Първият японец, за когото е документирано, че е стъпил на българска земя, е барон Сейго Ямадзава. Ямадзава (1846-1897) е роден в префектурата Кагошима в Япония в семейството на Ямазава Джудайю, самурай на служба при клана Шимадзу в южната провинция Сацума. Има благородно потекло и още от малък показва едни от най-типичните висши ценности и характерности на японското общество. Още много млад приема самурайския код на честта – бушидо, като своя религия. По време на жизнения си път участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. За храброст и заслуги в битката е приет в императорската армия. |
През 1877 г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия. Пристигането му съвпада с началото на Руско-турската освободителна война и е пратен на фронта като наблюдател. Там става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета в България. Ямадзава започва да изпитва характерното за японците чувство на дълг и категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие.
Като предпазна мярка, за да не застраши това действие отношенията между Русия и Япония главнокомандващият го кара да подпише писмо, в което ясно изявява личното си желание да участва в бойните действия. То гласи следното: "Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!". След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен в битка. На бойното поле японецът се явява в традиционно бойно облекло и единственото му оръжие е катана. Ямадзава успява да поразил десетки турци с уменията на самурайската школа Оно-ха Итто-рю Кенджуцу, в която е обучен. За успеха на неговите действия допринася и фактът, че турците се стряскат от вида му и крещейки "жълт дявол" бягат от него - това се дължи както на традиционното му облекло, така и на това, че се виждат само очите му.
След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Япония е награден и му е присъдена благородническата титла барон.
Като предпазна мярка, за да не застраши това действие отношенията между Русия и Япония главнокомандващият го кара да подпише писмо, в което ясно изявява личното си желание да участва в бойните действия. То гласи следното: "Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!". След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен в битка. На бойното поле японецът се явява в традиционно бойно облекло и единственото му оръжие е катана. Ямадзава успява да поразил десетки турци с уменията на самурайската школа Оно-ха Итто-рю Кенджуцу, в която е обучен. За успеха на неговите действия допринася и фактът, че турците се стряскат от вида му и крещейки "жълт дявол" бягат от него - това се дължи както на традиционното му облекло, така и на това, че се виждат само очите му.
След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Япония е награден и му е присъдена благородническата титла барон.