BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

книги

"Дзен и японската култура" – Дайсецу Судзуки

28/10/2019

Comments

 
Picture
                                                      Духът на Дзен
„Дзен и японската култура“ е една от ключовите книги на японския учен и философ Дайсецу Судзуки, която има особено голям принос в разпространението на дзен будизма и японската култура на запад. Тя е класика, формирала концепциите за влиянието на дзен върху японското традиционно изкуство, философия, религия и култура. Този труд се ражда от стремежа на автора да определи духовните и културни характеристики, които отличават японците от западните хора. Идеята е да се представи фундаменталното значение на дзен философията във всички сфери на японския живот. Особено осезаемо е то в изкуства като хайку, театър Но и чайна церемония. В книгата на Судзуки дзен се свързва и с философията на самураите. На тази дълбока връзка авторът посвещава цели две глави. Последният сегмент на творбата е отделен за любовта на японците към Природата.
Умението на твореца да приближава дзен до западното разбиране е безспорно. Способността му да постига живота отвътре – просто и фино, помага на дзен да отиде отвъд дохувността и до достигне до всички слоеве на населението, да проникне дълбоко в живота на хората, независимо от вяра и етнос. Първоначално тази книга е била преподавана под формата на лекции в чужбина. За пръв път е издадена през 1938г. под заглавието „Дзен и неговото влияние върху японската култура“.
През 2014г. издателство „Изток-Запад“ пуска на българския пазар луксозен том на книгата. Не се стряскайте от дебелината му. Тези над 600 страници, събрани в единадесет глави, съдържат ценни сведения за развитието и философияна на дзен, като успоредно с това са богати на снимков материал, който изчерпателно допълва основния текст. Илюстрациите са изпълнени с туш върху хартия. В допълнение, Судзуки представя части от философски съчинения, будистки сутри (например „Сборник от Лазурната скала“, „Вималакирти сутра“), поезия, илюстрации на стари карти, копринени творби, калиграфски свитъци и архитектурни обекти. Сред приложенията можем да видим откъс от „Яма-уба“ – будистка пиеса от театър Но, в която също се оглеждат идеите на дзен, откъс от стара книга за фехтовалното изкуство, както и част от знаменития китайски труд „Джуандзъ“. Последните страници са изпълнени с хронологичните периоди от историите на Япония и Китай.
Преводът на „Дзен и японската култура“ е направен от Жана Ценова, с консултанти София Катърова и Братислав Иванов.
Препоръчвам на всички, които споделят любовта към Изтока, както и на любопитните читатели, желаещи да разширят духовните си знания.
 
Дайсецу Тейтаро Судзуки е роден на 8 октомври 1870 в Канадзава . Името му означава „Голямо смирение“ (или „Много непохватен“ – зависи как се чете изписаното). Автор е на над 100 книги и есета по будизъм. Шест години практикува дзен в храма Енгакуджи – главен храм на школата Риндзай в Камакура.
Играе съществена роля за представянето на японската култура и популяризирането на дзен в останалата част от света. През 1897г. отива в Илинойс, където работи с немския философ Карус. Превежда китайски будистки текстове и пише множество статии. През 1911г. се жени за американката Беатрис Лейн. След смъртта на учителя му Шаку Соен, Судзуки се мести в Киото, където преподава в университета Отани. Това е плодотворен период, в който авторът се занимава със създаване на нови трудаве, преводаческа дейност (превежда Ланкаватара сутра, повлияла върху идеите на дзен) и изследвания върху текстове на големи фигури в дзен будизма като Бодхидхарма.
Судзуки живее 10г. в САЩ, където изнася лекции, посветени на дзен и японската култура. През 40-те години на XXв. си сътрудничи с германския философ Ерих Фром, с когото издава обща книга, наречена „Дзенбудизъм и психоанализа“.
През 1963г. е номиниран за Нобелова награда за мир. Умира на 12 юли 1966г. в Камакура.
Книгите на Дайсецу Судзуки са проучвани и коментирани от множество важни фигури на световната наука. Забележителен пример е „Въведение в дзен будизма“, който включва коментар от 30 страници на известния психолог Карл Юнг.
Критики
Творчеството на признатия автор не остава без критики. Според някои учени представената от него философия на дзен не влияе изцяло върху японската естетика и е предадена от Судзуки с прекалено идеалистични краски. Друга важна критика е фактът, че защитава японските военни усилия по време на войните и е свръзан с национализма.
 
