Кои са японците?
Какво знаем и какво не знаем за тях?
Загадъчни, необясними, необикновени. С тези думи западният човек окачествява жителите от Страната на изгряващото слънце. Много често различният начин на разсъждение ни се струва далечен и неразбираем. Познаваем ли е той изобщо за хората отвън?
За да ни открехне вратата към японската душевност, Братислав Иванов пише книгата „Японците“, обръщайки внимание на необятната японска култура, изкуство, религия и митология, които оказват решаващо влияние при формирането на японския манталитет (макар самият той да не приема тази дума като най-точна), начин на мислене и действия. В близо 200 страници авторът събира солидно количество информация от всички сфери на живота, за да направи изчерпателен анализ и да достигне до корените на японската душевност, развитието и обогатяването на ценностната система. Оказва се, че за да разберем японския светоглед, трябва да отчетем географските особености на страната, митологията, религиозните вярвания, както и историята й.
Японците провокират интереса на другите народи чрез определени черти от собственото си поведение. Доверие, справедливост, лоялност. Това са критериите, от които се водят съвременните японци, залегнали в моралния кодекс на тези хора от столетия. Понякога хората откриват дълбоки емоции зад, на пръв поглед, прикритата фасада. Японската душевност крие сложна амалгама от вярвания, традиции, убеждения и закони, сред които най-силна е моралната етика.
Страниците на книгата се движат през географските особености на страната, митологичните черти и старите вярвания, шинтоистките традиции, будистките постулати, конфуцианските добродетели и дзен естетитката.
Създаването на специфични културни феномени, характерни за отделните периоди от развитието на страната, оказват силно влияние при формирането на японския светоглед. Сред тях изпъкват хеянските естетически категории „аваре“ (тъгата по мигновението, залегнала в хеянските поезия и проза), красотата на съкровеното „юген“, кръвно свързана с основите на театър Но, печалната меланхолия на „ваби-саби“, закодирана в чайната церемония и най-вече изконната връзка с природата, основана на дълбоката хармония.
Книгата засяга и по-нови културни феномени като този на „едокко“ (потомствените жители на Едо) и психологически феномени като ики (градската култура на периода Едо). Дълбоките промени от социално, културно и политическо естество, започнали с периода Мейджи и продължили през останалите ери, също са отчетени като важен фактор при формирането на японския светоглед.
Авторът разглежда теорията за японците (нихонджинрон), която е свързана с множество публикувани материали, изследващи ценностната система и моделите на поведение на този народ. Именно тази ценностна система е силата, която помага на японците да преодолеят духовната криза след поражението през Втората световна война.
От друга страна, на преден план излиза темата за японската „мека сила“, която се прилага в последните десетилетия и успешно успява да привлече млади хора от цял свят, благодарение на различните й прояви. Именно чрез нови, креативни визуални форми и послания, японците успяват да направят достъпна за западния човек своята култура и светоглед.
Всъщност, кои са японците? Загадъчни и странни? Разбираеми ли са изобщо за западния човек?
Трудно е да отговорим на въпроса, какви или кои са другите, след като не знаем, кои сме ние. Как да опознаем напълно японците, след като не познаваме себе си? Истината е, че всеки сам трябва да открие пътя към японците, стига да има желание за това.
Книгата на Братислав Иванов е ценно четиво за всички, които искат да научат повече за този далечен и загадъчен народ.
 
Авторът Братислав Иванов е завършва японски език и литература в Москва. Книгите, които пише, са свързани с японската литература, език и култура. През 2009 г. получава Орден на изгряващото слънце за големия му принос в изследванията на японския език.
 
„Японците“
Издателство: „Изток-Запад“
Година на издаване: 2017
Оформление на корицата: Румен Хараламбиев
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес –  https://iztok-zapad.eu/yapontsite#2016

                                                                                                             Автор: Мария Симеонова

       Необикновен телефон в японска градина свързва хората с душите на починалите
Япония е страна на изненадите. Там може да се открият всякакви чудати и невероятни творения. Има една история, която звучи като приказка, но е самата истина. В префектура Ивате, Североизточна Япония, се намира „Бел Гардия“ – красива цветна градина с пейка и телефонна кабина. В нея е поставен стар телефон, който пренася послания от живите към душите на мъртвите. На това необикновено място е посветена книгата на Лаура Имай „Споделено с вятъра“.
Юй губи майка си и малката си дъщеря по време на цунамито от 2011г. След този момент, времето за нея сякаш спира. Част от душата й остава затворена на онова място, погълната от същото море, което отнася близките й. Когато чува за съществуването на „Бел Гардия“, тя решава да посети чудатото място, но така и не открива сили да влезе в кабината и да сподели мъката си. По пътя към градината, Юй среща различни хора, чиито съдби по магически начин се преплитат с нейната: лекарят Такеши, бабата с кученцето, Сузуки-сан – човекът, който се грижи за „Бел Гардия“, гимназистът Кейта, студентът Шио...
Разказът е красива, меланхолична история, изпълнена с носталгия и надежда. Той разкрива спомени за хора, живели някога някъде. Кратки подробности и моментни детайли ни откриват вратата към мисли, навици, мании, които допълват силата на повествованието.
В началото на пътуването пред нас застават съкрушени човешки същества, търсещи утеха на необикновено място. Но срещите им в приказната градина постепенно ги променят и на финала читателят открива, че духовното прераждане в крайна сметка е постижимо. Точно тази промяна позволява на опустошени от скръб хора да си помогнат взаимно, за да открият приятелството и щастието.
 „Страданието е вечно“
Това гласи първата благородна истина на будизма. Земетресението от 2011г. ни я напомня осезаемо. Книгата започва със страдание, но завършва с изпълнение на третата и четвъртата благородни истини: „Страданието може да бъде преодоляно чрез правилно насочване на мислите и поведението“.
 
