Завладяваща история за израстването!
Все по-рядко имаме възможност да се докоснем до качествена детска литература. Помним ценни произведения, оставили долбока следа, които са се превърнали в истински класика в жанра. Въпреки това, днес все повече липсват силни образци в тази сфера.
И ето, че от Изток идва един роман, който със своята непринудена усмивка и искрена доброта ни връща към миналото и детството. Онова детство, случило се далеч назад, но запечатало траен спомен в душата. 
"Младост" е раман на китайската авторка Цин Уъндзюн. У нас тя може да не е позната на широката публика, но в родината си е спечелила слава като един от най-обичаните автори на детска литература. Носител е на множество отличия. Има две номинации за наградата Ханс Кристиян Андерсен.
"Младост" е роман за силата на приятелството, справедливостта, честността и почтеността.
Историята ни предася в близкото минало на Китай. По времето на Културната революция хората са били същите като днес. Имало е такива с чисти сърца и вяра в доброто. Имало е и други с мрачни и тъмни помисли. Сблъсъкът между тях е отразен в тази история и предаден през погледа на децата.
Авторката на творбата ни въвежда в света на няколко 14-годишни  ученика. Те учат в един клас, но всеки от тях се откроява с неподправена индивидуалност. Ярки и запомнящи се фигури, те отнасят читателите в плен на истински приключения и борби.
​Главният герой се превръща в пример за подражание на по-малките, благодарение на своята честност и добро сърце. Той следва мечтите си неотклонно и се бори за своето бъдеще. Готов е винаги да помогне на приятелите си и с цената на всичко да търси истината и да отстоява справедливостта. По пътя си попада в множество трудни ситуации и преодолява куп препятствия с подкрепата на най-близките си хора. Успоредно с това се учи да не губи самообладание в сложните моменти, което му помага да става по-устойчив психически. Така израства и се превръща в добър и отговорен младеж.

Ако решим да търсим паралели и сравнения с подобни заглавия в българската и световната литература, можем да оприличим "Младост" на детските творби на Астрид Линдгрен или на българската класика "Войната на таралежите".

                                                                       Авторката
"Ние можем и трябва да преоткрием красотата, човешката природа, топлотата и магическото въображение в и чрез детската литература. Това е моята мисия, мисията литературата за деца и на човечеството." 
                                                                                                                                Цин Уъндзюн

Любимка на поколения малки читатели, тя е родена през 1954 г. в Шанхай. Член е на националния комитет на Съюза на китайските писатели, заместник-педседател на Съюза на шанхайските писатели, председател на Шанхайски китайско-японски комитет за детска литература и изкуство, ръководител на Шанхайска асоциация за публикуване на детско-юношеска литература.

                                                                 Яна Шишкова
                                                                     Преводач
Д-р Яна Шишкова е дългогодишен преподавател по китайски език и култура, автор на блог "Всичко за Китай", преводач и редактор. Когато е едва на 28 години печели Награда за особен принос между българо-китайските отношения. Учениците ѝ печелят световни отличия на международното състезание Китайски езиков мост.

                                 Предлагам на Вашето внимание интервю с д-р Яна Шишкова.

1. Как е избран за превод точно този роман?
Романът "Младост" описва времената на Културната революция в Китай през призмата на детския поглед, с непогрешим усет за фалша, пропагандата, тегобите на това време. При това, смелата критика на политиките от периода е нещо, което не можех да подмина, тъй като за пръв път виждам китайско литературно произведение, което да даде толкова ярки образи, но също и да не спестява същинското състояние на нещата. Самата Цин Уъндзюн е твърде известен автор в Китай. Произведенията ѝ са смели и запомнящи се. Затова се радвам, че с издателство "Балкани" успяхме да реализираме този проект.
2. Какви трудности срещна при превода?
Действието в романа е разположено в Шанхай от 60-те години, когато все още местните хора говорят на свой диалект. На места се срещах със специфичен жаргон, но още по-сложно, дори за нашата прекрасна г-жа Уан Ин, дългогодишен учител по китайски език в България и консултант, да открием точния превод на съответния лозунг, политика и партийна повеля. В максимална степен се постарах да спазя автентичното звучане от периода. За това ми помогна факта, че самата аз съм израснала в три типа комунизъм и съм добре запозната с официалната реторика на СССР, КНР и НРБ.
3. Кое е любимото ти китайско произведение?
Китайската литература представлява огромен океан от различни жанрове и направления. Това е единствената непрекъсната от над 2500 години насам литература и е невъзможно да се избере любимо произведение, тъй като следва да се има предвид древнокитайската философия, стиховете от Тан и Сун, четирите велики романа, които в пълна степен отразяват облика на Китай в няколко времеви периода. Не по-малко съвременната и най-новата литература. Все пак, любимо ми е "Пътешествие на Запад" - един от тези четири романа, тъй като в най-пълна степен и чрез похватите на приказката и митологията, пресъздава трите основни религиозни течения на Китай, като продължава да бъде една уникално интересна история. От новата литература харесвам Лао Шъ с пиесата "Чайна" и "Котешкия град", Лу Сюн - "Истинската история на А Кю", социално-битовия роман "Дзин, Пин, Мей" от анонимен автор и др.
4. Можем ли да очакваме бъдещи преводи на други китайски детски романи?
Надявам се, че сложните времена, в които се намираме, ще накарат хората да преосмислят важността на културните контакти. Колкото повече опознаваме Изтока, включително чрез детските романи, които възпитават в специфична естетика, толкова по-лесно ще общуваме и ще намираме пресечни точки. Лично за мен нещата тепърва започват и непременно ще търсим възможности за повече преводна литература на съвременни автори.
5. Послание към читателите
Пожелавам на всички читатели на "Младост" от Цин Уъндзюн да подходят с ентусиазъм и без предубеждение, но да се потопят в един свят, който ни покзва напълно как са расли хората в страната, която стигна до обратната страна на Луната. Как от пълна нищета и политически терор върху образованието и науката възвърнаха водещите си позиции на световната сцена, създавайки немислим технологичен прогрес и печелейки във всички аспекти на културата, спорта, науката, политиката и икономиката. За нас е от особено значение да се научим от китайските ни приятели как се възстановява една напълно съсипана държава. Да застанем като един и наново да съградим нашата прекрасна страна.
​Пожелавам на всички да се насладят на този твърде интересен роман!

