
Началото на китайската Нова година, зависи от фазите на луната, и се води по лунен или лунно-слънчев календар. Датата се променя всяка година, но обикновено настъпва между 21 януари и 10 февруари. Празникът се пада на първия ден от лунния месец и продължава 15 дни, докато луната стане пълна, правейки го най-дългият и важен празник за годината. Всеки от тези 15 дни се чества и има особена роля, като например ден за посещение на семейството, ден за ядене определени храни и тн. На 15-тия и последен ден от честването се провежда фестивал на фенерите, за които се смята, че осветяват пътя на новата година. Фестивалът се свързва също с това, че светлината на фенерите води изгубените или пакостливи духове към дома им. Фразата, с която китайците си честитят празника, "Gung Hei Fat Choi", се превежда "Нека имате добър късмет."
Честването на празника води началото си още от преди повече от 4000 години. Фермерите започват да го честват в Китай, за да отбележат края на зимата и началото на пролетта. Тогава е представлявал също и фестивал в чест на предците, както и други свети същества.
Всяка година, над един милиард души потеглят на път за да посрещнат празника в Китай - това е най-голямата годишна човешка миграция в света. Но Китай не е единственото място, където се отбелязва Китайската нова година – празнува се и в страни и на територии, които имат високи китайски популации, като Хонг Конг, Тайван, Сингапур, Индонезия, Филипините и т.нар. „чайнатаунс” или китайските квартали в други градове. Всъщност градът извън Азия, в който празникът се отбелязва най-подобаващо, е американският град Сан Франциско. Там честванията по повод на Китайската нова година са започнали още през 1860 г. по време на златната треска, когато голям брой китайски емигриранти се заселват в региона.
Честването на празника води началото си още от преди повече от 4000 години. Фермерите започват да го честват в Китай, за да отбележат края на зимата и началото на пролетта. Тогава е представлявал също и фестивал в чест на предците, както и други свети същества.
Всяка година, над един милиард души потеглят на път за да посрещнат празника в Китай - това е най-голямата годишна човешка миграция в света. Но Китай не е единственото място, където се отбелязва Китайската нова година – празнува се и в страни и на територии, които имат високи китайски популации, като Хонг Конг, Тайван, Сингапур, Индонезия, Филипините и т.нар. „чайнатаунс” или китайските квартали в други градове. Всъщност градът извън Азия, в който празникът се отбелязва най-подобаващо, е американският град Сан Франциско. Там честванията по повод на Китайската нова година са започнали още през 1860 г. по време на златната треска, когато голям брой китайски емигриранти се заселват в региона.
Важна част от Китайската нова година е т.нар. chuen-hop, или "тавата на заедността." Тя обикновено се състои от осем отделения, които са пълни със специални символични хранителни продукти, които се предлагат на гостите. Тези храни включват кумукати за здраве, кокосови орехи за заедност, фъстъци за по-дълъг живот, както и плодовете драконово око за "много добри синове." Хранителните продукти са именно осем, защото за китайците броят осем символизира добър късмет. Друго ястие, което е важно да присъства на всяка трапеза, е вегетарианско ястие, състояща се от 18 съставки, наречени Jai. На всички тези 18 съставки биват приписвани суеверни качества, като например семената от лотос се свързват с мъжкото поколение, черните водорасли с богатство, а бамбука с хармония.

Точно в полунощ на китайската Нова година, всяка врата и прозорец в къщите се отваря, за да се даде възможност на старата година да излезе. Също така китайците вярват, че не трябва да си мият косата този ден, защото това може да отмие късмета им за новата година. Говоренето за миналото също не е препоръчително, защото се смята, че всичко трябва да бъде обърнато към бъдещето и новото начало. Избягва се и използването на ножове и ножици, защото могат да отрежат сполуката. Което може да се случи и, ако някой посрещне гости в спалнята си, поради което всички, дори и болните, се обличат и настаняват в трапезарията.
Червеният цвят има огромно значение в китайската култура като цяло и е особено важен по време на настъпването на Китайската нова година. Хората носят червени дрехи, пишат стихотворения на червена хартия и дават на децата "късметлийски" пари в червени пликове. Обикновено сумата трябва е четна, но по-важното е да не може да се дели на четири, защото цифрата 4 означава смърт. Червено символизира огъня, който традиционно се смята, че предотвратява лошия късмет. Обратно на много западни вярвания, в Китай бялото символизира смърт и лош късмет.
Двете цветя, които най-често се свързват с Китайската нова година, са сливовия цвят, който е символ на смелост и надежда, и водните нарциси, които символизират добър късмет и просперитет.
В първия ден от Китайската нова година хората обикновено не ядат месо. Въздържането от месо на първия ден не само осигурява по-дълъг и щастлив живот, но също така помага да се прочисти тялото. Освен това, така се спазва и традицията, че нищо не трябва да бъде убивано в първия ден от новата година.