Романът на Лаура Имай е вдъхоновен от действителна телефонна кабина, поставена през  2011г. от Итару Сасаки, който искал чрез този необикновен способ да се свърже с душата на починалия си братовчед. След земетресението в района Тохоку, посещенията на това място рязко се увеличават и то се превръща в своеобразен оазис за душите на живите и мъртвите. Вятърът отнася спомени и молитви и те достигат предназначението си.
 
Няколко думи за авторката
Лаура Имай е италианка, родена в Рим. На 23 години пристига в Токио и пише дисертация по сравнителна културология с тема, посветена на съвременната японска писателка Йоко Огава (на български език има 2 преведени нейни книги – „Хотел Ирис“ и „Любимата формула на професора“).
 
„Споделено с вятъра“ - издателство „Прозорец“
Година на издаване: 2020
Превод от италиански: Ваня Трифонова
Художнк на корицата: Бояна Павлова
Можете да закупите книгата „Споделено с вятъра“ в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес - https://prozoretz.com/bg/knigi-45/spodeleno-s-vqtura-734
 
 
                                      Kaze no Denwa/The phone of the wind – 2020
Научих за този мистериозен телефон в началото на 2020 година, когато на кинофестивала „Берлинале“ се появи филма „Телефонът на вятъра“ („Kaze no denwa“). Той беше включен в конкурсната програма на секция “Generation 14+”. Това е филм-пътуване, който разказва за белезите на хората, оцелели след опустошителното цунами през 2011 година. Едно момиче, изгубило семейството си и отглеждано от роднини, решава да предприеме трудно завръщане към миналото. Спомените и болката от случилото се я съпътстват неизменно, но по пътя си тя среща различни хора, скърбящи като нея. Заедно с тях, героинята се отправя към мистериозно място, за което само е чувала до този момент – „Телефонът на вятъра“. Според поверието, човек може да чуе шепота на изгубените си роднини, когато вдигне слушалката и набере произволни числа.
Филмът е изключително творение с убедителна история и автентични изпълнения на някои от най-талантливите японски артисти. На младата дебютантка Серена Мотола помагат Хидетоши Нишиджима, Томоказу Миура, Мирай Ямамото и Макико Уатанабе.
Лентата показва, че дори днес последствията от земетресението от 2011 г. не са отминали напълно. Съдбите на хората, останали без надежда и подкрепа, продължават да вълнуват японските режисьори. След творбите на Сион Соно, който прави цяла поредица от игрални филми, посветени на трагедията („Химизу“, „Земя на надеждата“, „Шепнещата звезда“), в последните години се появиха обнадеждаващи ленти по темата като „Асако I&II“ и „Телефонът на вятъра“.
Линк към филма „Телефонът на вятъра“- http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/17743-the-phone-of-the-wind-2020/

                                                                                                             Автор: Мария Симеонова

                                                     Магически реализъм и още нещо
Татуирана котка кръстосва улиците на нарисувания град Токио, след което по фантастичен начин оживява в реалността. Преминаващата котка се превръща във временен спътник на различни хора в серия от кратки истории на автора Ник Брадли. Читателят може да я открие да броди редом до бездомен бивш ракуго изпълнител, навестяваща заведение за окономяки, следваща пътя на симпатичен пощальон, умела американска преводачка, млада двойка, страстни фенове на Steet Fighter и самотен таксиметров шофьор, за да бъде накрая спасена от малко момче и неговия странен приятел хикикомори. И всичко това, обобщено под кипящата всеобща подготовка за предстоящите Олимпийски игри през 2020 година, които по ирония на съдбата, все още не са проведени.
„Котката и градът“ е любопитен роман, създаден от западен творец, но уловил по удивителен начин пулса на големия източен град. Творбата е достоверен източник на информация за състоянието на съвременните японци, за техните болки, проблеми и социални неравенства. Различни хора се появяват и изчезват, историите преливат една в друга, но котката обединява всички тях. Тя има това, към което хората непрестанно се стремят, но вероятно никога няма да притежават – свобода. Малката котка изглежда като мистичта сянка, страничен наблюдател, в чиито очи се отразява всичко, което се случва наоколо.
Нощният свят на Токио поглъща обикновения човек и го прави безлична прашинка в безбрежния мегаполис.
Котката, градът и хората. Трите пресечни точки в сюжета на автора се преплитат в тайнствен пъзел.
Конструкцията на книгата напомня на омнибус филм, който по необикновен начин свързва съдбите на различни хора в големия мегаполис Токио. Водещата нишка е мистериозна котка, която се появява и изчезва на различни места в града.
Паралелите, които можем да открием сред страниците на книгата, са безчет. Като започнем с Харуки Мураками (фантастичният реализъм определено е характерен и за неговото творчество, а тук още в началния сегмент авторът прави осезаем реверанс към романа „След мръкване“ с камерата-око, движеща се над града) и неговият Джони Уокър от „Кафка на плажа“ (въпреки че, за разлика от историята на Мураками, тук имаме трогателна научна фантастика, сравнима повече с въздействието от разказите на Кен Лиу)
Описват „Котката и градът“ като „любовно писмо от автора за Япония и литературата й.“ Препратките към японските традиции и творби на други писатели, ме провокираха да издиря още нишки, свързани с японски филми и телевизионни продукции. Самият автор споделя в благодарностите след ръкописа, че е бил вдъхновен от анимето „Кръстниците от Токио“.
Котката („неко“ на японски) е едно от най-любимите животни на японците. Обожествявана и обичана, тя може да бъде открита навсякъде из страната. На нея са посветени множество истории в литературата, киното и телевизията.
Родоначалникът на модерната японска литература, Нацуме Сосеки, пише романи и разкази, посветени на котките.
Понеже останах приятно изненадана от сегмента „Падащи думи“, свързан с ракуго (уникален театрален жанр, който напоследък започва да възвръща популярността си), поставям линк към серийна продукция от 2018г, посветена точно на това изкуство (в Япония постоянно правят подобни творби, за да поддържат традициите и интереса на младите) – „Двойно самоубийство в стил ракуго“ – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/17215-shouwa-genroku-rakugo-shinjuu-2018/
Аниме версия – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/12510-shouwa-genroku-rakugo-shinjuu-2016/
Фокусът към големия град и неговите хора, чиито съдби се преплитат по необикновен начин, ме подсеща за един съвременен игрален филм на подобна тематика с поетичното име „Нощното небе над Токио е най-наситено синьо“ - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/14452-the-tokyo-night-sky-is-always-the-densest-shade-of-blue-2017/
 
                                                                        Авторът
24-годишният британец Ник Брадли пристига в Япония за пръв път през 2006г. по програма за обмен. Писателската му мечта се сбъдва, когато през юни 2020г. публикува дебютния си роман „Котката и градът“ – 15 кратки истории, обединени в новела, която изследва живота на различни хора в големия град.
 
