония,
неизразимо,
но ужасно. "
Автор: Мария Симеонова
„Запомни! Как съм живял.“
„Сърце“, Нацуме Сосеки
Когито Чоко е известен писател, който на преклонна възраст решава да напише своя „късен роман“ – творбата на живота си. За тази цел, авторът търси вдъхновение, завръщайки се в старата Горска къща. Тя се намира в дълбоката провинция, закътана сред дивна зеленина и свеж планински въздух. На същото място пристигат и членовете на независима театрална трупа, която има желание да създаде обобщаващо преставление по произведенията на писателя. Като страстни фенове на творчеството му, артистите имат желание да научат повече за човека Когито Чоко, когото смятат за гений. Целта е той да се превърне в централна фигура на предстоящия спектакъл.
Креативността на съвременните японски творци е безспорна, но театралната формация забравя да отчете един малък факт около прочутия автор. За да напише романа на живота си, той трябва да се пребори с вътрешните си демони и да отвори мистериозния Червен куфар, принадлежал на баща му, който се удавя при неизяснени обстоятелства след края на Втората световна война. Тогава в живота на малкия по онова време Когито се появява неговият двоник Коги – свръхестествено същество, което постоянно го навестява в сънищата и изглежда свързано със смъртта на собствения му баща.
Сън, спомен, ретроспекция, равносметка.
Разказът на Ое е непрестанно лутане през миналото и спомените, в търсене на смисъла на живота. Той е завръщане в родния дом с една единствената цел –отговор на въпросите, които са измъчвали героя цял живот.
Чрез силата на авторското въображение изплуват древни сказания и чудни легенди. Те правят повествованието още по-мистериозно и му придават тайнствена окраска.
Другата основна тема, засегната в романа, е тази за отношенията между родители и деца. Семейната нишка понякога се оказва много тънка и често пъти се прекъсва лесно, но когато човек има до себе си добронамерени приятели и съпричастни близки, конфликтите се преодоляват далеч по-лесно.
Заглавието “Смърт във вода” е взето от фраза за удавяне, използвана от Т.С. Елиът в неговата поема „Пустата земя“.
Ето въпросната част:
IV. СМЪРТ ВЪВ ВОДА
Флеб, финикиецът, двуседмичен мъртвец,
забрави писъка на чайките, забрави морските въртопи,
забрави загубата и печалбата.
Течение дълбоко под морето
повлече костите му шепнешком. Той се издигаше и падаше
и тъй измина пътищата на зрелостта и младостта си
от водовъртежите понесен.
Езичник или пък евреин,
ти, който въртиш колелото и гледаш по посоката на вятъра,
помисли за Флеб, той също бе красив и строен като теб.
Превод: Георги Рупчев
През 2016г. книгата „Смърт във вода“ е номинирана за награда Букър (влиза в дългия списък).
През 1994 г. Кендзабуро Ое получава Нобелова награда за литература. По думите на Нобеловия комитет, писателят създава „въображаем свят, в който животът и митът се концентрират, за да образуват смущаваща картина на съвременното човешко съществуване“.
Кендзабуро Ое
大江 健三郎
„Пиша за достойнството на хората“
Роден е на 31 януари 1935г. в град Ехиме на о. Шикоку като трети син в семейство със 7 деца. Баба му разкрива пред него загадъчния свят на изкуствата. Тя умира през 1944 г., а по-късно същата година, бащата на Оe е убит в Тихоокеанската война (загубата на Япония през Втората световна война преобръща възгледите на Ое, след като той осъзнава, че императорът не е безсмъртен бог). Майката се превръща в негов основен учител, купувайки му книги като „Приключенията на Хъкълбери Фин“ и „Чудните приключения на Нилс“, чието въздействие той ще помни до края на живота си.
На 19 годишна възраст Ое започва да изучава френска литература в Токийския университет под ръководството на професор Казуо Ватанабе, специалист по Франсоа Рабле. Младият творец публикува историите си, силно повлиян от съвременното писане във Франция и САЩ.
През дългия си живот Ое се запознава с Мао Дзъдун, посещава Русия и Европа, а в Париж се среща с известния философ Сартр.
През 1994 г. печели Нобелова награда за литература и е определен за получаване на Японски орден за култура. Последното отличие не е прието, поради факта, че се дава от императора.
Като истински пацифист, Ое участва в множество антиядрени кампании и пише книги за бомбандировките над Хирошима и Нагасаки, както и такива, свързани с ядрената трагедия във Фукушима.
Неговите романи, разкази и есета се занимават с политически, социални и философски въпроси, включително такива, тясно свързани с ядреното оръжие, ядрената енергия, социалният антиконформизъм и екзистенциализъм.
Поезията на ирландския творец Уилям Бътлър Йейтс оказва значително влияние върху съчиненията и живота на Ое. Тя вдъхновява появата на неговата трилогия A Flaming Green Tree („Пламтящо зелено дърво“).
В България, освен „Смърт във вода“, е преведен още един роман на писателя - „Закъснялата младеж“.
Награди:
Akutagawa Prize, 1958 – „Shiiku“
Shinchosha Literary Prize, 1964 – „A Personal Matter“
Tanizaki Prize, 1967 – „The Silent Cry“
Noma Prize, 1973 – „The Flood Invades My Spirit“
Yomiuri Prize, 1982 - Women Listening to the "Rain Tree"
Jiro Osaragi Prize (Asahi Shimbun), 1983 – „Rouse Up, O Young Men of the New Age!“
Nobel Prize in Literature, 1994.
Order of Culture, 1994 – отказан
Legion of Honour, 2002.
Филми по негови произведения:
1995 Shizukana seikatsu (novel)
1991 Quem Faz Correr Quim (Short) (novel)
1961 The Catch (novel “Shiiku”)
1960 A False Student (novel)
1959 Warera no jidai (story)
Интересно е да споменем подробности за един от тези филми - Shizukana seikatsu (A Quiet Life). Той е базиран върху новела на Ое (1990), която разказва за собственото му семейство (съпругата му Юкари е дъщеря на режисьора Мансаку Итами и сестра на друг голям режисьор - Джузо Итами). По-специално, филмът от 1995г. обръща внимание на неговия син Хикари („светлина“), който е аутист. Режисьор на лентата е зетът на Ое – Джудзо Итами. Историята е много лична и показва красотата на живота през погледите на брат и сестра. Част от тези отношения може да забележим и в настоящия роман – „Смърт във вода“.
Авторът продължава да пише романи, есета и мемоари около централната тема за семейството му (както и хората с увреждания), оформила по най-обсебващ начин неговите мисъл, произведения и живот.
Другата важна тема в творчеството му е свързана с Хирошима. По този повод Ое споделя следното:
„В Хирошима, на разсъмване, в деня, отбелязващ годишнината от бомбандировките, често съм виждал много жени да стоят безмълвно, с дълбоки, тъмни и страшни очи... В такива случаи си спомням няколко реда на руския поет Евгений Евтушенко (преведено от японската версия на Сотокичи Кусака):
„Неговите неподвижни очи нямаха изражение;
и все пак там имаше нещо,
скръб или агония,
неизразимо,
но ужасно. "
Автор: Мария Симеонова
RSS Feed
