BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Интересни факти от Азия​

Вампири, духове и върколаци из японската митология

14/6/2018

Comments

 
Щом стане въпрос за което и да е същество от японската митология, несъмнено ще се сблъскаме с  понятието "yokai". Вероятно сте го чували в анимета и филми и мислите, че означава демон. Донякъде сте прави, но и не съвсем. Йокай са широк спектър от свръхестествени същества от японския фолклор. Думата е комбинация от канждитата (yō/妖), което означава привлекателен, омагьосващ - и (kai/怪) - мистерия, чудо. Йокай може да бъде чудовище, демон, дух или гоблин, но и много други неща. Светът на йокай включва също призраци, богове, трансформирани хора и животни, обладани от духове хора и животни и други свръхестествени феномени, които не винаги са зли.
Picture


​Вампири

Picture Японската дума за вампир е "kyuuketsuki", но вариантите "banpaia" or "vanpaia" се използват също толкова често
​Едни от най-популярните свръхестествени същества в цял свят несъмнено са вампирите. Какво е тяхното място в японската митология обаче? Отговорът вероятно ще ви изненада – те липсват там. Вампирите за пръв път се появяват в страната чрез японското кино през 50-те години на 20-ти век и са вдъхновени от по-старите западни вампирски филми като "Носферату" и "Дракула". Дори и да имаше вампири в японската митология, то те нямаше да изглеждат както сме свикнали – основна разлика между европейските и азиатските вампири е, че в западния свят  вампирите са основно мъже, които нападат млади жени, докато азиатските вампири обикновено са привлекателни жени, които прелъстяват мъжете и се превръщат в демони през нощта.

Picture


​
​Духове

Nure-onna обикновено се представя като същество с тяло, подобно на змия, и женска глава. Митът за Nure-onna има много версии, но най-често тя се спотайва във вода. Привлича  жертвите си като показва само лицето си и подава ръце от водата, за да се изглежда като жена, която се дави. Когато човекът се приближи, тя изскача от водата и изсмука кръвта на жертвата със змийския си език. В друг вариант на мита тя се скита сама с вързоп, приличащ на бебе. Ако някой любезен човек предложи да държи "бебето" или се опита да разбере какво има във вързопа, щом го хване, той става много тежък, което му пречи да избяга, и  Nure-onna го убива.

От древни времена обаче религията и културата на Япония са дълбоко свързани с призраците, или "yūrei". Всяващи страх но и почит, юрей са част от дълбокото убеждение, че хората имат бог вътре в себе си. Тази мощна, свръхестествена сърцевина - наречена рейкон или таммаши – се контролира единствено от месната обвивка на тялото. При смърт духът се отприщва, за добро или за зло.
"Духовете на мъртвите продължават да съществуват в невидимия свят, който е навсякъде около нас; всички те стават богове с различен характер и степен на влияние."
- пише книжовникът от периода Едо Хирата Атсутане
Ако се спазват правилно всички ритуали, духът на човека става божество-защитник, наречено kami или sōrei. Но ако нещо се обърка - духът има останала несвършена работа или някой от ритуалите при смъртта не е бил изпълнен правилно - тогава се ражда юрей.
Picture
Картината "Yūrei" на Тсукиока Йошитоши
​Юрей никога не могат да бъдат унищожени, а само заситени. Желанието е ключът към yūrei - те винаги искат нещо, това е тяхната цел. Желанието им може да бъде както да са сбогуват с любимите си, така и да сеят разруха и смърт. От древни времена се твърди, че природните бедствия са резултат от техни действа и че няма нищо по-страшно от ядосан дух.

Върколаци

След духовете и вампирите, най-популярните свръхестествени същества вероятно са върколаците.  Тръгнах по техните следи в японската митология и открих... че отново такива почти няма, както при вампирите. Причината вероятно в това, че в Япония няма вълци. Единствените два вида вълци, които са живели  Япония - в Хокайдо и Хоншу, изчезват в началото на 20 в. Това неминуемо е попречило в японската култура да бъдат изгради митове за върколаци, както се случва в западната култура, където вълкът винаги се е срещал.
Picture
Вълк Езо, познат още като вълк от Хокайдо
Picture
Японски вълк, познат още като вълк от Хоншу