„Котката и градът“
Година на издаване: 2020
Превод: Або
Дизайн на корицата: Живко П. Петров
Можете да закупите книгата  в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес - https://www.rivapublishers.com/kotkata
                                                        
                                      Добавено е любопитно интервю с автора!​ 

                                                 Пътуване на Север
В един пролетен ден скромен поклонник събира оскъдния си багаж и се отправя на път. Оставя старата си колиба и поема на север, за да преброди далечни провинции и да види непознати земи. Приятели на великия писател Башьо го изпращат на прага и му пожелават да се завърне.
Казват, че „човекът е човек, когато е на път.“ Пътят, водещ към неизвестни места, пълни със загадъчност и красота. До този момент поетът само е чувал за тях и неговото желание да се докосне до природата и светините на Япония, го подтиква да предприеме тази опасна, но мечтана обиколка из северните земи на страната. Един кръг, който се затваря със завръщането.
Пълен с природа и приключения, дневникът на големия японски поет Мацуо Башьо е едно дълго пътуване към себе си. Той предлага на българските читатели удивителни срещи с планински манастири, минерални извори, неземни водопади, руини на древни постройки и забравени от хората горски хижи.
Докато странства заедно с автора, читателят научава любопитни подробности за традициите и обичаите на хората от тази част на страната. Поетът възпява красотата на свещени езера, броди из живописни планини и почти успява да види неподправената красота на местности като Хираизуми, Нико и Мацушима.
Паралели с китайски и японски поети и техните странствания могат да се открият из целия дневник. Башьо често обръща внимание на исторически събития, свързани с древни времена и владетели. Срещаме местности и съкровища, които водят към легендарни герои като Йошицуне Минамото и неговия предан воин Бенкей. В един от манастирите Башьо открива мечът на Йошицуне и дисагите на Бенкей. На тях посвещава специален стих.
Подобно на „Пътуване на Запад“ – романът, разказващ за великото пътешествие на китайския монах Сюендзан, Мацуо Башьо предприема подобно предизвикателство с по-малки размери в Япония. То е вдъхновяващо завръщане към корените на човешката същност. Човек и Природа се сливат в хармонично единство и така се раждат безсмъртни стихове, посветени на неземни гледки, исторически събития и радостни срещи с добри хора.
Спътнк на Бьшьо почти през цялото пътуване е неговият ученик Каваи Сора. Множество други хора подслоняват поклонниците и им помагат в трудното начинание.
Написаните редове нашепват, че Башьо цял живот води дълбоки вътрешни битки. Сам споделя на приятел, че често не се е чувствал в мир със себе си. Именно тези негови терзания го подтикват да предприеме дългите пътувания из страната. Дали след тях той се завръща духовно извисен? Това е въпрос, на който всеки сам трябва да открие отговора.
Книгата е изпъстрена със снимки на голяма част от местата, през които преминава поета. Рисунки на Хирошиге покриват кориците, а след ръкописа на дневника има кратки бележки, които умело допълват основната информация и дават още яснота за непонятни имена и събития.
 
 
                                                        Мацуо Башьо (1644-1694)
Мацуо Кинсаку (Башьо) е най-известният японски поет от периода Едо, популярен със своите стихове в стил хайку и с есетата, създадени по време на поклонническите му пътувания из различни краища на Япония.
Башьо се запознава с поезията в ранно детство, бързо се интегрира в интелектуалния живот на Едо и става познат из цялата страна като учител и пътешественик. В своите пътувания той търси вдъхновение като води обикновен живот, в хармония с природата, праткитувайки дзен.
„По пътеките на севера“ („Оку но хосомичи“) е дневник, описващ стъпките му към северните провинции Дева и Муцу. Пътуването започва от град Едо (днешно Токио) през пролетта на 1691г. Башьо достига Хираизуми на 29 юни и се отправя в западната част на остров Хоншю, след което тръгва на юг по крайбрежието на страната. За 150 дни изминава 2400 км., завръщайки се в Едо в края на 1691г.
 
„По пътеките на севера“
Година на издаване: 2020
Превод от старояпонски: Братислав Иванов
Оформление на корицата: Деница Трифонова
„Пътеките на Севера“ излиза на български език, благодарение на издателство „Изток-Запад“. Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://iztok-zapad.eu/po-putekite-na-severa