„Младост“
Автор: Цин Уъндзюн
Издателство: Балкани
Година на издаване: 2021
Брой страници: 260
Превод от китайски: Яна Шишкова
​Редактор: Лъчезара Пръвчева
Консултант: Уан Ин
Проектът по издаването на книгата е финансиран от Шанхайската фондация за културно развитие

Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес –
https://m.helikon.bg/231734-Младост.html
​
Адрес на издателството - https://www.balkani.eu/ 

                                                                                                                           
                                                                                                   Автор: Мария Симеонова
​

             „Миюки, време е за сън“ - Роксан Мари Галиез, Сенг Сун Ратанаван

Представям ви книгата на издателство „ЙоЙо книги за деца“ ЕООД - „Миюки, време е за сън“.
Историята е предадена като приказка в рима. Благодарение на удивително пъстри рисунки тя помага на малките читатели да се пренесат в друг свят и по-лесно да усвоят посланията на творбата.

Малко момиче си играе навън и улисано в света на детското въображение, не осъзнава, че е настъпило време за сън. Дядото на Миюки използва всякакви трикове, за да я накара да се прибере, но тя с убедителна яснота му отговаря, че все още не си е свършила работата.
Детето има толкова много задачи, които трябва съвестно да изпълни. Отговорността за поливането на зеленчуците в градината лежи на нейните плещи. Прибирането на семейство охлюви в къщурките им също е изключително важно. Особено належащо е детето да завие спящото коте и чак след като се погрижи за всички поети ангажименти, то може да заспи с помощта на интересна приказка.
Коя е Миюки?
Малката Палечка, затрупана с големи задачи или необикновена кукла Кокеши, която по подобие на героите от едноименния филм на Такеши Китано („Кукли“) сънува, че се е превърнала в дете? А може би Миюки е истинско момиченце, което мечтае и твори света през призмата на собственото си въображение?!
При всички положения това е един блян на безпределната детска фантазия. Разкрива способността на едно дете с изумление да открива света около себе си и да поема житейски уроци под формата на игра.
Забележителни са отношенията между момиченцето и възрастния мъж, когото Миюки нарича с умалителното „Деди“. Този мил и грижовен човек, като истински вълшебник, внимателно и търпеливо помага на малката изследователка да израстне. След изморителния ден, с помощта на занимателна приказка за лека нощ, Миюки заспива на момента. С подобни ежедневни преживявания всяко дете би сънувало чудесни сънища.
Спокойна нощ, Миюки!
 
Атмосферата в книгата е дълбоко японска. Благодарение на дребните детайли от ежедневието, малката героиня се научава на труд, състрадателност и усърдие. Историята развива изконни нравствени добродетели, а изумителните илюстрации разпалват допълнително въображението.
Всяко дете очаква с нетърпение приказките за лека нощ. Те го отнасят в света на сънищата, за да се събуди на следващия ден усмихнато и готово за нови приключения.
 
Авторката на книгата, Роксан Мари Галиез, е известна като уважаван писател и поет. Сред издадените от нея неща са множество детски книги. Защитила е Докторат, свързан с Историята на древните цивилизации. Пътувала е из Тихия океан като изследовател и журналист.
 
„Миюки, време е за сън“
Автор: Роксан Мари Галиез
Издателство: „ЙоЙо книги за деца“ ЕООД
Година на издаване: 2021
Илюстрации: Сенг Сун Ратанаван
Превод от френски: Валентина Бояджиева
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес –
 https://yoyobooks.eu/
Фейсбук адрес - https://www.facebook.com/yoyobooksforkids/
 
Предстоящи издания:
Очаквайте скоро и другите книги за Миюки!
 