Произведения, преведени на български език:
Увод в дзен будизма, Изд. Хемус, 1991 (превод на An Introduction to Zen Buddhism, 1934)
Същината на будизма, Изд. СОНМ, 2000 (превод на The Essence of Buddhism, 1947)
Дзен и японската култура, Изд. Изток-Запад, 2014, превод от английски: Жана Ценова (превод на Zen and Japanese Culture, 1959)
Лекции върху дзенбудизма. В: Дзен-будизъм и Психоанализа, том VI, Изд. „Захарий Стоянов“, 2016., с. 14 – 108

                                                                                                       Автор: Мария Симеонова
Comments

"Векът на Дзен" – Братислав Иванов

21/10/2019

Comments

 
Picture

                                                     
     Дзен​

Продължаваме представянето на книги, написани от специалиста по Япония Братислав Иванов. Ней-новата му творба, излязла през 2019г., се нарича „Векът на Дзен“.
Дзен (на китайски „чан“, санскр. дхя́на — „съзерцание“, „медитация“) е школа на махаянския будизъм, възникнала в Китай по време на династията Тан. Тя е повлияна от даоистката философия и се развива като отделна школа на китайския будизъм. От Китай, чан се разпространи на юг, на североизток (Корея), и на изток - в Япония, превръщайки се в дзен.
За да разкрие на читателите същността на дзен, авторът започва от самото начало - предисторията. Пренася ни в древна Индия, в зората на будизма, за да прозрем същостта на това старо учение – зараждането му, школите, които създава и каноните, на които се основава философията му. В отделни глави са обособени основните понятия, характерни за разбирането на учението, преминава се през будитската космология, иконография и будисткия пантеон. Страниците бавно ни отвеждат към Китай, където научаваме повече за развитието на тамошните школи и течения в будизма. Стигаме и до Япония. Разбираме подробности за началните му крачки в тази страна. Получаваме изчерпателна информация за последвалите периоди на утвърждаването му като религиозно учение. В книгата е отделено място и за езотеричния будизъм с неговите отделни школи и основатели, за да се стигне до основната тема – Векът на дзен. Една трета от книгата е посветена именно на този век (това е времето на периода Камакура), в който дзен се появява и оформя като течение в японския будизъм и получава трайна подкрепа от управлението в района Канто. Учението навлиза в страната, благодарение на многобройните пътувания на японски монаси до Китай. Те се завръщат с ценно знание и образуват основните дзен школи, сред които най-известни са тези на Риндзай и Сото.
Днес пътешествениците могат да видят някои от най-старите и красиви храмови комплекси, посветени на дзен в Камакура. Аз самата успях да се потопя в необикновената атмосфера на храмовете Енгакуджи и Кенчоджи.  
 
Корицата на книгата „Векът на Дзен“ е оформена чрез калиграфски кръг, наречен енсо. Той е символ на пустотата в дзен. Това е кръгът на абсолютната празнота и абсолютната цялост на Вселената.
 
Читателите могат да поръчат книгата онлайн, през сайта на издателство „Изток-Запад“ -https://m.helikon.bg/218115-%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F.-%D0%92%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B7%D0%B5%D0%BD.html

 
Авторът
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, преводач от японски език. Завършил е специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет.
През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.
                                                                                                     Автор: Мария Симеонова
​
Comments

„Сладка бобена паста“ - Дуриан Сукегава

15/10/2019

Comments

 
Picture
                                           За ценните неща в живота
Случвало ли ви се е някога, докато гледате филм или четете книга, да се просълзите с усмивка?... От щастие, не от тъга.
 
