Щом чуете името Яйои Кусама, сигурно първото, което изскача в ума ви, е образът на ексцентричната възрастна жена с перука в ярък цвят и също толкова ярки дрехи на точки. Вероятно ще се сетите също, че живее в психиатрична клиника. Вярно е, че най-скъпо платената жива художничка в света към момента изглежда така и по свой избор вече 40 години живее в психиатрична клиника. И тя обаче някога е била млада. Изкуството й се ражда именно в детството й в Япония, когато за първи път получава халюцинации, които ще продължат да се появят през целия й живот. В тях пространство около нея е покрито с повтарящи се модели, което по-късно ще се превърне в основен мотив в творчеството й. Чрез изкуството си, в което възпроизвежда халюцинациите си, тя намира избавление и се лекува.
Нейното състояние, както го определя в автобиографията си Infinity Net, е "деперсонализация" - явлението на "преживяване на загуба на личността", като начин за защита от травми. Това може да послужи и като обяснение защо в работата си Кусама се стреми да заличи себе си, като се слее със своето основно изразно средство – точките. Безконечни и успокояващи, овалните им форми успяват да заглушат шумовете в главата й.
"Всеки ден се боря с болка, безпокойство и страх. Единственият метод за облекчаване на заболяването ми е да продължавам да създаваме изкуство."
Яйои Кусама в нейната Phalli's Field infinity стая през 1965 г. Снимка: Eikoh Hosoe/Courtesy of Ota Fine Arts
За разлика от импресионисткия поантилизъм, нейните точки напълно запълват пространството, без да създават реални образи. Те не са механично създадени, а напротив – всяка от тях е ръчно изработена и символизира страстната, неуморна и неспокойна душа на артиста. Точките на Кусама стават все по-големи и по-големи и имат нужда от ново пространство, за да се разширяват. Така се появява поредицата Infinity Nets - широкомащабни платна, над които властват единствено точките. Драматичното им разрастване продължава, те се разливат от средата си, заливайки статива, пода и всичко, до което се докоснат – предмети, хора, самото пространство.
За разлика от импресионисткия поантилизъм, нейните точки напълно запълват пространството, без да създават реални образи. Те не са механично създадени, а напротив – всяка от тях е ръчно изработена и символизира страстната, неуморна и неспокойна душа на артиста. Точките на Кусама стават все по-големи и по-големи и имат нужда от ново пространство, за да се разширяват. Така се появява поредицата Infinity Nets - широкомащабни платна, над които властват единствено точките. Драматичното им разрастване продължава, те се разливат от средата си, заливайки статива, пода и всичко, до което се докоснат – предмети, хора, самото пространство.
 |  |
Безкрайността е още една идея, от която е обсебена Кусама. Израз на тази страст тя дава в своите Infinity Rooms – стаи с огледални стени, които създават чувство за безкрайност на пространството.
"Земята е точка. Аз съм точка. Луната е точка. Слънцето е точка. Звездите са точки. Точките са безбройни и безкрайни."
Както и много от другите мотивите, които обитават нейните произведения, любовта й към тиквите се корени в детството й. Тогава тя за пръв път се сблъска с тиква, която й проговаря. Кусама открива, че тиквите са "толкова нежни неща за докосване; толкова привлекателни на цвят и форма" и страстно се впуска в възпроизвеждането им, изследвайки всяка тяхна форма и особеност. Днес нейните тикви няма как да бъдат объркани - ярко оцветени и винаги покрити с черни точки.
"Сблъсквам се с духа на тиквата, забравяйки всичко останало и съсредоточавайки мисълта си изцяло върху формата пред мен... Прекарвала съм цял месец пред една тиква."
Детството на Кусама също така е белязано от Втората световна война и безмилостния японски матриархат, който цари в семейството й и я задушава. САЩ е мястото, към което се стреми. На 28 годишна възраст се сдобива със заветната виза и заминава, заедно с 1 млн. йени и уговорка с майка си никога повече да не се връща. Америка не я приема радушно – налага и се да рови в кофите за боклук до големите ресторанти, за да се изхранва. Междувременно организира социално ангажирани пърформънси за войната във Виетнам, защитава правата на хомосексуалистите, често се движи в компанията а Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн и Марк Ротко и не спира да рисува. Изкуството й носи слава, но не и пари и живее на ръба на оцеляването. След повече от 15 години в Америка се връща в родно Токио, където също не бива приета радушно. Голямото и признание идва през 93-та година във Венеция, от където тя се изстрелва директно нагоре и следват изложби по ял свят, включително Вашингтон, Ню Йорк, Лондон и общо взето всеки по-известен с афинитет към изкуството град. През 2017 г. тя отваря и музей на свое име в Токио, където излага своите произведения и свързано изкуство, за да допринесе за развитието на изкуството като цяло.
Днес, на 89 години, тя продължава да рисува по 3-4 часа на ден. И, ако се чудите, го прави сама, като асистентите ийполагат единствено грунда на платната. Наскоро тя удължи работната си седмица от пет на шест дни, като неделя пази за писане, четене, разговори по-телефона и рисуване на по-малки картини. Пристига в студиото си в инвалидна количка, рисува и после отново се прибира в психиатричната клиника, която е нейн дом.
Детството на Кусама също така е белязано от Втората световна война и безмилостния японски матриархат, който цари в семейството й и я задушава. САЩ е мястото, към което се стреми. На 28 годишна възраст се сдобива със заветната виза и заминава, заедно с 1 млн. йени и уговорка с майка си никога повече да не се връща. Америка не я приема радушно – налага и се да рови в кофите за боклук до големите ресторанти, за да се изхранва. Междувременно организира социално ангажирани пърформънси за войната във Виетнам, защитава правата на хомосексуалистите, често се движи в компанията а Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн и Марк Ротко и не спира да рисува. Изкуството й носи слава, но не и пари и живее на ръба на оцеляването. След повече от 15 години в Америка се връща в родно Токио, където също не бива приета радушно. Голямото и признание идва през 93-та година във Венеция, от където тя се изстрелва директно нагоре и следват изложби по ял свят, включително Вашингтон, Ню Йорк, Лондон и общо взето всеки по-известен с афинитет към изкуството град. През 2017 г. тя отваря и музей на свое име в Токио, където излага своите произведения и свързано изкуство, за да допринесе за развитието на изкуството като цяло.
Днес, на 89 години, тя продължава да рисува по 3-4 часа на ден. И, ако се чудите, го прави сама, като асистентите ийполагат единствено грунда на платната. Наскоро тя удължи работната си седмица от пет на шест дни, като неделя пази за писане, четене, разговори по-телефона и рисуване на по-малки картини. Пристига в студиото си в инвалидна количка, рисува и после отново се прибира в психиатричната клиника, която е нейн дом.
 |  |
Снимки: contemporaryartcurator.com/npr.org/platform-ad.com/
