BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

книги

„Цветно“ – Ето Мори

2/9/2022

Comments

 
Picture
                                                                „Цветно“ 
Какво е животът? Какво е смъртта? Къде отиват спомените, когато човек умре? Какво изпитва една млада душа, когато напусне тялото преждевременно? Има ли възможност тя да получи втори шанс, за да поправи грешките си? Каква цена трябва да плати, за да постигне това?
Това са само част от въпросите, които изплуват докато човек чете романа на Ето Мори „Цветно“. Книгата е едно от малките бижута, които се появяват днес на литературния пазар. Началото й е обвито в мистерия. Започва със срещата между безименна човешка душа и ангел пазител. Съдбовен контакт, който ни запознава с главния герой. Човекът е извършил непростимо престъпление в миналия си живот и сега душата му е обречена да страда вечно. Само че, по силата на необикновена лотария (късметът не е само земна привилегия), той получава втори шанс да се прероди в друго тяло и да се опита да поправи старите си прегрешения. Така безименната душа се събужда в болничното легло, попаднала в тялото на Макото Кобаяши – 14-годишен ученик, който току що се е самоубил.
Историята започва отначало. Душата има за задача да открие причините, довели Макото до фаталното решение да сложи край на живота си. Така тя се озовава в безцветната реалност на един ученик, който открива единствена утеха в рисуването. Първоначалното разочарование отстъпва място на изследването и опознаването на света наоколо. Това преобръща вижданията на настоящия Макото, променя разбиранията му за семейство, приятели и училище и в един момент, момчето започва да гледа по друг начин на реалността около себе си. Тя сякаш придобива цвят, множество различни цветове, които блестят със собствена светлина и интензивност.
Животът може да бъде мрачен и тежък, но когато открием красотата в него, той грейва с всички багри на прекрасното. Трябва само да преодолеем заблудите си и да погледнем на света под друг ъгъл.
Когато достига до тази истина, душата отново се оказва на кръстопът. Ще успее ли да открие разковничето, което може да я задържи на земята?
Читателите на „Цветно“ имат възможност да се срещнe най-великата тайна на живота, стигайки до финала на историята. Това не е някаква свръхестествена задача, а съвсем обикновена истина, до която всеки сам трябва да достигне.
 
Ето Мори е родена през 1968 г. Смятана е за една от най-популярните съвременни авторки на детска и юношеска литература в Япония, с множество награди и признания. „Цветно“ (Colorful, 1998) е своеобразен връх в кариерата й. Романът печели наградата за детска литература „Санкей“. До днес има няколко адаптации в киното, сред които най-известна е анимираната версия от 2010 г. (японската игрална версия е от 2022 г.) на режисьора Кейичи Хара. Любопитно е, че книгата получава дори тайландска екранизация през 2018 г. Още една награждавана история на Мори – „Гмурци“ (Dive), може да се похвали с три адаптации под формата на манга, игрален филм и серийно аниме.
 
„Цветно“
Автор: Ето Мори
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева

 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/

 
                                   Интервю с Гергана Дечева, преводач
Въпрос: С какво ви провокира романа на Ето Мори и как го избрахте за превод сред останалите творби на авторката?
Отговор: Ето Мори има много качествени творби, но повечето от тях са под формата на манга, а издаването на манга в България е огромен риск, понеже се издава нелегално, а едно издателство се налага да плаща сериозни суми за права. При мангата тези суми са ужасно високи, поради което се спирам основно на романи. Но „Цветно“ е роман, който според мен и според Ето Мори, провокира предимно родителите, като в същото време помага на деца, които се чувстват изгубени и нечути, отчаяни, поради липсата на комуникация между родител и дете. Проблемът е, че в България като цяло обществото не говори за детска депресия, за мълчанието в семейството, за тормоза в училище – за нас сякаш тези неща спират да съществуват, стига да не говорим за тях. Интересно е как повечето родители, от които младите хора зависят финансово, веднага казват: „Не е за теб тази книга.“ Ето защо е нужна, макар че ще я прочетат хора, които вече знаят тези неща.
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще?
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“  (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор. 
 
