Започваме рубриката за интересни факти от Азия тематично! Все пак нали сме Friday Chopsticks за това мисля, че ще е добре да ви разкажем малко повече за азиатските клечки за хранене и тяхната история.
Куай-це - прословутите клечки за хранене, с които можете да се снабдите срещу жълти стотинки във всеки китайски ресторант, наистина произхождат от най-многолюдната съвременна държава, но представляват и жизненоважна част от всяка далекоизточна култура - в т.ч. Япония, Корея, Малайзия, страните из Индокитай, дори самата Индия отчасти - и са се превърнали в своеобразна икона, изобразяваща разбиранията на тези особени, пречупенo през западния мироглед, хора.
Историята им датира най-малко от пет хилядолетия, а като място на произход, както стана дума, се посочва Китай. Всъщност, историята дори е двойна. Много вероятно, благодарение още на по-примитивните хора, първообразът на самите клечки е съвсем тривиален - най-обикновени клончета са били използвани, за да се вади опечената храна от жаравата или живия огън. Същевременно обаче, нарастването на населението и недоимъкът на ресурси са предизвикали нарязването на продуктите на все по-дребни късчета - които все така са се вадели с клечки. Недостиг веднъж, що се отнася до самите продукти, като количество, а втори път - до използваното гориво за тяхната обработка. И естествено, колкото по-малко е парченцето, толкова по-бързо се приготвя.
Куай-це - прословутите клечки за хранене, с които можете да се снабдите срещу жълти стотинки във всеки китайски ресторант, наистина произхождат от най-многолюдната съвременна държава, но представляват и жизненоважна част от всяка далекоизточна култура - в т.ч. Япония, Корея, Малайзия, страните из Индокитай, дори самата Индия отчасти - и са се превърнали в своеобразна икона, изобразяваща разбиранията на тези особени, пречупенo през западния мироглед, хора.
Историята им датира най-малко от пет хилядолетия, а като място на произход, както стана дума, се посочва Китай. Всъщност, историята дори е двойна. Много вероятно, благодарение още на по-примитивните хора, първообразът на самите клечки е съвсем тривиален - най-обикновени клончета са били използвани, за да се вади опечената храна от жаравата или живия огън. Същевременно обаче, нарастването на населението и недоимъкът на ресурси са предизвикали нарязването на продуктите на все по-дребни късчета - които все така са се вадели с клечки. Недостиг веднъж, що се отнася до самите продукти, като количество, а втори път - до използваното гориво за тяхната обработка. И естествено, колкото по-малко е парченцето, толкова по-бързо се приготвя.
С времето, клечиците се разпространяват от Китай до останалия далекоизточен свят, бързо придобиват популярност и от церемониални се превръщат в ежедневни пособия, като около V век вече са нормален атрибут за Корея, Виетнам или Япония. Същевременно се изменят и материалите, от които се правят. Бамбукът е главният източник на ежедневните клечки, но такива се намират и от злато, сребро, кост или слонова кост, и обикновено символизират ранга на използващия ги. Специално сребърните клечици имат особен статут в продължение на векове - вярва се, че ще почернеят при досег с отровна храна - мит, който с времето се развенчава.
Всъщност, куай-це, в много свободен превод, значи нещо от типа на "набързо" - или по-скоро "нещица, с които се яде бързо". А предвид диетата на трудолюбивия китайски народ, това може би придобива и друг смисъл.
Иначе, клечките за хранене са дълги около двадесет сантиметра, в краищата си - затъпени - като в старинния си японски вариант могат да бъдат свързани в горната си част, но това е нещо, което отпада около X-XI век, и в момента се ползва само за обучение на начинаещи. Също така, японските клечки са по-къси, с около 2-3 сантиметра, и не толкова скосени.
Всъщност, куай-це, в много свободен превод, значи нещо от типа на "набързо" - или по-скоро "нещица, с които се яде бързо". А предвид диетата на трудолюбивия китайски народ, това може би придобива и друг смисъл.
Иначе, клечките за хранене са дълги около двадесет сантиметра, в краищата си - затъпени - като в старинния си японски вариант могат да бъдат свързани в горната си част, но това е нещо, което отпада около X-XI век, и в момента се ползва само за обучение на начинаещи. Също така, японските клечки са по-къси, с около 2-3 сантиметра, и не толкова скосени.
Някои от интересните странични наблюдения показват, че клечките за хранене не само повишават гъвкавостта на пръстите, но и в следствие на това могат да повлияят на чисто артистични умения - като рисуването - а и самата им употреба изисква известна доза концентрация и целеустременост. А, в крайна сметка, в далекоизточните култури състоянието на духа и състоянието на плътта са неизменно свързани.
С хилядолетната си история, клечките - естествено - отдавна са част и от местния фолклор, като легендите свързани с тях са десетки, до ниво най-обикновени суеверия. По същия начин, по който бутането на солницата се смята за лош знак по нашите ширини, изпускането на клечиците се намира за символ на лош късмет - и тъй нататък, и тъй нататък.
И доколкото за последното може да има и дълбоки митологични корени, като символ на далекоизточната култура клечиците за хранене остават един от най-широко разпространените и може би най-възприемчиви за западния човек, като сравнително елементарни. Или поне на пръв поглед.
С хилядолетната си история, клечките - естествено - отдавна са част и от местния фолклор, като легендите свързани с тях са десетки, до ниво най-обикновени суеверия. По същия начин, по който бутането на солницата се смята за лош знак по нашите ширини, изпускането на клечиците се намира за символ на лош късмет - и тъй нататък, и тъй нататък.
И доколкото за последното може да има и дълбоки митологични корени, като символ на далекоизточната култура клечиците за хранене остават един от най-широко разпространените и може би най-възприемчиви за западния човек, като сравнително елементарни. Или поне на пръв поглед.
