Несъмнено по-голямата част от хората извън Азия свързват клечките за хранене със суши. В западния свят основно в суши ресторанти можем да си направим сигурна среща с небезизвестните куай-це (ако не сте прочели статията ни за произхода на клечките, това трябва да се поправи!), затова е време да ви разкажем историята на сушито.
Историята на добре познатите ни овални хапки започва от Югоизточна Азия, или по точно някъде в Китай. Въпреки че сме свикнали да асоциираме сушито предимно с Япония, всъщност то бива пренесено там едва векове по-късно. Както и много други велики открития, така и сушито е открито случайно, в резултат на действия, целящи нещо съвсем друго. Първоначалната форма на сушито, която по-късно се развива до това, което познаваме днес, не е нищо повече от древна практика за консервиране на солената риба чрез ориз. Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа. Така рибата ферментирала и след няколко месеца била готова за ядене, а оризът се изхвърлял. При този процес оризът ферментира и отделя млечна киселина, която от своя страна подобрява вкуса на рибата, активира аминокиселините в нея и възпрепятства гниенето и. Макар и първаначално оризът да бил изхвърлян и само рибата да била изяждана, с течение на времето хората осъзнават, че вкусът и на ориза им допада, особено след откриването на оризовия оцет – подправянето на ориза с оризов оцет го направил не само много по-вкусен, но и съществено съкратил времето за ферментация, което дотогава отнемало над 6 месеца. Развитието на сушито не спира до тук – постепенно двете основни съставки – рибата и оризът, започват да се комбинират и с различни зеленчуци и така се ражда сушито, което познаваме до днес и което бързо намира най-разнообразни вариации.
Напълно естествено е това, че именно в Япония сушито се разпространява и развива най-бързо – моретата около островната държава изобилстват с най-различни видове риба и други морски дарове, а обработваемата земя е засята предимно с ориз. Специално влияние върху оформянето на сушито са упражнили и някои японски философски учения. Японската кухня се основава на убеждението, че природата не може и не трябва да бъде усъвършенствана или поправяна. Следвайки това свое вътрешно убеждение, японците смятат, че рибата, когато е съвсем прясна, трябва да се яде сурова и дори печенето или варенето да не се изключват напълно в кухнята, се приемат като известен компромис.
Интересен факт е, че думата „суши” е остаряла граматична форма, която в буквален превод означава "прокиснало е" или "кисело е" и обозначава ферментационния процес. Към днешна дата това значение е напълно забравено и думата се използва само за название на добре познатото ни блюдо. Нещо друго, което трябва да знае всеки любител на сушито, за да не се чуди на менюто в азиатските ресторанти, е това, че когато се използва с представка, обозначаваща даден вид суши, буквата „с” се заменя със „з”, както е например в „нигири-зуши”.
В предвид всичко казано дотук, следващия път, когато се намусите при вкуса на даден вид суши, помислете на колко промени се е подложило то през вековете, за да се хареса на небцето ви, и преценете дали не заслужава да му дадете поне още един шанс.
Интересен факт е, че думата „суши” е остаряла граматична форма, която в буквален превод означава "прокиснало е" или "кисело е" и обозначава ферментационния процес. Към днешна дата това значение е напълно забравено и думата се използва само за название на добре познатото ни блюдо. Нещо друго, което трябва да знае всеки любител на сушито, за да не се чуди на менюто в азиатските ресторанти, е това, че когато се използва с представка, обозначаваща даден вид суши, буквата „с” се заменя със „з”, както е например в „нигири-зуши”.
В предвид всичко казано дотук, следващия път, когато се намусите при вкуса на даден вид суши, помислете на колко промени се е подложило то през вековете, за да се хареса на небцето ви, и преценете дали не заслужава да му дадете поне още един шанс.