                                                                                                            Автор: Мария Симеонова
​

                          Съвременен японски бестселър от издателство „Колибри“
През последната седмица, една малка книжка оказа необикновено въздействие върху мен със своята откровеност и реализъм. „Жената конбини“ е преводът на български (японското заглавие е „Конбини Нинген“ – „Човекът конбини“), който препраща към денонощен магазин, подобен на нашите, но не съвсем. Оригинално оформената корица е изцяло българско творение и е много различна от визията на изданията в останалите страни по света (отчитам и наличието на бележка от автентичен японски магазин конбини!).
Историята ни запознава с Кейко, която открива истинското си призвание, прекрачвайки прага на магазин конбини в качеството си на работник. Намирайки своето специално място в света, тя остава там на почасова работа цели 18 години. За главната героиня, звуците на този фантастичен свят, се оказват решаващи. Сред необикновената атмосфера говорим за повторно прераждане на човек, който се оказва съвсем различен от останалите. Една жена, затворена във себе си, започва да изследва звуците и гледките на заобикалящата я среда и с изненада открива, че те вибрират на нейтата честота и това я прави щастлива. Благодарение на работата си в конбини, Кейко става част от обществения механизъм, полезна брънка във веригата на света.
Макар никога да не закъснява и да не отсъства, Кейко внезапно разбира, че всъщнст е „чуждо тяло“, различно и неразбираемо за околните. Осъзнава, че нормалният свят елиминира подобни същества, понеже те не съответстват на установените норми и могат лесно да бъдат заклеймени, дори изхвърлени от обществото просто защото не отговарят на зададения калъп.  
Книгата изследва всекидневието в магазин конбини и предлага ценни размисли за обществото, за перфектно функциониращия японски свят, за работохолизма и отдадеността на човека, за несправедливото отношение на хората.
Светът винаги е съдил, назидавал различните. Според един от героите, това не се е променило от времето на древния период Джомон. Първобитният индивид не е еволюирал на особено високо ниво. Само е облякъл нови дрехи. Умелият паралел е откровена констатация за реалното развитие на човека днес.
Всеки човек има някакъв талант и е отдаден на нещо, което го прави щастлив. Ние идваме с определена цел на този свят и наше задължение е да открием тази цел по време на земния си път. Кейко води скромно съществуване, за да бъде полезна на хората, пазаруващи в конбини. Макар и непълноценна в очите на другите, тя е човешко същество, открило своето място под слънцето. Мястото, където е щастлива и полезна.
 
„Жената конбини“ е на пръв поглед семпъл роман. В него няма да открием сериозна динамика и екстремни ситуации. И въпреки това творбата на Саяка Мурата се чете неусетно. В допълнение – историята звучи много актуално.
Ще попитате, с какво толкова е интересен един магазин конбини и с какво японските са по-различни от останалите по света? Ще разберете отговора, когато попаднете на подобно място. Влезте в такъв магазин, чуйте звука на отварящата се врата, след това уважителното „Ирашаймасе!“ („Добре дошли!“). Необикновените артикули, умелото и бързо обслужване, връщането на рестото, подаването на чантата с покупки, изпращането с неизменната усмивка и любезното „Благодаря!“ Всичко това ви отнася на друга планета. Защото клиентът в Япония е бог, а служителите са посветили живота си на това, да му осигурят най-доброто качество и обслужване. Всеки, който е бил на подобно място, може да разбере, колко ценен е труда на Мурата. Не само за работещите, но и за посетителите, роматът е истински подарък.
Лично за мен, четенето се оказа носталгично завръщане към собственото ми пътуване в Япония. Споменът за това, как трескаво издирвах билет за театрално представление в „Бункамура“ и как мястото, от което приятелка ми го купи, се отказа точно такъв денонощен магазин.
За да потвърдя, че денонощните магазини в Япония заемат специално място в живота на хората, посочвам една съвсем нова дорама, от която можете да получите представа за самите магазини, обслужването и отдадеността на служителите. Тя изследва темата на десертите, които се предлагат във витрините на конбини - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/18196-kono-koi-atatamemasuka-2020/
 
Саяка Мурата
Издателство „Колибри“ продължава да ни радва с представяне на съвременни японски писатели. Саяка Мурата е родена на 14 август 1979г.в Инзай, префектура Чиба. Като дете, благодарение на брат си и майка си, активно чете научна фантастика и мистериозни новели. Семейството се премества в Токио, където Мурата завършва гимназия „Кашива“ и университета „Тамагава“. Още с първата си новела печели награда „Гунзо“ за нов писател. Следват други големи отличия, включително наградите „Юкио Мишима“ и „Нома“. „Жената конбини“ (2016) й носи друго престижно отличие – награда „Акутагава“. През 2016г. Саяка Мурата влиза в класацията на „Vogue“ за „Жена на годината“.
Новелата „Жената конбини“ отчита рекордни продажби в Япония и е преведена на множество други езици. Силата й се дължи на факта, че самата авторка е работила в подобен магазин в Токио, което прави повествованието още по-въздействащо и реалистично.
 
„Жената конбини“
Година на издаване: 2021
Превод от японски: Маргарита Укегава
Художник на корицата: Люба Халева
Можете да закупите книгата „Жената конбини“ в книжарниците на издателство „Колибри“ или да поръчате онлайн на адрес - https://www.colibri.bg/knigi/1980/saqka-murata-zhenata-konbini
                                                                                                          Автор: Мария Симеонова
​

