Корейската поп култура е неустоима - толкова шарена, различна, богата и въвличаща в едно глобално общество от почитатели. Въпреки продължителните ми опити да не попадна под нейното влияние, един хубав майски ден позволих на Халлю вълната да ме залее и понесе със себе си. Намерих се в нещо като Страната на чудесата и даже се чудех защо не съм се гмурнала по-рано. Корейската поп култура обаче може да е и главозамайваща – понеже включва думичката „култура“ някак си мислиш, че познаваш Корея. Истината обаче далеч не е такава – Халлю вълната е феномен едва от 90те години на миналия век и макар, разбира се, корейската култура да се отразява в нея, тя далеч не я изразява пълноценно.
Книгата „Корейски разкази. Антология ХХ век“(изд. „Изток-Запад“) е една покана да се запознаем с част от истинската Корея. В разказите, поместени в нея, заварваме Корея под японска власт. В началото на ХХ в. (1910 г.) страната попада под японска окупация и така започва един от най-тъмните периоди в корейската история, продължил 35 години. Краят му настъпва заедно с края на Втората световна война, развоят на която обаче е и причината за разделянето на Корейския полуостров.
Разказите в антологията са сурови. Толкова сурови, че на моменти наистина усещаш горчив вкус. Мизерията и нищетата са на почти всяка страница, но сред тях проблясва богата палитра от човешки характери. Героите използват различни средства, но се борят за едно и също – за оцеляване, било то физическо или духовно. Борят се поне да запазят разсъдъка си, защото често за достойнство дори и дума не може да става. Някои от тях измислени, други истински, те са автентично отражение на света, на който са съвременници авторите. Мисълта, че такава е била реалността преди по-малко от 100 години е стряскаща, но трябва да се радваме, че това е минало.
След като почетох тази антология, почувствах Корея по-близка - сякаш ми е разкрила страна от себе си, която дълго е била скрита. Сега отношенията ни са по-искрени.
Автор: Емилия Кирчева