 
                                                                                                            Автор:  Мария Симеонова

Просто Маса

Благодоред крадец. Възможно ли е да съществува подобно определение? Ако това е така, то със сигурност неговата същност се отразява в главния герой на тази книга - Масахиро Шибата. Той  е самотен ронин, останал сам след смъртта на своя най-голям благодетел и приятел, великият детектив Ераст Фандорин. 40 години след заминаването му от Япония, след множеството приключения в Русия и голямото количество разрешени криминални случаи, Маса най-сетне се завръща в родината. Преминал почетната възраст от 60 години, неговото желание е да намери спокойствие и тишина, но съдбата му поднася куп изненади още преди да стъпи на родна земя.
Годината е 1923. Моментът е свързан с пагубно природно бедствие, което опустошава Токио и околностите му. Става дума за голямото земетресение в Канто и пораженията, които то нанася на страната във важен момент от развитието й.
Романът е разделен на три сегмента. Прологът запознава читателите с родителите на Маса. Оказва се, че баща му е бил известен крадец с добро сърце, който се водел от строги принципи в живота: взимал само от богатите и давал на бедните, без да убива хора.
Пред нас се разкрива образът на истински Робин Худ на Изтока с безспорни умения в бойните изкуства, изключителна съобразителност, остър ум, тактичност и безмерна добрина. Разбира се, Япония е дала на света и други подобни крадци с добра душа (припомням поредицата за прочутия крадец Незуми Козо, възпят в множество легенди, филми и дорами), но друго е да прочетем за такъв персонаж, описан от прочут майстор в жанра, който говори откровено за Китодо: Пътят на благородния крадец, напомнящ на Бушидо: Пътят на воина.
Втората част се фокусира върху случаите, които синът Масахиро Шибата разрешава, след като се връща в Япония. Той пристига след 40 години странстване и активно се включва в борбата със злото, разрешавайки заплетени пъзели, откривайки тайнствени крадци и достигайки до истината за собствените си корени.
На този свят има злодеи и злодеи. Авторът използва много удачно японската дума "акунин". Тя точно описва истинските престъпници, които бродят по онова време в Япония, колкото и подредена да изглежда страната в началото на 20-и век. 
Финалният сегмент е откриването на истината за миналото и събтия, случили се преди повече от 60 години.
Борис Акунин предлага на читателите истинско приключение с неспирна динамика и заплетени ситуации. Описанията му са живи и ярки. Като пример може да се посочи изящно представената схватка в началото на творбата, която визуализира случващото се така ослепително, че можем да си го представим като на филмова лента.
Другата важна черта на книгата е, възможността на писателя да ни покаже хора от различни прослойки на обществото, които са успели да запазят и пренесат националния дух на Япония. Така се запознаваме по-дълбоко с истинското благородство и неговите измерения - в лицата на шпионин, крадец, ронин, пазител на реда и дори якудза. 
Нравствените ценности се променят с течение на времето. Представите за добро и зло не остават същите през годините, но когато има достойни хора, които съхраняват тези идеали, надеждата за по-добър свят няма да бъде изгубена.
Книгата се чете на един дъх заради увлекателния сюжет и притегателната сила на героите. В нея любознителният читател ще открие паралели към важни исторически събития, оказали влияние върху по-нататъшното развитие на света.

„Обичам Маса и много му симпатизирам, дори повече отколкото на Ераст Фандорин... Интересни са ми именно такива персонажи, които надскачат себе си и правят неща, които трябва да прави един истински герой.“
                                                                                                           Борис Акунин

 Авторът
Борис Акунин е псевдоним на руския писател Григорий Шалвович Чхартишвили. Той е роден на 20 май 1956 г. Известен е още като преводач и литературовед, автор на множество криминални романи, голяма  част от които преведени на български език.
Голям познавач и ценител на източната култура, Акунин работи като преводач от японски и английски. Сред преведените от него произведения има такива на Юкио Мишима, Кенджи Маруяма и Кобо Абе. Заместник-главен редактор е на сп. „Иностранная литература“ (до 2000 г.) и главен редактор на 20-томната „Антология на японската литература“. През 1998 г. започва да публикува книги от серията за приключенията на великия детектив Ераст Фандорин. В тях умело комбинира история с криминални елементи. Настоящата книга предстява криминалните разследвания на верния помощник на Фандорин - Маса, който работи като детектив в родната Япония, след смъртта на партньора си.
Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят 10 милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на множество езици и се ползват с голяма популярност в цял свят. 


Книги, преведени на български от поредицата „Приключенията на Ераст Фандорин“:
„Азазел“, изд.: „Еднорог“, София (2002), прев. Владимир Венцелов
„Турски гамбит“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Владимир Венцелов
„Левиатан“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Татяна 
„Смъртта на Ахил“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. София Бранц
„Вале пика: Спец. поръчения – 1“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Татяна Балова
„Декоратор: Спец. поръчения – 2“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. София Бранц
„Статски съветник“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. София Бранц
„Коронация“, изд.: „Еднорог“, София (2004), прев. София Бранц
„Любовница на смъртта“, изд.: „Еднорог“, София (2004), прев. Владимир Венцелов
„Любовник на смъртта“, изд.: „Еднорог“, София (2005), прев. София Бранц
„Диамантената колесница“, изд.: „Еднорог“, София (2006), прев. Владимир Райчев
„Нефритената броеница: приключенията на Ераст Фандорин през XIX век“, изд.: „Еднорог“, София (2009), прев. София Бранц
„Целият свят е театър“, изд.: „Еднорог“, София (2011), прев. Денис Коробко
„Черният град“, изд.: „Еднорог“, София (2013), прев. Денис Коробко

 
„Просто Маса“
Издателство: „Еднорог“
Година на издаване: 2021
Страници: 416
Превод: Денис Коробко
Редактор: Боряна Джанабетска
Корица и оформление: Христо Хаджитанев
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес –
https://ednorog.com/products/product-112

