Котешко кафене?

Лили от екипа на Friday Chopsticks в котешкото кафене La Gatoteca в Мадрид

​​Котешките кафенета са... ами не, не си представяйте котета, които пият кафе на масички. Въпреки че реално не знаем  какво правят, докато ни няма.

Котешките кафенета са тематични кафенета, които свободно са обитавани от котки, които посетителите могат да гледат и да си играят с тях. Всеки, които иска да прекара време сред котетата, обикновено трябва да плати такса за посещението, която е на час, а на някой места само закупуването на напитка е достатъчно. Очаквано или неочаквано котките се оказват голяма атракция за посетители и днес можем да видим такива кафенета навсякъде по света – бройката им е над 150. 

​​Във всяко от тях, разбира се, има строги правила за поведение в компанията на котетата. Те са например котетата да се пипат само след като посетителите са дезинфекцирали ръцете си, да не бъдат будени, снимани със светкавица и дразнени по какъвто и да било начин. Също има зони, които са забранени за хора, и са неприкосновените места на обитателите на тези кафенета. Посетителите често се изкушават да нахранят котетата, но в повечето случаи това не е добре за тях и за това е забранено. На някои места самото кафене предлага храна, която посетителите могат да закупят и с нея да нахранят котетата.

Първото в света котешко кафене, "Cat Flower Garden", отваря врати в Тайпе, Тайван, през 1998 г. Историята на заведението е толкова хубава и приятна, колкото и самото то – в семейството на собствениците много обичат котки и децата непрекъснато прибират такива от улицата. Мама обаче не е съвсем съгласна и децата не могат да приютят всички котета, които желаят. Един ден им хрумва да отворят кафене и се досещат, че да го направят котешко такова, то това ще ги отличи от останалите, както и става.

18 години по-късно кафенето все още съществува и заради ветеранската си позиция е вероятно най-известното в света. С ново име „Cafe Dog and Cats”, то в момента е населено от 15 котки, две кучета и една птица. Има минимална такса за напитка, за да се предотврати пребиваването на хора, които просто искат да снимат котките. Посетителите са най-вече млади туристи от Тайван и Япония. Котките са свободни да скачат върху масите и хората, а ако някой иска да ги нахрани, то различни вкусотиики за котетата са на разположение за покупка (ако някой е склонен да бъде заобиколен от пухкави котки, които се борят за парче от сушена риба). Когато останат сами, котките най-често заспал проснати в някое от шантавите съоръжения или се разхождат из територията си. Ако искате деликатно да събудите някоя, единственото което можете да опитате е да ги примамите с миризмата на храна, но съм сигурна, че дори да гледате как някое коте сладко похърква, ще ви достави чисто щастие.

Въпреки, че произходът на котешките кафенета е Тайван, концепцията разцъфтява в Япония. Поради размера на Япония и броя на населението, много от жителите живеят в малки апартаменти, които не им позволяват да имат домашни любимци. Така котешките кафенета стават много популярна дестинация за младите хора, които търсят място за общуване и комфорт. Друг фактор за успеха на котешките кафенета е и, че много хора искат да имат домашен любимец, но не могат да си позволят да полагат грижите за него, и котешките кафенета са добра алтернатива. В рамките на 5 години след отварянето на първото котешко кафене в Токио се появяват още над седемдесет други.

​И нещата не спират до тук. След успеха на този тип кафенета, вече съществуват и други подобни. В Токио можете да откриете и кафене, където да си правите компания с коза. 

На други места зайчетата са основната атракция, а от скоро са реалност и кафенета анти-самота. Наричани още Moominкафенета, на тези места, за да спестят неудобството от самотното пиене на кафе, служителите услужливо предлагат компания под формата на големи плюшени играчки, наречени Муминтролове. Те са подобни на хипопотами и са създадени от финландската писателка Туве Янсон. Освен в нейните книжки, вече можете да си уговорете среща с Муминтрол и в Токио :)