  
                                              Добре дошли в Япония!
                                                   Символи и образи 
Ако ви е интересна темата за японските символи и искате да разберете подробности по нея, книгата на Братислав Иванов е точно за вас. Тя може да бъде полезна, както на запалени японисти, така и на любопитни читатели, които искат да научат повече за тази далечна и загадъчна страна. 
Условно трудът е разделен на две части. В първата е събрана полезна и подробна информация за съвременна Япония: местоположение, географски данни, територия, население, флора, фауна, административно деление, изпълнителна и съдебна власт. По-нататък се прави преглед на важни исторически събития като се преминава през различните периоди от създаването на страната до днес. В отделна глава е намерено място за митологията като са разгледани основните митове: сътворението, създаването на Япония, божествата, слизането на Небесния внук и раждането на Джимму, който се смята за родоначалник на императорите и наследник на богинята на слънцето Аматерасу. Вярванията на японците, шинто и останалите религии (включително будизъм и конфуцианство, които имат най-дълбоки корени в Япония) заемат следващ отдел на книгата.
Втората част на изследването започва с научно навлизане в сферата на знаците. Семиотичният увод разглежда на достъпен език науката за знаците като я свързва с японските канджи (йероглифи).
Следва просторен материал за японските традиционни символи. Сред тях се окрояват държавните символи (химн, герб, печат и национален флаг). Растенията, които имат най-дълбок символизъм за далечния народ, са сакура (японската вишна), на чиято мимолетна красота хората се любуват всяка пролет, хризантемата, лотосът, борът, бамбукът и някои други цветя, характерни за региона. Ако попитаме някой японец, кое е най-боготвореното животно там, със сигурност на първо място той ще отговори: котката. Неко (котка) е незаменим символ, който може да се види буквално на всяка крачка в страната - жив или под формата на всевъзможни сувенири. Кучето е друго обожавано и почитано четириного. Нека си спомним фигурата на Хачико, която се намира в центъра на Шибуя и е символ на дълбока преданост. Тя е само една част от обожествените кучета на Япония.
​Свещени животни в Япония има много, но ако отидете в старата столица Нара, неизбежно ще се натъкнете на шика - фантастичният елен, който броди необезпокояван из улиците на древното градче и обича да похапва хрупкави шика сенбей (курабии). Заекът е още едно боготворено същество, на което са посветени цели храмове. Като добавим лисицата, енотът тануки и язовецът муджина, картината на божествените животни в Япония става почти пълна.
След животните, важно място в книгата заемат и свещените птици. Знае се, че жеравът, например, е символ на чистота, щастие, честност и безкористност. Гарванът е другата птица, чийто глас може да се чуе навсякъде из страната. Шаранът е на особена почит. Сред насекомите най-ярка символика притежават светулката и пеперудата. 
Съществата от митичния свят, които също притежават любопитна символика за японците, са свързани с юки онна (снежната жена), призраците юрей, водните духове каппа, дяволитите създания онни, дървесните духове кодама, дългоносите горски обитатели тенгу и други фантастични творения. За всички тях има изчерпателни подробности в книгата.
Богатият снимков материал на томчето помага на читателя да се озове сред невероятна вселена от многообразие и фантазия. За островния народ, обожествяването на всяко стръкче трева и всяка животинка е свързано с древните вярвания на шинто. Сакралните предмети и обекти на този стар мироглед все още се тачат там.
Книгата "Символите на Япония" се чете на един дъх. Тя е безценно четиво, пропито от духа на народа, чиято сила продължава да живее в бъдещите поколения. Как? Отговорът е прост: почитайки традициите и помнейки символите си.

"Символите на Япония"  се разпространява от издателство "Изток-Запад". Можете да закупите книгата в книжарниците или да я поръчате с отстъпка на онлайн адрес:
​ https://iztok-zapad.eu/yaponski-simvoli#2566

​                                                                                                          Автор: Мария Симеонова

„Спомените на една корейска принцеса“ на издателство „Изток-Запад“ е най-новото предложение в раздела за корейска литература, което излезе преди няколко седмици на българския пазар.
Преводачи на творбата са Со Йънг Ким и Яница Иванова. Поясненията и адаптацията от средновековен на съвременен корейски език са дело на Чонг Пьонгсол. Книгата съдържа близо 300 страници с предговор, три части, послепис, допълнения и уточнения за по-ясно разбиране на текста.
Разказът е написана под формата на дневник, воден от авторката, съпруга на принц Садо (в повествованието той е наричан с името Кьонмокунг). Тя излага на читателите случилото се по време на управлението на крал Йонджо от династия Чосон. Подробно разказва за събитията в двореца по време на своя брак с принц Садо, хитростите, измамите, раздорите и всички трудности, които тя самата е била принудена да изтърпи, стъпвайки на това необикновено и в същото време страховито място.  
                                                       Кой е принц Садо?
Принц Садо (1735–1762) е една от най-противоречивите и непонятни личности в корейската история. Съдбата му отрежда място на принц, който още в детските си години остава самотен, отделен в дворец, извън кралските покои. Израснал без подкрепа и грижа от най-близките си същества, принцът трупа дълбока болка в душата си. С годините мракът около него се сгъстява и изпадайки в пагубни психически състояния, той развива тежка болест с фатални последствия. Оказва се, че наслояваните с години гняв и болка в един момент изригват и се стоварват с пълна сила върху всеки, който дръзва се изпречи на пътя му. Стига се до невъоъбразими действия, включващи насилие и убийства. За тези чудовищни изблици вина има и самият му баща, крал Йонджо. Садо е втори син на краля и по ирония на съдбата, се превръща в престолонаследник, след смъртта на по-големия си брат. Факт е, че отношенията с баща му създават сериозните ментални проблеми на Садо. Те започват да се проявяват още на 12 годишна възраст, а на 15 години състоянието му започва да граничи с това на лудостта. Кралят не осъзнава тази истина и продължава да се държи зле със сина си. Постоянните кавги между двамата насаждат допълнителен страх, гняв и неувереност у принца. Той осъзнава, че единственият начин да укроти гнева си, е като изтезава и убива хора. Тук с право можем да направим реален паралел с Маркиз дьо Сад, имайки предвид и приликата, която се получава с имената (тя е случайна - кралят сам му дава посмъртаната титла Садо, което означава „мислещ с безбрежна скръб“).
Осъзнавайки фаталното състояние на сина си, кралят взима единственото възможно решение - да го накаже (без публична екзекуция, която би ощетила и семейството му). Затваря Садо в сандък за ориз и го оставя заключен 8 дни, за да умре.
По това време принцът е едва на 27 години. Целият кошмар, който се развива пред очите на съпругата му, остава траен отпечатък в съзнанието й. Тя решава да напише мемоари, в които да запечата за бъдещето истината.
Историята на принц Садо е толкова популярна в Корея, че до този момент в страната са създадени множество филми  и сериали, посветени на неговия живот. Сред тях най-ясно се откроява филмът от 2015 г. „Тронът“ с участието на Ю А Ин и Сонг Канг Хо.
                                               