                                                                                                 Автор: Мария Симеонова

Добре дошли в света на вълшебствата!
Приключения, чудеса и магии ще откриете между редовете на новата книга на издателство „Миранда“ – „Китайски приказки“. Тя е посветена на фантастичните истории на един народ, който винаги е оставал загадъчен, примамлив и необясним за западните възгледи.
В луксозното издание с дебели корици и голям формат са подбрани пет завладяващи приказки, които не са познати от други преводи на българските читатели.
Магически същества и страховити духове дебнат от страниците на изданието. Сред тях можете да срещнете Духът на гръмотевиците, Принцът костенурка или Морският дракон. Прави впечатление, че главните герои в повечето случаи са обикновени младежи, които помагат на преобразени божества в нужда, след което биват възнаграждавани за делата си. В знак на благодарност, висшите сили ги даряват с вълшебни предмети и талисмани, които да им помагат да оцелеят в трудни моменти. Такива са вълшебното огледало и дарбата да се виждат заровени съкровища в приказката „Принцът костенурка“ или кристалният ъгъл от историята „Чудното приключение на Лиу“. Любопитно е, че голяма част от действието в повечето творби се извършва близо до вода: езеро, река или море. Китайците са тясно свързани с водата и в този смисъл имат дълбоки традиции, които откриват свой огледален образ в народния фолклор.
Приказките са отражение на културата на един народ. Те съхраняват и предават за поколенията важни ценности и универсални истини. Показват ни не само отношенията между хората, но и връзките между човешкия свят и света на свръхестественото.
Приказките носят в себе си задължителна поука, от която малки и големи могат да се учат. Затова не е чудно, че китайските истории съдържат всички основни характеристики на вълшебните приказки. На Изток фантастичното присъства близо до човека и е в непрекъсната връзка с него. От хората зависи, как ще приемат знаците на свъхестественото и дали ще се възползват от тях, за да получат помощ и напътствия в живота. В това отношение показателна е последната приказка, разказваща за дружбата между младеж и затворен стар дух. За доброто си сърце младият човек е възнаграден от свръхестествената сила, което му позволява да живее добре до края на дните си.
 
Преживяването, което предлага тази книга изглежда напълно реалистично, благодарение на необикновените илюстрации на италианския художник Либико Марайа. Той е известен с рисунките си към едни от най-популярните истории за деца, обичани от всички по света. От твобите му струи неподражаемо майсторство, хармонично съчетано с цвят и фантазия. Неговата изключителна способност да визуализира текста по най-подходящ начин е запечатана между богатите страници на книгата. Яркост, динамика и живот – това са трите думи, с които можем да определим картините на Либико Марайа.   
Потопете се в света на китайските приказки, претворен върху страниците на изданието чрез богатото въображение на художника!
Приятно четене!
 
Преводач на приказките е Весела Генова, професор по френска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, утвърден специалист в областта на хуманитарните науки.
 
„Китайски приказки“
Издателство: „Миранда“
Година на издаване: 2021
Илюстрации: Либико Марайа
Превод от френски: Весела Генова
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://miranda.bg/shop/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0/

 
                                                                                                           Автор:  Мария Симеонова

„Голямата панда и Малкия дракон“
Губили ли сте се някога?
Не само в прекия смисъл на думата. Случвало ли ви се е да изгубите целта в живота си?
Как сте се чувствали в подобен момент? Откъде сте черпили сили да продължите напред?
Двама приятели пътуват по широкия свят и преоткриват себе си в книгата на Джеймс Норбъри „Голямата панда и Малкия дракон“. На пръв поглед те са пълни противоположности. Единият е голям, другият - малък. Единият е подвижен, а другият – тромав. Но това не им пречи да пътуват заедно и да се радват на заобикалящия ги свят.
Накъде вървят? Къде ще стигнат? Отговорите на тези въпроси не са важни, тъй като на преден план изплува самото пътуване и приятелите, които ни придружават в това приключение.
Пролет, лято, есен, зима, пролет. Сезонната символика е често срещана в произведенията на източните творци. Пътешествениците се движат през сезоните и преоткриват себе си и света през красотата на природата и малките неща. Любуват се на цъфналите вишни, дълбоката река, дългия мост, самотното дърво, малкото цвете. Осъзнават, че всеки от тях е токлова уникален, колкото миниатюрното паяче и всички други удивителни творения на природата.
„Голямата панда и Малкия дракон“ е вдъхновяващ разказ, който се поглъща на един дъх. Той е философска притча, разкриваща пътуването като същност на живота.
Всичко е показано толкова минималистично и лаконично, колкото и истинско, благодарение на изящната четка на художника. Думите в този случай са почти излишни. Те са кратки реплики, сентенции и констатации, дълбок израз на възхищение от природните чудеса и гледки.
Джеймс Норбъри предава пътуването на двама приятели, изобразено в картини, вдъхновени от художниците на суми-е - монохромната японска живопис, чиито корени се крият в Китай. Затова е много трудно да кажем със сигурност, откъде точно е черпило сили въображението на автора. Пандата е китайски символ, а книгата изобилства с японски елементи -  рисунки на каменни фенери, тории (своеобразни врати, които водят към шинтоистките светилища в Япония), японски вишни сакура, есенни листа на кленови дървета и др. Може би същността на авторовата идея е да бъде събрана и предадена достъпно мъдростта на целия Далечен Изток?! Самият писател твърди, че е създал творбата, вдъхновен от будистката философия. Общочовешките теми и идеи, които ни поднася, биха могли да стигнат еднакво лесно, както до малките, така и до големите читатели.
Тази книга е посветена на всички, които някога са се губили в този живот. Тя е и за всички, които неотклонно вървят по пътя, търсят и с удивление откриват новото в света. За бавното бързане и красивата меланхолия. Посланията са за всеки от нас. Щипка мъдрост никога не е излишна. Спокойствие, тишина, дзен.
Луксозното издание е с дебели корици и 160 страници, изпълнени с красотата на обикновения живот и очарователната магия на пътуването.
Приятно четене!
 
„Голямата панда и Малкия дракон“
Издателство: „Изток-Запад“
Година на издаване: 2021
Превод: Вера Янчелова
Оформление на корицата: Деница Трифонова
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://iztok-zapad.eu/golyamata-panda-i-malkia-drakon

Телефон за поръчки и доставка: 0888 465 635 и 0887 550 859
 
Препоръчвам на всички, с които пътувахме заедно по широкия свят на Изтока!

