През ръцете ни ежедневно преминават толкова банкноти и монети, че рядко се замисляме за произхода, историята им и културната стойност, която носят. За това днес ще надникнем през един необичаен прозорец към културата на Страната на изгряващото слънце – банкнотите и монетите в Япония. И тъй като, когато надникнахме през този прозорец, картината, която ни се разкри, се оказа толкова необятна и вълнуваща и не искаме да изпускаме нищо от нея, това ще е рубрика с продължение!
Японската йена е официалната валута в страната и е третата най-търгувана валута на валутния пазар след долара и еврото. Думата „Yen” всъщност означава кръгъл и произходжа от имащото същото значение наименование, които се използвало в Китай за първите сребърни монети, дошли от Испания и Мексико.
Най-често използваната банкнота в Япония е тази на стойност 1000 йени. Мъжът изобразен на лицевата ѝ страна е бактериологът Хидео Ногучи – учен с японски произход, които обаче прекарава по-голямата част от живота си в Америка. Ногучи е много противоречива личност в модерната медицина, тъй като името му се свързва както с откриването на агента, причиняващ сифилис, което води до намирането на лек за болестта, и иновацията за използване на змииска отрова във ваксини, така и със съмненията за това, че е провеждал неетични експерименти с хора. Три пъти номиниран за Нобелова награда, в сферите и психология и медицина, бактериологът с японски произход по ирония на съдбата умира от друга болест, за която търси лекарство – жълтата треска. Дори много противоречива личност, Ногучи несъмнено е един бележит учен, които е спасил животите на хиляди хора.
На задната страна на банкнотата можете да видите един от най-известните символи на Япония – планината Фуджи. Този величесвен стратовулкан се извисява на зашеметяващите 3776 м, правейки я най-високата планина в Япония. Заедно с планините Тале и Хаку, Фуджи е част от трите свещени планини на Япония. Смята се, че духовната сила, която тече през планините и техните рекити, дава живот на земята.
Банкнотата от 2000 йени, макар и не толкова често използвана, също има крайно любопитна история. На лицевата ѝ страна е изобразена портата Шуреймон, една от главните порти на замъка Шури в Окинава. Преди да бъде завладяна през 17 век, Окинава е бил напълно самостоятелна от Япония държава – Кралсто Рюкю, а замъкът Шури е бил негова резиденция, съдебен и административен център.
Още по-интригуваща обаче е задната страна на банкнотата – на нея е изобразена картина от произведението „Сказание за Генджи”. Романът е класическо произведение на японската литература, написан е през 11 век от благородничката Мурасаки Шикибу и се смята не само за шедьовър, но и изобщо за първия в света роман и първият психологическа новела. Историята илюстрира по уникален начин животът на аристокрацията в Япония по онова време, чрез историята на императорският син Генджи, който бива премахнат от линията за наследяване на трона и понижен да човек от простолюдието. Романът е известен и с това, че в него има много толкова много герои, които не се назовават с имена, че че читателите често им измислят прякори, за да могат да следят историята. Това е така, защото по времето на периода Хейан, през който е писано произведението, именуването на персонажи се е считало за невъзпитано и затова авторката обозначава мъжете чрез техните почетни титли, а жените по цветове на облеклото им или по титлата на някой техен бележит роднина от мъжки пол. Поради това за един и същи персонаж са използвани различни наименования, което внася допълнително объркване. Противоречието в произведението не стига да тук, а се разпростира и върху кой е реалният автор на романа, дали той е завършен или липсват последните глави, или може би авторката в един момент е спряла да пише своите хроники? Колкото повече четем за това произведение, толкова повече въпроси възникват.
Следва продължение...
Още по-интригуваща обаче е задната страна на банкнотата – на нея е изобразена картина от произведението „Сказание за Генджи”. Романът е класическо произведение на японската литература, написан е през 11 век от благородничката Мурасаки Шикибу и се смята не само за шедьовър, но и изобщо за първия в света роман и първият психологическа новела. Историята илюстрира по уникален начин животът на аристокрацията в Япония по онова време, чрез историята на императорският син Генджи, който бива премахнат от линията за наследяване на трона и понижен да човек от простолюдието. Романът е известен и с това, че в него има много толкова много герои, които не се назовават с имена, че че читателите често им измислят прякори, за да могат да следят историята. Това е така, защото по времето на периода Хейан, през който е писано произведението, именуването на персонажи се е считало за невъзпитано и затова авторката обозначава мъжете чрез техните почетни титли, а жените по цветове на облеклото им или по титлата на някой техен бележит роднина от мъжки пол. Поради това за един и същи персонаж са използвани различни наименования, което внася допълнително объркване. Противоречието в произведението не стига да тук, а се разпростира и върху кой е реалният автор на романа, дали той е завършен или липсват последните глави, или може би авторката в един момент е спряла да пише своите хроники? Колкото повече четем за това произведение, толкова повече въпроси възникват.
Следва продължение...
