"Момичето жерав“

Младо момче спасява ранен жерав в гората и когато се връща у дома е навестен от приказно красиво момиче, което моли за подслон и храна. Момчето и неговият баща приютяват девойката, а тя започва да се грижи за прехраната на семейството, като тъче необикновени платове. Нещастието скоро влиза в скромния дом, след като там се настаняват алчността и прахосничеството. Любопитство разваля магията и чудото престава да съществува.  
За разлика от познатите японски приказки, посветени на историята за момичето жерав, тази има малко по-различен финал. Тя е своеобразна адаптация на известните народни разкази, познати в Япония от стари времена. В нея важен елемент заема трансформацията на човека в животно/птица като начин за постигане на щастието. Този паралел сродява наратива с легендата за Тъкачката и Пастира, която е еднакво позната на всички далекоизточни народи. 
В основата на историята е идеята за благодарността. Направеното добро един ден се връща. 
Концепцията на автора сякаш е заимствана от древния литературен паметник "Исе моногатари" (Легенда за Исе), който свързва по оригинален и изящен начин проза с поезия. В този случай имаме разказ и стихове в стил хайку. Докосващи тристишия са вплетени фино и елегантно в историята. Те не присъстват в нея като чужд елемент, излязъл извън контекста, а нежно и симетрично допълват изказа на автора, чувствата и действията на героите. Строфите фиксират сцени и предават ярко приказни картини, застинали във вечността. Тъжно и радостно, светло и мрачно, красиво и грозно - цяла палитра от взаимоотношения изтъкава тази магическа история. Повествованието се води в минало време, което е още една препратка към света на старите приказки.  
Рисунките са дело на художничката Лин Уан. Изваяни са с изключително майсторство и порцеланова изящност. Илюстлациите, напомнящи за творбите на старите майстори, сякаш са излезли изпод четката на някой съвременен наследник на Хирошиге. Това е третият елемент,  който скрепява разказа в неразривно единство, за да успее той да въздейства силно и ефективно на всички сетива.
Картини и строфи тихо шепнат, умело разказват истории от стари времена. Истории с мъдрост и поука, събрали доброто и човечността.  

Авторът 
Къртис Манли е американски писател на книги и поезия хайку. Той живее в Сиатъл със семейството си и често пътешества, за да открива вдъхновение за своите творби.
Официален сайт - curtismanley.com.

  „Момичето жерав“
Автор: Къртис Манли
Издателство: Изток-Запад 
Година на издаване: 2023
Илюстрации: Лин Уан
Превод от английски: Мая Ненчева
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://iztok-zapad.eu/momicheto-zherav

                                                                                                       Автор: Мария Симеонова

                                      "Въпроси и отговори за Китай" - Чън Дзин
                            "Китай през погледа на българите" - Соня Алексиева
Официалното представяне на двете книги се проведе на 29 юни 2023 г. в Китайски културен център, София.

                              "Отпред погледната планината е било, отстрани е хълм."
Това са думи на китайския поет Су Шъ. Те разкриват важността на гледната точка в процеса по опознаване и разбиране на процесите и явленията в света.
Книгите като важна стъпка в процеса на разбирателство между хора и култури. С тази идея от печат излизат две важни издания, които ни носят ценна информация за далечен Китай. Хората често не разбират далечното и непознатото, но когато се докоснат до неговата същност, то става по-понятно и интересно. Същото е и с народите. Китай се намира далеч на географската карта. Хиляди километри го делят от България, но благодарение на общите усилия на хора от различни области на знанието, тази страна става все по-близка и понятна за българите.

 "Въпроси и отговори за Китай" - Чън Дзин
Първата книга е дело на извеснен китайски учен, професор Чън Дзин (преводач Ани Пешева). Създадена под формата на интервю, тя показва обективно и безпристрастно различни китайски примери по отношение на икономиката, културата и традициите през различните периоди от китайската история. Трудът събира миналото, настоящето и бъдещето чрез актуални теми и често задавани въпроси от различни краища на света, свързани с Китай.
Какво искат китайците? Какво търсят и какво се опитват да постигнат в живота и връзките си с останалите култури? Какво представлява китайската система и китайският път на развитие? Как китаците гледат на бъдещето и на връзката между новото и старото, на сътрудничеството и просперитета?
Това са само част от въпросите, на които проф. Дзин дава изчерпателни и изключително любопитни отговори, запълнени с допълнителна информация за страната, народа и културата на Китай.
Важно е да отбележим, че най-висшата цел на хората в съвременен Китай е постигането на така лелеяното намаляване на бедността в страната (висша ценност за всеки човек). Това е огромен проблем, който стои пред лицето на света, но Китай се изправя смело срещу него и в крайна сметка, след множество реформи успява да измъкне над 770 милиона души над прага на бедност. Струва си да отворим книгата на проф. Дзин и да разберем, как е постигната тази цел. Важно е и да видим пътя, по който страната успява да надгради постигнатото и да върви напред.

"Въпроси и отговори за Китай" можете да откриете в Китайски културен център на ул. "Г. С. Раковски" 77. Българският превод е дело на издателство "Ханлин".