                                                                                                  Автор: Мария Симеонова

                                                  Кои са японците?
Какво знаем и какво не знаем за тях?
Загадъчни, необясними, необикновени. С тези думи западният човек окачествява жителите от Страната на изгряващото слънце. Много често различният начин на разсъждение ни се струва далечен и неразбираем. Познаваем ли е той изобщо за хората отвън?
За да ни открехне вратата към японската душевност, Братислав Иванов пише книгата „Японците“, обръщайки внимание на необятната японска култура, изкуство, религия и митология, които оказват решаващо влияние при формирането на японския манталитет (макар самият той да не приема тази дума като най-точна), начин на мислене и действия. В близо 200 страници авторът събира солидно количество информация от всички сфери на живота, за да направи изчерпателен анализ и да достигне до корените на японската душевност, развитието и обогатяването на ценностната система. Оказва се, че за да разберем японския светоглед, трябва да отчетем географските особености на страната, митологията, религиозните вярвания, както и историята й.
Японците провокират интереса на другите народи чрез определени черти от собственото си поведение. Доверие, справедливост, лоялност. Това са критериите, от които се водят съвременните японци, залегнали в моралния кодекс на тези хора от столетия. Понякога хората откриват дълбоки емоции зад, на пръв поглед, прикритата фасада. Японската душевност крие сложна амалгама от вярвания, традиции, убеждения и закони, сред които най-силна е моралната етика.
Страниците на книгата се движат през географските особености на страната, митологичните черти и старите вярвания, шинтоистките традиции, будистките постулати, конфуцианските добродетели и дзен естетитката.
Създаването на специфични културни феномени, характерни за отделните периоди от развитието на страната, оказват силно влияние при формирането на японския светоглед. Сред тях изпъкват хеянските естетически категории „аваре“ (тъгата по мигновението, залегнала в хеянските поезия и проза), красотата на съкровеното „юген“, кръвно свързана с основите на театър Но, печалната меланхолия на „ваби-саби“, закодирана в чайната церемония и най-вече изконната връзка с природата, основана на дълбоката хармония.
Книгата засяга и по-нови културни феномени като този на „едокко“ (потомствените жители на Едо) и психологически феномени като ики (градската култура на периода Едо). Дълбоките промени от социално, културно и политическо естество, започнали с периода Мейджи и продължили през останалите ери, също са отчетени като важен фактор при формирането на японския светоглед.
Авторът разглежда теорията за японците (нихонджинрон), която е свързана с множество публикувани материали, изследващи ценностната система и моделите на поведение на този народ. Именно тази ценностна система е силата, която помага на японците да преодолеят духовната криза след поражението през Втората световна война.
От друга страна, на преден план излиза темата за японската „мека сила“, която се прилага в последните десетилетия и успешно успява да привлече млади хора от цял свят, благодарение на различните й прояви. Именно чрез нови, креативни визуални форми и послания, японците успяват да направят достъпна за западния човек своята култура и светоглед.
Всъщност, кои са японците? Загадъчни и странни? Разбираеми ли са изобщо за западния човек?
Трудно е да отговорим на въпроса, какви или кои са другите, след като не знаем, кои сме ние. Как да опознаем напълно японците, след като не познаваме себе си? Истината е, че всеки сам трябва да открие пътя към японците, стига да има желание за това.
Книгата на Братислав Иванов е ценно четиво за всички, които искат да научат повече за този далечен и загадъчен народ.
 
Авторът Братислав Иванов е завършва японски език и литература в Москва. Книгите, които пише, са свързани с японската литература, език и култура. През 2009 г. получава Орден на изгряващото слънце за големия му принос в изследванията на японския език.
 
„Японците“
Издателство: „Изток-Запад“
Година на издаване: 2017
Оформление на корицата: Румен Хараламбиев
Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес –  https://iztok-zapad.eu/yapontsite#2016

                                                                                                             Автор: Мария Симеонова

       Необикновен телефон в японска градина свързва хората с душите на починалите
Япония е страна на изненадите. Там може да се открият всякакви чудати и невероятни творения. Има една история, която звучи като приказка, но е самата истина. В префектура Ивате, Североизточна Япония, се намира „Бел Гардия“ – красива цветна градина с пейка и телефонна кабина. В нея е поставен стар телефон, който пренася послания от живите към душите на мъртвите. На това необикновено място е посветена книгата на Лаура Имай „Споделено с вятъра“.
Юй губи майка си и малката си дъщеря по време на цунамито от 2011г. След този момент, времето за нея сякаш спира. Част от душата й остава затворена на онова място, погълната от същото море, което отнася близките й. Когато чува за съществуването на „Бел Гардия“, тя решава да посети чудатото място, но така и не открива сили да влезе в кабината и да сподели мъката си. По пътя към градината, Юй среща различни хора, чиито съдби по магически начин се преплитат с нейната: лекарят Такеши, бабата с кученцето, Сузуки-сан – човекът, който се грижи за „Бел Гардия“, гимназистът Кейта, студентът Шио...
Разказът е красива, меланхолична история, изпълнена с носталгия и надежда. Той разкрива спомени за хора, живели някога някъде. Кратки подробности и моментни детайли ни откриват вратата към мисли, навици, мании, които допълват силата на повествованието.
В началото на пътуването пред нас застават съкрушени човешки същества, търсещи утеха на необикновено място. Но срещите им в приказната градина постепенно ги променят и на финала читателят открива, че духовното прераждане в крайна сметка е постижимо. Точно тази промяна позволява на опустошени от скръб хора да си помогнат взаимно, за да открият приятелството и щастието.
 „Страданието е вечно“
Това гласи първата благородна истина на будизма. Земетресението от 2011г. ни я напомня осезаемо. Книгата започва със страдание, но завършва с изпълнение на третата и четвъртата благородни истини: „Страданието може да бъде преодоляно чрез правилно насочване на мислите и поведението“.
 