Най-близката аналогия, която можем да намерил на върколака в японската митология, са лисиците. Според японските митове, лисицата е способна да живее дълго и с възрастта си развива свръхестествени сили: една от тях е способността да се трансформира. За разлика от върколаците обаче, които се превръщат в животно - съответно вълк, лисиците променят външния си вид и се трансформират в човешки образ. Китсуне(японската дума за "лисица") често се появяват в образа на красива млада жена и имат множество опашки(максимумът е девет), които символизират възрастта им. Те имат и други свръхестествени сили като това да бълват огън, да създават илюзии и да влизат в сънищата на хората. Децата, които са родени от връзката на китсуне с човек, имат човешки външен вид, но и свръхестествени способности и свръхчовешка сила.
Picture
Picture
Comments

Представи си Йоко Оно

13/6/2018

Comments

 
Picture
Най-известното нещо, което някога е казвано за Йоко Оно,  е изречено от съпруга й Джон Ленън - той я нарича "най-известният непозната артист в света - всеки знае името й, но никой не знае какво всъщност прави". До известна степен тя бива възприемана по този начин и днес, десетки години по-късно. Неминуемо за Оно е огромното предизвикателство да остане видима като артист, а не просто жена на рок звезда. Нейното влиятелно партньорство с Джон Ленън е широко обсъждано и оспорвано, но си струва да си припомним, че в опита си да ни поведе е един друг, по-добър свят, известната соло песен на Ленън Imagine е по същество реплика на произведенията инструкции на Йоко Оно. И до днес тя продължава да работи върху своето изкуство, което създава много преди появата на Ленън в живота си, и което заслужава да бъде оценявано само по себе си. 

Още преди да стане известна като жената до Джон Ленън, Йоко Оно е "Върховната жрица на хепънингите" и пионер в пърформънс изкуството. Домът й е отворен за танцьори, композитори и художници и тя непрестанно ги насърчава да работят заедно. Така изгражда една интердисциплинарна общност, което остава едно от най-големите постижения в кариерата й и заслугата, с която именно си спечелва прозвището "Върховната жрица на хепънингите".

Picture
Picture
Picture

Основното, което Оно прави за развитието на концептуално изкуство, е включването на публиката в самите произведения. Нейното изкуство е изградено така, че всеки да може да го създава – което е и централното измерение в значението му. Преживяванията, събитията и изпълненията са гръбнакът на творчеството й. В това отношение тя е типичен концептуален артист – произведенията са предназначени да насочат вниманието към идеи, а не към предмети.
​
Черпейки вдъхновение от множество източници като дзен будизма и движението Дада, нейните произведения са едни от най-ранните и най-смелите примери за изкуството на дадаизма. Тя напълно отхвърля идеята, че произведение на изкуството трябва да бъде материален обект и гради извън тази рамка. Много от творбите й се състоят само от инструкции. Например в Cloud Piece (1963) тя ни инструктира да си представим, че копаем дупка в градината и я пълним с облаци.

Оно е и един от най-силните феминистки гласове, произлезли от света на изкуството през 60-те години. Нейното произведение Cut Piece(1964) е ярък пример за феминистко изкуство - тя кани хора от публиката да се редуват да режат дрехите й с ножица. Този пърформънс поставя публиката в тесен контакт с артиста, което тогава е нова концепция. Насочвайки вниманието и към уязвимостта и устойчивостта на женското тяло, Оно отваря пътя на бъдещи артисти като Вали Експорт, Хана Уилке и Марина Абрамович да поемат още по-големи рискове.

Picture
Picture


Биография

Йоко Оно е родена в Токио в заможно семейство на банкер. Тя е отлична ученичка и през 1952 г.  става първата жена, която е приета да учи философия в японския университет "Гакушиуин". Година по-късно се мести в САЩ, за да учи в колеж "Сара Лорънс". Там се запознава с художници и поети и планира да стане писател. Уви нещата, които пише, не се вписват в западната академична форма, подкрепяна от професорите в колежа. По това време Оно открива  работата на авангардния на нюйоркски композитор Джон Кейдж и се е сприятелявала с него и други като Ла Монте Янг. Сред тях Оно намира своето място. Кейдж, Янг и други ранни членове на това авангардно движение са силно вдъхновени от културни традиции на Япония и така произходът на Оно е значително предимство, а не недостатък, както е било в литературните среди.

