Най-известното нещо, което някога е казвано за Йоко Оно, е изречено от съпруга й Джон Ленън - той я нарича "най-известният непозната артист в света - всеки знае името й, но никой не знае какво всъщност прави". До известна степен тя бива възприемана по този начин и днес, десетки години по-късно. Неминуемо за Оно е огромното предизвикателство да остане видима като артист, а не просто жена на рок звезда. Нейното влиятелно партньорство с Джон Ленън е широко обсъждано и оспорвано, но си струва да си припомним, че в опита си да ни поведе е един друг, по-добър свят, известната соло песен на Ленън Imagine е по същество реплика на произведенията инструкции на Йоко Оно. И до днес тя продължава да работи върху своето изкуство, което създава много преди появата на Ленън в живота си, и което заслужава да бъде оценявано само по себе си.
Още преди да стане известна като жената до Джон Ленън, Йоко Оно е "Върховната жрица на хепънингите" и пионер в пърформънс изкуството. Домът й е отворен за танцьори, композитори и художници и тя непрестанно ги насърчава да работят заедно. Така изгражда една интердисциплинарна общност, което остава едно от най-големите постижения в кариерата й и заслугата, с която именно си спечелва прозвището "Върховната жрица на хепънингите".
Още преди да стане известна като жената до Джон Ленън, Йоко Оно е "Върховната жрица на хепънингите" и пионер в пърформънс изкуството. Домът й е отворен за танцьори, композитори и художници и тя непрестанно ги насърчава да работят заедно. Така изгражда една интердисциплинарна общност, което остава едно от най-големите постижения в кариерата й и заслугата, с която именно си спечелва прозвището "Върховната жрица на хепънингите".
 |  |
Основното, което Оно прави за развитието на концептуално изкуство, е включването на публиката в самите произведения. Нейното изкуство е изградено така, че всеки да може да го създава – което е и централното измерение в значението му. Преживяванията, събитията и изпълненията са гръбнакът на творчеството й. В това отношение тя е типичен концептуален артист – произведенията са предназначени да насочат вниманието към идеи, а не към предмети.
Черпейки вдъхновение от множество източници като дзен будизма и движението Дада, нейните произведения са едни от най-ранните и най-смелите примери за изкуството на дадаизма. Тя напълно отхвърля идеята, че произведение на изкуството трябва да бъде материален обект и гради извън тази рамка. Много от творбите й се състоят само от инструкции. Например в Cloud Piece (1963) тя ни инструктира да си представим, че копаем дупка в градината и я пълним с облаци.
Оно е и един от най-силните феминистки гласове, произлезли от света на изкуството през 60-те години. Нейното произведение Cut Piece(1964) е ярък пример за феминистко изкуство - тя кани хора от публиката да се редуват да режат дрехите й с ножица. Този пърформънс поставя публиката в тесен контакт с артиста, което тогава е нова концепция. Насочвайки вниманието и към уязвимостта и устойчивостта на женското тяло, Оно отваря пътя на бъдещи артисти като Вали Експорт, Хана Уилке и Марина Абрамович да поемат още по-големи рискове.
 |  |
Биография
Йоко Оно е родена в Токио в заможно семейство на банкер. Тя е отлична ученичка и през 1952 г. става първата жена, която е приета да учи философия в японския университет "Гакушиуин". Година по-късно се мести в САЩ, за да учи в колеж "Сара Лорънс". Там се запознава с художници и поети и планира да стане писател. Уви нещата, които пише, не се вписват в западната академична форма, подкрепяна от професорите в колежа. По това време Оно открива работата на авангардния на нюйоркски композитор Джон Кейдж и се е сприятелявала с него и други като Ла Монте Янг. Сред тях Оно намира своето място. Кейдж, Янг и други ранни членове на това авангардно движение са силно вдъхновени от културни традиции на Япония и така произходът на Оно е значително предимство, а не недостатък, както е било в литературните среди.
През 60-те години Оно се движи с кръговете на артисти, участващи в "хепънинги", и организира собствени събития в таванското си помещение на улица 112 Chambers Street в Ню Йорк. В него редовно се събират артисти от движението Флуксус, авангардни музиканти и други изпълнители. Тя самата изпълнява музикални произведения и е важна част от групата Флуксус при зараждането й, но Оно не желае да остане свързана с движението, тъй като държи на своята независимост като артист.
През 60-те години Оно се движи с кръговете на артисти, участващи в "хепънинги", и организира собствени събития в таванското си помещение на улица 112 Chambers Street в Ню Йорк. В него редовно се събират артисти от движението Флуксус, авангардни музиканти и други изпълнители. Тя самата изпълнява музикални произведения и е важна част от групата Флуксус при зараждането й, но Оно не желае да остане свързана с движението, тъй като държи на своята независимост като артист.
След представянето на произведението Cut Piece, тя бива поканена да направи изложба в Лондон. Там, докато подготвя изложбата, я посещава Джон Ленън. Вдъхновени от общата любов към думите и музиката, те започват да си сътрудничат за представления и филм. През 1969 г. Оно се развежда с тогавашния си втори съпруг Антъни Кокс и се омъжва за Ленън. Връзката й с музиканта от Бийтълс е трудна за Оно, тъй като двойката не се харесва на публиката и много хора смятат, че Оно отдръпва Ленън от Бийтълс.
Джон Ленън и Йоко Оно в Ню Йорк през 1973 г.
 |  |
През 1975 г. се ражда синът им Шон. Джон Ленън се грижил за бебето, докато Оно управлява техния съвместен звукозаписен лейбъл "Леноно". През 1980 г. се случва немислимото: Джон Ленън бива застрелян и убит пред дома им в Ню Йорк.
Вълна от изключително медийно внимание следва смъртта на Ленън, но Оно се отдава на уединение. По-късно през 80-те години тя постепенно отново започва се проявява като артист и публична личност, връщайки се към създаването на музикални, писмени и визуални произведения. Продължава кариерата си като експериментален композитор и издава три самостоятелни албума, прави турнета и композира два мюзикъла. Днес, в осемдесетте си години, Йоко Оно продължава да работи за мира и да гледа на света с пламенен оптимизъм, като твърди, че ще видим мир на земята през 2050 г.