Романът на Лаура Имай е вдъхоновен от действителна телефонна кабина, поставена през  2011г. от Итару Сасаки, който искал чрез този необикновен способ да се свърже с душата на починалия си братовчед. След земетресението в района Тохоку, посещенията на това място рязко се увеличават и то се превръща в своеобразен оазис за душите на живите и мъртвите. Вятърът отнася спомени и молитви и те достигат предназначението си.
 
Няколко думи за авторката
Лаура Имай е италианка, родена в Рим. На 23 години пристига в Токио и пише дисертация по сравнителна културология с тема, посветена на съвременната японска писателка Йоко Огава (на български език има 2 преведени нейни книги – „Хотел Ирис“ и „Любимата формула на професора“).
 
„Споделено с вятъра“ - издателство „Прозорец“
Година на издаване: 2020
Превод от италиански: Ваня Трифонова
Художнк на корицата: Бояна Павлова
Можете да закупите книгата „Споделено с вятъра“ в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес - https://prozoretz.com/bg/knigi-45/spodeleno-s-vqtura-734
 
 
                                      Kaze no Denwa/The phone of the wind – 2020
Научих за този мистериозен телефон в началото на 2020 година, когато на кинофестивала „Берлинале“ се появи филма „Телефонът на вятъра“ („Kaze no denwa“). Той беше включен в конкурсната програма на секция “Generation 14+”. Това е филм-пътуване, който разказва за белезите на хората, оцелели след опустошителното цунами през 2011 година. Едно момиче, изгубило семейството си и отглеждано от роднини, решава да предприеме трудно завръщане към миналото. Спомените и болката от случилото се я съпътстват неизменно, но по пътя си тя среща различни хора, скърбящи като нея. Заедно с тях, героинята се отправя към мистериозно място, за което само е чувала до този момент – „Телефонът на вятъра“. Според поверието, човек може да чуе шепота на изгубените си роднини, когато вдигне слушалката и набере произволни числа.
Филмът е изключително творение с убедителна история и автентични изпълнения на някои от най-талантливите японски артисти. На младата дебютантка Серена Мотола помагат Хидетоши Нишиджима, Томоказу Миура, Мирай Ямамото и Макико Уатанабе.
Лентата показва, че дори днес последствията от земетресението от 2011 г. не са отминали напълно. Съдбите на хората, останали без надежда и подкрепа, продължават да вълнуват японските режисьори. След творбите на Сион Соно, който прави цяла поредица от игрални филми, посветени на трагедията („Химизу“, „Земя на надеждата“, „Шепнещата звезда“), в последните години се появиха обнадеждаващи ленти по темата като „Асако I&II“ и „Телефонът на вятъра“.
Линк към филма „Телефонът на вятъра“- http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/17743-the-phone-of-the-wind-2020/

                                                                                                             Автор: Мария Симеонова

                                                     Магически реализъм и още нещо
Татуирана котка кръстосва улиците на нарисувания град Токио, след което по фантастичен начин оживява в реалността. Преминаващата котка се превръща във временен спътник на различни хора в серия от кратки истории на автора Ник Брадли. Читателят може да я открие да броди редом до бездомен бивш ракуго изпълнител, навестяваща заведение за окономяки, следваща пътя на симпатичен пощальон, умела американска преводачка, млада двойка, страстни фенове на Steet Fighter и самотен таксиметров шофьор, за да бъде накрая спасена от малко момче и неговия странен приятел хикикомори. И всичко това, обобщено под кипящата всеобща подготовка за предстоящите Олимпийски игри през 2020 година, които по ирония на съдбата, все още не са проведени.
„Котката и градът“ е любопитен роман, създаден от западен творец, но уловил по удивителен начин пулса на големия източен град. Творбата е достоверен източник на информация за състоянието на съвременните японци, за техните болки, проблеми и социални неравенства. Различни хора се появяват и изчезват, историите преливат една в друга, но котката обединява всички тях. Тя има това, към което хората непрестанно се стремят, но вероятно никога няма да притежават – свобода. Малката котка изглежда като мистичта сянка, страничен наблюдател, в чиито очи се отразява всичко, което се случва наоколо.
Нощният свят на Токио поглъща обикновения човек и го прави безлична прашинка в безбрежния мегаполис.
Котката, градът и хората. Трите пресечни точки в сюжета на автора се преплитат в тайнствен пъзел.
Конструкцията на книгата напомня на омнибус филм, който по необикновен начин свързва съдбите на различни хора в големия мегаполис Токио. Водещата нишка е мистериозна котка, която се появява и изчезва на различни места в града.
Паралелите, които можем да открием сред страниците на книгата, са безчет. Като започнем с Харуки Мураками (фантастичният реализъм определено е характерен и за неговото творчество, а тук още в началния сегмент авторът прави осезаем реверанс към романа „След мръкване“ с камерата-око, движеща се над града) и неговият Джони Уокър от „Кафка на плажа“ (въпреки че, за разлика от историята на Мураками, тук имаме трогателна научна фантастика, сравнима повече с въздействието от разказите на Кен Лиу)
Описват „Котката и градът“ като „любовно писмо от автора за Япония и литературата й.“ Препратките към японските традиции и творби на други писатели, ме провокираха да издиря още нишки, свързани с японски филми и телевизионни продукции. Самият автор споделя в благодарностите след ръкописа, че е бил вдъхновен от анимето „Кръстниците от Токио“.
Котката („неко“ на японски) е едно от най-любимите животни на японците. Обожествявана и обичана, тя може да бъде открита навсякъде из страната. На нея са посветени множество истории в литературата, киното и телевизията.
Родоначалникът на модерната японска литература, Нацуме Сосеки, пише романи и разкази, посветени на котките.
Понеже останах приятно изненадана от сегмента „Падащи думи“, свързан с ракуго (уникален театрален жанр, който напоследък започва да възвръща популярността си), поставям линк към серийна продукция от 2018г, посветена точно на това изкуство (в Япония постоянно правят подобни творби, за да поддържат традициите и интереса на младите) – „Двойно самоубийство в стил ракуго“ – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/17215-shouwa-genroku-rakugo-shinjuu-2018/
Аниме версия – http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/12510-shouwa-genroku-rakugo-shinjuu-2016/
Фокусът към големия град и неговите хора, чиито съдби се преплитат по необикновен начин, ме подсеща за един съвременен игрален филм на подобна тематика с поетичното име „Нощното небе над Токио е най-наситено синьо“ - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/14452-the-tokyo-night-sky-is-always-the-densest-shade-of-blue-2017/
 