Ежедневието на Сентаро отдавна се е превърнало в монотонно съществуване, без особена цел. Провал в живота и стари дългове му отреждат място в магазин за дораяки (японска палачинка с паста от червен боб), където той прави механично и без особено желание известния източен десерт. Светът му се променя, когато пред вратата застава възрастна дама на име Токуе, която предлага на Сентаро да вкуси от нейната необикновена бобена паста. Токуе е стара, прегърбена и на пръв поглед грохнала, но въпреки това, Сентаро я наема да прави пълнежа за сладкишите и за кратко време невзрачното магазинче се преобразява в предпочитано място за хора от всякакви възрасти. Посетителите са истински омагьосани от вкусните палачинки дораяки. Въпреки че миналото на Токуе е свързано с мрачна глава от японската история, нейната мъдрост, търпение и доброта се отразяват позитивно на всички наоколо. До момента, в който тайните излизат на бял свят.
„Сладка бобена паста“ е емоционален роман, който ни показва, че едно необикновено приятелство, съчетано с нежния вкус на обикновена бобена паста, могат да осмислят и най-самотните ни дни.
Този роман ни учи на мъдрост, красота и доброта. Спокойствие и ведра усмивка лъхат и от всяка негова страница. Той ни кара да се замислим над много въпроси и да открием, кое е важното за нас. Посланието е да следваме естествения ход на нещата, да се наслаждаваме на мига, който може да се крие в нетрайния, но красив цвят на цъфналата сакура, или в сладостта на един сладкиш с бобена паста.
 
                                             Екранизацията на Наоми Кавасе
Какво трябва да правим, за да се превърне ежедневието ни в щастливо и спокойно?
Можем да открием рецептата за човешкото щастие в една мила и топла история за отношенията между хората.
Без думи героите в лентата на Наоми Кавасе казват много. Само с няколко жеста, поглед или една вкусна палачинка, на име дораяки. Филмът е урок за ценните неща в живота, който вдъхновява и извисява. Нежно, докосващо, прекрасно.
Не е чудно, че японците все още филмират подобни сюжети на голям екран. Храната за тях е свещена, а приготвянето й  се е превърнало в цяло изкуство.
Красивата носталгия или приятната меланхолия, която излъчва тази лента, може да се сравни само с дзен усещането, така характерно за далекоизточния светоглед.
За мен тази продукция е различна от останалите на режисьорката. Да, вплита много от старите идеи на Кавасе, но има и нещо ново, което е необяснимо, но толкова чисто и красиво. Истинско вълшебство!
Филмът е малка скъпоценност! Съкровище, което ще даде много на зрителя, стига той да му отдели спокойто близо 2 часа. Релаксацията е сигурна! Не мога обаче да гарантирам, че след това ще си намерите дораякитата, бобената паста, водната бонбона мидзумае (това сладко изкушение ще ви омагьоса!) и всички вкусотии, които героите приготвят с любов и особено старание. 
Това е един от последните филми на напусналата ни преди година голяма японска актриса Кирин Кики. В него тя споделя екрана със собствената си внучка – Кияра Учида, която по време на снимките е още ученичка.
За невероятното си изпълнение, Кики-сан печели награда за най-добра женска роля на 2015 Asia Pacific Screen Awards. Продукцията има още няколко важни отличия от големи филмови форуми, включително номинация в секция „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.
 
                                               Дуриан Сукегава
                                                    ドリアン 助川

Истинското име на автора е Тецуя Акикава (明川 哲也). Роден е на 17 юни 1962г.
Изучава ориенталска философия в Университета Васеда. В началото на 90-те години на миналия век работи като репортер в Берлин и Камбоджа. Прекарва три години в Ню Йорк, но в момента живее в Токио.
Сукегава има издадени редица книги и есета. Изявява се като актьор, пънк музикант, радио и телевизионен водещ.
 
Творецът създава „Сладка бобена паста“, вдъхновен от отмяната през 1996 г. на закона за проказата. Новите промени вдъхват надежда на хората и на него самия да започне работа по творбата. В интервю той споделя, че често се е колебаел, дали да продължи с писането на книгата, изправен пред болката на толкова хора. Авторът опознава пациенти на санаториум, в който живеят болни от проказа и казва, че са му били необходими около 10 години, за да завърши романа.
Сукегава сам моли признатата японска режисьорка Неоми Кавасе да заснеме филм по историята. Той ясно заявява, че вярва само хора, които развиват такъв тип емоция, какъвто Кавасе показва във филмите си.
 
 
Филмирани новели:
Sweet Bean - 2015
Jinjin – 2013
 
Романът „Сладка бобена паста“ е преведен на български, благодарение на Маргарита Укегава. Издателство „Колибри“ пусна книгата в продажба на 11 октомври. Можете да се сдобиете с нея от книжарниците или онлайн на адрес:
https://www.colibri.bg/knigi/1785/durian-sukegava-sladka-bobena-pasta
Приятни мигове с едно незабравимо четиво!
 
