В началото на март месец по рафтовете на книжарниците занаднича малка червена книжка. Малка по формат, по нищо друго. Твърди корици, с бели лъскави страници, от тези дето разлистваш някак с благоговение, изпъстрена с илюстрации и изпипана до малките детайли. "Призрачна Япония" на Лафкадио Хърн! Подзаглавието "Легенди и фантазии" и освирепелият поглед, които ни посрещат от корицата, изобщо не оставят място за съмнение какво ще открием из 288те красиви страници на книгата.

В съдържанието ни очакват 35 кратки истории, легенди или почти митологични сказания. Преди да се потопим пряко в тях, вероятно и вие, както и аз преди, се чудите кой е Лафкадио Хърн, защо пише за Япония и защо, аджеба, да четем неговите сказания за японски легенди. Рядко включвам биографична част в ревютата си, но в неговия случай е някак наложителна. Дори смея да кажа, че книгата ми бе по-интригуваща вече с неговата лична история на ум.

Още като бебе напуска Гърция, живее в Ирландия, после във Франция, в САЩ дълги години, бива изпратен и на Мартиника (остров в Карибско море) - в общи линии, няма "свое" място. Свой дом даже или изобщо някъде, където да му се иска да се върне. Докато не започва страстната му любовна история с Япония. През 1890 година бива изпратен в там, където и остава до смъртта си през 1904. Именно в страната на изгряващото слънце той намира и любовта в лицето на Коизуми Сецу, дъщеря на самурай, с която встъпват в брак и имат четири деца. Приема Япония като свой дом, какъвто не е имал досега, заедно с това получава и името Кодзуми Якумо. След като през живота си минава през всякакви религии, накрая приема будизма като свой път. Хърн напълно се отдава на новата си родина като изучава литературата, традиционната японска култура, нравите с абсолютна почит и внимание. В момента, неговата първа къща в градчето Мацуе е превърната в къща-музей.

Време е май да сложа спирачки на словото си, въпреки че мога да си разсъждавам вечно и за автора, и за книгата му. Няколко други разказа, които бих искала да спомена като препоръка (освен че препоръчвам всички) са "Ездачът на мъртвата", "Жената от огледалото" и "Четиво от книгата на сънищата". Не се притеснявайте да четете, дори да не сте фен принципно на "плашещи" книги. Сред страниците на "Призрачна Япония" ще намерите най-вече словото на един страстен любител и познавач на традиционната култура, както и много типично японски елементи, които си струва да бъдат опознати. Както самият Лафкадио ни посреща встъпително в книгата:

"За мене думите имат цвят и нрав. Имат лица, изражения, обноски, жестове, настроения, темперамент и странности. Имат отенъци, нюанси и характерни черти."

Дали ще успеем да видим нюансите на думите и техните лица... май си зависи само от нас.
​
"Призрачна Япония" на Лафкадио Хърн се издава от "Изток-Запад"  и може да бъде намерена из книжната мрежа на България, както и онлайн под ISBN 978-619-01-0202-1.

​



​







​





​Ще излъжа, ако напиша, че не очаквах един ден тази книга да се появи у нас. Тя е толкова скромна и така прекрасна, че оставя траен отпечатък в дълбините на душата. Нобеловият лауреат Кензабуро Ое казва следното за авторката: "Йоко Огава е способна да пресъздаде най-тънките нюанси на човешката психология в елегантна и проникновена проза ".

Японците могат да изразяват по най-добрия начин красотата на простотата. За тях красотата е навсякъде. С прочитането на "Любимата формула на професора"(изд. Colibri) ще се убедите, че я има дори в числата.

Представете си, че човешката памет трае само 80 минути. Какви бихте направили за това време? Как бихте съхранили най-ценните моменти, прекарани с близки и приятели? След края на тези 80 минути животът започва отначало...

Това е накратко историята, с която ще се сблъскате в романа. Тя представя един самотен, 64 годишен математик, с 80-минутна памет, който започва да контактува с новата си икономка и нейния 10-годишен син по необикновен начин - чрез магията на числата. Дори да сте скарани с математиката, произведението ще ви очарова по най-неочакван начин и ще ви убеди, че между човешката съдба и цифрите има феноменална зависимост. Да съчетаеш привидно несвързани числа, да ги обвиеш и да създадеш цяла фантастична Вселена, е умение, което малцина могат да направят. Авторката го постига с невероятна лекота. 

За авторката:
Йоко Огава (小川 洋子) е родена на 30 март 1962 г. Завършва университета "Васеда". До 1988г. публикува над 40 произведения в различни жанрове. През 2006 г. става съавтор на "Въведение в най-елегантната математика в света" задно с математика Масахико Фудживара. Творбата е създадена като диалог, показващ изключителната красота на числата. Настоящата книга е естественото му продължение.

Награди:
1988 - награда за дебют "Кайен" (Benesse) за произведението "The Breaking of Butterfly";
1990 - награда "Акутагава" за "Pregnancy Calendar";
2004 -  награда "Йомиури" за "The Professor's Beloved Equation" (Bookseller's Award);
2004 -  награда "Изуми Кьока" за "Burafuman no maisō";
2006 -  награда "Танизаки" за "Meena's March";
2008 - награда "Шърли Джаксън" за "The Diving Pool";
2014 -  Independent Foreign Fiction Prize - кратък списък за "Revenge: Eleven Dark Tales".