                                                                        Авторът
24-годишният британец Ник Брадли пристига в Япония за пръв път през 2006г. по програма за обмен. Писателската му мечта се сбъдва, когато през юни 2020г. публикува дебютния си роман „Котката и градът“ – 15 кратки истории, обединени в новела, която изследва живота на различни хора в големия град.
 
„Котката и градът“
Година на издаване: 2020
Превод: Або
Дизайн на корицата: Живко П. Петров
Можете да закупите книгата  в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес - https://www.rivapublishers.com/kotkata
                                                        
                                      Добавено е любопитно интервю с автора!​ 

                                                 Пътуване на Север
В един пролетен ден скромен поклонник събира оскъдния си багаж и се отправя на път. Оставя старата си колиба и поема на север, за да преброди далечни провинции и да види непознати земи. Приятели на великия писател Башьо го изпращат на прага и му пожелават да се завърне.
Казват, че „човекът е човек, когато е на път.“ Пътят, водещ към неизвестни места, пълни със загадъчност и красота. До този момент поетът само е чувал за тях и неговото желание да се докосне до природата и светините на Япония, го подтиква да предприеме тази опасна, но мечтана обиколка из северните земи на страната. Един кръг, който се затваря със завръщането.
Пълен с природа и приключения, дневникът на големия японски поет Мацуо Башьо е едно дълго пътуване към себе си. Той предлага на българските читатели удивителни срещи с планински манастири, минерални извори, неземни водопади, руини на древни постройки и забравени от хората горски хижи.
Докато странства заедно с автора, читателят научава любопитни подробности за традициите и обичаите на хората от тази част на страната. Поетът възпява красотата на свещени езера, броди из живописни планини и почти успява да види неподправената красота на местности като Хираизуми, Нико и Мацушима.
Паралели с китайски и японски поети и техните странствания могат да се открият из целия дневник. Башьо често обръща внимание на исторически събития, свързани с древни времена и владетели. Срещаме местности и съкровища, които водят към легендарни герои като Йошицуне Минамото и неговия предан воин Бенкей. В един от манастирите Башьо открива мечът на Йошицуне и дисагите на Бенкей. На тях посвещава специален стих.
Подобно на „Пътуване на Запад“ – романът, разказващ за великото пътешествие на китайския монах Сюендзан, Мацуо Башьо предприема подобно предизвикателство с по-малки размери в Япония. То е вдъхновяващо завръщане към корените на човешката същност. Човек и Природа се сливат в хармонично единство и така се раждат безсмъртни стихове, посветени на неземни гледки, исторически събития и радостни срещи с добри хора.
Спътнк на Бьшьо почти през цялото пътуване е неговият ученик Каваи Сора. Множество други хора подслоняват поклонниците и им помагат в трудното начинание.
Написаните редове нашепват, че Башьо цял живот води дълбоки вътрешни битки. Сам споделя на приятел, че често не се е чувствал в мир със себе си. Именно тези негови терзания го подтикват да предприеме дългите пътувания из страната. Дали след тях той се завръща духовно извисен? Това е въпрос, на който всеки сам трябва да открие отговора.
Книгата е изпъстрена със снимки на голяма част от местата, през които преминава поета. Рисунки на Хирошиге покриват кориците, а след ръкописа на дневника има кратки бележки, които умело допълват основната информация и дават още яснота за непонятни имена и събития.
 
 
                                                        Мацуо Башьо (1644-1694)
Мацуо Кинсаку (Башьо) е най-известният японски поет от периода Едо, популярен със своите стихове в стил хайку и с есетата, създадени по време на поклонническите му пътувания из различни краища на Япония.
Башьо се запознава с поезията в ранно детство, бързо се интегрира в интелектуалния живот на Едо и става познат из цялата страна като учител и пътешественик. В своите пътувания той търси вдъхновение като води обикновен живот, в хармония с природата, праткитувайки дзен.
„По пътеките на севера“ („Оку но хосомичи“) е дневник, описващ стъпките му към северните провинции Дева и Муцу. Пътуването започва от град Едо (днешно Токио) през пролетта на 1691г. Башьо достига Хираизуми на 29 юни и се отправя в западната част на остров Хоншю, след което тръгва на юг по крайбрежието на страната. За 150 дни изминава 2400 км., завръщайки се в Едо в края на 1691г.
 
