През последните няколко години интересът на международната публика към корейската литература нараства и несъмнено това се дължи отчасти на широката популярност на авторката Хан Канг и наградата за преводна литература Man Booker, която тя получи през 2016 за романа си The Vegetarian. Конкуренцията за приза беше изключително силна, но журито предпочете романа на Канг пред „Странност на ума“ на Нобеловия лауреат Орхан Памук и The Story of the Lost Child на нашумялата италианска писателка Елена Феранте. Хан Канг е първата представителка на страната си, удостоена с наградата, а The Vegetarian е изобщо първата й книга, преведена на английски език.
"Вярвам, че хората трябва да са растения."
Тези думи на великия поет модернист И Санг, написани по време на японската окупация над Корея на забранената по това време азбука хангъл, обсебват Хан и са семената, от които ще се роди The Vegeterian. Илюстративните образи на И Санг, които показват действието на насилието на империализма върху колониалния човек, се отразяват в сюрреалистичното и живописно изображение на личния бунт на жената в The Vegeterian. Първоначално публикуван в три новели в Южна Корея преди близо десетилетие, романът първоначално бива приет като "много краен и ексцентричен" в Корея. Изненадващ е успехът, който книгата въпреки това успява да пожъне – превръща се в международен култов бестселър, продаван в двадесет държави и носител на награда след награда. Романът разказва историята на Йеонг-хe, която, преследвана от гротескни сънища, първо спира да яде месо, а после и изобщо храна, в радикален отказ от жестокостта и унищожителните сили, присъщи на човека. В патриархалното корейско общество, където вегетарианството е рядко явление, действията на Йеонг-хе водят до отхвърлянето и от семейството й и институционализирането й в заведение с душевноболни. Намесването на еротика в наратива добавя още нива в изследването на темите за насилието и човешката природа в романите на Канг. Анорексичното тяло на главната героиня е провокативен психологически портрет на начина, по който една жена решава да се отнесе с тялото си.
Кадър от едноименния филм The Vegeterian(2010)
Тази година авторката отново е срeд 13-те номинирани за международната награда Man Booker за романа The White Book. Книгата съдържа общо 65 разказа за всичко бяло, включително завивки и дрехи за новородени деца, захарни кубчета и ориз. Книгата се разказва името на жената "Аз" и по-голямата й сестра "Тя". В книгата, съставена от три части – "Аз", "Тя" и "Всичко бяло", Канг разказва истории за неща, които никога не се замърсяват или повреждат. Фондацията, организатор на конкурса, ще обяви шортлист от шест кандидати през април месец, а крайният победител ще бъде обявен на 22 май.
___________________________________________________________________________________
Хан Канг е родена през 1970 г. в Гуанджу, Южна Корея. Баща й, новелистът Хан Сунг-уон, трудно печели пари с творчеството си и затова семейството се мести често. Тя казва, че й е било трудно, когато е била още дете, но всичко е било наред, защото се е заобикаляла с книги. Когато е на 9 семейството и се установява в Сеул, месеци преди избухването на сблъсъците в Гуанджу от 1980 г., когато въоръжени сили на правителството нападат цивилни, протестиращи срещу авторитарното управление, и стотици биват убити. Хан Канг не става директен свидетел на събитието, но то оставя огромен отпечатък върху вижданията й както за способността на хората да упражняват насилие, така и за съпричастността и изкуплението. Нейното изумление от тези противодействащи си импулси е движещата сила зад много от творчеството й. Конкретно за The Vegeterian казва, че са я занимавалия мисли относно спектъра на човешкото поведение и се е питала дали човек може да живее напълно невинен живот в днешния пълен с насилие свят и какво ще стане, ако някой опита да го направи. Към момента авторката работи като професор в отдела за творческо писане в Сеулския институт по изкуствата.
Хан Канг е родена през 1970 г. в Гуанджу, Южна Корея. Баща й, новелистът Хан Сунг-уон, трудно печели пари с творчеството си и затова семейството се мести често. Тя казва, че й е било трудно, когато е била още дете, но всичко е било наред, защото се е заобикаляла с книги. Когато е на 9 семейството и се установява в Сеул, месеци преди избухването на сблъсъците в Гуанджу от 1980 г., когато въоръжени сили на правителството нападат цивилни, протестиращи срещу авторитарното управление, и стотици биват убити. Хан Канг не става директен свидетел на събитието, но то оставя огромен отпечатък върху вижданията й както за способността на хората да упражняват насилие, така и за съпричастността и изкуплението. Нейното изумление от тези противодействащи си импулси е движещата сила зад много от творчеството й. Конкретно за The Vegeterian казва, че са я занимавалия мисли относно спектъра на човешкото поведение и се е питала дали човек може да живее напълно невинен живот в днешния пълен с насилие свят и какво ще стане, ако някой опита да го направи. Към момента авторката работи като професор в отдела за творческо писане в Сеулския институт по изкуствата.
Автор: Емилия Кирчева