 "Китай през погледа на българите" - Соня Алексиева
Книгата е издадена, благодарение усилията на издателство Български бестселър.
Авторката Соня Алексиева в продължение на 3 години провежда интервюта с български учени и хора от различни области на знанието (преподаватели, музиканти, художници, спортисти), за да събере всички техни спомени и познанията на огромен брой хора, посетили Китай и допринесли за развитието на взаимоотношенията между две приятелски страни. Целта на този труд е Китай да стане по-достъпен и разбираем за българите, а двата народа да засилят културния обмен помежду си.
Каква държава е Китай днес? Откъде идва? Накъде отива? Как да си обясним трудициите и културните специфики на тази необятна страна? На тези и множество други въпроси се опитват да ни дадат разказите на всички замесени в това начинание творци и учени (включително на самата авторка Соня Алексиева). В книгата могат да се открият исторически справки за културни обекти и забележителности. Над 280 снимки от лични архиви на интервюираните участници ни правят съпричастни в техните пътувания на Изток и ни помагат да се докоснем до красотата и мъдростта на този древен народ.
На добър път по необятните китайски пътеки!

Книгата "Китай през погледа на българите" можете да поръчате на адрес: www.bgbestseller.com
Приятно четене!

                                                                                                        Автор: Мария Симеонова

                                  Добре дошли в дебрите на човешкото съзнание!
Сборникът „Сляпа върба, спяща жена“ на прочутия японски писател Харуки Мураками съдържа 24 разказа и предговор на автора, който разяснява времето и поводите за написването на творбите. Книгата е ново попълнение в каталога на ИК „Колибри“.
 
Каква е връзката между миньорска злополука, пет погребения, едно убийство и разходка в зоопарк по време на тайфун?
Ако никога не сте си задавали подобен въпрос, новият сборник с разкази на Харуки Мураками ще ви накара да се замислите върху него. И в тази мистериозна, приковаваща дъха компилация от странни и необикновени истории, Мураками остава верен на стила си и повежда читатела в лабиринт от миниатюрни случки, които отприщват човешкото въображение. Умението на писателя да ни пренася с лекота на друго място и в друго време, е осезаемо. На него именно се удава да пресъздава убедително и вярно реалността и фантазията на съвременния човек – толкова истинно, че ни кара да чувстваме и виждаме със сетивата на самите герои. Обединяващата нишка в разказите е необяснимото усещане за трансцендентна мистерия, витаещо около персонажите, недоизказаното послание, което чака да бъде подето и довършено от читателя. Мураками невинаги остава изцяло разбран, но неговото нестихващо въображение умее да създава удивителни мисловни реалности, които винаги провокират човешкия ум.
Друга черта на писателския талант е способността му да съчетава по необикновен начин далечни и несвързани неща, оплитайки ги в сюрреален пъзел. Лесно и естествено навързва звуци и усещания, слепота и глухота, сън и реалност. Това откриваме още с четенето на първия разказ, който дава името на целия сборник. Една съвсем обикновена ситуация отприщва спомени и сънища, които за миг създават нов свят, различен от този, в който са ситуирани героите. И това усещане продължава напред. Влива се в останалите истории и се лее като безкраен поток. По-нататък мистериозен старец сбъдва желания на рожденици и провокира размисъл. Взираме се в собствения образ, благодарение на страховита история с огледало. Попадаме на една случка от късния капитализъм. В нея няма поука, но тя звучи много реалистично. Посещаваме семейство кенгура в местния зоопарк; откриваме случайно забравени пароли; виждаме хора, които изчезват на лунна светлина, подмамени от тайнствена музика; натъкваме се на странни телефонни обаждания. Безименна леля отприщва спомени и сенки. Приготвяме спагети през 1971 година. Хапваме раци и кексчета „Шарпи“ в настоящето. Запознаваме се с леден човек, който знае миналото на хората, но няма спомени за себе си. По-натътък се натъкваме на детективска история за издирване на човек, който изчезва безследно по етажите на висока сграда, за да се появи след време на съвсем друго място, без спомени за случилото се. Удивляваме се на тайнствен бъбрековиден камък с необикновената способност да сменя местонахождението си. На финала говорещи маймуни връщат забравени имена.
Делнична сутрин в празно кафене. Двама души четат Дикенс и преоткриват себе си. Приемаме смъртта като част от живота. Извикваме в съзнанието си спомени за самотата и отсъствието. Сънят, примесен с философски размисли за живота, се появява отново и отново и свързва далечни истории.
Разказите на Мураками не са родени единствено от въображението. В „Случайни пътешествия“ авторът разказва от първо лице свои случки, неочаквани преживявания и странни съвпадения в живота. Всички те са истински.
Някои герои на Мураками (Тони Такитани от едноименния разказ и К. от „Седмият“) обичат да рисуват. Други умеят да четат между редовете, а трети – да се отдават на спомени. Паметта е една от водещите теми в творбите на автора и той я засяга почти във всички свои разкази. Друг интересен паралел в голяма част от тях е наличието на разнолики животни, които се появяват на необикновени места – кенгура, гмурци, човекоядни котки, светулка и една говореща маймуна-човек.
Опустошителните стихии и тяхната сила стоят в основата на два от разказите – „Седмият“ и „Заливът Ханалей“.
Думите на героинята от четвъртия разказ ни карат да сравняваме творчеството на Мураками с бездънен кладенец. Те ни нашепват, че вероятно никога не можем да открием цялото му съдържание. Докосваме се само до „частици, изплували на повърхността“. Дали ще се гмурнем по-дълбоко, зависи само от нас.
Любопитно е, че в разказите на Мураками сякаш нищо не се случва на пръв поглед. Но в тишината на безвремието, в което те са ситуирани, се отприщва гигантска енергия, която разпалва ума и въображението, провокира размисли и чувства.
 
