Ако сте се чудили как изглежда далечното минало през призмата на съвремието, сборникът с разкази на големия китайски писател Лу Сюн, ще ви даде изчерпателен материал по темата. Най-хубавото в този случай е, че освен всичко друго, ще успеете и да се посмеете от сърце.

"Стари истории в нова редакция" събира осем разказа, писани между 1922 и 1935 г. В основата им стои ясно открояваща се сатира и реализъм, които представят съвременната действителност през призмата на митологията и историята. Именно поради тази причина звучат актуално и днес. В произведенията си Лу Сюн хвърля ръкавица срещу старото и дава нов поглед върху известни исторически събития и митологични сюжети. Със силата на новаторския си нюх, авторът умело пародира божества и велики герои, познати мъдреци и известни владетели, за да ни покаже смешно-тъжни истории - по донкихотовски човечни и да ни накара да се замислим. Същото чувство аз самата съм изпитвала само при гледането на анимето "Саюки", което по подобен начин пародира героите от известния китайски роман "Пътуване на Запад" и ги показва в тяхната човешка светлина.

В основата на "Стари истории в нова редакция" е залегнало ежедневието на персонажите. Това, до известна степен, размива връзката с мита и фантазията и прави творбите автентични. Балнсът се получава от точните дози хумор, които Лу Сюн поднася дискретно и очарователно. Човек трябва да умее да чете между  редовете, за да надникне в дълбочината на историите и да осъзнае, какво действително се крие в тях. Сатирата разрязва като бръснач, не само миналото, но и съвременната действителност. Толкова е ярка и запомняща се.

За да е по-ясен на хората, авторът, макар да използва цитати от древни текстове, повече разчита на обикновения език в произведенията си. Не се осланя на възвишения старокитайски. Осемте творби отнасят читателите на друго място, в друго време. Лу Сюн им помага да видят Сътворението, да усетят душевните терзания на Стрелеца И (митичен герой), да се докоснат до колосалните дела на Великия Ю (легендарният владетел, овладял наводненията в древен Китай) или да поразмишляват над смисъла на съществуването заедно с Лао Дзъ и Конфуций.

Лу Сюн 
(1881 - 1936)
Лу Сюн е водеща фигура в съвременната китайска литература. Един от най-почитаните писатели в страната. Лу Сюн е още журналист, публицист, редактор и преводач. Смятат го за "просветител на народа". 

Истинското му име е Джоу Джаншоу. Потомък е на основателя на неоконфуцуанството.
Като студент, авторът следва медицина в Япония и още там се отказва от дългата плитка - революционен акт, който изисквал голяма смелост в онези години. След връщането си в Китай, Лу Сюн работи като преподавател. Писателският му талант се проявява успоредно с издателската дейност, която започва да развива активно. В своите произведения той неизменно вгражда нова и различна гледна точка, което ги прави уникални за времето си.

Представям си Лу Сюн като човек, свел глава над писалище, разлистващ стари книги и усърдно събиращ предания от древността. Раждането на този сборник е донякъде спонтанно и изненадващо. Авторът включва разказа "Снаждане на небето" в първия си сборник (1923) и съвсем не предполага, че изпод четката му ще се роди шедьовър. Желанието му е било да направи нещо нетрадиционно, да съчетае древността и съвремието в едно. И действително е успял. Защото след първата творба се появява втора, а после още една и така, докато цифрите достигат свещеното източно число - осем.

***

Изданието на "Стари истории в нова редакция" е второ за България и се посвещава на 135 години от рождението на Лу Сюн. Предговорът е на Дора Беливанова, която превежда разказите по китайското издание от 1961 г. Допълнително е поместен и предговор на самия автор.

Сборникът може да се намери в каталога на издателство "Изток-Запад". Предимство на новата книга е твърдата й корица и приказното художествено оформление.
Приятно четене!

