Човек или се влюбва от пръв поглед в миниатюрните дървета с най-причудливи форми, или не, среден път няма – това твърдят специалистите по древното японско изкуство „бонсай”. Онези обаче, които ги заобичат, никога не се уморяват да ги съзерцават - за тях те са своеобразно бягство в един чист свят в миниатюр.
Думата "боснай", често неправилно изписвана като бонзаи или бонсаи, е японски термин, който, ако се преведе буквално, означава "засадено в поднос". Крайната цел на това изкуство, което само по себе си е отглеждане на умалени дръвчета и храсти в красиви керамични съдове с различни форми, е да се пресъздаде реалистично естетиката на природата чрез миниатюрните дръвчета. Бонсай не се изменят генетично, за да са в такива размери, а в действителност, всички дървесни видове могат да бъдат използвани за отглеждане на един. Начинът на живот на азиатците се прехвърля и върху изкуството им - търпение, благодарност, грижи и себеотдаване са необходими съставки, за създаването на бонсай, защото това е един продължителен и специфичен процес, който може да отнеме дори няколко поколения, за да се създаде един наистина съвършен бонсай. Методи като прищипване на пъпките, периодичното подкастряне, извиването на ствола и опасването му с жици, за да се закрепи младото растение в желаната форма, и внимателното подбиране на състава на почвата, в която е засадено растението, се използват за ограничаване на растежа и постигане на отличителната форма на дръвчетата.
Думата "боснай", често неправилно изписвана като бонзаи или бонсаи, е японски термин, който, ако се преведе буквално, означава "засадено в поднос". Крайната цел на това изкуство, което само по себе си е отглеждане на умалени дръвчета и храсти в красиви керамични съдове с различни форми, е да се пресъздаде реалистично естетиката на природата чрез миниатюрните дръвчета. Бонсай не се изменят генетично, за да са в такива размери, а в действителност, всички дървесни видове могат да бъдат използвани за отглеждане на един. Начинът на живот на азиатците се прехвърля и върху изкуството им - търпение, благодарност, грижи и себеотдаване са необходими съставки, за създаването на бонсай, защото това е един продължителен и специфичен процес, който може да отнеме дори няколко поколения, за да се създаде един наистина съвършен бонсай. Методи като прищипване на пъпките, периодичното подкастряне, извиването на ствола и опасването му с жици, за да се закрепи младото растение в желаната форма, и внимателното подбиране на състава на почвата, в която е засадено растението, се използват за ограничаване на растежа и постигане на отличителната форма на дръвчетата.
Въпреки че в днешно време свързваме това изкуство предимно с Япония, всъщност то произлиза от древни китайски градинарски практики, които биват донесени в Япония и преустроен под влиянието на японския дзен будизъм. Будистки монаси през ХІІ век пренасят образци в Япония с твърдото убеждение, че това са свещени предмети - наричали ги "зелените стъпала към небето", защото изобразявали връзката между Създателя на Вселената и човека. В Япония, където религията проповядва преклонение към природата, възрастта и предците на човешкия род, бонсай намира идеалните предпоставки за развити и става е високо почитано изкуство, което символизира битката на едно дърво с природните стихии.
Днес отглеждането на бонсай продължава да бъде хоби, на което се наслаждават хиляди хора. То също така остава важна част от японската културна и артистична традиция, подхранвана през годините от любовта на нацията към природата. Но грижата за бонсай отдавна не е само популярна единствено в Япония. Достъпът до свободна информация в интернет позволява на хора от всички краища на света да отглеждат свои умалени дръвчета, а вече съществува и Светона Бонсай федерация, която е движещата сила в популяризирането на изкуството и повишаване на уменията на хората, занимаващи се с бонсай, по целия свят. Сдружението организира международни конвенции около веднъж на всеки четири години от 1989 г. насам, като де сега те са били не само на територията на Азия, но и на Америка и Европа.
Днес отглеждането на бонсай продължава да бъде хоби, на което се наслаждават хиляди хора. То също така остава важна част от японската културна и артистична традиция, подхранвана през годините от любовта на нацията към природата. Но грижата за бонсай отдавна не е само популярна единствено в Япония. Достъпът до свободна информация в интернет позволява на хора от всички краища на света да отглеждат свои умалени дръвчета, а вече съществува и Светона Бонсай федерация, която е движещата сила в популяризирането на изкуството и повишаване на уменията на хората, занимаващи се с бонсай, по целия свят. Сдружението организира международни конвенции около веднъж на всеки четири години от 1989 г. насам, като де сега те са били не само на територията на Азия, но и на Америка и Европа.