Две от творбите, публикувани в сборник, са  филмирани и прожектирани в България. „Тони Такитани“ – по време на кино-литературния фестивал "СинеЛибри", а „Заливът Ханалей“ – през 2019г.(включен е в състезателната част на София филм фест). Интересно е да се видят режисьорските интерпретации на разказите, които на кино изглеждат също толкова въздействащи.
 
Линк към филмовата версия на „Тони Такитани“ – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/5597-tony-takitani-2004/
 
Линк към филмовата версия на „Заливът Ханалей“ - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/15312-hanalei-bay-2018/
 
„Сляпа върба, спяща жена“
Автор: Харуки Мураками
Превод от английски: Надежда Розова
Художник на корицата: Люба Халева
Издателство: ИК „Колибри“
Година на издаване: 2022
Страници: 415
 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://www.colibri.bg/knigi/2172/haruki-murakami-slqpa-vyrba-spqshta-zhena
 
 
 
                                                                                                    Автор:  Мария Симеонова

                                                   „Пътеписът на един котарак“ 
Усмихнат младеж и уличен котарак се срещат случайно на улицата и създават неразривно приятелство. Така накратко можем да опишем същината на историята в романа на писателката Хиро Арикава „Пътеписът на един котарак“. Това е една топла и докосваща човешка приказка за добротата и усмивката, които се явяват ключови за разбирането на основния замисъл от текста.
Сатору е скромен млад мъж, когото съдбата свързва по необикновен начин с своенравен котарак, научен да живее на воля сред уличните си събратя. Животното попада при новия стопанин случайно и получава странното име Нана заради чудатата си опашка, завъртяна във формата на цифрата 7 (на японски „нана“), която, според поверието, носи късмет.
Дали котаракът наистина донася късмет на Сатору, откриваме в процеса на четене, стъпка по стъпка, страница след страница. Двамата другари предприемат дълго пътуване, в което Сатору се опитва да открие нов стопанин за Нана, след като непредвидени обстоятелства са на път да ги разделят. Така те се срещат последовеателно с приятелите от детството на Сатору – съдържателят на фотографско студио Косуке, любителят на котки Йошимине и съпрузите Суги и Чикако, както и лелята на Сатору - Норико.
Нана е умен и съобразителен котарак. Не пропуска да отбележи всяка малка подробност от пътешествието. С удивление описва новите приключения и гледки, на които става свидетел: страховитото развълнувано море, което може да изплаши до смърт и най-смелия котарак, възхитителната планина Фуджи и цветните северни оазиси. Гледките се сменят непрестанно – от еднотипните сгради на големия град, до планинските пътеки и живописните простори на о. Хоккайдо, осеяни с безкрайни поля от лилави и жълти цветове и чудна двойна дъга.    Така, с течение на времето, всеки от героите научава по нещо ново за другия и двамата спътници осъзнават, че им е трудно да се разделят.
Трогателна до сълзи, историята идва при нас, за да ни покаже силата на предаността и добротата.
Повествованието в романа се води от името на главния герой – котарака, по подобие на романа на Нацуме Сосеки „Аз съм котка“, писан преди повече от 100 години.
 
                                                              Авторката
Хиро Арикава е родена на 9 юни 1972 г. в град Кочи, Япония. Тя е сред най-известните писателки на японската литература днес. Получава признание за нов автор през 2003 г., благодарение на наградата „Денгеки“. През 2006 г. се появява най-популярното й произведения – „Библиотечни войни“ (екранизирано е под формана на филм от две части през 2013 г. и 2015 г.). Адаптации по други нейни произведения се правят постоянно в Япония. Сред тях са телевизионната версия на „Дом за моето семейство“ и филмовият вариант на „Влакът Ханкю“.
„Пътеписът на един котарак“ се появява през 2012 г. Романът привлича вниманието на критика и публика. Номиниран е за няколко престижни награди. Излиза на английски език през 2017 г., а през 2018 г. получава филмова адаптация.
Любопитна подробност е, че за ролята на Сатору е избран актьорът Сота Фукуши, който участва и в екранизацията по друга нейна творба – „Библиотечни войни“. Благодарение на незалязващата си усмивка, той успява умело да влезе в образа на главния герой и да пресъздаде на голям екран взаимоотношенията му с умния котарак Нана.
 