„По пътеките на севера“
Година на издаване: 2020
Превод от старояпонски: Братислав Иванов
Оформление на корицата: Деница Трифонова
„Пътеките на Севера“ излиза на български език, благодарение на издателство „Изток-Запад“. Можете да закупите книгата в книжарниците или да поръчате онлайн на адрес – https://iztok-zapad.eu/po-putekite-na-severa

                                                                                                            Автор: Мария Симеонова
​

                          Съвременен японски бестселър от издателство „Колибри“
През последната седмица, една малка книжка оказа необикновено въздействие върху мен със своята откровеност и реализъм. „Жената конбини“ е преводът на български (японското заглавие е „Конбини Нинген“ – „Човекът конбини“), който препраща към денонощен магазин, подобен на нашите, но не съвсем. Оригинално оформената корица е изцяло българско творение и е много различна от визията на изданията в останалите страни по света (отчитам и наличието на бележка от автентичен японски магазин конбини!).
Историята ни запознава с Кейко, която открива истинското си призвание, прекрачвайки прага на магазин конбини в качеството си на работник. Намирайки своето специално място в света, тя остава там на почасова работа цели 18 години. За главната героиня, звуците на този фантастичен свят, се оказват решаващи. Сред необикновената атмосфера говорим за повторно прераждане на човек, който се оказва съвсем различен от останалите. Една жена, затворена във себе си, започва да изследва звуците и гледките на заобикалящата я среда и с изненада открива, че те вибрират на нейтата честота и това я прави щастлива. Благодарение на работата си в конбини, Кейко става част от обществения механизъм, полезна брънка във веригата на света.
Макар никога да не закъснява и да не отсъства, Кейко внезапно разбира, че всъщнст е „чуждо тяло“, различно и неразбираемо за околните. Осъзнава, че нормалният свят елиминира подобни същества, понеже те не съответстват на установените норми и могат лесно да бъдат заклеймени, дори изхвърлени от обществото просто защото не отговарят на зададения калъп.  
Книгата изследва всекидневието в магазин конбини и предлага ценни размисли за обществото, за перфектно функциониращия японски свят, за работохолизма и отдадеността на човека, за несправедливото отношение на хората.
Светът винаги е съдил, назидавал различните. Според един от героите, това не се е променило от времето на древния период Джомон. Първобитният индивид не е еволюирал на особено високо ниво. Само е облякъл нови дрехи. Умелият паралел е откровена констатация за реалното развитие на човека днес.
Всеки човек има някакъв талант и е отдаден на нещо, което го прави щастлив. Ние идваме с определена цел на този свят и наше задължение е да открием тази цел по време на земния си път. Кейко води скромно съществуване, за да бъде полезна на хората, пазаруващи в конбини. Макар и непълноценна в очите на другите, тя е човешко същество, открило своето място под слънцето. Мястото, където е щастлива и полезна.
 
„Жената конбини“ е на пръв поглед семпъл роман. В него няма да открием сериозна динамика и екстремни ситуации. И въпреки това творбата на Саяка Мурата се чете неусетно. В допълнение – историята звучи много актуално.
Ще попитате, с какво толкова е интересен един магазин конбини и с какво японските са по-различни от останалите по света? Ще разберете отговора, когато попаднете на подобно място. Влезте в такъв магазин, чуйте звука на отварящата се врата, след това уважителното „Ирашаймасе!“ („Добре дошли!“). Необикновените артикули, умелото и бързо обслужване, връщането на рестото, подаването на чантата с покупки, изпращането с неизменната усмивка и любезното „Благодаря!“ Всичко това ви отнася на друга планета. Защото клиентът в Япония е бог, а служителите са посветили живота си на това, да му осигурят най-доброто качество и обслужване. Всеки, който е бил на подобно място, може да разбере, колко ценен е труда на Мурата. Не само за работещите, но и за посетителите, роматът е истински подарък.
Лично за мен, четенето се оказа носталгично завръщане към собственото ми пътуване в Япония. Споменът за това, как трескаво издирвах билет за театрално представление в „Бункамура“ и как мястото, от което приятелка ми го купи, се отказа точно такъв денонощен магазин.
За да потвърдя, че денонощните магазини в Япония заемат специално място в живота на хората, посочвам една съвсем нова дорама, от която можете да получите представа за самите магазини, обслужването и отдадеността на служителите. Тя изследва темата на десертите, които се предлагат във витрините на конбини - http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/18196-kono-koi-atatamemasuka-2020/
 
Саяка Мурата
Издателство „Колибри“ продължава да ни радва с представяне на съвременни японски писатели. Саяка Мурата е родена на 14 август 1979г.в Инзай, префектура Чиба. Като дете, благодарение на брат си и майка си, активно чете научна фантастика и мистериозни новели. Семейството се премества в Токио, където Мурата завършва гимназия „Кашива“ и университета „Тамагава“. Още с първата си новела печели награда „Гунзо“ за нов писател. Следват други големи отличия, включително наградите „Юкио Мишима“ и „Нома“. „Жената конбини“ (2016) й носи друго престижно отличие – награда „Акутагава“. През 2016г. Саяка Мурата влиза в класацията на „Vogue“ за „Жена на годината“.
Новелата „Жената конбини“ отчита рекордни продажби в Япония и е преведена на множество други езици. Силата й се дължи на факта, че самата авторка е работила в подобен магазин в Токио, което прави повествованието още по-въздействащо и реалистично.
 
„Жената конбини“
Година на издаване: 2021
Превод от японски: Маргарита Укегава
Художник на корицата: Люба Халева
Можете да закупите книгата „Жената конбини“ в книжарниците на издателство „Колибри“ или да поръчате онлайн на адрес - https://www.colibri.bg/knigi/1980/saqka-murata-zhenata-konbini
                                                                                                          Автор: Мария Симеонова
​