Увлекателният и смайващ спектакъл, който представлява спортът сумо, се счита за националния спорт на Япония. Дълбоко вкоренен в японската култура, този спорт има история по-дълга от 1500 години. Легендата разказва, че самото оцеляване на японския народ е зависело от изхода от мач по сумо между боговете и действително спортът възниква като форма на шинто ритуал. Въпреки че се е развил в професионален спорт, елементи от тези древни ритуали могат все още да бъдат забелязани - от използването на сол за пречистване на игралното поле, до таваните на залите за тренировки, които наподобяват тези на храмове.
Боевете между сумистите са впечатляваща смесциа от плът, звуци и сила. Двама души, които са облечени в нищо друго, освен маваши (препаска около слабините), се изправят един срещу друг на дохйо (кръглото поле) и в схватка се бутат, дърпат, удрят си шамари или се опитват да хвърлят един друг. Този, който притисне противника си на земята или да го избутва извън ринга, е победителят. Борците, или рикиши, носят косата си на кок, който е бил типичната прическа в периода Едо, кагато спортът се е доразвил и достигнал сегашния си вид. Реферът, от своя страна, носи същите на вид дрехи като самурай от преди 600 години.
Сумо двубоите се провеждат в пръстен с твърда повърхност. Намиращ се върху квадратна платформа, кръглият пръстен е с размер 4,55 метра (около 15 фута) в диаметър. След като техните shikona (официалните им имена) биват обявени, борците се изкачват на ринга, ритуално удрят краката си на земята, и хвърлят сол за пречистване на ринга. След това те наблюдават движенията на противника си, докато се навеждат, отварят колене настрани и застават в shikiri, с лице към противника си в поза, която ще им позволи да се придвижат напред във всеки един момент. Сумистите изравняват дишането си с това на противника и след като и двамата поставят юмрука си на земята, двубоят започва. Докато двубоя тече, съдията вика "Nokotta!" (Остава!), докато борците се борят един с друг, и "Hakkiyoi!" (Хайде!), когато борците не се движат.
 |  |
Въпреки, че спортът е традиционно японски, в последно време броят на чуждестранните състезатели постепенно нараства и все по-голям брой спортисти от друг произход напредват в сумото и сложния набор от културни традиции, които той носи.
Няма как да говорим за сумо и да не споменем един от най-известните българи в Япония – Калоян Михайлов, известен повече като Котоошу. Той е роден в с. Джулюница, област Велико Търново. Завършва Националната спортна академия със специалност борба, но после се пренасочва към сумо. Бива забелязан и нает от японската школа Садогатаке. Дебютира през 2002 година и само след две години се състезава в най-високата категория. Влиза в историята на сумото, като става първият европеец, спечелил Купата на Императора.
През 2014 г, след богата 12 годишна кариера се оттегля. Получава японско гражданство и към момента е един от старшите в Японската сумо асоциация. Известни като toshiyori или oyakata, бившите борци, които са достигнали достатъчно висок ранг, са единствените хора, допустими за тази позиция. Ползите са значителни, тъй като само на тях се позволява да управляват или да преподават в школите по сумо, известни като heya, и също така те са единствените бивши борци, на които се полага пенсионно заплащане.
Няма как да говорим за сумо и да не споменем един от най-известните българи в Япония – Калоян Михайлов, известен повече като Котоошу. Той е роден в с. Джулюница, област Велико Търново. Завършва Националната спортна академия със специалност борба, но после се пренасочва към сумо. Бива забелязан и нает от японската школа Садогатаке. Дебютира през 2002 година и само след две години се състезава в най-високата категория. Влиза в историята на сумото, като става първият европеец, спечелил Купата на Императора.
През 2014 г, след богата 12 годишна кариера се оттегля. Получава японско гражданство и към момента е един от старшите в Японската сумо асоциация. Известни като toshiyori или oyakata, бившите борци, които са достигнали достатъчно висок ранг, са единствените хора, допустими за тази позиция. Ползите са значителни, тъй като само на тях се позволява да управляват или да преподават в школите по сумо, известни като heya, и също така те са единствените бивши борци, на които се полага пенсионно заплащане.
 |  |