Линк към филмовата екранизация на романа - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/15515-the-travelling-cat-chronicles-2018/
 
„Пътеписът на един котарак“
Автор: Хиро Арикава
Превод от японски: Маргарита Укегава
Художник на корицата: Люба Халева
Издателство: ИК „Колибри“
Година на издаване: 2022
Страници: 286
 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://www.colibri.bg/knigi/2204/hiro-arikava-pytepisyt-na-edin-kotarak
 
 
                                                                                                        Автор:  Мария Симеонова

                                                                  „твоето име“
Ето че и вторият роман на известния аниматор Макото Шинкай, е на българския пазар. Публиката може да се запознае с книжната версия на историята, покорила сърцата на толкова зрители в цял свят. Изключителната популярност на анимето позволява романа да бъде продаден в 2.5 милиона копия за времето от 2016 до 2018 г.
Това е роман за двама непознати – Мицуха и Тоши, които една сутрин се събуждат със странното усещане, че се намират в тялото на някой друг.
Защо се е случило това? Какъв е смисълът на цялата размяна? Каква е връзката на тези младежи с тайнственото място в планините Хида, наречено Итомори, шинтоистките вярвания и наближаващата към Земята комета?
Така започва приключението на тези младежи, чиято истинска задача е да открият истината за себе си и за човека, с когото се оказват свързани, посредством вечната нишка на съдбата (мусуби е думата, използвана тук, но японците имат още един подобен термин, който описва това свързване - акаи ито), като успоредно с това съхранят хората и традициите на едно древно селище.
Мусуби. С тази дума планинските обитатели наричат божеството-пазител, създателят на света, червените нишки, свързващи хората по силана на необикновеното божествено прозрение, потокът на времето и самото време. Всичко на този свят е мусуби. Всичко е свързано и преплетено по най-удивителен начин. Мусуби.
Ако при пребиваването си на определено място, читателите някога са почувствали необяснима празнина със странното усещане за „дежа-вю“, то тази книга определено може да запълни това усещане в съзнанието на човек като му даде уверени доказателства, че не е единствения в света, изпитващ подобни чувства.
Романът е насочен към неизпълнените мечти и копнежи, които вдъхновяват и дават сили на човек. На този свят всеки от нас търси нещо или някого. Независимо дали това търсене се случва в мислите или сънищата ни, дали е свързано с отдавна забравеното минало или с неизвестното бъдеще, тези спомени съществуват и през определени етапи от живота се връщат при нас, за да ни напомнят нещо важно, ценно. Може би идват като отдавна забравени гласове от мултивселената или като ехо от паралелна реалност, но факт е, че те са тук. Връщат се отново и отново.
Това е една история за пътуването и търсенето. Темата за паметта и спомените е умело разработвана от много съвременни японски режисьори. Срещаме я често и в творчеството на Макото Шинкай. Липсите на забвението обвиват и този роман. Със същата сила те се преплитат във визулния импулс на анимираната версия и на музиката й.
Музиката е изключително важна, смята режисьора. За него е от особено значение включването на групата RADWIMPS в анимирания проект. Най-въздействащо е основното парче, създадено специално за анимето – Sparks. Създателят е силно повлиян от текстовете и атмосферата на групата и ги свързва неизменно с усещането, което носи самия роман. Въпреки че предложената история е фантастична, чувствата на героите са истински. Именно те излизат на преден план и пленяват със своята неподправеност. Благодарение на общочовешките идеи, на които залага Шинкай (любов, приятелство, доброта, традиции), режисьорът успява да отправи силен призив към младото поколение да не се предава по пътя на живота, да се бори с трудностите и да преодолява препятствията. Най-важното послание е да не се отдаваме на забвението и празнотата, а да продължаваме да търсим и изпълнени с любопитство и удивление да откриваме света.
Романът „твоето име“ е преведен от Гергана Дечева и е издаден от „Пепърмил букс“. Той е разделен на 8 глави. Съдържа предговор от преводачката, както и послеслов на самия автор Макото Шинкай.
 
 
„твоето име“
Автор: Макото Шинкай
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Страници: 265
 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://www.peppermillbooks.net/ 
 