​Екранизацията:
Филмовата версия на романа, създадена през 2006, е дело на режисьора Такаши Коизуми (After the Rain, Letter from the Mountain, A Samurai Chronicle). Преведена е на български, благодарение усилията на преводачи от интернет общество "Eastern spirit". За разлика от оригиналната работа, която показва историята през погледа на Кьоко, филмът е предаден от гледната точка на 29-годишния Рууто, който разказва спомените си за Професора на група ученици. 

В колекцията си лентата има две награди и няколко номинации, включително номинация на Японската академия за главна мъжка роля на Акира Терао. За въздействието на творбата основен принос има откровената и непринудена игра на артистите. Професорът - Акира Терао, е познат на публиката с ярките си участия във филми на Акира Куросава. Избран е напълно удачно за образа. Ери Фукацу е повече от отлична съвременна актриса, която се справя безапелационно с характера на Кьоко. Присъствието на Рюсей Сайто като малкиият Рууто и Хидетака Йошиока като неговото голямо "аз", допълва перфектно картината.

С тази книга развихме любовна история, достойна за филм. Изобщо разбрах за нея, тъй като ми я препоръчаха, като "твърде брутална" и още с това описание бях влюбена. Сцена две се разви на пролетния панаир на книгата, когато напълно буквално "Обици и змии" веднага попадна пред погледа ми на щанда на изд. "Жанет 45" (а българското издание е от 2009 година, не е прясна-прясна). Трети и финален кадър беше прочитането. На един дъх, с широко отворени очи, бързащи по редовете. Сто и единадесет страници минаха през ума ми като миг и щом я затворих си казах единствено - "Ебаси!". Това беше моята книга.

"Седнала между Ама, който беше пребил до смърт друг човек заради мене, и Шиба-сан, който пък изпитваше неистово желание да ме убие, аз се зачудих дали някой ден един от двамата няма да ми отнеме живота."

 Сюжетът следва нестабилния живот на Луи из по-тъмната страна на Токио. Всеки ден си прилича с другия - пропит с алкохол, смърт (под една или друга форма), подозрителни субстанции и срещи с още по-подозрителни типове. Нищо не може да я развълнува вече. Емоциите са отдавна забравено украшение към живота, единствено суровата болка е способна да разтърси съществото на момичето из основи. 

"Спомних си думите му, че само Бог има право да променя човешкото тяло... Хм... е, в такъв случай ще трябва да стана богиня."

Уверена съм, че на пръв поглед това може да изглежда като скандална творба - шокираща просто, за да шокира. Авторката определено не се притеснява да нарича всяко нещо с името му. Секс, наркотици, пристрастявания, екстемни модификации на тялото - нищо не е твърде табу, че да бъде премълчано. Няма нереалистичен Дисни щастлив край, няма я романтичната Япония, нито традиционната Япония, а само животът на едно слаботелесно безчувствено момиче в огромната столица. А аз искам да чета точно за това момиче!

"Обици и змии" с автор Хитоми Канехара е преведена от японски, благодарение на Мая Милева и се издава от изд. "Жанет 45". 
ISBN: 9789544915148

Митовете и легендите са любимо четиво на малки и големи. Особено интересни са и за феновете на Далечния изток, които имат желание да се запознаят по-обстойно с тази тема. 
​
"Митология на Япония" е  една от най-новите книги на издателство "Изток-Запад", която може да бъде закупена в страната. 
На 17 май присъствах на официалната й премиера в софийската книжарница "Хеликон". Събитието събра над 70 почитатели на Япония и запалени киномани, които бяха нетърпеливи да се запознаят с разработката на Братислав Иванов по въпроса. Повече от час всички слушаха в захлас представянето от страна на автора, който сподели изключително интересни подробности около създаването на книгата.

Ако искаме да разберем японския светоглед, е необходимо да се запознаем с митологията, религията, културата и историята на този народ. Така ще придобием по-сериозна представа за дълбоката душевност, която той носи. Оказва се, че широко разпространени клишета за Страната на изгряващото слънце в много отношения не отговарят на истината и в по-голямата си част са измислени, за да покрият западните представи за далечния, непознат и тайнствен източен свят. Какво тогава представлява Япония и какви хора са японците? На тези въпроси отговорите може би ще разбули настоящото четиво.

Запознаването с митологията на дадена страна е начин да се надникне зад фасадата и да се разбере (доколкото е възможно) мисленето и поведението на хората, живеещи там. Когато говорим за японска митология, си спомням една малка, стара и прашна книжка на Йоланта Тубелевич, преведена у нас през далечната 1986 г. Оттогава не е правена друга разработка по темата. Братислав Иванов е първият български автор, който се заема да изследва задълбочено този въпрос. Всъщност, преди тази книга, той вече има издадени други три заглавия, посветени на страната - "Японската цивилизация", "Японската религия" и "История на Япония". С новото предложение затваря кръгът, чрез който читателите могат най-ясно да се запознаят с Япония и културата й.

