Поверието гласи, че любовта заслепява, кара човек да оглупее и околните да се дивят как може така да се подведе по любимия. За страничен наблюдател любовта е върховна лудост. През очите на двамата заместени обаче прозира напълно нов свят. Свят, в който те са самодостатъчни и готови на безумици в името на общото бъдеще.
Сборникът "Татуировката" съдържа общо 5 от най-добрите творби на Джуничиро Танидзаки, всички обединени от множеството проявления на любовта и на любимата. Във всяка една бива изграждан напълно нов образ на обожание - жена, но не сляпо боготворена като съвършена. Всяка една има фатални недостатъци, които я правят още по-фатално неустоима.
Трябва да призная, че и петте истории не можех просто да оставя и довърша по-късно. Всяка грабва по различен начин и оставя не малко поводи за размисъл след себе си. Две от тях обаче разтърсиха западната ми представа за любов из основи. "Татуровката" - дала и името на книгата е особен разказ. Границата между любима и демон (която рядко подозираме, че изобщо може да съществува) се размива по страниците. Интересно, но това е и разказът, с който Танидзаки се прочува. Може би заради силната си символика или защото извиква в читателя дълбоко потискани подозрения за унищожителната страна на любовта? Отговорът ще е различен през очите на всеки.
"Ключът" не са просто паралелните дневници на двама съпрузи. Той е като малка дупчица (или ключалка), през която надникваме в техният най-интимен живот. И колкото повече ни досрамява да гледаме, толкова по-трудно отдръпваме очи. Публикувана за пръв път през 1956 г., тази история скандализира японското пуританско общество и смело изкарва на преден план проблеми, които всички съпрузи имат. Интимността е представена през призмата на естественото, не на срамното. Съпругата отново е натоварена с най-пъстрата и многопластова личност сред останалите герои.
Нужно е да спомена, че "Комедиантът", "Аз" и "Портретът на Шункин" не отстъпват по майсторство. Но всяка от творбите по своему разкрива различен тип любов, в различен етап на човешкия живот и читателят има свободата да се припознае в някоя, докато в друга да разкрие неподозирани кътчета от душата си. Танидзаки майсторски разнищва една и съща емоция от милион различни ъгли.
Джуничиро Танидзаки е едно от големите имена на модерната японска литература. Внушителната му библиография му носи сравнения със западни писатели от ранга на Оскар Уайлд и Бодлер, дори стига близо до Нобелова награда за литература, но за нещастие смъртта му през 1965 година прави победата почти невъзможна. Неговото литературно наследство обаче продължава да смайва с майсторското си написване и 131 години след неговото рождение. Сборникът "Татуировката" е издаден през 2016 година в памет на автора и юбилея от раждането му.
За българския пазар разпространява издателство Апостроф под превода от японски на Вера Вутова-Стефанова и Дора Барова. ISBN:978-954-2962-42-7
Автор: Лилия Божинова
Сборникът "Татуировката" съдържа общо 5 от най-добрите творби на Джуничиро Танидзаки, всички обединени от множеството проявления на любовта и на любимата. Във всяка една бива изграждан напълно нов образ на обожание - жена, но не сляпо боготворена като съвършена. Всяка една има фатални недостатъци, които я правят още по-фатално неустоима.
Трябва да призная, че и петте истории не можех просто да оставя и довърша по-късно. Всяка грабва по различен начин и оставя не малко поводи за размисъл след себе си. Две от тях обаче разтърсиха западната ми представа за любов из основи. "Татуровката" - дала и името на книгата е особен разказ. Границата между любима и демон (която рядко подозираме, че изобщо може да съществува) се размива по страниците. Интересно, но това е и разказът, с който Танидзаки се прочува. Може би заради силната си символика или защото извиква в читателя дълбоко потискани подозрения за унищожителната страна на любовта? Отговорът ще е различен през очите на всеки.
"Ключът" не са просто паралелните дневници на двама съпрузи. Той е като малка дупчица (или ключалка), през която надникваме в техният най-интимен живот. И колкото повече ни досрамява да гледаме, толкова по-трудно отдръпваме очи. Публикувана за пръв път през 1956 г., тази история скандализира японското пуританско общество и смело изкарва на преден план проблеми, които всички съпрузи имат. Интимността е представена през призмата на естественото, не на срамното. Съпругата отново е натоварена с най-пъстрата и многопластова личност сред останалите герои.
Нужно е да спомена, че "Комедиантът", "Аз" и "Портретът на Шункин" не отстъпват по майсторство. Но всяка от творбите по своему разкрива различен тип любов, в различен етап на човешкия живот и читателят има свободата да се припознае в някоя, докато в друга да разкрие неподозирани кътчета от душата си. Танидзаки майсторски разнищва една и съща емоция от милион различни ъгли.
Джуничиро Танидзаки е едно от големите имена на модерната японска литература. Внушителната му библиография му носи сравнения със западни писатели от ранга на Оскар Уайлд и Бодлер, дори стига близо до Нобелова награда за литература, но за нещастие смъртта му през 1965 година прави победата почти невъзможна. Неговото литературно наследство обаче продължава да смайва с майсторското си написване и 131 години след неговото рождение. Сборникът "Татуировката" е издаден през 2016 година в памет на автора и юбилея от раждането му.
За българския пазар разпространява издателство Апостроф под превода от японски на Вера Вутова-Стефанова и Дора Барова. ISBN:978-954-2962-42-7
Автор: Лилия Божинова