                                                                                                    Автор:  Мария Симеонова

*                         "5 сантиметра в секунда" - падащият цвят на сакурата
Ако, докато четете тази книга, ви се стори, че имате "дежа вю", това е защото романът е основата, върху която е създадено едно от най-въздействащите анимета, правени някога - "5 сантиметра в секунда".Авторът и режисьорът са едно и също лице. Макото Шинкай се превърна в запазена марка на японската анимация през последните 20 години, благодарение на докосващите истории, които визуализира на екрана.
Предложената тук книга, издадена на български, благодарение на издателство "Пепърмил букс", е ода за красотата, тъгата и самотата. Историята, предложена в три сегмента, е разказана от няколко различни ракурса и пресъздава дълбоките чувства на трима младежи. В нея Шинкай търси  пресечни точки в съдбите на героите, в отдавна забравените спомени​ и копнежи на съвременния човек, обгърнат от пелената на забравата и погълнат в плен на забързаното ежедневие. По този начин авторът провокира читателите да се обърнат към себе си. И след финала на книгата, ако все още ви се струва, че някога някъде сте преживяли нещо подобно, значи парченце от пъзела на Шинкай е събудило част от вечната човешка памет, скрита някъде далеч, под цъфналите сакури, чиито бледорозови цветчета продължават да политат към свещената земя с 5 сантиметра в секунда.
Тъга, приятна меланхолия и носталгични нюанси се преплитат нежно и докосващо в това необикновено четиво. Напомнят ни за необятната японска душевност, която е и загадъчна, неуловима. Тя само бегло загатва и никога не разкрива докрай. Разказът препраща и към онова неизразимо чувство на печално очарование (моно но аваре), преплувало океана на древността и достигнало до нас по генетичния път на традицията и спомените.
​Книгата е истинско богатство от образи и гледки. И облаци. Поднася ни парчета познание  и парчета памет, обменящи се в потока от информация, поднесена с изумлението на 13-годишни деца, които в любопитството си искат да научат всичко за света.
Романът отразява безупречно показаното в анимето. Въпреки това, както авторът казва в послеслова, създаден специално за книгата, двете форми се допълват, за да дадат едно цялостно завършено усещане, пълно с носталгична меланхолия.
Книгата предлага като допълнение предговор от преводачката Гергана Дечева.
* сакура - японска вишна
​
Издателство: „Пепърмил букс“
Година на издаване: 2022
Страници: 190
Превод: Гергана Дечева
Корица: оригинална
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес -  https://www.peppermillbooks.net/


                                                                                                       Автор: Мария Симеонова

                                                                „Цветно“ 
Какво е животът? Какво е смъртта? Къде отиват спомените, когато човек умре? Какво изпитва една млада душа, когато напусне тялото преждевременно? Има ли възможност тя да получи втори шанс, за да поправи грешките си? Каква цена трябва да плати, за да постигне това?
Това са само част от въпросите, които изплуват докато човек чете романа на Ето Мори „Цветно“. Книгата е едно от малките бижута, които се появяват днес на литературния пазар. Началото й е обвито в мистерия. Започва със срещата между безименна човешка душа и ангел пазител. Съдбовен контакт, който ни запознава с главния герой. Човекът е извършил непростимо престъпление в миналия си живот и сега душата му е обречена да страда вечно. Само че, по силата на необикновена лотария (късметът не е само земна привилегия), той получава втори шанс да се прероди в друго тяло и да се опита да поправи старите си прегрешения. Така безименната душа се събужда в болничното легло, попаднала в тялото на Макото Кобаяши – 14-годишен ученик, който току що се е самоубил.
Историята започва отначало. Душата има за задача да открие причините, довели Макото до фаталното решение да сложи край на живота си. Така тя се озовава в безцветната реалност на един ученик, който открива единствена утеха в рисуването. Първоначалното разочарование отстъпва място на изследването и опознаването на света наоколо. Това преобръща вижданията на настоящия Макото, променя разбиранията му за семейство, приятели и училище и в един момент, момчето започва да гледа по друг начин на реалността около себе си. Тя сякаш придобива цвят, множество различни цветове, които блестят със собствена светлина и интензивност.
Животът може да бъде мрачен и тежък, но когато открием красотата в него, той грейва с всички багри на прекрасното. Трябва само да преодолеем заблудите си и да погледнем на света под друг ъгъл.
Когато достига до тази истина, душата отново се оказва на кръстопът. Ще успее ли да открие разковничето, което може да я задържи на земята?
Читателите на „Цветно“ имат възможност да се срещнe най-великата тайна на живота, стигайки до финала на историята. Това не е някаква свръхестествена задача, а съвсем обикновена истина, до която всеки сам трябва да достигне.
 
Ето Мори е родена през 1968 г. Смятана е за една от най-популярните съвременни авторки на детска и юношеска литература в Япония, с множество награди и признания. „Цветно“ (Colorful, 1998) е своеобразен връх в кариерата й. Романът печели наградата за детска литература „Санкей“. До днес има няколко адаптации в киното, сред които най-известна е анимираната версия от 2010 г. (японската игрална версия е от 2022 г.) на режисьора Кейичи Хара. Любопитно е, че книгата получава дори тайландска екранизация през 2018 г. Още една награждавана история на Мори – „Гмурци“ (Dive), може да се похвали с три адаптации под формата на манга, игрален филм и серийно аниме.
 
„Цветно“
Автор: Ето Мори
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева
 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/

 
                                   Интервю с Гергана Дечева, преводач
Въпрос: С какво ви провокира романа на Ето Мори и как го избрахте за превод сред останалите творби на авторката?
Отговор: Ето Мори има много качествени творби, но повечето от тях са под формата на манга, а издаването на манга в България е огромен риск, понеже се издава нелегално, а едно издателство се налага да плаща сериозни суми за права. При мангата тези суми са ужасно високи, поради което се спирам основно на романи. Но „Цветно“ е роман, който според мен и според Ето Мори, провокира предимно родителите, като в същото време помага на деца, които се чувстват изгубени и нечути, отчаяни, поради липсата на комуникация между родител и дете. Проблемът е, че в България като цяло обществото не говори за детска депресия, за мълчанието в семейството, за тормоза в училище – за нас сякаш тези неща спират да съществуват, стига да не говорим за тях. Интересно е как повечето родители, от които младите хора зависят финансово, веднага казват: „Не е за теб тази книга.“ Ето защо е нужна, макар че ще я прочетат хора, които вече знаят тези неща.
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще?
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“  (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор. 
 