                                                                                                  Автор:  Мария Симеонова
​
Comments

Акиюки Носака - „Приказки от военни времена. Гробът на светулките“

2/9/2022

Comments

 
Picture
                  „Приказки от военни времена. Гробът на светулките“
Тази година на книжния пазар се появи едно заглавие, което приковава читателското внимание със своята актуалност. Става дума за сборникът с разкази на японския автор Акиюки Носака „Приказки от военни времена. Гробът на светулките“. В него са събрани 12 кратки произведения, обединени от една тема – тази за войната и нейните безмилостни поражения върху физиката и психиката на най-малките и невинни човешки същества – децата.
Историите са отзвук от време, което всички смятаме за отминало, но те нашепват като ехо важни уроци, напомнят ни да не забравяме и да пазим най-голямата ценност на този свят – живота.
Първият разказ ни показва хора и китове, които по ироничен начин са свързани от съдбата по време на Втората световна война. Пътешествието продължава в тъмния бункер под земята, където умиращо дете безспирно чува неуморния глас на любимия си папагал и неговото неизменно „Добре ли си?“.
Руини, кръв, смърт. Това е цената, която плащат обикновените хора, попаднали сред ужасите на войната. Но най-голямо страдание тя носи на децата, изоставени от семейство и родина. Така в тази жестока реалност една стара манджурска вълчица спасява дете и доказва, че понякога животните са по-състрадателни от хората. По-нататък дребна хлебарка се сприятелява с млад войник, обречен на гладна смърт, попадайки случайно на далечен остров.
Връзката между човека и животните е ключова във всеки от разказите. Костенурка, която се появява в една от историите, навява спомени за приказката, посветена на Таро Урашима, който пътува под водата до двореца на царя Дракон. Подобно на него, героят на Носака, търси пътя към дома, попадайки в плен на халюцинациите, които превръщат пътуването му в магическа приказка, където финалният реалистичен щрих ни приземява отново на самотния бряг.
И още необикновени срещи с въображението на децата от времето на войната. Появата на дървото-торта, което утолява глада на бедните малчугани в изпелено японско градче, се свързва с нестихващото желание на децата да опитат вкусове, които до този  момент не са познавали. За изгубените надежди и балоните-оръжия, за доблестните пазители на животни, за майчината любов и всеотдайност, за мечтите на пилотите камикадзе, за погубеното детство, за градските руини и душевното опустошение. За всичко това Носака пише с болка и съчувствие, с надежда и трепет.
Творбите са изключително въздействащи. Всяка една от тях съдържа своеобразен автобиографичен елемент. Самият автор се сблъсква като малък с ужасите на войната (сестра му умира от глад). Така той събира на едно място спомени и въображение, за да отправи към бъдещите поколения искрен и дълбоко хуманен апел за мир и разбирателство. Идеята е съвременният човек да се замисли за бъдещето, спомняйки си грешките на миналото. Това е начинът да си извадим поука от случилото се и да бдим подобно нещо никога повече да не се повтаря. И понеже човечеството все още не е достатъчно пораснало, то продължава да прави едни и същи грешки. Ето защо подобни разкази никога няма да изгубят своята актуалност.
Уроците на историята трябва да се помнят! Именно затова в Япония след Втората световна война съществува цяло литературно направление, наречено „Литература на атомната бомба“. Отзвукът от случилото се в началото на август 1945 г. е толкова голям, че той поглъща и променя живота на всички в далечната страна. Отразява се не само в литературата, но и в киното, благодарение на хуманността, с коята са пропити голяма  част от произведенията, заснети след 1950 г.
Днес човечеството съществува в съвсем различна епоха и сякаш е забравило за всичко това. Но в Япония паметта е жива. Всяка година там се правят филмови, телевизионни, театрални и анимирани продукции, които напомнят за трудните времена и пазят спомените живи. Сред най-впечатляващите заглавия, посветени на тези моменти, е анимето „Гробът на светулките“ на режисьора Исао Такахата. Тази лента, получила световно признание и множество отличия, продължава да бъде на челни места в класациите на филми за войната. От създаването й до днес по нея са правени множество екранизации, включително за киното и телевизията.
 
Малко са детските преводни творби, на които можем да се насладим днес. Затова книгана на Носака е толкова ценна. Тя носи едно кратко, но важно послание: пазете мира и децата!
В книгата ще откриете 12 разказа – тъжни, мрачни, жестоки, магични, трогателни и истински, представени от дистанцията на авторовия поглед с непродправен реализъм и дълбоко откровение. Тук няма да срещнете типичния хубав край, характерен за съвременните приказки. Затова не се учудвайте, ако след края на книгата пророните няколко сълзи. Тяхната сила е пречистваща. Просто предайте посланията нататък, за да се помни и знае!
Като допълнение към историите на Носака, преводачката Гергана Дечева пише полезен увод, чрез който ни запознава отблизо с автора и неговите възгледи.
Книгата се чете на един дъх. Започнете ли я, няма да я оставите, докато не проследите съдбата и на последния герой.
 
                                                    Акиюки Носака (1930-1915)
Той е само на 15 години, когато вижда напалмовите бомби да падат над град Кобе през 1945 г. Споменът е толкова ярък и незабравим. Така авторът губи семейството си, но след време започва да публикува разкази за войната. През 1967 г. те са събрани в сборник и са преведени на над 17 езика. Сред тях най-популярна е историята „Гробът на светулките“, спечелила литературна награда „Наоки“ и адаптирана в множестви различни версии за киното и телевизията.
 
