Името Кацушика Хокусай със сигурност Ви е познато, а вероятно и в съзнанието Ви вече се е появил образът на най-известното му произведение „Голямата вълна край Канагава“. Едно от най-известните произведения на изкуството изобщо в света и вероятно най-емблематичната творба на японското изкуство.

„Под вълната в Канагава”  е част от поредица от произведения наречени „Тридесет и шест изгледа към планината Фуджи”, която Хокусай прави между 1830 и 1833 г. Представлява  полихромна (многоцветна) печатна графика, изработена от мастило и цвят върху хартия, която е с размери приблизително 10х14 инча(25х35 см). Всички изображения в серията изобразяват поглед към планината, но както може да се види и в самата „Голяма вълна”, Фуджи не винаги доминира в рамката. Вместо това, тук, на преден план е масивна надигнала се вълна. Заплашителната вълна е изобразена моменти преди да се срути върху трите рибарски лодки в подножието ѝ.

​Най-въздействащото в картината е именно високата вълна, която е на път да пробие лодките с подобния си на нокът гребен. Красивият тъмно син цвят, използван от Хокусай, се нарича пруско синьо и е бил нов материал по онова време, внесени от Англия през Китай. Вълната е на път да удари лодките като огромно чудовище, което изглежда символизира огромната сила на природата и слабостта на човешките същества.

Печатната графика е пълна с визуални заигравания. Планината, изглеждаща съвсем малка, заради използването на перспектива, и изглежда, като че ли също ще бъде погълната от вълната. Оптичната игра на Хокусай може също да бъде интерпретирана и по друг начин – ако се вгледаме в пръските от върха на вълната, то те изглеждат също като сняг, падащ върху планината.

Композицията рамикра планината Фуджи. Кривите на вълната и корпуса на една от лодките са така поместени, за да позволят основата на планината Фуджи да се вижда, а белият връх на голямата вълна създава диагонална линия, която води окото на зрителите директно до също белия върха на планината.
​
Из тридесет и шестте графики, които съставят тази серия, изобразяването на планината варира. В други от произведенията планината изпълва цялата рамка, или пък се свежда до съвсем малка подробност на фона на оживения градски живот.

​Защо Хокусай е избрал точно планината Фуджи? Фуджи е най-високата планина в Япония и отдавна се смята за свещена. Хокусай често бива описван като дълбоко възхитен от планината, която възхита предизвика интереса му и създаването на тази серия. Въпреки това, той също така създава произведенията си и в период на бум на вътрешните пътувания към планината и съответно разцвет на пазара за снимки на Фуджи. Японските дървени графики често са закупувани като сувенири. Оригиналната публика за произведенията на Хокусай са обикновените граждани, които са последователи на "култа към Фуджи" и правят поклоннически изкачвания на планината, или туристи, посещаващи новата столица. Въпреки че небостъргачите в Токио закриват гледката на планината Фуджи днес, за аудитория на Хокусай върхът на планината е бил видим от целия град.

Кой е Хокусай?
Хокусай е роден през 1760 г. в Едо (сега Токио), Япония. През живота си той е известен под много различни имена, но през 1797 г. започва да нарича себе си Хокусай. Хокусай открива западните печатни графики, които са пристигнали в Япония по пътя на холандски търговия. От холандските произведения Хокусай започва да се интересуват от линейна перспектива. Впоследствие той създава японски вариант на линейна перспектива. Влиянието на холандското изкуство може да се забележи и в използването на ниска линия на хоризонта и отличителния европейски цвят пруско синьо.
​
Хокусай се интересува от наклонени ъгли, контраста между близо и далеч и контраста между природното и създаденото от човека. Това може да се види и в „Под вълната на Канагава” чрез съпоставянето на голяма вълна на преден план и малката планина в далечината, както и включването лодките сред мощните вълни.

​Увлекателният и смайващ спектакъл, който представлява спортът сумо, се счита за националния спорт на Япония. Дълбоко вкоренен в японската култура, този спорт има история по-дълга от 1500 години. Легендата разказва, че самото оцеляване на японския народ е зависело от изхода от мач по сумо между боговете и действително спортът възниква като форма на шинто ритуал. Въпреки че се е развил в професионален спорт, елементи от тези древни ритуали могат все още да бъдат забелязани - от използването на сол за пречистване на игралното поле, до таваните на залите за тренировки, които наподобяват тези на храмове.

Боевете между сумистите са впечатляваща смесциа от плът, звуци и сила. Двама души, които са облечени в нищо друго, освен маваши (препаска около слабините), се изправят един срещу друг на дохйо (кръглото поле) и в схватка се бутат, дърпат, удрят си шамари или се опитват да хвърлят един друг. Този, който притисне противника си на земята или да го избутва извън ринга, е победителят. Борците, или рикиши, носят косата си на кок, който е бил типичната прическа в периода Едо, кагато спортът се е доразвил и достигнал сегашния си вид.   Реферът, от своя страна, носи същите на вид дрехи като самурай от преди 600 години. 

​Сумо двубоите се провеждат в пръстен с твърда повърхност. Намиращ се върху квадратна платформа, кръглият пръстен е с размер 4,55 метра (около 15 фута) в диаметър. След  като техните shikona (официалните им имена) биват обявени, борците се изкачват на ринга, ритуално удрят краката си на земята, и хвърлят сол за пречистване на ринга. След това те наблюдават движенията на противника си, докато се навеждат, отварят колене настрани и застават в shikiri, с лице към противника си в поза, която ще им позволи да се придвижат напред във всеки един момент. Сумистите изравняват дишането си с това на противника и  след като и двамата  поставят юмрука си на земята, двубоят започва. Докато двубоя тече, съдията вика "Nokotta!" (Остава!), докато борците се борят един с друг, и "Hakkiyoi!" (Хайде!), когато борците не се движат.

Въпреки, че спортът е традиционно японски, в последно време броят на чуждестранните състезатели постепенно нараства и все по-голям брой спортисти от друг произход напредват в сумото и сложния набор от културни традиции, които той носи.

Няма как да говорим за сумо и да не споменем един от най-известните българи в Япония – Калоян Михайлов, известен повече като Котоошу. Той е роден в с. Джулюница, област Велико Търново. Завършва Националната спортна академия със специалност борба, но после се пренасочва към сумо. Бива забелязан и нает от японската школа Садогатаке. Дебютира през 2002 година и само след две години се състезава в най-високата категория. Влиза в историята на сумото, като става първият европеец, спечелил Купата на Императора.

През 2014 г, след богата 12 годишна кариера се оттегля. Получава японско гражданство и към момента е един от старшите в Японската сумо асоциация. Известни като toshiyori или oyakata, бившите борци, които са достигнали достатъчно висок ранг, са единствените хора, допустими за тази позиция. Ползите са значителни, тъй като само на тях се позволява да управляват или да преподават в школите по сумо, известни като heya, и също така те са единствените бивши борци, на които се полага пенсионно заплащане.