                                                                                                  Автор:  Мария Симеонова
​

                  „Приказки от военни времена. Гробът на светулките“
Тази година на книжния пазар се появи едно заглавие, което приковава читателското внимание със своята актуалност. Става дума за сборникът с разкази на японския автор Акиюки Носака „Приказки от военни времена. Гробът на светулките“. В него са събрани 12 кратки произведения, обединени от една тема – тази за войната и нейните безмилостни поражения върху физиката и психиката на най-малките и невинни човешки същества – децата.
Историите са отзвук от време, което всички смятаме за отминало, но те нашепват като ехо важни уроци, напомнят ни да не забравяме и да пазим най-голямата ценност на този свят – живота.
Първият разказ ни показва хора и китове, които по ироничен начин са свързани от съдбата по време на Втората световна война. Пътешествието продължава в тъмния бункер под земята, където умиращо дете безспирно чува неуморния глас на любимия си папагал и неговото неизменно „Добре ли си?“.
Руини, кръв, смърт. Това е цената, която плащат обикновените хора, попаднали сред ужасите на войната. Но най-голямо страдание тя носи на децата, изоставени от семейство и родина. Така в тази жестока реалност една стара манджурска вълчица спасява дете и доказва, че понякога животните са по-състрадателни от хората. По-нататък дребна хлебарка се сприятелява с млад войник, обречен на гладна смърт, попадайки случайно на далечен остров.
Връзката между човека и животните е ключова във всеки от разказите. Костенурка, която се появява в една от историите, навява спомени за приказката, посветена на Таро Урашима, който пътува под водата до двореца на царя Дракон. Подобно на него, героят на Носака, търси пътя към дома, попадайки в плен на халюцинациите, които превръщат пътуването му в магическа приказка, където финалният реалистичен щрих ни приземява отново на самотния бряг.
И още необикновени срещи с въображението на децата от времето на войната. Появата на дървото-торта, което утолява глада на бедните малчугани в изпелено японско градче, се свързва с нестихващото желание на децата да опитат вкусове, които до този  момент не са познавали. За изгубените надежди и балоните-оръжия, за доблестните пазители на животни, за майчината любов и всеотдайност, за мечтите на пилотите камикадзе, за погубеното детство, за градските руини и душевното опустошение. За всичко това Носака пише с болка и съчувствие, с надежда и трепет.
Творбите са изключително въздействащи. Всяка една от тях съдържа своеобразен автобиографичен елемент. Самият автор се сблъсква като малък с ужасите на войната (сестра му умира от глад). Така той събира на едно място спомени и въображение, за да отправи към бъдещите поколения искрен и дълбоко хуманен апел за мир и разбирателство. Идеята е съвременният човек да се замисли за бъдещето, спомняйки си грешките на миналото. Това е начинът да си извадим поука от случилото се и да бдим подобно нещо никога повече да не се повтаря. И понеже човечеството все още не е достатъчно пораснало, то продължава да прави едни и същи грешки. Ето защо подобни разкази никога няма да изгубят своята актуалност.
Уроците на историята трябва да се помнят! Именно затова в Япония след Втората световна война съществува цяло литературно направление, наречено „Литература на атомната бомба“. Отзвукът от случилото се в началото на август 1945 г. е толкова голям, че той поглъща и променя живота на всички в далечната страна. Отразява се не само в литературата, но и в киното, благодарение на хуманността, с коята са пропити голяма  част от произведенията, заснети след 1950 г.
Днес човечеството съществува в съвсем различна епоха и сякаш е забравило за всичко това. Но в Япония паметта е жива. Всяка година там се правят филмови, телевизионни, театрални и анимирани продукции, които напомнят за трудните времена и пазят спомените живи. Сред най-впечатляващите заглавия, посветени на тези моменти, е анимето „Гробът на светулките“ на режисьора Исао Такахата. Тази лента, получила световно признание и множество отличия, продължава да бъде на челни места в класациите на филми за войната. От създаването й до днес по нея са правени множество екранизации, включително за киното и телевизията.
 
Малко са детските преводни творби, на които можем да се насладим днес. Затова книгана на Носака е толкова ценна. Тя носи едно кратко, но важно послание: пазете мира и децата!
В книгата ще откриете 12 разказа – тъжни, мрачни, жестоки, магични, трогателни и истински, представени от дистанцията на авторовия поглед с непродправен реализъм и дълбоко откровение. Тук няма да срещнете типичния хубав край, характерен за съвременните приказки. Затова не се учудвайте, ако след края на книгата пророните няколко сълзи. Тяхната сила е пречистваща. Просто предайте посланията нататък, за да се помни и знае!
Като допълнение към историите на Носака, преводачката Гергана Дечева пише полезен увод, чрез който ни запознава отблизо с автора и неговите възгледи.
Книгата се чете на един дъх. Започнете ли я, няма да я оставите, докато не проследите съдбата и на последния герой.
 
