BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

книги

Сън в алени покои - Цао Сюецин

24/10/2018

Comments

 
Picture
                                                                  Цао Сюецин
                                           Сън в алени покои, том 1
                                          Dream of the Red Chamber 

                                             紅樓夢

                                                         Класика на класиките
Държа в ръце една от най-красиво извезаните книги, на които съм попадала напоследък. Оформена в изтънчен китайски стил, с традиционни рисунки (не японски или корейски, както много често се случва с илюстрациите на преведени на български далекоизточни творби) и автентично изглеждащи щампи, които придават особена тежест на томчето. Препоръчвам на книгоманите да се сдобият с екземпляр с дебели корици, който наистина е луксозен, стилен и здрав. Издателство "Изток-Запад" с право може да се гордее, че представя на родната публика творба с подобна подвързия.
Припознават тази книга като една от четирите велики класики на китайската литература. Смята се, че тя е китайската класика на класиките - шедьовър с непреходно значение.
Раманът "Сън в алени покои", или Dream of the Red Chamber, е известен също с името  „Историята на камъка“, под което е публикуван анонимно в средата на XVIIIв.

                                      "Truth becomes fiction when the fiction's true;
                                      Real becomes not-real where the unreal's real."

                                                     Dream of the Red Chamber
​
Произведението предоставя подробен запис на живота в двата клона на аристократичния род Дзя - дома Жунгуои и дома Нингуо, които съжителстват като съседи в китайската столица. Техните прадеди получават имперски титли в миналото, което впоследствие донася на семействата почести и слава. 
"Сън в алени покои" описва във великолепни натуралистични детайли богатството и влиянието на Дзя по онова време и очертава последвалия упадък на фамилията.
Основният герой на романа е безгрижният наследник на семейството - Дзя Баою, роден под щастлива звезда. Историята следва романтичното съперничество и приятелство между Баою и двете му братовчедки, показани на фона на отслабващото състояние на рода. Сюжетът изобилства от сложни портрети на многобройните женски персонажи. Героите са ярки и запомнящи се. Абсолютно реалистични. Те са истински хора: нито "напълно добри, нито съвсем лоши".
Двете основни теми в новелата са романтичната любов и преходността на земните, материални ценности.
Романът дава автентична представа за китайската култура от времето на дин. Цин. Показва я във всичките й аспекти, включително медицина, кухня, чайна церемония, празници, притчи, митология, конфуцианство, будизъм, даоизъм, традиционна опера, музика, архитектура, погребални ритуали, живопис, класическа литература и др. Забележителна е употребата на поезия в оригиналните глави, написани от Цао Сюецин.
Митология, ежедневие, богатство и разкош, възход и падение, реално и нереално - всичко това може да се открие сред страниците на  книгата.

                                                                 За автора 
Предполага се, че първите 80 глави на "Сън в алени покои" са написани от Цао Сюецин. Причината е фактът, че в тях съществуват множество автобиографични препратки, свързани със семейството на Цао. Останалите 40 глави са добавени впоследствие, за да придобие произведението настоящия си вид.
Още в първата глава на творбата, писателят уточнява, че това е полуавтобиографична книга, предназначена да увековечи жените в рода му. Тя отразява възхода и упадъка на собственото му семейство, което живее по времето на дин. Цин (1644-1812). Романът е забележителен не само с огромния си обем (първият том обхваща 30 глави, разположени на близо 600 страници) и психологическа дълбочина, но и с точното и подробно наблюдение над живота и социалите характеристики на китайското общество от XVIIIв.
Новелата е написана на народен, а не класически китайски език. Авторът е добре запознат с китайската поезия и с класическия китайски език, но избира за основен в творбата си пекинският мандарински диалект, превърнал се в основа на съвременния китайски език. 
Романът е публикуван за пръв път през 1791г. със съдържание от 120 глави. До този момент е разпространяван ръкописно под различни заглавия, с 80 глави. Днес могат да се открият няколко негови ръкописа на различни места в Китай и Европа. Ръкописът "Jiaxu" (датиран от 1754 г.) се намира в Шанхайския музей, ръкописът "Jimao" (1759) - в Китайската национална библиотека, а ръкописът "Gengchen" (1760) се съхранява в библиотеката на Пекинския университет. Институтът за ориенталски изследвания в Санкт Петербург също има копие от романа, датиращо от 1791 г.
Изглежда произведението е забулено от мистерии и догадки. Вселената на "Сън в алени покои" е необятна. Тя продължава да бъде обект на изследвания и дискусии до ден днешен. 

