Икебана е традиционно японско изкуство за аранжиране на цветя и буквално означава „да вдъхнеш живот на цветята“. Тя има символичен характер и декоративна употреба, а практикуването и дори се възприема и като форма на медитация. Според древни китайски вярвания, изкуството Икебана представлява уникална комбинация на човешкия дух и природата. Всяка композиция е въплъщение на вътрешния мир на човека, на неговите чувства и емоции.
Това е едно от традиционните изкуства на Япония и се практикува от повече от 600 години. Тя произлиза от будисткия ритуал за даряване на духовете на мъртвите с цветя. До средата на ХV век, с появата на първите класически стилове, икебана достига статут на изкуство, независимо от религиозните си произход, въпреки че продължава да пази силно символичното си и философско значение. Първите учители и ученици, които се занимават с икебана, са свещеници и членове на аристокрацията, но с течение на времето популярността и нараства и се появяват много различни школи и стилове и започва да се упражнява навсякъде в японското общество. Практикуването на икебана се нарича също така и "Kado", или Пътят на цветята.
Това е едно от традиционните изкуства на Япония и се практикува от повече от 600 години. Тя произлиза от будисткия ритуал за даряване на духовете на мъртвите с цветя. До средата на ХV век, с появата на първите класически стилове, икебана достига статут на изкуство, независимо от религиозните си произход, въпреки че продължава да пази силно символичното си и философско значение. Първите учители и ученици, които се занимават с икебана, са свещеници и членове на аристокрацията, но с течение на времето популярността и нараства и се появяват много различни школи и стилове и започва да се упражнява навсякъде в японското общество. Практикуването на икебана се нарича също така и "Kado", или Пътят на цветята.
Икебана много се различава от западните практики за подреждане на цветя, главно с използването на "празното" пространство, принципа „малкото е повече” и асиметричните форми. Усещането за хармония между материалите, съда и пространството около тях са от решаващо значение. Тя драстично се различава от представата просто за комбинация от разноцветни цъфнали цветя, като всъщност поставя по-голям акцент върху стъблата и листата, а минимализмът е централна тема. Изкуството на икебана насърчава личната творческа изява, но си има и общи правила и насоки. Вдъхновението се открива чрез изследване на природните форми, изящни линии и цветови комбинации. Композицията обикновено се структурира под формата на разностранен триъгълник. Трите основни точки означават различни неща според различните школи на изкуството. Обикновено те символизират човека, небето и земята, но понякога може да се възприемат като луната, слънцето и земята. Ключовият елемент на цялата композиция е съдът, в които се прави. Създаването на тези съдове чрез различни грънчарски техники и с разнообразни материали също представлява един интригуващ процес.
Първоначално букетите са били с проста симетрична композиция от три стръкчета. Основният принцип при изготвянето на букет се е основавал на необходимостта от централно високо стебло, което да бъде съчетано с две по-ниски клонки. Но към днешна дата съществуват десетки стилове, в които се аранжират цветята. Някои от най-известните са: Ichiyo - съвременен стил, който хармонизира с различните пространства в нашата жизнена среда; Ikenobo - официално признат за най-стария, представлява най-традиционния стил на японската аранжиране на цветя, който съчетава асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина; Ohara – поставя акцент върху сезонното използване на клони и цветя; Sogetsu – набляга на структурата и насърчава свободния стил и абстрактността и др.
Изкуството икебана е уникално за японската култура и остава много популярно и до днес. То редовно бива представяно в телевизионни предавания, преподавано дори като част от учебната програма, и като цяло почитано и практикувано от всякакви хора. С различните си школи и стилове икебана представлява още един един вълнуващ аспект на японската култура, който непрекъснато си печели нови почитатели.
Първоначално букетите са били с проста симетрична композиция от три стръкчета. Основният принцип при изготвянето на букет се е основавал на необходимостта от централно високо стебло, което да бъде съчетано с две по-ниски клонки. Но към днешна дата съществуват десетки стилове, в които се аранжират цветята. Някои от най-известните са: Ichiyo - съвременен стил, който хармонизира с различните пространства в нашата жизнена среда; Ikenobo - официално признат за най-стария, представлява най-традиционния стил на японската аранжиране на цветя, който съчетава асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина; Ohara – поставя акцент върху сезонното използване на клони и цветя; Sogetsu – набляга на структурата и насърчава свободния стил и абстрактността и др.
Изкуството икебана е уникално за японската култура и остава много популярно и до днес. То редовно бива представяно в телевизионни предавания, преподавано дори като част от учебната програма, и като цяло почитано и практикувано от всякакви хора. С различните си школи и стилове икебана представлява още един един вълнуващ аспект на японската култура, който непрекъснато си печели нови почитатели.