Разположен на близо 200 страници, текстът разкрива връзката между митологията и религията. Като истински гид, авторът повежда читателите сред сакралните места и обекти на страната, открехва ствета на митологичното чрез древните хроники Коджики и Нихонги. Сред шинтоистките митове се открояват тези за Съвторението, Усмиряването на страната и слизането на Небесния внук. Безспорно тук най-популярни са легендите за император Джинму, героят Яматотакеру и приказката за Таро Урашима. Отделям специално внимание на последната, понеже това е една от най-ранните истории за пътуване във времето, създадена далеч преди класиките на Хърбърт Уелс. Тя със сигурност ще допадне на любителите на научната фантастика. Преминавайки към будизма, читателят ще научи повече за шинто-будисктия синкретизъм, който е дълбоко вкоренен в съзнанието на хората и изгражда японския светоглед. Тук ще се запознаем отблизо с прословутите седем бога на щастието, които заемат важно място в японския пантеон. До тях застава и богинята на милосърдието - Канон, позната на публиката от множество филми и анимета. Не е забравен и героичният епос, който представя преданията, превърнали исторически фигури в легенди. Такъв е случаят с Йошицуне и Бенкей, за чиито приключения може да напишем цяла дисертация. В богатия митологичен свят на Япония шестват Тенгу и Каппа, демоничните они и призрачната юки-онна. Без съмнение, малките деца най-много ще се зарадват на магическите животни - лисицата (кицуне), енотът (тануки) и котката (неко). Ако това не ви е достатъчно, насладете се на любопитните илюстрации, които прекрасно онагледяват написаното.  

На добър път из дебрите на японската митология!

Няколко думи за автора:
Братислав Иванов е японист, завършил Японски език и литература в Московския държавен университет. Специализира в Института за японски език към Японската фондация. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Голяма част от книгите, които пише, са свързани с японския език. Известен е и с преводите си на класическа японска поезия. През 2009г. е удостоен с Оредн на изгряващото слънце  за принос в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България. B момента е директор на Българо-японския образователен и културен център към 18 СОУ „Уилям Гладстон“ в София.

Поверието гласи, че любовта заслепява, кара човек да оглупее и околните да се дивят как може така да се подведе по любимия. За страничен наблюдател любовта е върховна лудост. През очите на двамата заместени обаче прозира напълно нов свят. Свят, в който те са самодостатъчни и готови на безумици в името на общото бъдеще. 

Сборникът "Татуировката" съдържа общо 5 от най-добрите творби на Джуничиро Танидзаки, всички обединени от множеството проявления на любовта и на любимата. Във всяка една бива изграждан напълно нов образ на обожание - жена, но не сляпо боготворена като съвършена. Всяка една има фатални недостатъци, които я правят още по-фатално неустоима.

Трябва да призная, че и петте истории не можех просто да оставя и довърша по-късно. Всяка грабва по различен начин и оставя не малко поводи за размисъл след себе си. Две от тях обаче разтърсиха западната ми представа за любов из основи. "Татуровката" - дала и името на книгата е особен разказ. Границата между любима и демон (която рядко подозираме, че изобщо може да съществува) се размива по страниците. Интересно, но това е и разказът, с който Танидзаки се прочува. Може би заради силната си символика или защото извиква в читателя дълбоко потискани подозрения за унищожителната страна на любовта? Отговорът ще е различен през очите на всеки.

"Ключът" не са просто паралелните дневници на двама съпрузи. Той е като малка дупчица (или ключалка), през която надникваме в техният най-интимен живот. И колкото повече ни досрамява да гледаме, толкова по-трудно отдръпваме очи. Публикувана за пръв път през 1956 г., тази история скандализира японското пуританско общество и смело изкарва на преден план проблеми, които всички съпрузи имат. Интимността е представена през призмата на естественото, не на срамното. Съпругата отново е натоварена с най-пъстрата и многопластова личност сред останалите герои.

Нужно е да спомена, че "Комедиантът", "Аз" и "Портретът на Шункин" не отстъпват по майсторство. Но всяка от творбите по своему разкрива различен тип любов, в различен етап на човешкия живот и читателят има свободата да се припознае в някоя, докато в друга да разкрие неподозирани кътчета от душата си. Танидзаки майсторски разнищва една и съща емоция от милион различни ъгли.

Джуничиро Танидзаки е едно от големите имена на модерната японска литература. Внушителната му библиография му носи сравнения със западни писатели от ранга на Оскар Уайлд и Бодлер, дори стига близо до Нобелова награда за литература, но за нещастие смъртта му през 1965 година прави победата почти невъзможна. Неговото литературно наследство обаче продължава да смайва с майсторското си написване и 131 години след неговото рождение. Сборникът "Татуировката" е издаден през 2016 година в памет на автора и юбилея от раждането му.

За българския пазар разпространява издателство Апостроф под превода от японски на Вера Вутова-Стефанова и Дора Барова. I​SBN:978-954-2962-42-7

                                                                                                Автор: Лилия Божинова