​През 60-те години Оно се движи с кръговете на артисти, участващи в "хепънинги", и организира собствени събития в таванското си помещение на улица 112 Chambers Street в Ню Йорк. В него редовно се събират артисти от движението Флуксус, авангардни музиканти и други изпълнители. Тя самата изпълнява музикални произведения и е важна част от групата Флуксус при зараждането й, но Оно не желае да остане свързана с движението, тъй като държи на своята независимост като артист.
Picture

​След представянето на произведението Cut Piece, тя бива поканена да направи изложба в  Лондон. Там, докато подготвя изложбата, я посещава Джон Ленън. Вдъхновени от общата любов към думите и музиката, те започват да си сътрудничат за представления и филм. През 1969 г. Оно се развежда с тогавашния си втори съпруг Антъни Кокс и се омъжва за Ленън. Връзката й с музиканта от Бийтълс е трудна за Оно, тъй като двойката не се харесва на публиката и много хора смятат, че Оно отдръпва Ленън от Бийтълс. 
Picture
Джон Ленън и Йоко Оно в Ню Йорк през 1973 г.
Picture
Picture

​През 1975 г. се ражда синът им Шон. Джон Ленън се грижил за бебето, докато Оно управлява техния съвместен звукозаписен лейбъл "Леноно". През 1980 г. се случва немислимото: Джон Ленън бива застрелян и убит пред дома им в Ню Йорк.

Вълна от изключително медийно внимание следва смъртта на Ленън, но Оно се отдава на уединение. По-късно през 80-те години тя постепенно отново започва се проявява като артист и публична личност, връщайки се към създаването на музикални, писмени и визуални произведения. Продължава кариерата си като експериментален композитор и издава три самостоятелни албума, прави турнета и композира два мюзикъла. Днес, в осемдесетте си години, Йоко Оно продължава да работи за мира и да гледа на света с пламенен оптимизъм, като твърди, че ще видим мир на земята през 2050 г.
Picture
Comments

LGBT+ в Южна Корея

10/6/2018

Comments

 
Picture
Днес хомосексуалността не е толкова широко криминализирана, колкото преди, но 72 страни и територии по света продължават да имат действащи закони против връзките между лица от един и същ пол. Според годишния доклад на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсексуални лица (ILGA) в осем страни хомосексуализмът може да доведе до смъртно наказание, а в десетки други хомосексуалните действия се наказват с присъда за лишаване от свобода. Южна и източна Африка, Близкият Изток и Южна Азия продължават да са местата с най-сурова политика, докато в Западна Европа и западното полукълбо са най-толерантните общества.
​
Общо повече от 120 държави са декриминализирали хомосексуалността, но много от тях все още не могат да бъдат описани като либерални. Към момента на публикуването на доклада на ILGA 26 са страните, в които е разрешено съвместното осиновяване за двойки от един и същ пол, а в 27 е възможно осиновяването от партньор от същия пол, при което той или тя може законно да стане родител на детето на партньора си.

LBGT+ обществото на Южна Корея

​В Южна Корея преобладаващото отношение към хомосексуализма е консервативно. Проучване на Pew Research Center през 2014 г. показва, че 18% от анкетираните смятат хомосексуализмът за приемлив, а 57% - за неприемлив. Еднополовите бракове не са законно признати в страната и не се допуска осиновяването на деца от двойки от един и същи пол. През 2003 г. режисьорът Kim Jho Kwang-soo и неговият партньор Kim Seung-hwan стават първата публично омъжила се южнокорейска гей двойка, въпреки че бракът им не е признат от закона. 
Picture
Picture

​Режисьорът Kim Jho Kwang-soo и Kim Seung-Hwan по време на сватбата си, 7 септември 2013 г.,
​Сеул, Южна Корея

Снимки: zimbio.com
​

PictureХиляди зрители участват в церемонията по откриването на прайд парада, част от 16тия Korea Queer Festival в Сеул, юни 2015 г. Снимка: Korean Herald
От 2006 г. транссексуалните лица, които са претърпели успешна операция по смяна на пола, имат правото да се декларират със своя нов пол във всички обществени и правителствени документи. И тук обаче съществуват изключения - през март 2013 г. Западният окръжен съд в Сеул позволява на пет транссексуални лица да бъдат пререгистрирани от женски в мъжки пол, без да са преминали през хирургическа намеса за смяна на пола.

