Бърз жест за поздрав - изплези си езика! Странно, нали? В Тибет е толкова нормално, колкото тук е здрависването. Съществуват различни предания относно как хората в Тибет са развили този обичай. Две от тях са, че това е започнало като "проверка" дали човекът не е зъл (не практикува черна магия, не борави с отрови или рецитира мантри със зла цел). Ако езикът му е черен, ами - лоши новини. Втората е подобна с различен акцент - черният език би бил символ на лоша карма, злини в минали животи, но отново е сигнал да се пазиш. Покажи ми езикът си и ще ти кажа дали си добър.
"Изплези си езика" е дело на Ма Дзиен - първата и последната му книга, издадена в родния му Китай. Първа и последна, защото след публикуването си през 1987г. попада под строга цензура, бива забранена и наречена "вулгарна, пошла книга, която оклеветява образа на тибетските събратя". И за времето си наистина е шокираща, бих казала, че дори сега е. Тибет често в ума ни придобива формата на далечно късче земя, обитавано от монаси, възвишени хора, търсещи просветление. Тибет често е и синоним на духовна възвишеност и дестинация за хора "търсещи себе си". Ма Дзиен поема на пътешествие из тази така увенчана с митове земя, за да избяга от арест в родния си Китай (дотогава се препитава като фотограф и художник, а след 1983г. те биват виждани като заплаха за китайското общество; започват масови арести).
В петте разказа, съставящи книгата, авторът се сблъсква с масова бедност, глад, проституция и разрушение. Едно тибетско пътешествие, но не към спиритуално възвишение, а към спиритуален разпад. Разказите са едновременно документални и художествени. Ма Дзиен споделя, че е писал за Тибет, както го е преживял - в реалността и в ума си. През неговите очи надникваме не просто в страници с документалистика и сурови факти, а в преживяване - неговото собствено и това на местните хора.
С книгата ме срещна случайното бродене из Столична библиотека. На рафта с нови или популярни издания, тази ми се плезеше (хах) и ме предизвикваше да я отведа у дома за една не твърде спокойна литературна вечер. Едновременно поглъщах бруталната реалност на Тибет и потрепвах от удоволствие пред творческия размах на Ма Дзиен. Толкова, толкова сурови "кадри", а описани така деликатно. "Посвещаване" - последният разказ беше и най-силен сред петте в моите очи. Не само заради информативната си стойност - различния Тибет, различните обичаи, различни хора. А защото под една или друга форма въпросите, които изникват в ума ми, докато погледа ми бяга по редовете, касаеха и мен. Докъде сме готови да стигнем в името на целта си? Колко време можем да издържим в студа преди да замръзнем? (Буквално и преносно.)
"Изплези си езика" издава изд. Жанет45. Преводът от китайски е дело на Стефан Русинов.
ISBN- 978 619 186 049 4
"Изплези си езика" е дело на Ма Дзиен - първата и последната му книга, издадена в родния му Китай. Първа и последна, защото след публикуването си през 1987г. попада под строга цензура, бива забранена и наречена "вулгарна, пошла книга, която оклеветява образа на тибетските събратя". И за времето си наистина е шокираща, бих казала, че дори сега е. Тибет често в ума ни придобива формата на далечно късче земя, обитавано от монаси, възвишени хора, търсещи просветление. Тибет често е и синоним на духовна възвишеност и дестинация за хора "търсещи себе си". Ма Дзиен поема на пътешествие из тази така увенчана с митове земя, за да избяга от арест в родния си Китай (дотогава се препитава като фотограф и художник, а след 1983г. те биват виждани като заплаха за китайското общество; започват масови арести).
В петте разказа, съставящи книгата, авторът се сблъсква с масова бедност, глад, проституция и разрушение. Едно тибетско пътешествие, но не към спиритуално възвишение, а към спиритуален разпад. Разказите са едновременно документални и художествени. Ма Дзиен споделя, че е писал за Тибет, както го е преживял - в реалността и в ума си. През неговите очи надникваме не просто в страници с документалистика и сурови факти, а в преживяване - неговото собствено и това на местните хора.
С книгата ме срещна случайното бродене из Столична библиотека. На рафта с нови или популярни издания, тази ми се плезеше (хах) и ме предизвикваше да я отведа у дома за една не твърде спокойна литературна вечер. Едновременно поглъщах бруталната реалност на Тибет и потрепвах от удоволствие пред творческия размах на Ма Дзиен. Толкова, толкова сурови "кадри", а описани така деликатно. "Посвещаване" - последният разказ беше и най-силен сред петте в моите очи. Не само заради информативната си стойност - различния Тибет, различните обичаи, различни хора. А защото под една или друга форма въпросите, които изникват в ума ми, докато погледа ми бяга по редовете, касаеха и мен. Докъде сме готови да стигнем в името на целта си? Колко време можем да издържим в студа преди да замръзнем? (Буквално и преносно.)
"Изплези си езика" издава изд. Жанет45. Преводът от китайски е дело на Стефан Русинов.
ISBN- 978 619 186 049 4
Автор : Лилия Божинова