Бърз жест за поздрав - изплези си езика! Странно, нали? В Тибет е толкова нормално, колкото тук е здрависването. Съществуват различни предания относно как хората в Тибет са развили този обичай. Две от тях са, че това е започнало като "проверка" дали човекът не е зъл (не практикува черна магия, не борави с отрови или рецитира мантри със зла цел). Ако езикът му е черен, ами - лоши новини. Втората е подобна с различен акцент - черният език би бил символ на лоша карма, злини в минали животи, но отново е сигнал да се пазиш. Покажи ми езикът си и ще ти кажа дали си добър.

"Изплези си езика" е дело на Ма Дзиен - първата и последната му книга, издадена в родния му Китай. Първа и последна, защото след публикуването си през 1987г. попада под строга цензура, бива забранена и наречена "вулгарна, пошла книга, която оклеветява образа на тибетските събратя". И за времето си наистина е шокираща, бих казала, че дори сега е. Тибет често в ума ни придобива формата на далечно късче земя, обитавано от монаси, възвишени хора, търсещи просветление. Тибет често е и синоним на духовна възвишеност и дестинация за хора "търсещи себе си". Ма Дзиен поема на пътешествие из тази така увенчана с митове земя, за да избяга от арест в родния си Китай (дотогава се препитава като фотограф и художник, а след 1983г. те биват виждани като заплаха за китайското общество; започват масови арести). 

В петте разказа, съставящи книгата, авторът се сблъсква с масова бедност, глад, проституция и разрушение. Едно тибетско пътешествие, но не към спиритуално възвишение, а към спиритуален разпад. Разказите са едновременно документални и художествени. Ма Дзиен споделя, че е писал за Тибет, както го е преживял - в реалността и в ума си. През неговите очи надникваме не просто в страници с документалистика и сурови факти, а в преживяване - неговото собствено и това на местните хора. 

С книгата ме срещна случайното бродене из Столична библиотека. На рафта с нови или популярни издания, тази ми се плезеше (хах) и ме предизвикваше да я отведа у дома за една не твърде спокойна литературна вечер. Едновременно поглъщах бруталната реалност на Тибет и потрепвах от удоволствие пред творческия размах на Ма Дзиен. Толкова, толкова сурови "кадри", а описани така деликатно. "Посвещаване" - последният разказ беше и най-силен сред петте в моите очи. Не само заради информативната си стойност - различния Тибет, различните обичаи, различни хора. А защото под една или друга форма въпросите, които изникват в ума ми, докато погледа ми бяга по редовете, касаеха и мен. Докъде сме готови да стигнем в името на целта си? Колко време можем да издържим в студа преди да замръзнем? (Буквално и преносно.)

"Изплези си езика" издава изд. Жанет45. Преводът от китайски е дело на Стефан Русинов. 
 ISBN- 978 619 186 049 4

На пръв поглед сред страниците на книгата читателят би могъл да получи пълна информация за чисто физическия аспект на едно бойно изкуство - раздели за подготовка, подвижност, методи на атака. Съдържанието на Пътят обаче надхвърля физическото. Самият Брус Ли е виждал този свой труд като своеобразна автобиография, която отразява не само стил, а завършен начин на живот, философия, по която авторът е прекарвал дните и годините от живота си. 

"Самоизразяването е нещо тотално, непосредствено, независещо от представата за време. Вие можете действително да изразите себе си само тогава, когато се освободите - физически и духовно - от фрагментарността."

Пътят на изпреварващия юмрук (превод от китайски за джит кун до - 截拳道). А колкото повече чета, толкова повече си мисля, че целта е ние да изпреварим юмрука. По редовете не намирам указания просто как да се бием по-добре с другите. Но навсякъде намирам как да победим себе си.

"Класическият човек е само сбор от рутина, идеи и традиции. Когато извършва някакво действие, той вижда всеки настоящ момент в рамките на миналото."

Преводът е дело на Теодор Леков.
ISBN: 9786191529575
​Издава Изток-Запад.

                                                                                               Автор: Лилия Божинова