
Най-известното нещо, което някога е казвано за Йоко Оно, е изречено от съпруга й Джон Ленън - той я нарича "най-известният непозната артист в света - всеки знае името й, но никой не знае какво всъщност прави". До известна степен тя бива възприемана по този начин и днес, десетки години по-късно. Неминуемо за Оно е огромното предизвикателство да остане видима като артист, а не просто жена на рок звезда. Нейното влиятелно партньорство с Джон Ленън е широко обсъждано и оспорвано, но си струва да си припомним, че в опита си да ни поведе е един друг, по-добър свят, известната соло песен на Ленън Imagine е по същество реплика на произведенията инструкции на Йоко Оно. И до днес тя продължава да работи върху своето изкуство, което създава много преди появата на Ленън в живота си, и което заслужава да бъде оценявано само по себе си.
Още преди да стане известна като жената до Джон Ленън, Йоко Оно е "Върховната жрица на хепънингите" и пионер в пърформънс изкуството. Домът й е отворен за танцьори, композитори и художници и тя непрестанно ги насърчава да работят заедно. Така изгражда една интердисциплинарна общност, което остава едно от най-големите постижения в кариерата й и заслугата, с която именно си спечелва прозвището "Върховната жрица на хепънингите".
Още преди да стане известна като жената до Джон Ленън, Йоко Оно е "Върховната жрица на хепънингите" и пионер в пърформънс изкуството. Домът й е отворен за танцьори, композитори и художници и тя непрестанно ги насърчава да работят заедно. Така изгражда една интердисциплинарна общност, което остава едно от най-големите постижения в кариерата й и заслугата, с която именно си спечелва прозвището "Върховната жрица на хепънингите".

Основното, което Оно прави за развитието на концептуално изкуство, е включването на публиката в самите произведения. Нейното изкуство е изградено така, че всеки да може да го създава – което е и централното измерение в значението му. Преживяванията, събитията и изпълненията са гръбнакът на творчеството й. В това отношение тя е типичен концептуален артист – произведенията са предназначени да насочат вниманието към идеи, а не към предмети.
Черпейки вдъхновение от множество източници като дзен будизма и движението Дада, нейните произведения са едни от най-ранните и най-смелите примери за изкуството на дадаизма. Тя напълно отхвърля идеята, че произведение на изкуството трябва да бъде материален обект и гради извън тази рамка. Много от творбите й се състоят само от инструкции. Например в Cloud Piece (1963) тя ни инструктира да си представим, че копаем дупка в градината и я пълним с облаци.
Оно е и един от най-силните феминистки гласове, произлезли от света на изкуството през 60-те години. Нейното произведение Cut Piece(1964) е ярък пример за феминистко изкуство - тя кани хора от публиката да се редуват да режат дрехите й с ножица. Този пърформънс поставя публиката в тесен контакт с артиста, което тогава е нова концепция. Насочвайки вниманието и към уязвимостта и устойчивостта на женското тяло, Оно отваря пътя на бъдещи артисти като Вали Експорт, Хана Уилке и Марина Абрамович да поемат още по-големи рискове.
Биография
Йоко Оно е родена в Токио в заможно семейство на банкер. Тя е отлична ученичка и през 1952 г. става първата жена, която е приета да учи философия в японския университет "Гакушиуин". Година по-късно се мести в САЩ, за да учи в колеж "Сара Лорънс". Там се запознава с художници и поети и планира да стане писател. Уви нещата, които пише, не се вписват в западната академична форма, подкрепяна от професорите в колежа. По това време Оно открива работата на авангардния на нюйоркски композитор Джон Кейдж и се е сприятелявала с него и други като Ла Монте Янг. Сред тях Оно намира своето място. Кейдж, Янг и други ранни членове на това авангардно движение са силно вдъхновени от културни традиции на Япония и така произходът на Оно е значително предимство, а не недостатък, както е било в литературните среди.
През 60-те години Оно се движи с кръговете на артисти, участващи в "хепънинги", и организира собствени събития в таванското си помещение на улица 112 Chambers Street в Ню Йорк. В него редовно се събират артисти от движението Флуксус, авангардни музиканти и други изпълнители. Тя самата изпълнява музикални произведения и е важна част от групата Флуксус при зараждането й, но Оно не желае да остане свързана с движението, тъй като държи на своята независимост като артист.
През 60-те години Оно се движи с кръговете на артисти, участващи в "хепънинги", и организира собствени събития в таванското си помещение на улица 112 Chambers Street в Ню Йорк. В него редовно се събират артисти от движението Флуксус, авангардни музиканти и други изпълнители. Тя самата изпълнява музикални произведения и е важна част от групата Флуксус при зараждането й, но Оно не желае да остане свързана с движението, тъй като държи на своята независимост като артист.
След представянето на произведението Cut Piece, тя бива поканена да направи изложба в Лондон. Там, докато подготвя изложбата, я посещава Джон Ленън. Вдъхновени от общата любов към думите и музиката, те започват да си сътрудничат за представления и филм. През 1969 г. Оно се развежда с тогавашния си втори съпруг Антъни Кокс и се омъжва за Ленън. Връзката й с музиканта от Бийтълс е трудна за Оно, тъй като двойката не се харесва на публиката и много хора смятат, че Оно отдръпва Ленън от Бийтълс.
През 1975 г. се ражда синът им Шон. Джон Ленън се грижил за бебето, докато Оно управлява техния съвместен звукозаписен лейбъл "Леноно". През 1980 г. се случва немислимото: Джон Ленън бива застрелян и убит пред дома им в Ню Йорк.
Вълна от изключително медийно внимание следва смъртта на Ленън, но Оно се отдава на уединение. По-късно през 80-те години тя постепенно отново започва се проявява като артист и публична личност, връщайки се към създаването на музикални, писмени и визуални произведения. Продължава кариерата си като експериментален композитор и издава три самостоятелни албума, прави турнета и композира два мюзикъла. Днес, в осемдесетте си години, Йоко Оно продължава да работи за мира и да гледа на света с пламенен оптимизъм, като твърди, че ще видим мир на земята през 2050 г.