През 2014 г. вестник "Гардиън" прави задълбочен преглед на пет LGBT закона по света (в линка можете да видите детайлна интерактивна схема) – секс по взаимно съгласие, недискриминация на работното място, брак, осиновяване и защита от престъпления на основа омраза. Южна Корея няма закон, който да наказва хомосексуализма, но разрешава само секса по взаимно съгласие. С едно изключение - сексът по взаимно съгласие също не е позволен при военните. При психологичекия тест, част от процедурата по прием в армията, хомосексуалните войници се категоризират като страдащи от "личностни разстройства" или "поведенчески увреждания" и могат да бъдат институционализирани или уволнени без почести. Миналата пролет хомосексуален войник бе осъден на шест месеца затвор за това, че е правил секс по взаимно съгласие с друг войник на частно място. 

Нито една политическа партия в Южна Корея не подкрепя популяризирането на LGBT+ правата и въпреки нарастващата глобална тенденция за легализиране на брака между лица от един и същ пол, обществената подкрепа в страната остава ниска и анти-LGBT+ митингите превъзхождат тези в подкрепа на LGBT+ общността. През 2014 г. кметът на Сеул Park Won-Soon изразява подкрепа за харта за човешките права в града, включваща клауза за недискриминация по отношение на сексуалната ориентация. По-късно обаче се отдръпва поради негативната обществена реакция, отменя клаузата и заявява, че не е подкрепял хомосексуалността. 

По време на президентската си кампания през 2017 г. Moon Jae-in също заявява, че е против хомосексуалността. По време на дебат, предаван по телевизията, кандидатът за президент Hong Joon-pyo казва, че хомосексуалните войници отслабват армията на страната - с което Moon Jae-in се съгласява няколко последователни пъти. По-късно в дебата Moon казва още, че се противопоставя на "дискриминацията, основана на хомосексуалността", но също така е против легализирането на брака между лица от един и същ пол. След  оплаквания от различи организации поддръжници на LGBT+ обществото, Moon Jae-in се извинява с думите,  че не е трябвало да бъде осъдителен.

Picture
Протестираща жена, приближава кандидатът за президент на Южна Корея Moon Jae-in по време на Народното събрание в Сеул, април 2017 г.
Picture
Активисти за LGBT+ права, протестиращи срещу анти-гей изказването на Moon Jae-in по време на предизборната му кампания в Народното събрание в Сеул, април 2017 г.

Снимки: NBC News


Въпреки всичко, традиционният начин на мислене в страната се променя, макар и бавно. Доказателство за това е прайд парадът в Сеул, който става все по-голям  всяка година. В миналогодишния парад участват 85 000 лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални хора и техните поддръжници - най-голямата посещаемост, която събитието е привлякло от началото си през 2000 г. 
Picture
Picture
Picture

Прайд парадът в Сеул, юни 2017 г.
Снимки: Yonhap/Koreanherald
​

​Под надзора на 6 000 полицаи, разположени по протежение на парадния маршрут, участниците извървяват 4 километра, танцувайки и размахвайки знамена с цветовете на дъгата. В същото време от другата страна се намират хиляди анти-LBGT+ протестиращи, скандиращи лозунги и опитващи се да заглушат музиката от парада с госпел музика.
Picture
Снимка: Yonhap

В крайна сметка, това че хомосексуалността не е широко приета в корейското общество, не означава, че в Сеул не съществува оживена гей сцена. От барове, подходящи за разговори с приятели на по питие, до клубове, перфектни за танци до сутринта – немалко такива места могат да бъдат намерени в Jongno и Itaewon. По-конкретно районът, познат на местните и чужденците като Homo hill в Itaewon - е домът на най-популярните гей клубове и барове в Сеул.
Picture
Picture
Comments

Повелителката на точките Яйои Кусама

21/3/2018

Comments

 
Picture
Picture

​Щом чуете името Яйои Кусама, сигурно първото, което изскача в ума ви, е образът на ексцентричната възрастна жена с перука в ярък цвят и също толкова ярки дрехи на точки. Вероятно ще се сетите също, че живее в психиатрична клиника. Вярно е, че най-скъпо платената жива художничка в света към момента изглежда така и по свой избор вече 40 години живее в психиатрична клиника. И тя обаче някога е била млада. Изкуството й се ражда именно в детството й в Япония, когато за първи път получава халюцинации, които ще продължат да се появят през целия й живот. В тях пространство около нея е покрито с повтарящи се модели, което по-късно ще се превърне в основен мотив в творчеството й. Чрез изкуството си, в което възпроизвежда халюцинациите си, тя намира избавление и се лекува. 

