Думата „доджо” е японски термин, който се превежда като „място на пътя”. Най-вече се отнася до място за обучение в някои от японските бойни изкуства, завършващи на "до", което означава "път". Терминът доджо понякога се използва и за да опише залите за медитация, където дзен будисти практикуват дзадзен медитация. Алтернативният Терминът "zendo" е по-специфичен, но също има широко разпространение. Първоначално доджотота са били част от храмовете в Япония. В западния свят, терминът доджо се използва предимно за място, където се практикуват японски бойни изкуства като айкидо, джудо, карате, или други. В самата Япония всяко място за провеждане на тренировки, като например училищата за професионална борба, може да се нарече доджо, заради корена в бойните изкуства.
Към днешна дата по-голямата част от традициите относно доджотата не се спазват толкова стриктно или са напълно изгубени. В много от съвременните японски училища дори доджото не се използва за провеждане на ежедневните тренировки, а се пози за по-символични и официални поводи. Действителните тренировки най-често се извършват на открито, в по-неформална обстановка.
Едно доджо, в пълния смисъл на думата, се счита за много специално място за хората, които се обучават в него, и затова се поддържа именно от тях. Нещо, което всеки трябва да знае е, че в доджо обувки не се носят. В много доджота съществува установена практика на ритуално почистване на доджото от учениците в началото и края на всяка тренировка. Освен очевидните хигиенни ползите от редовното почистване, този практика се използва и за да се укрепи вярата в това, че доджото трябва да бъде подкрепено и управлявано от учениците, а не от персонала на училището.
Традиционните доджота са изградени по строго определен модел, за която е характерно наличието на shomen или предна страна, лице на помещението. Присъстват също така още няколко входа, базирани на ранга на учителите и учениците на доджото. Обикновено учениците влизат от долния ляв ъгъл на залата (в зависимост от това къде се намира shomen), а инструкторите от горния десен ъгъл. Терминът shomen може да се преведе освен като „отпред” и като „храм”. В тази предна част на помещението традиционно се поставя Шинто храм със скулптора, икебена или различни артефакти. Други предмети, които могат да бъдат открити в едно дождо са taiko барабани(широк кръг от японски ударни инструменти), yoroi брони (ранни японски брони, носени от самураите във феодална Япония) и правилата на доджото. Оръжията и други пособия, използвани в тренировката обикновено стоят на задната стена. За посетителите в доджото обикновено има специално отредени места, които са подбрани в зависимост от ранга и званието на гостите.
Традиционните доджота са изградени по строго определен модел, за която е характерно наличието на shomen или предна страна, лице на помещението. Присъстват също така още няколко входа, базирани на ранга на учителите и учениците на доджото. Обикновено учениците влизат от долния ляв ъгъл на залата (в зависимост от това къде се намира shomen), а инструкторите от горния десен ъгъл. Терминът shomen може да се преведе освен като „отпред” и като „храм”. В тази предна част на помещението традиционно се поставя Шинто храм със скулптора, икебена или различни артефакти. Други предмети, които могат да бъдат открити в едно дождо са taiko барабани(широк кръг от японски ударни инструменти), yoroi брони (ранни японски брони, носени от самураите във феодална Япония) и правилата на доджото. Оръжията и други пособия, използвани в тренировката обикновено стоят на задната стена. За посетителите в доджото обикновено има специално отредени места, които са подбрани в зависимост от ранга и званието на гостите.
