Doki Doki Literature Club ни благослови със съществуването си Септември миналата година и изглежда като перфектната игра, с която да ни тръгне по вода новата рубрика "Гейминг". В Steam страницата си се подвизава абсолютно искрено под жанровите тагове на психологически хорър, visual novel, аниме и просто хорър. Създателите от Team Salvato ни посрещат и с предупреждение, че творението им не е подходящо за деца и хора със слаби сърца. Моника пък ни поздравява с цяло писмо, ей така, вместо анотация към играта. В общи линии знаем, че ще омайваме сладки аниме момиченца с литературните си творби в училищен клуб. Често казано, това поначало ми звучи като хорър, та хич не бях впечатлена от предупрежденията. Помислих си, че просто са искрени хората.
И колко искрени са наистина. Шансът да не сте чували за играта (ако се интересувате от темата и сте прекарали 30 минути в Youtube) и да не знаете за какво става въпрос е под нулата, но съм длъжна да кажа, че тук спира официалната информация и предстоят тлъсти спойлери от моето превъртане на това безплатно около 5часово удоволствие.
Така. Обожавам Doki Doki Literature Club. Въпреки че още на територията на Steam в прав текст ни е казано какво ни очаква, въпреки че щом пуснем играта отново се изписва предупреждение - ние някак забравяме, изплъзва ни се, че нещо не е наред. В първия около час от геймплеят и всичко е съвършено нормално, даже леко скучновато, дотолкова, че абсолютно сваляме гарда си и ни се изплъзват предупрежденията от началото. (После осъзнаваме, че дори тогава е имало множество малки улики за това, което предстои да се случи, но на тоя етап още сме невежи.)
Когато играта достига кулминацията си, всичко се разпада по-бързо отколкото сме предполагали и по всевъзможни брилянтни начини. Doki Doki ще ви стресне с всичко, което не очаквате. Звуците, които играят най-голяма роля в това да уплашиш зрителя, са брилянтно вплетени - саундтракът, заедно с цялата игра, гличва и забива по абсолютно ужасяващ начин. Малки неща тук и там са различни, всявайки чувство на несигурност, на постоянно напрежение.
Така. Обожавам Doki Doki Literature Club. Въпреки че още на територията на Steam в прав текст ни е казано какво ни очаква, въпреки че щом пуснем играта отново се изписва предупреждение - ние някак забравяме, изплъзва ни се, че нещо не е наред. В първия около час от геймплеят и всичко е съвършено нормално, даже леко скучновато, дотолкова, че абсолютно сваляме гарда си и ни се изплъзват предупрежденията от началото. (После осъзнаваме, че дори тогава е имало множество малки улики за това, което предстои да се случи, но на тоя етап още сме невежи.)
Когато играта достига кулминацията си, всичко се разпада по-бързо отколкото сме предполагали и по всевъзможни брилянтни начини. Doki Doki ще ви стресне с всичко, което не очаквате. Звуците, които играят най-голяма роля в това да уплашиш зрителя, са брилянтно вплетени - саундтракът, заедно с цялата игра, гличва и забива по абсолютно ужасяващ начин. Малки неща тук и там са различни, всявайки чувство на несигурност, на постоянно напрежение.
 | Най-голямата сила на играта, докато аз я превъртах, беше брилянтно екзекутираното послание. Дълбочината, вплетена първо дискретно, а после все по-явно с разпадането на четвъртата стена. Беше едновременно ужасяващо, но и поучително преживяване, като двете се допълваха и засилваха правопропорционално. С Моника прекарахме дълги приятни часове заедно във философски разговори, дотолкова, че врътнах играта пак, за да я оставя до етапа на четири очи с нея. Дори сега ме очаква само на един клик разстояние. Only Monika. |
Автор: Лилия Божинова