                                                    Акиюки Носака (1930-1915)
Той е само на 15 години, когато вижда напалмовите бомби да падат над град Кобе през 1945 г. Споменът е толкова ярък и незабравим. Така авторът губи семейството си, но след време започва да публикува разкази за войната. През 1967 г. те са събрани в сборник и са преведени на над 17 езика. Сред тях най-популярна е историята „Гробът на светулките“, спечелила литературна награда „Наоки“ и адаптирана в множестви различни версии за киното и телевизията.
 
„Приказки от военни времена. Гробът на светулките“
Автор: Акиюки Носака
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Илюстрации: Ирина Василева
 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/

                                          Интервю с преводачката Гергана Дечева
Въпрос: Какво ви накара да преваждате японски автори? Защо се спряхте на разкази с военна тематика и как подбрахте точно тези 12 истории на Акиюки Насока?
Отговор: Интересът ми към Япония е от много години. Имам доста журналистически проучвания, интервюта с гейши, история на мангата, за японската литература и традиции. Когато регистрирах издателството, го направих най-вече поради гнева ми към меркантилно настроените издателства, за които съм превеждала толкова години. Те залагат само на познати имена, на бърза и сигурна печалба и не рискуват да предложат от огромното море от качествена литература, която се подава от десетилетия по света, а у нас идва бавно или изобщо не идва. Не съм решила да остана само в параметрите на източната култура, но наистина имаше и има неща, които бих желала да излязат на пазара, за да се уважат вкусовете на малката, но ценна аудитория. „Приказки от военни времена“ е онази книга, която носи със себе си риска да не бъде пожелана от хората, които търсят развлечение, но считам, че е дълг на всеки да си припомня уроците на историята и ако тези хора имат сила и глас, да предотвратят грешките ни от миналото.
​Подборката не е моя. Това е оригиналната книга, събрана преди толкова много години и аз по договор нямам право да променям подредбата и съдържанието ѝ, нито да превеждам и предлагам нещо, което не отговаря на законите за авторските права. За всеки, закупил книгата, имам послание от съпругата на Акиюки Носака, което съм поела ангажимента да предам лично. 
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще? 
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“  (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор. 

 
 
                                                                                                        Автор:  Мария Симеонова

                           Осаму Дадзай: „Дисквалифициран като човек“
Издателство Пепърмил Букс зарадва българските читатели с две от най-впечатляващите произведения на японския автор Осаму Дадзай.
„Дисквалифициран като човек“ е кратка новела, която се смята за автобиографична реминисценция на самия автор. Книгата е издавана и преди на български, но новият вариант привлича с оригинална корица, чийто дизайн е дело на Ирина Василева. Преводът е на Гергана Дечева, която е отговорна и за чудесните уводни думи, посветени на Дадзай и неговото творчество.
„Дисквалифициран като човек“ е историята на Йодзо – странен младеж, който чувства отчуждение от света и хората още като дете. Така той израства с маска на лицето, която отразява неизбежно душевното му състояние и се прехвърля върху взаимоотношенията му с другите. Резултатът е сериозно пристрастяване към алкохола и наркотиците, което води към трагичен инцидент.
Разказът пленява със своята необяснимост и загадъчност. На пръв поглед мрачен и потискащ, разглеждащ въпроси, свързани със самоубийството на човека, но всъщност насочващ към задълбочен размисъл.
Човекът без лице на Дадзай, в чийто образ той рисува собствената си същност, е типичет пример, който откроява японската идея за „хонне“ и „татемае“ – истинската и скритата същност на човека.
За любителите на киното препоръчвам екранизацията от 2010 г., озаглавена The Fallen Angel/ No Longer Human. Другата адаптация, анимираната (част от поредицата „Аои бунгаку“), дава още по-големи подробности с наличието на разказвач, който уточнява повечето случки. Филмовото произведение се движи успоредно с книгата, за разлика от анимето, което не подрежда хронологично събитията. Някои от тях са дадени под формата на спомени. В историята главният герой е представен като клоун, нечовек, който винаги носи маска и не показва чувствата си в истинската им светлина. Само че за разлика от анимето, което понякога се опитва да изкара Йодзо чудовище, а друг път го представя като призрак - обаке, игралната версия изгражда по-приемлив образ, но в края всички източници стигат до извода, че главният герой е бил ангел, който не е проявявал грубост спрямо останалите хора. Той просто се е борил със собствените си демони. Във филма има един добавен образ, който не съществува в анимето и книгата - това е поетът Чуя Накахара, историческа личност. Режисьорът го показва като противоположност на главния герой. Желанието на Йодзо е да се самоунищожи, докато Накахара се стреми с всички сили да живее. Икономът също е внедрен образ, който се появява в анимето и филма. В романа има подобен персонаж, който е роднина на Йодзо и върши почти същата работа.
 
„Дисквалифициран като човек“ е най-известното произведение на Осаму Дадзай. Четено и препрочитано поколения наред, то продължава да привлича интереса на млади и стари със своите универсални теми и послания.
 