„Приказки от военни времена. Гробът на светулките“
Автор: Акиюки Носака
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Илюстрации: Ирина Василева

 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/

                                          Интервю с преводачката Гергана Дечева
Въпрос: Какво ви накара да преваждате японски автори? Защо се спряхте на разкази с военна тематика и как подбрахте точно тези 12 истории на Акиюки Насока?
Отговор: Интересът ми към Япония е от много години. Имам доста журналистически проучвания, интервюта с гейши, история на мангата, за японската литература и традиции. Когато регистрирах издателството, го направих най-вече поради гнева ми към меркантилно настроените издателства, за които съм превеждала толкова години. Те залагат само на познати имена, на бърза и сигурна печалба и не рискуват да предложат от огромното море от качествена литература, която се подава от десетилетия по света, а у нас идва бавно или изобщо не идва. Не съм решила да остана само в параметрите на източната култура, но наистина имаше и има неща, които бих желала да излязат на пазара, за да се уважат вкусовете на малката, но ценна аудитория. „Приказки от военни времена“ е онази книга, която носи със себе си риска да не бъде пожелана от хората, които търсят развлечение, но считам, че е дълг на всеки да си припомня уроците на историята и ако тези хора имат сила и глас, да предотвратят грешките ни от миналото.
​Подборката не е моя. Това е оригиналната книга, събрана преди толкова много години и аз по договор нямам право да променям подредбата и съдържанието ѝ, нито да превеждам и предлагам нещо, което не отговаря на законите за авторските права. За всеки, закупил книгата, имам послание от съпругата на Акиюки Носака, което съм поела ангажимента да предам лично. 

Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще? 
Отговор: 
През следващия месец излизат „твоето име.“  (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор. 

 
 
                                                                                                        Автор:  Мария Симеонова


Comments

Осаму Дадзай: „Дисквалифициран като човек“, „Залязващото слънце“

2/9/2022

Comments

 
Picture
                           Осаму Дадзай: „Дисквалифициран като човек“
Издателство Пепърмил Букс зарадва българските читатели с две от най-впечатляващите произведения на японския автор Осаму Дадзай.
„Дисквалифициран като човек“ е кратка новела, която се смята за автобиографична реминисценция на самия автор. Книгата е издавана и преди на български, но новият вариант привлича с оригинална корица, чийто дизайн е дело на Ирина Василева. Преводът е на Гергана Дечева, която е отговорна и за чудесните уводни думи, посветени на Дадзай и неговото творчество.
„Дисквалифициран като човек“ е историята на Йодзо – странен младеж, който чувства отчуждение от света и хората още като дете. Така той израства с маска на лицето, която отразява неизбежно душевното му състояние и се прехвърля върху взаимоотношенията му с другите. Резултатът е сериозно пристрастяване към алкохола и наркотиците, което води към трагичен инцидент.
Разказът пленява със своята необяснимост и загадъчност. На пръв поглед мрачен и потискащ, разглеждащ въпроси, свързани със самоубийството на човека, но всъщност насочващ към задълбочен размисъл.
Човекът без лице на Дадзай, в чийто образ той рисува собствената си същност, е типичет пример, който откроява японската идея за „хонне“ и „татемае“ – истинската и скритата същност на човека.
За любителите на киното препоръчвам екранизацията от 2010 г., озаглавена The Fallen Angel/ No Longer Human. Другата адаптация, анимираната (част от поредицата „Аои бунгаку“), дава още по-големи подробности с наличието на разказвач, който уточнява повечето случки. Филмовото произведение се движи успоредно с книгата, за разлика от анимето, което не подрежда хронологично събитията. Някои от тях са дадени под формата на спомени. В историята главният герой е представен като клоун, нечовек, който винаги носи маска и не показва чувствата си в истинската им светлина. Само че за разлика от анимето, което понякога се опитва да изкара Йодзо чудовище, а друг път го представя като призрак - обаке, игралната версия изгражда по-приемлив образ, но в края всички източници стигат до извода, че главният герой е бил ангел, който не е проявявал грубост спрямо останалите хора. Той просто се е борил със собствените си демони. Във филма има един добавен образ, който не съществува в анимето и книгата - това е поетът Чуя Накахара, историческа личност. Режисьорът го показва като противоположност на главния герой. Желанието на Йодзо е да се самоунищожи, докато Накахара се стреми с всички сили да живее. Икономът също е внедрен образ, който се появява в анимето и филма. В романа има подобен персонаж, който е роднина на Йодзо и върши почти същата работа.
 
