BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Интересни факти от Азия​

Празникът на фенерите

10/1/2014

Comments

 
Picture
Здравейте скъпи слушатели. Сигурен съм, всеки е виждал красивите червени хартиени фенери, висящи пред китайските ресторанти или магазини, и превърнали се в нещо като символ на страната, който дори има специален празник. Сега ще ви разкажа именно за този ден, който заема видно място в традиционния календар и народната култура.

Празникът на фенерите, или както го наричат тук „Шанюендзие", е петнайсетият ден от първия месец по лунния календар, и първият в който луната е пълна, символизирайки началото на пролетта. Този празник обаче е толкова стар и толкова популярен, че за произходът му има безброй истории.
Picture
Най-красивата история за Празника на фенерите обаче разказва как в един зимен ден най-уважаваният съветник на ханския император излязал да се поразходи в дворцавата градина и чул плач на младо момиче. Приближайваки се до мястото, откъдето идвал плачът, той видял покачена върху високата стена девойка, готвеща се да скочи от нея. Съветникът успял да я разубеди и полюбопитствал защо иска да сложи край на живота си. Девойката, чието име било Юен Сяо, му казала, че е прислужница в двореца, но откакто постъпила на работа вече не можела да се прибира у дома. Раздялата със семейството била толкова тежка за нея, близките й липсвали толкова много, че тя предпочела да умре, вместо да живее далеч от тях. Съветникът се трогнал от любовта на момичето към родителите й, и обещал да й помогне да бъде с тях поне веднъж в годината. На следващият ден той се преоблякъл като гадател, отворил сергия на една от столичните улици, и тъй като бил прочут с мъдростта си мнозина, идвали при него с молба да им разкрие бъдещето. На всички обаче съветникът казвал едно и също – в 15-я ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Слухът за това предсказание се разпространил бързо, хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. „На 13-я ден Богът на огъня ще изпрати облечена в червено девойка да подпали града. Така че ако я видите, молете я за милост", посъветвал той разтревожените хора. В уречения ден, преоблеченана в червени дрехи, яхнала черен кон, в столицата се появила Юен Сяо. Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отговорила: „Аз съм пратеник на Бога на огъня, дойдох да разгледам столицата ви и на 15-я ден трябва да я подпаля. Ако искате да се спасите, нека императора ви намери изход". Когато хората отишли при владетеля и му разказали за девойката, той бил толкова притеснен, че не знаел какво да прави и се обърнал към любимия си съветник. А той му отговорил: „Чувал към, че Богът на огъня обича да яде оризови сладки. Прислужницата ви Юен Сяо ги прави превъзходни, така че нека на 15-ят ден Ваше величество почете бога с тях. Освен това, заповядайте всяка къща също да приготви такива сладки, да окачи червен фенер и хората да пускат фойерверки, за да заблудим Бога на огъня". Владетелят послушал съвета и на 15-я ден столицата била окичена с червени фенери, хората наизлезли по улиците, пускали фойерверки или носели фенери, вдигали невоъбразим шум, опитвайки се да изглежда така сякаш градът е в пламъци. Юен Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си, и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родителите, и семейството най-сетне се събрало. Нощта приключила, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същите ритуали.

Picture
Самата Юен Сяо, която приготвяла най-вкусните оризови сладки, била почетена от сънародниците си, които започнали да ги наричат на нейно име, и те се превърнали в задължителна част от трапезата на този ден. Освен това, неизменна част от празника станали и шествията с фенери, които в началото на ХV век продължавали по десет дни, а тържествата започнали да се разпространява из цялата страна. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.

Comments

    Архив

    June 2018
    March 2018
    February 2018
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​