Здравейте скъпи слушатели. Сигурен съм, всеки е виждал красивите червени хартиени фенери, висящи пред китайските ресторанти или магазини, и превърнали се в нещо като символ на страната, който дори има специален празник. Сега ще ви разкажа именно за този ден, който заема видно място в традиционния календар и народната култура.
Празникът на фенерите, или както го наричат тук „Шанюендзие", е петнайсетият ден от първия месец по лунния календар, и първият в който луната е пълна, символизирайки началото на пролетта. Този празник обаче е толкова стар и толкова популярен, че за произходът му има безброй истории.
Празникът на фенерите, или както го наричат тук „Шанюендзие", е петнайсетият ден от първия месец по лунния календар, и първият в който луната е пълна, символизирайки началото на пролетта. Този празник обаче е толкова стар и толкова популярен, че за произходът му има безброй истории.
Най-красивата история за Празника на фенерите обаче разказва как в един зимен ден най-уважаваният съветник на ханския император излязал да се поразходи в дворцавата градина и чул плач на младо момиче. Приближайваки се до мястото, откъдето идвал плачът, той видял покачена върху високата стена девойка, готвеща се да скочи от нея. Съветникът успял да я разубеди и полюбопитствал защо иска да сложи край на живота си. Девойката, чието име било Юен Сяо, му казала, че е прислужница в двореца, но откакто постъпила на работа вече не можела да се прибира у дома. Раздялата със семейството била толкова тежка за нея, близките й липсвали толкова много, че тя предпочела да умре, вместо да живее далеч от тях. Съветникът се трогнал от любовта на момичето към родителите й, и обещал да й помогне да бъде с тях поне веднъж в годината. На следващият ден той се преоблякъл като гадател, отворил сергия на една от столичните улици, и тъй като бил прочут с мъдростта си мнозина, идвали при него с молба да им разкрие бъдещето. На всички обаче съветникът казвал едно и също – в 15-я ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Слухът за това предсказание се разпространил бързо, хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. „На 13-я ден Богът на огъня ще изпрати облечена в червено девойка да подпали града. Така че ако я видите, молете я за милост", посъветвал той разтревожените хора. В уречения ден, преоблеченана в червени дрехи, яхнала черен кон, в столицата се появила Юен Сяо. Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отговорила: „Аз съм пратеник на Бога на огъня, дойдох да разгледам столицата ви и на 15-я ден трябва да я подпаля. Ако искате да се спасите, нека императора ви намери изход". Когато хората отишли при владетеля и му разказали за девойката, той бил толкова притеснен, че не знаел какво да прави и се обърнал към любимия си съветник. А той му отговорил: „Чувал към, че Богът на огъня обича да яде оризови сладки. Прислужницата ви Юен Сяо ги прави превъзходни, така че нека на 15-ят ден Ваше величество почете бога с тях. Освен това, заповядайте всяка къща също да приготви такива сладки, да окачи червен фенер и хората да пускат фойерверки, за да заблудим Бога на огъня". Владетелят послушал съвета и на 15-я ден столицата била окичена с червени фенери, хората наизлезли по улиците, пускали фойерверки или носели фенери, вдигали невоъбразим шум, опитвайки се да изглежда така сякаш градът е в пламъци. Юен Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си, и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родителите, и семейството най-сетне се събрало. Нощта приключила, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същите ритуали.
Самата Юен Сяо, която приготвяла най-вкусните оризови сладки, била почетена от сънародниците си, които започнали да ги наричат на нейно име, и те се превърнали в задължителна част от трапезата на този ден. Освен това, неизменна част от празника станали и шествията с фенери, които в началото на ХV век продължавали по десет дни, а тържествата започнали да се разпространява из цялата страна. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.