 
„Дисквалифициран като човек“
Автор: Осаму Дадзай
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева
 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/
 

                                                     „Залязващото слънце“
Свикнали сме да възприемаме Япония като страна на изгряващото слънце. Един от емблематичните романи на японския писател Осаму Дадзай е озаглавен „Залязващото слънце“, което идва да ни подскаже, че в него се говори за криза и упадък на едно семейство. С това авторът насочва вниманието ни към положението на цяла една прослойка на японското общество след края на Втората световна война. Става дума за т. нар. „просяци от висшата класа“ или старата японска аристокрация, която се оказва напълно разорена и безпомощна в средата на миналия век. Именно тези хора напомнят на разорените японски семейства в началото на ерата Мейджи, когато упадъкът на морала и загърбването на традиционните ценности излизат на преден план. Това е причината тази творба да препраща към разказа „Хина“ на Рюносуке Акутагава, който в основата си третира подобни проблеми.
Действието в романа на Дадзай се развива в провинциална къща, където едно такова семейство - майка и дъщеря, се преместват да живеят, след като губят всичко в столицата. Животът на подобно място е тих и спокоен, само че това не помага на болнавата майка, която дълбоко в себе си страда по стария дом. Носталгията е смазваща и води до постоянни неразположения, физическа и духовна отпадналост.
Дъщерята е главната героиня на романа. От нейно име се описва действието. Любопитен избор на Дадзай по отношение на повествованието. Тя е на 29 години, много обича майка си и се опитва искрено да й помогне да свикне с новия живот далеч от града. Положението се усложнява допълнително, когато в къщата пристига брат й. Той се връща от фронта няколко години след края на войната и се присъединява към дома, след като лекува дълбока зависимост от опиати. Във вихъра на последвалите събития, промените настъпват една след друга, за да достигнат кулминационната си точка във финалната трагедия, която се оказва ново начало за някои от героите.
 
Идеята, заложена в романа на Дадзай, съдържа множество въпроси и теми, над които съвременния човек може да се замисли. Изгубени морални ценности, искреност и уважение. Това прави хората съвсем различни, отчуждени един от друг, далечни, празни като черупки. Героите в романа търсят себе си и мястото си в света, но се оказва, че само един от тях успява да продължи пътя си, поради искреното си желание за живот. Удивителна е способността на писателя да обрисува ярко и запомнящо се положението на японското общество от онова време. Посланията, които влага в разказа, звучат актуално и днес, защото са пропити с общочовешка дълбочина.
Романът е вдъхновен от дневника на Шизуко Ота. Повече за връзката на Дадзай с нея и последните години от живота на твореца можете да научите от филма на Мика Нинагава No Longer Human (2019). В тази лента звучат 2 български народни песни, което е интересна подробност за българските зрители.
С великолепно визуално оформление и блестящ предговор от преводачката на романа, „Залязващото слънце“ е отличен избор за любопитните читатели.
 
„Залязващото слънце“
Автор: Осаму Дадзай
Превод от английски: Гергана Дечева
Издателство: Peppermill Books Ltd
Година на издаване: 2022
Дизайн на корицата: Ирина Василева
 
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – http://www.bg.peppermillbooks.net/

                                              Интервю с Гергана Дечева, преводач
Въпрос: Смятате ли, че творбите на Осаму Дадзай продължават да са актуални днес? Какво ни носят те?
Отговор: Дазай ще бъде актуален винаги, докато има човешко общество, защото винаги ще има хора, които няма да могат, няма да знаят как да се впишат в него. Тези хора остават навън, защото не правят като всички, не усещат като останалите, защото се налага, както казва Дазай, да ходят с маски цял живот, за да не бъдат изритани, дисквалифицирани като хора. Дазай ще бъде актуален винаги, докато с лошото човечеството успява да убие хубавото, докато има хора увиснали безжизнено между два свята, докато бъдат изцедени силите им за борба. Дазай засяга фундаментални човешки проблеми и нека сме честни: те са тук откакто съществува човекът. Дазай показва една Япония, която шокира. За мен беше изненада да видя Токио през очите на Йозо. Може би затова и светът нарежда Дазай сред класиците на световната литература. И заради уникалния му стил, който иска мислене, иска внимание и… тишина, за да се усети всяка емоция.
Въпрос: Какви преводи от издателството можем да очакваме в близко бъдеще?
Отговор: През следващия месец излизат „твоето име.“  (това е начинът на изписване) и „5 см в секунда“ на Макото Шинкай. Също така, една изключително добра писателка на фентъзи от Нова Зеландия – Налини Синг, и, както го наричат критиците и читателите, новият Пратчет, C.K. Mcdonnell със „Stranger Times” и “Kill your friends” на Джон Нивен. През следващата година са планирани “Weathering with you” на Макото Шинкай, две съвременни китайски заглавия и продължението на поредицата „Балетните обувки“ на Ноел Стетфийлд, а за останалите японски автори, засега предпочитам да замълча, докато нямам подписан договор. 

                                                                                                    Автор:  Мария Симеонова
​