BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Интересни факти от Азия​

Доджо

25/5/2015

Comments

 
Picture
Думата „доджо” е японски термин, който се превежда като „място на пътя”. Най-вече се отнася до място за обучение в някои от японските бойни изкуства, завършващи на "до", което означава "път". Терминът доджо понякога се използва и за да опише залите за медитация, където дзен будисти практикуват дзадзен медитация. Алтернативният Терминът "zendo" е по-специфичен, но също има широко разпространение. Първоначално доджотота са били част от храмовете в Япония. В западния свят, терминът доджо се използва предимно за място, където се практикуват японски бойни изкуства като айкидо, джудо, карате, или други. В самата Япония всяко място за провеждане на тренировки, като например училищата за професионална борба, може да се нарече доджо, заради корена в бойните изкуства. 
Picture
Към днешна дата по-голямата част от традициите относно доджотата не се спазват толкова стриктно или са напълно изгубени. В много от съвременните японски училища дори доджото не се използва за провеждане на ежедневните  тренировки, а се пози за по-символични и официални поводи. Действителните тренировки най-често се извършват на открито, в по-неформална обстановка.

Едно доджо, в пълния смисъл на думата, се счита за много специално място за хората, които се обучават в него, и затова се поддържа именно от тях. Нещо, което всеки трябва да знае е, че в доджо обувки не се носят. В много доджота съществува установена практика на ритуално почистване на доджото от  учениците в началото и края на всяка тренировка. Освен очевидните хигиенни ползите от редовното почистване, този практика се използва и за да се укрепи вярата в това, че доджото трябва да бъде подкрепено и управлявано от учениците, а не от персонала на училището.

Традиционните доджота са изградени по строго определен модел, за която е характерно наличието на shomen или предна страна, лице на помещението. Присъстват също така още няколко входа, базирани на ранга на учителите и учениците на доджото. Обикновено учениците влизат от долния ляв ъгъл на залата (в зависимост от това къде се намира shomen), а инструкторите от горния десен ъгъл. Терминът shomen може да се преведе освен като „отпред” и като „храм”. В тази предна част на помещението традиционно се поставя Шинто храм със скулптора, икебена или различни артефакти. Други предмети, които могат да бъдат открити в едно дождо са taiko барабани(широк кръг от японски ударни инструменти), yoroi брони (ранни японски брони, носени от самураите във феодална Япония) и правилата на доджото. Оръжията и други пособия, използвани в тренировката обикновено стоят на задната стена. За посетителите в доджото обикновено има специално отредени места, които са подбрани в зависимост от ранга и званието на гостите.
Comments

Историята на сушито

5/5/2015

Comments

 
Picture
Несъмнено по-голямата част от хората извън Азия свързват клечките за хранене със суши. В западния свят основно в суши ресторанти можем да си направим сигурна среща с небезизвестните куай-це (ако не сте прочели статията ни за произхода на клечките, това трябва да се поправи!), затова е време да ви разкажем историята на сушито.
Историята на добре познатите ни овални хапки започва от Югоизточна Азия, или по точно някъде в Китай. Въпреки че сме свикнали да асоциираме сушито предимно с Япония, всъщност то бива пренесено там едва векове по-късно. Както и много други велики открития, така и сушито е открито случайно, в резултат на действия, целящи нещо съвсем друго. Първоначалната форма на сушито, която по-късно се развива до това, което познаваме днес, не е нищо повече от древна практика за консервиране на солената риба чрез ориз. Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа. Така рибата ферментирала и след няколко месеца била готова за ядене, а оризът се изхвърлял. При този процес оризът ферментира и отделя млечна киселина, която от своя страна подобрява вкуса на рибата, активира аминокиселините в нея и възпрепятства гниенето и. Макар и първаначално оризът да бил изхвърлян и само рибата да била изяждана, с течение на времето хората осъзнават, че вкусът и на ориза им допада, особено след откриването на оризовия оцет – подправянето на ориза с оризов оцет го направил не само много по-вкусен, но и съществено съкратил времето за ферментация, което дотогава отнемало над 6 месеца. Развитието на сушито не спира до тук – постепенно двете основни съставки – рибата и оризът, започват да се комбинират и с различни зеленчуци и така се ражда сушито, което познаваме до днес и което бързо намира най-разнообразни вариации.
Picture
Напълно естествено е това, че именно в Япония сушито се разпространява и развива най-бързо  – моретата около островната държава изобилстват с най-различни видове риба и други морски дарове, а обработваемата земя е засята предимно с ориз. Специално влияние върху оформянето на сушито са упражнили и някои японски философски учения. Японската кухня се основава на убеждението, че природата не може и не трябва да бъде усъвършенствана или поправяна. Следвайки това свое вътрешно убеждение, японците смятат, че рибата, когато е съвсем прясна, трябва да се яде сурова и дори печенето или варенето да не се изключват напълно в кухнята, се приемат като известен компромис.

Интересен факт е, че думата „суши” е остаряла граматична форма, която в буквален превод означава "прокиснало е" или "кисело е" и обозначава
ферментационния процес. Към днешна дата това значение е напълно забравено и думата се използва само за название на добре познатото ни блюдо. Нещо друго, което трябва да знае всеки любител на сушито, за да не се чуди на менюто в азиатските ресторанти, е това, че когато се използва с представка, обозначаваща даден вид суши, буквата „с” се заменя със „з”, както е например в „нигири-зуши”.

В предвид всичко казано дотук, следващия път, когато се намусите при вкуса на даден вид суши, помислете на колко промени се е подложило то през вековете, за да се хареса на небцето ви, и преценете дали не заслужава да му дадете поне още един шанс.



Comments

    Архив

    June 2018
    March 2018
    February 2018
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​