Нейното състояние, както го определя в автобиографията си Infinity Net, е "деперсонализация" - явлението на "преживяване на загуба на личността", като начин за защита от травми. Това може да послужи и като обяснение защо в работата си Кусама се стреми да заличи себе си, като се слее със своето основно изразно средство – точките. Безконечни и успокояващи, овалните им форми успяват да заглушат шумовете в главата й. 
"Всеки ден се боря с болка, безпокойство и страх. Единственият метод за облекчаване на заболяването ми е да продължавам да създаваме изкуство."
Picture
Яйои Кусама в нейната Phalli's Field infinity стая през 1965 г. Снимка: Eikoh Hosoe/Courtesy of Ota Fine Arts
​
​За разлика от импресионисткия поантилизъм, нейните точки напълно запълват пространството, без да създават реални образи. Те не са механично създадени, а напротив – всяка от тях е ръчно изработена и символизира страстната, неуморна и неспокойна душа на артиста. Точките на Кусама стават все по-големи и по-големи и имат нужда от ново пространство, за да се разширяват. Така се появява поредицата Infinity Nets - широкомащабни платна, над които властват единствено точките. Драматичното им разрастване продължава, те се разливат от средата си, заливайки статива, пода и всичко, до което  се докоснат – предмети, хора, самото пространство. 
Picture
Picture
Picture

​Безкрайността е още една идея, от която е обсебена Кусама. Израз на тази страст тя дава в своите Infinity Rooms – стаи с огледални стени, които създават чувство за безкрайност на пространството.
Picture

​"Земята е точка. Аз съм точка. Луната е точка. Слънцето е точка. Звездите са точки. Точките са безбройни  и безкрайни."
Picture

​Както и много от другите мотивите, които обитават нейните произведения, любовта й към тиквите се корени в детството й. Тогава тя за пръв път се сблъска с тиква, която й проговаря. Кусама открива, че тиквите са "толкова нежни неща за докосване; толкова привлекателни на цвят и форма" и страстно се впуска в възпроизвеждането им, изследвайки всяка тяхна форма и особеност. Днес нейните тикви няма как да бъдат объркани - ярко оцветени и винаги покрити с черни точки.
​"Сблъсквам се с духа на тиквата, забравяйки всичко останало и съсредоточавайки мисълта си изцяло върху формата пред мен... Прекарвала съм цял месец пред една тиква."
Picture
​
Детството на Кусама също така е белязано от Втората световна война и безмилостния японски матриархат, който цари в семейството й и я задушава. САЩ е мястото, към което се стреми. На 28 годишна възраст се сдобива със заветната виза и заминава, заедно с 1 млн. йени и уговорка с майка си никога повече да не се връща. Америка не я приема радушно – налага и се да рови в кофите за боклук до големите ресторанти, за да се изхранва. Междувременно организира социално ангажирани пърформънси за войната във Виетнам, защитава правата на хомосексуалистите, често се движи в компанията а Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн и Марк Ротко и не спира да рисува. Изкуството й носи слава, но не и пари и живее на ръба на оцеляването. След повече от 15 години в Америка се връща в родно Токио, където също не бива приета радушно. Голямото и признание идва през 93-та година във Венеция, от където тя се изстрелва директно нагоре  и следват изложби по ял свят, включително Вашингтон, Ню Йорк, Лондон и общо взето всеки по-известен с афинитет към изкуството град. През 2017 г. тя отваря и музей на свое име в Токио, където излага своите произведения и свързано изкуство, за да допринесе за развитието на изкуството като цяло.
​
Днес, на 89 години, тя продължава да рисува по 3-4 часа на ден. И, ако се чудите, го прави сама, като асистентите ийполагат единствено грунда на платната. Наскоро тя удължи работната си седмица от пет на шест дни, като неделя пази за писане, четене, разговори по-телефона и рисуване на по-малки картини. Пристига в студиото си в инвалидна количка, рисува и после отново се прибира в психиатричната клиника, която е нейн дом.
Picture
Picture
Picture
Снимки: contemporaryartcurator.com/npr.org/platform-ad.com/
Comments
<<Назад

    Архив

    June 2018
    March 2018
    February 2018
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​