                                                              Адаптаци
"Сън в алени покои" има над четиринадесет адаптации на голям екран, включително филм от 1944 г., режисиран от Bu Wancang, хонконгска екранизация на Shaw Brothers с участието на Силвия Чан и Брижит Лин и продукция от 1988г., който се превръща в най-дълият китайски филм с продължителност от 735 минути. 
Телевизионните адаптации са над 10 (оперните също са многобройни) и включват прочутата поредица от 1987 г., която според мнозина в Китай е почти окончателно адаптиране на романа. 

Автор: Мария Симеонова
Comments

"След мръкване" - Харуки Мураками

23/10/2018

Comments

 
Picture
                                                  След мръкване
                                                    アフターダーク
                                                      After Dark 


                                    Нощта през погледа на Мураками
                 "Time moves in its own special way in the middle of the night. You can't fight it."

Ако, след два прочетени романа и няколко сборника с разкази, ме попитате, коя е любимата ми творба на Харуки Мураками, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя е една от онези странно-интересни книги, за които не можеш да се обясниш, защо са ти харесали, но някъде дълбоко в себе си знаеш, че това  е така. Оставя те с лека усмивка, пълна с изумление и вълнение от необяснимото, до което си се докоснал. Въпреки че името на новелата предполага наличието на тъмнина, меланхолия и страх, след прочита й читателят получава повече светлина и надежда, отколкото е предполагал първоначално. У него остава приятното чувство на недоизказаното и мистериозното. На спокойствието. Убеждението, че на героите предстои нещо ново и прекрасно, е безусловно запечатано на последните редове в книгата. 
Колко от хората, които не могат да спят нощем, ще се похвалят, че са прекарали качествено часовете след мръкване? Вероятно на малцина биха се случили необикновени неща, които ще им помогнат да осъзнаят по-добре живота си и света около тях.
Действието в "След мръкване" се развива между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. В рамките на една нощ, романът ни отвежда в големия мегаполис Токио и ни потапя в тъмната страна на японската столица. Поемайки камерата на умел "оператор", Мураками ни запознава с главната героиня, 19-годишната Мари, която прекарва нощните часове в бар, където чете книги. Към нея се присъединява студентът Тацуя, силно пристрастен към тромбона и песента "Five Spot After Dark" на Къртис Фулър. Освен двамата младежи, окото на "камерата" в определен момент ни сблъсква с мениджърка на любовен хотел, наречен "Алфавил" (подобно на германската електропоп група, която става известна с хита „Big in Japan“ или на едноименния филм на Годар?!), китайска проститутка и офис работник със садистични наклонности, проявили се след системно недоспиване. Какво свързва тези, на пръв поглед различни, хора? Как съдбите им се преплитат в една единствена нощ?
Части от историята се случват в странен свят, намиращ се на границата между реалността и съня. Всяка глава започва с изображение на часовник, отброяващ преминаването на времето. За да ни озадачи още повече, Мураками добавя още един персонаж в сюжета - спящата сестра на Мари. Подобно на Снежанка, тя е заспала непробудно в стаята си и за момента изглежда, че на света няма сила, способна да я събуди. 
Внезапна агресия, мисли, чувства, халюцинации, огледални стаи, странни отражения, фантастичен реализъм. Паралелният свят, в който писателят ни отвежда, се появява само с падането на нощта. Удивително е, как от повествованието струи феноменална магическа поетичност, каквато едва ли предполагаме, че можем да открием в подобно произведение. Повествованието се води по такъв начин, че неусетно въвлича читателя в случващото се от другата страна на "екрана." Кара го да си представи, че е там, на място и вижда от близка или далечна дистанция цялата картина. Може да усети чувствата на героите. Сякаш гледа филм, в който е пасивен наблюдател. Кадър по кадър. Всичко изглежда толкова истинско. 

Критиката не е дала много висока оценка на тази книга. Основният й довод е финалът или по-скоро липсата на такъв в класическия смисъл на думата, но за мен именно този край прави историята типично японска и дава на читателя повече поле за размисъл. Разказ за малките хора в огромния град, които търсят своята изгубена идентичност.
И ако отново ме попитате, коя е любимата ми книга на автора, веднага ще ви отговоря: "След мръкване." Тя най-добре пасва на душевността ми. Чувствам я най-близка.
Интересно е, че докато четох произведението, то ми навяваше асоциации с два японски филма от последните години. Историята с хотела и китайката много прилича на "Сбогом, Кабукичо" (2014) на реж. Рюичи Хироки. Всичко останало, включително заглавието, напомня на "Нощното небе над Токио е най-наситено синьо" (2017). Поезията, която лъха от нощния роман на Мураками, е напълно сравнима с поезията във филма на Юя Ишии.
След всички тези разсъждения, стигам до извода, че книгата е идеална за филмиране на голям екран. Ако някой умел режисьор се заеме с нея, без съмнение, ще се получи чудесна екранизация.
​
Новелата "След мръкване" е издадена в Япония през 2004г. В България се появява десет години по-късно, влизайки в каталога на издателство "Колибри". Преводът е на Владимир Германов, а оформлението на корицата - на Стефан Касъров.
                                                             Приятно четене!