                                                   Екранизации:
Portrayed by Hwang Hae-nam in the 1956 film The Tragic Prince.
Portrayed by Do Kum-bo in the 1963 film Mangbuseok (A Wife Turned to Stone).
Portrayed by Jeong Bo-seok in the 1988 TV series O, Heaven.
Portrayed by Choi Soo-jong in the 1988 MBC TV series 500 Years of Joseon: The Memoirs of Lady Hyegyeong.
Portrayed by Im Ho in the 1998 MBC TV series The Great King's Road.
Portrayed by Lee Chang-hoon in the 2007 MBC TV series Lee San, Wind of the Palace.
Portrayed by Jo Han-jun in the 2007 CGV TV series Eight Days, Assassination Attempts against King Jeongjo.
Portrayed by Oh Man-seok in the 2011 SBS TV series Warrior Baek Dong-soo.
Portrayed by Lee Je-hoon in the 2014 SBS TV series Secret Door
Portrayed by Yoo Ah-in in the 2015 film The Throne

Книгата „Спомените на една корейска принцеса“ можете да закупите в книжарниците или онлайн на адрес - https://iztok-zapad.eu/spomenite-na-edna-koreyska-princesa

                                                                                                         Автор: Мария Симеонова

          Модернизацията Мейджи в контекста на външнополитическите                                                   взаимоотношения (1868-1912)
                                              Автор: Светлана Иванова
                                             Издателство: Изток-Запад
Представям сериозен труд, който въпреки научната си стойност, спокойно може да бъде полезен на всеки, който се интересува от Япония и нейната история. Творбата позволява да надникнем дълбоко в процесите, разразили е от средата на 19и век и да открием, какво се крие зад модернизацията Мейджи. Става дума за истинска революция във всички сфери на живота, постигната за отрицателно време. Хронологията на събитията обхваща периода Бакумацу и последвалата ера Мейджи  - общо 60 години (от 1854 до 1912г.). Две от главите са посветени на самата модернизация Мейджи. Разкриват нейните особености и етапи, през които преминава преобразяването на страната. Останалите показват отношенията между Япония и външните държави – в това число заобикалящите я съседи. 
Книгата е написана увлекателно, на достъпен език и освен културни, исторически, политически и икономически изследвания в рамките на 10 глави, предлага богат снимков материал (множество гравюри и портрети на известни личности от онова време), както и подробни бележки и обяснения на термини и събития, събрани в няколко приложения.
Япония винаги е удивлявала света със своята самобитност и напредничави идеи. Но какво се случва, когато една затворена страна в края на ерата Токугава бива принудена да се отвори за света? Тя има два изхода: или да се предаде на Великите сили и да се превърне в периферен придатък на техните икономики, или да развие независим потенциал, който да я постави на равни начала със силните на деня и да запази собствения й суверенитет. Оказва се, че когато има желание и решителност за действие, това става възможно, но каква е цената, която трябва да се заплати и дали усилията си струват? Япония печели едно (нови територии, развива индустрия), но постепенно губи друго – човешкото си лице. Превръща се в истинска империя. Всичко това е разгледано подробно в описанието. Разкрити са положителните и отрицателните страни на целия процес.
Колосалните промени, случили се по време на Модернизацията или Реставрацията Мейджи, обхващат всички сфери на обществения и политическия живот. Трансформацията, подобно на райдърски хеншин, е феноменална. Тя се извършва за отрицателно време. Ако на останалите държави е било необходимо столетие, за да навлязат в модерната епоха, Япония извършва това за десетилетия. Най-разумният начин това да се случи бързо, е съчетанието между модернизация и традиции. Традиционните ценности не се разрушават, а се обновяват в името на общите цели на всички.
Модернизацияна Мейджи е бурно време, в което основните цели на Япония са свързани с промени, адаптация към новите условия и изграждане на модерна държва, конкурентноспособна на останалите големи страни.
Разлиствайки страниците на книгата, читателите ще попаднат в свят, пълен с удивителни чудеса. Зад всички тях стои труда и интелекта на една нация, устремила поглед напред  в бъдещето.
Авторката Светлана Иванова е преподавател по история на Япония, Китай и Корея в СУ „Св. Климент Охридски“.
Консултант на книгата е проф. Нако Стефанов. Оформлението на корицата е дело на Марио Йорданов.
Открийте заглавието в книжарниците или на онлайн адрес –
https://iztok-zapad.eu/modernizatsiyata-meydzhi-v-konteksta-na-vanshnopoliticheskite-vzaimootnosheniya-1868-1912-1969

                                                                                                             Автор: Мария Симеонова

                               Корейски приказки на български език
Към детската поредица на издателство "Изток-Запад" вече можем с радост да отбележим появата на  дъгоочакваното заглавие "Корейски приказки". Оформена луксозно, с дебели корици и удивителни илюстрации, книгата привлича вниманието не само на почитателите на корейскита култура, но и на всеки любител на далечното и необикновеното.
110 богато изрисувани страници събират 21 приказки.
Приключенията отвеждат читателите в далечни земи. Запознават ги с нравите и обичаите на хората, населяващи другия край на света. Сред обитателите на корейската приказна действителност са хитроумни зайци и мистериозни феи, зловещи токебита (подобни на нашите дяволи или таласъми) и царе с магарешки уши, почтителни тигри и глупаци-късметлии. Любопитен извод може да бъде изведен, след прочитането на отделните произведения. Те пазят и предават на поколенията изконни човешки ценности. Поуките от тях са ярки и категорични. Сред страниците всеки от нас може да открие по нещо важно за себе си. Приказките водят малките пътешественици на специално място, където се запознават със задружни братя, които винаги мислят един за друг, изобретателни същества, откриващи изход от трудни ситуации и жабчета-пакостници, които достигат истината за живота чрез трудни уроци от съдбата. Връзката с митологични сюжети също може да бъде забелязана. Тя е дълбоко закодирана в заглавието "Пастира и Тъкачката".  
Особено оригинална е идеята скицираните на заглавните страници рисунки да придобиват завършени цветни измерения в същинските части на историите. Красивото оформление напомня на автентична корейска манхва (комикс).