„Дисквалифициран като човек“ е най-известното произведение на Осаму Дадзай. Четено и препрочитано поколения наред, то продължава да привлича интереса на млади и стари със своите универсални теми и послания.
 
 
„Дисквалифициран като човек“
Автор: Осаму Дадзай
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева

 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/
 

                                                     „Залязващото слънце“
Свикнали сме да възприемаме Япония като страна на изгряващото слънце. Един от емблематичните романи на японския писател Осаму Дадзай е озаглавен „Залязващото слънце“, което идва да ни подскаже, че в него се говори за криза и упадък на едно семейство. С това авторът насочва вниманието ни към положението на цяла една прослойка на японското общество след края на Втората световна война. Става дума за т. нар. „просяци от висшата класа“ или старата японска аристокрация, която се оказва напълно разорена и безпомощна в средата на миналия век. Именно тези хора напомнят на разорените японски семейства в началото на ерата Мейджи, когато упадъкът на морала и загърбването на традиционните ценности излизат на преден план. Това е причината тази творба да препраща към разказа „Хина“ на Рюносуке Акутагава, който в основата си третира подобни проблеми.
Действието в романа на Дадзай се развива в провинциална къща, където едно такова семейство - майка и дъщеря, се преместват да живеят, след като губят всичко в столицата. Животът на подобно място е тих и спокоен, само че това не помага на болнавата майка, която дълбоко в себе си страда по стария дом. Носталгията е смазваща и води до постоянни неразположения, физическа и духовна отпадналост.
Дъщерята е главната героиня на романа. От нейно име се описва действието. Любопитен избор на Дадзай по отношение на повествованието. Тя е на 29 години, много обича майка си и се опитва искрено да й помогне да свикне с новия живот далеч от града. Положението се усложнява допълнително, когато в къщата пристига брат й. Той се връща от фронта няколко години след края на войната и се присъединява към дома, след като лекува дълбока зависимост от опиати. Във вихъра на последвалите събития, промените настъпват една след друга, за да достигнат кулминационната си точка във финалната трагедия, която се оказва ново начало за някои от героите.
 
Идеята, заложена в романа на Дадзай, съдържа множество въпроси и теми, над които съвременния човек може да се замисли. Изгубени морални ценности, искреност и уважение. Това прави хората съвсем различни, отчуждени един от друг, далечни, празни като черупки. Героите в романа търсят себе си и мястото си в света, но се оказва, че само един от тях успява да продължи пътя си, поради искреното си желание за живот. Удивителна е способността на писателя да обрисува ярко и запомнящо се положението на японското общество от онова време. Посланията, които влага в разказа, звучат актуално и днес, защото са пропити с общочовешка дълбочина.
Романът е вдъхновен от дневника на Шизуко Ота. Повече за връзката на Дадзай с нея и последните години от живота на твореца можете да научите от филма на Мика Нинагава No Longer Human (2019). В тази лента звучат 2 български народни песни, което е интересна подробност за българските зрители.
С великолепно визуално оформление и блестящ предговор от преводачката на романа, „Залязващото слънце“ е отличен избор за любопитните читатели.
 
„Залязващото слънце“
Автор: Осаму Дадзай
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева

 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/

                                              Интервю с Гергана Дечева, преводач
Въпрос: Смятате ли, че творбите на Осаму Дадзай продължават да са актуални днес? Какво ни носят те?
Отговор: Дазай ще бъде актуален винаги, докато има човешко общество, защото винаги ще има хора, които няма да могат, няма да знаят как да се впишат в него. Тези хора остават навън, защото не правят като всички, не усещат като останалите, защото се налага, както казва Дазай, да ходят с маски цял живот, за да не бъдат изритани, дисквалифицирани като хора. Дазай ще бъде актуален винаги, докато с лошото човечеството успява да убие хубавото, докато има хора увиснали безжизнено между два свята, докато бъдат изцедени силите им за борба. Дазай засяга фундаментални човешки проблеми и нека сме честни: те са тук откакто съществува човекът. Дазай показва една Япония, която шокира. За мен беше изненада да видя Токио през очите на Йозо. Може би затова и светът нарежда Дазай сред класиците на световната литература. И заради уникалния му стил, който иска мислене, иска внимание и… тишина, за да се усети всяка емоция.
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще?
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“  (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор. 

                                                                                                    Автор:  Мария Симеонова
​




Comments

    Архиви

    December 2022
    September 2022
    May 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    August 2021
    March 2021
    February 2021
    December 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    February 2020
    January 2020
    October 2019
    August 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    December 2018
    October 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    November 2017
    October 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017

    Категории

    All
    Индия
    Китай
    Южна Корея
    Япония

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​