Автор: Мария Симеонова
Comments

Харуки Мураками - "Изчезването на слона"

22/10/2018

Comments

 
Picture
Picture
Изчезването на слона
象の消滅
Zō no shōmetsu
Многоцветният Мураками
Издателство "Колибри", вярно на своята обвързаност с творчеството на Харуки Мураками, предлага на читателите нова порция произведения от световноизвестния автор. "Изчезването на слона" е колекция от 17 кратки истории, които ще ви оставят едновременно изненадани, озадачени и очаровани. Преводът е направен от английски и е дело на Надежда Розова (консултант японист - Майре Буюклиева). Художник на корицата е Стефан Касъров. 

Разказите в сборника са написани между 1980 и 1991г. и представляват малко късче от необятната вселена, наречена Харуки Мураками. Първоначално историите са публикувани в отделни списания. Съдържанието на тази компилация е публикувано на английски език през 1993 г. (на японски се появява в този си вид през 2005г.).

17-те истории си играят с човешкото въображение като умело съчетават обикновеото и сюрреалистичното, съсредоточавайки се върху болезнени въпроси, свързани със загубата, разрушението, объркването и самотата. Заглавието на книгата е изведено от последния разказ в колекцията.

Каква е връзката между съня, безсънието и Ана Каренина? Как една обикновена буря може да разпали въображението на човек до такава степен, че той да започне да прави асоциации между случващото се в момента и отдавна отминали исторически събития? Как една жена може да се бори с малко зелено чудовище, изпълзяло изневиделица изпод дърветата в градината? Има ли връзка между танцуващото джудже на Мураками и танцуващото джудже на Дейвид Линч от Туин Пийкс? Загадъчни котки и слонове се появяват и изчезват, без следа. Горящи хамбари провокират фантазията на обикновен човек.

Време, спомени, хумор, сюрреализъм, джаз, класика и един безкраен буден сън, който излиза извън всякаква логика и обяснение. Повечето разкази стоят недовършени, недоизказани. Сякаш очакват читателя сам да продължи, стигайки до свой финал. Въпреки това, произведенията крият дълбоки размисли за света и човека, за предопределеността на съдбата и случайностите в живота.
Мураками отново е странен, непонятен и безумно фантастичен. Елате и вижте! Прекрачете смело в неговия загадъчен свят!

Оформлението на корицата е толкова пъстроцветно-електриково, колкото многообразни и шарени са историите в книгата. Всички те преливат от червено-оранжево в електриково-зелено, от бяло и розово до лилаво-синьо. Безумната комбинация изплува на преден план във форамата на слон, чиято визия си играе примамливо с човешките сетива, точно както разказите на Мураками провокират мисленето и предизвикват съзнанието на читателите.
Харуки Мураками все още си остава мистерия...

Адаптации в киното и театъра
* През 2003г. британската театрална компания Complicite, в сътрудничество с японския публичен театър "Сетагая", прави сценична адаптация с реж. Саймън Макбърни, озаглавена "Изчезването на слона". Продукцията включва още две от историите в колекцията на Муракаки  - "Сън" и "Второто нападение на пекарната";  
* Разказът "Второто нападение на пекарната" е използван като сцена в "Полярната мечка" ("The Polar Bear") - немски филм с участието на Тил Швайгер, режисиран от Гранс Хенман;
* "Второто нападение на пекарната" се превръща в основа за епизод от южнокорейската филмова трилогия "Акустик" ("Acoustic");
* Тазгодишната адаптация по "Горящият хамбар" на южнокорейския режисьор И Чан Донг, получи най-висока оценка на филмовия фестивал в Кан като спечели наградата на международната критика ФИПРЕСИ. Това е една от най-дискутираните ленти на годината, корейското предложение за Чуждоезичен Оскар.

Не пропускайте на 23 октомври (вторник) от 19ч., в Сити Марк Арт Център филмът "Тони Такитани", създаден по произведение на Харуки Мураками. Той е част от прожекциите на фестивала "Синелибри".

Автор: Мария Симеонова


Comments

    Архиви

    December 2022
    September 2022
    May 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    August 2021
    March 2021
    February 2021
    December 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    February 2020
    January 2020
    October 2019
    August 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    December 2018
    October 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    November 2017
    October 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017

    Категории

    All
    Индия
    Китай
    Южна Корея
    Япония

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​