Филмът на Наоми Кавасе е част от програмата на Синелибри.
Не пропускайте предстоящите прожекции!

Влайкова
17 октомври (четвъртък), 20:00
 
Сити Марк Арт Център
18 октомври (петък), 19:00
 
G-8 Cinema
19 октомври (събота), 15:30

Casa Libri
20 октомври (неделя), 17:00

Euro Cinema
20 октомври (неделя), 20:00
 
G-8 Cinema
22 октомври (вторник), 19:30


                                                                                                     Автор: Мария Симеонова
Comments

Старояпонската литература – Братислав Иванов

7/10/2019

Comments

 
Picture
                          Поезия, митология, история и география
Малко са хората, запознати с със спецификата и тънкостите на старата японска литература. Още по-малко са българите, изследвали и писали в тази област. За любознателните читатели и за студентите, изучаващи „Японистика“, издателство „Изток-Запад“ е пуснало на пазара книгата на Братислав Иванов „Старояпонската литература“.  Тя обхваща литературни паметници на далечната страна, създадени през периода Нара.
С какво подобна литература е ценна за нас? Защо е интересно да се докоснем до древната мъдрост на този източен народ?
Японската душа и възгледи за заобикалящия свят са събрани в няколко литературни паметника, които и до днес се считат за ключови в страната. Старата японска литература (Jodai bungaku - тя обхваща времето между 712 и 794г.) ясно се вмества в историческия период Нара (710-794). Тогава се появяват няколко произведения, послужили като основа за по-нататъшното развитието на японската литература. Любопитно е да се знае, че повечето запазени днес копия на всички древни литературни паметници, са преписи.
Първите писмени книги са хроники за историята на страната, документи с конституционен облик, историко-географски описания и сборници с древни песни. Сред тях авторът разглежда подробно двата най-стари исторически извора – „Коджики“ и „Нихонги“. Макар че и двата паметника съдържат в себе си глави с митологични разкази за зараждането на света, появата на боговете, създаването на японските острови и обединението на страната, учените са единодушни, че историческа информация може да бъде открита само в „Нихонги“. Освен история и митология, в книгата е отделено внимание на „17-членната конституция“, съставена от принц Шьотоку Тайши. Това са предписания, според които човек трябва да живее, за да води хармонично и безконфликтно съжителство с останалите хора. Нравствените правила, без които съществуването е било немислимо в миналото, важат с пълна сила и днес. Ето защо е важно да се знаят и спазват.
В началото на периода Нара, успоредно с появата на митологично-исторически текстове, са създадени и историко-географските описания „Фудоки“, които съдържат подробни сведения за земите и обичаите на Япония от онова време. Добавена е информация за флората, фауната, етимологични данни за географските названия, митове и песни. Това са най-старите известни подобни описания в Япония.
Най-големи подробности в книгата можем да научим за един от най-важните литературни паметници на древна Япония - поетичната антология „Ман`йошю“ („Сборник от безброй песни“). Това е най-старият сборник с японски песни. Освен някои емблематичните стихове, които са преведени на български език, сред страниците на книгата има важни обяснения на историята, езика, периодизацията, жанровете и художествените средства, използвани за създаването на антологията. В нея са включени произведенията на множество различни автори, сред които видни поети с изтънчени възгледи за света. В мой личен любимец се превърна Ямабе-но Акахито (негов портрет може да се види на корицата на книгата), чиито стихове са запечатали красотата на природата в Япония.
Книгата „Старояпонската литература“ се чете леко със своите 150 страници текст. Особено интересно е, когато наред с прочетенето, читателят има възможност да види древна картина, да се порадва на старинен портрет или да докосне с очи видът на оригиналните надписи от старите текстове.
Запознавайки се с този труд, любители и професионалисти имат възможност да се усетят чара на старата японска литература и да попият от мъдростта и знанията на древната източна култура.
 
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, преводач от японски език. Завършил е специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет.
През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.
                                                                                                      Автор: Мария Симеонова
Comments

    Архиви

    December 2022
    September 2022
    May 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    August 2021
    March 2021
    February 2021
    December 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    February 2020
    January 2020
    October 2019
    August 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    December 2018
    October 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    November 2017
    October 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017

    Категории

    All
    Индия
    Китай
    Южна Корея
    Япония

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​