От 16 юли новата книга "Корейски приказки" се разпространява в книжарниците. Можете да я поръчате и от сайта на издателство "Изток-Запад". 
https://iztok-zapad.eu/koreiski-prikazki
Приказките се издават с любезното съдействие на фондация "Даесан", Сеул.

Интервю с Анета Димитрова - хоноруван преподавател към катедра "Кореистика" на СУ "Кл. Охридски", докторант

1. Как се появи идеята за издаването на книга с корейски приказки? Доколкото си спомням, подобни преводи не са правени повече от 20 години. Последната подобна книжка, излизала у нас, е "Корейски приказки" на издателска къща РЕКС - Асеновград. Тове се случва през далечната 1992г.
Винаги много съм харесвала приказки и смятам, че те са най-лесният начин да започнеш да разбираш един народ. Все пак именно чрез тях се възпитават ценности у децата и се вадят поуки. Корейският приказен свят е многослоен и изключително богат. Фактът, че от толкова много години не са издавани у нас, също допринесе за решението ни да представим на българската публика нов превод на корейски народни приказки.

2. Колко души работиха с теб?
Работихме заедно с още три колежки - Ирина Узунова, която е и нашият илюстратор, Ралица Манолова и Павлина Плачкова. Освен това д-р Ким Се Уон е редактор на книгата. Трябва обаче да спомена и няколко от нашите преподаватели - д-р Манчева, доц. Иванова, д-р Бенева и доц. Сотирова, които също много ни помогнаха с идеи и насоки.

3. Как направихте подбора от приказки и какви източници използвахте при превода?
Искахме да покажем възможно най-разнообразни страни на корейските приказки. Има такива, които звучат безкрайно далечни, а може би дори и чудати за нас. Има и такива мотиви, обаче, които много се доближават до нашите или поне до типа персонажи, с които сме свикнали. Чрез този подбор целяхме да разкрием на българския читател колко необикновени могат да бъдат корейските приказки, но и понякога близки до нас. Включихме и няколко по-популярни, като “Тъкачката и Пастира”, чиято версия може да се намери и в Япония и Китай.

4. Какви трудности и предизвикателства срещнахте по време на работата си по тази книга?
Това, че няколко човека работихме по превода, имаше много позитиви откъм разнообразието на изказа, но и много сложни моменти, когато четирима човека са на различни мнения за някоя дума. В корейския език, и особено в приказките и литературата за по-малки, има много ономатопеи (звукоподражателни), каквито в българския рядко използваме. Те не бяха никак лесни за превод. Идиомите и поговорките, разбира се, винаги представляват трудност. Хоноративната система в корейския, т.е. система, чрез която се изразява учтивост, няма аналог на български. Също така тавтологиите са много типични за корейския език, но в превода не бива да присъстват.

5. Коя е любимата ти корейска приказка и какви поуки могат да изведат читателите, разлиствайки това прекрасно томче?
Любимата ми винаги е била “Синовната обич на тигъра”. Тигърът в корейските приказки много напомня на вълка в българските. Макар често да е описван като зъл персонаж, в тази приказка се проявява наивната му страна. Синовната почит всъщност е най-висшата конфуцианска, следователно и корейска, ценност и добродетел. Без да издавам какво се случва в приказката, много ме трогна, че дори тигър може да изпитва синовна обич.

6. Според теб, кои други корейски автори и произведения биха се понравили на българските читатели?
Смятам, че историческите романи биха допаднали на българските читатели. Корейската история е много интересна, често и драматична. Наскоро излезе “Спомените на една корейска принцеса”, който разказва за трагичната съдба на принцесата и семейството й.
Голяма част от съвременните корейски произведения са много специфични и често разглеждат наболели социални проблеми. Затова понякога за българските читатели може да са малко нетипични, но автори като Хан Кан, И Минджин, Шин Кьонсук, Хуан Сонми си заслужават да се прочетат. Някои от техните произведения дори могат да се намерят на български.

