Случвало ли ви се е някога, да се събудите и да се запитате коя година е? Не бързайте да отричате, защото това всъщност е един много добър въпрос. В днешно време може да се каже, че приемаме календара за даденост, без да се замисляме за хилядолетната му история, за това колко промени е претърпял, за да представлява усъвършенстваната форма, която е днес, но и най-вече забравяме това, че не е само един. Към днешна дата по света се използват над 40 календара, предимно базирани на астрономически явления. Дори и да сме свикнали с мисълта, че навсякъде по света годината е една и съща и отбелязва времето, изминало от рождението на Исус Христос, всъщност много държави все още използват традиционните си календари от преди въвеждането на
Грегорианския календар като универсален паралелно с него.
Грегорианския календар като универсален паралелно с него.
За разлика от повечето други календари, традиционният китайски календар не отброява годините в безкрайна последователност, а вместо това годините имат имена, които се повтарят на всеки 60 години. В исторически план годините са бивали изброени от възкачването на императора, но след Революцията от 1911г., която сваля последната императорска династия в Китай, това бива тменено. В рамките на всеки 60-годишен цикъл, името на всяка година се състои от два компонента: Celestial Stemm (няма еквивалент на анлийски или български) и Terrestrial Branch (имената на съответните животни в зодиакален цикъл от 12 животни дадени в скоби). Предполага се, че този календар датира от 2637 пр. Хр.
Oсвен Грегорианския календар, японците също се използват и собствена система за отброяване на годините, базираща се на епохи. Традиционната система за определяне на годината, известна като nengō датира от края на 7-ми век. Годините са номерирани в рамките на епохи, които са наименовани на настоящия император. Броенето започва от 1 с настъпването на всяка нова ера, която започва със смъртта на императора и наследяването му от най-големия му син. Започвайки от ерата Meiji (1868-1912), всеки нови император поставя началото на нова епоха, но по-рано новите ери са започвали и при настъпването на важни събития. В момента в Япония е ерата Heisei, която е настъпила през 1989г. - след смъртта на император Хирохито, а годината е Heisei 26.
Oсвен Грегорианския календар, японците също се използват и собствена система за отброяване на годините, базираща се на епохи. Традиционната система за определяне на годината, известна като nengō датира от края на 7-ми век. Годините са номерирани в рамките на епохи, които са наименовани на настоящия император. Броенето започва от 1 с настъпването на всяка нова ера, която започва със смъртта на императора и наследяването му от най-големия му син. Започвайки от ерата Meiji (1868-1912), всеки нови император поставя началото на нова епоха, но по-рано новите ери са започвали и при настъпването на важни събития. В момента в Япония е ерата Heisei, която е настъпила през 1989г. - след смъртта на император Хирохито, а годината е Heisei 26.
Традиционният корейски календар е лунно-слънчев, като традиционните календари на повечето страни от Източна Азия. Корейският календар произлиза от китайския. В него годините се обозначават чрез имената на епохите (от 270 до 963). След това китайското име на ерата с корейското име на епохата е било използвано няколко пъти до 1894 г. Грегорианският календар е официално приет в Корея през 1896 г., но традиционните празници и възрастта на по-възрастните поколения, все още се основават на стария календар.
Виетнамският календар е лунно-слънчеви календар, базиран също на китайския календар. След като Виетнам получва независимост от Китай, царете създали свои собствени календари въз основа на китайските прототипи. За разлика от нашите векове от по 100 години, виетнамски календар е разделен на 60-годишни периоди, наречени Hoi. Тoзи 60-годишен период е разделен на два по-кратки - един десет-годишен цикъл и друг 12-годишен цикъл. От 1954 г. официален календар във Виетнам е Григорианският, но традиционният календар се използва вси още най-вече, за да се наблюдават лунно-слънчеви празници и чествания.
Виетнамският календар е лунно-слънчеви календар, базиран също на китайския календар. След като Виетнам получва независимост от Китай, царете създали свои собствени календари въз основа на китайските прототипи. За разлика от нашите векове от по 100 години, виетнамски календар е разделен на 60-годишни периоди, наречени Hoi. Тoзи 60-годишен период е разделен на два по-кратки - един десет-годишен цикъл и друг 12-годишен цикъл. От 1954 г. официален календар във Виетнам е Григорианският, но традиционният календар се използва вси още най-вече, за да се наблюдават лунно-слънчеви празници и чествания.