7. Бъдещи планове. Какво ново можем да очакваме от преводачите кореисти?
Обожавам корейските кратки разкази и винаги съм искала да представя още на българските читатели. С Ирина, човека зад тези прекрасни илюстрации, сме планирали още един проект, но засега няма да издавам повече.
 8. Послание към читателите.
Бъдете любопитни и отворени към нови светове! Няма нищо по-магическо от това да откриваме колко различни и не чак толкова различни са хората по света.
Потърсихме за интервю и другата преводачка - Ирина Узунова, която е и художник на прекрасните илюстрации към книгата.
За Ирина Узунова:
Ирина е любител на Азия и на изкуството от малка. Завършва кореистика през 2012 в Софийския университет и магистър Дипломация и международни отношения в Нов Български университет. Макар след известно време работата да я отвежда в други неочаквани посоки, корейският език продължава да е съпътстващ в най-различни проекти и занимания, включително преподаване и превод, докато рисуването остава умение, което развива в свободното си време. Любовта си към корейската култура задоволява с музика, филми, сериали и книги. В превеждането и илюстрирането на "Корейски приказки" тя намира идеалния проект, който съчетава две от дългогодишните ѝ страсти - Корея и рисуването, както и работата с хора, които са също толкова отдадени на любовта си към Изтока.
Въпрос: Няколко думи за оформлението на чудесната корица и рисунките към всяка една приказка. Изглеждат изключително автентични. Напомнят на корейска манхва.
Ирина Узунова: Целта ми със стила на илюстрациите беше да постигна магическо настроение, но да запазя някаква степен на реализъм, за да предам достоверно специфичните особености на корейската култура. На места дребни елементи, като завъртяните облаци, ококорените очи на животните и акварелните фонове на сцените са препратка към традиционното корейско изкуство, което е било изключително символично и издържано.
"Синовната обич на тигъра" - Една от любимите ми илюстрации. Вярността на децата към родителите е една от най-дълбоко залегналите ценности в корейската култура, заради което исках тази илюстрация да се приближава като стил и настроение до старите традиционни корейски пейзажи - с естествени тонове, бамбук и т.н.
"Непослушното жабче" - Тази приказка, макар също засягаща темата за вярността на децата към родителите, показва обратния развой на събитията на тази с тигъра - какво става ако децата не проявят нужното уважение към родителите си. И понеже голямата грешка на жабчето е да погребе майка си до реката, фокусирах илюстрацията именно около реката - зеленината и леките отражения във водната повърхност, и ленното настроение, което отразява безгрижността на жабчето.
"Задружните братя", "Златната перла", "Глупакът, който върнал усмивката на дъщерята на кмета" и "Духът на приказките" - Това, което обединява тези илюстрации, е стремежът да вкарам повече традиционни елементи от ежедневието на корейците скрити във фона - красивите червени и синкаво-зеленикави керемидени покриви, престояващите съдове с кимчи, маските, които са носели актьорите и танцьорите, красивата бяла керамика, изрисувана в синьо-зелени пейзажи, изящните чаени сервизи, шарените торбички и елегантните геометрични прозорци. Всичко това е едва малка част от магията и пъстротата на корейската култура.
"Как животните се скарали кой е по-голям" - Това е една от многото версии на историята как е създаден зодиака в Азия. От Китай до Япония можете да чуете всякакви версии. Но с тези версии вървят и някои различия, за които трябваше да внимаваме в илюстрациите - например китайските, корейските и японските дракони би трябвало да имат различен брой пръсти!
"Черният дроб на заека" - Тази приказка беше изключително забавна за илюстриране. Най-голямото предизвикателство беше как би изглеждал двореца на Морския владетел. Крайният резултат е вдъхновен от пясъчен замък, като онези, които децата строят на плажа, но с инкорпорирани елементи от традиционната корейска архитектура, като сините леко извити покриви.
"Феята и дърварят" - В тази илюстрация реших природата да е фокуса, първо, защото всъщност Южна Корея е изключително зелена и красива страна, и второ, защото мистиката на водопада с вдигащата се пара, някакси успява да предаде мистерията около небесните феи, които идват да се къпят в езерото.
"Пастира и тъкачката" - Това е още една често срещана приказка в азиатските детски книжки, в която обаче ми се искаше да вкарам повече магия, те все пак живеят в Небесното царство! Героите са облечени в по-нетипичен ханбок, макар и вдъхновен от реалните дрехи на благородниците от късния Шилла период в Корея. Свраките са в по-ярки цветове, които да изпъкват на космичния фон. Още докато рисувах тази илюстрация си мислех, че е изключително подходяща за корица, с малко история, малко фантазия.
"Слънцето и луната" - Както можете да предположите, най-голямото удоволствие за илюстриране в тази приказка беше тигърът. Реших да се придържам към малко по-реалистична версия на животното из различните илюстрации, тъй като всъщност в традиционните картини от Корея тигърът си е откровено страшен, а в приказките героят му по-скоро прилича на нашия вълк - страшен в началото, но лесно измамен от героите в последствие.
"Бедните братя и токебитата" - Токебитата са нещо като корейски гоблини, или таласъми, същества, които могат да правят както пакости, така и добрини. Външният им вид е доста дискутиран, защото е спорно какво в традиционното изкуство са токебита, и къде те са били заместени с японското они по време на японската окупация в Корея. Онито, което прилича визуално на токеби, е по-скоро отрицателен герой, докато токебитата, както и в случая с бедните братя, често помагат на героите да се справят с различни препядствия. А най-важният елемент в техния вид по време на илюстрирането бяха бухалките, в които се крият техните магически сили!
"Женшенът и боата" - тази приказка е много хубав пример защо на някои илюстрации героите са облечени в много пищен ханбок, а на други са в бледи бяло-бежави цветове. Доста дълго време в Корея на бедните и селяните не е било разрешено да носят цветни дрехи и одеждите им били в естествените цветове на материята, от която са направени, или в много бледи, ненабиващи се на очи отенъци на синьо и розово. Бялото е било цвят, който се е асоциирал със селяните и ниските слоеве на обществото, та именно затова и Ким е в бяло, за да подчертаем, че е бил беден и е дошъл за женшена с надеждата да припечели пари.
"Човекът, който се превърнал в бик" - Още една илюстрация, която ми е много близка до сърцето. Опитах се с жълтия цвят и шарената сянка, която дървото хвърля, да предада чувството за жега и липса на желание да правим каквото и да е в горещите летни дни, защото за мен това чувство олицетворява мързеливецът от приказката. Дано и вие сте усетили ленността на илюстрацията.
"Бабино цвете" - Тази приказка е може би най-тъжната в книжката и сърце не ми даде да нарисувам горката баба. Но пък краткият момент на надежда, когато внучката и съпругът ѝ откриват глухарчета, беше идеален за изобразяване, а студените синьо-лилави цветове се надявам предават тъжните чувства.
"Огледалото" и "Хората, които яли супа от свещи" - За тези илюстрации наистина се фокусирах върху ханбока - беше възможност да покажа прелестта и ярките цветове на корейската народна носия, различните модели и допълнителни украшения.
"Царят, на когото му пораснали магарешки уши", "Цената на пилето и цената на феникса" и "Лъжа за хиляда жълтици" - Тези приказки пък бяха възможност да покажа в илюстрациите пъстротата на корейските царе, с червените им тежки одежди, изпъкващи на бледите дрехи на простолюдието, и златните украшения и различните шапки и орнаменти за главата и косата им, подчертаващи позицията им. И можем да видим как царските роби за публични изяви са се променяли през вековете.

"Ослепелия бухал" - В тази илюстрация оставих геометрията да говори повече - емблематичния триъгълник между бухала, щъркела и авлигата, който обаче видимо натежава повече в едната посока. Щъркелът е по-голям, светлината, идваща откъм бухала, пада само върху него, предлагащ жабата като подкуп и символично авлигата е малка и оставена в сянка в единия ъгъл, талантът ѝ - незабелязан.
Специални благодарности!
                                                                                        Статия и интервю: Мария Симеонова