Китайците празнуват своята версия на Деня на влюбените - Фестивала на влюбените, на 7-мия ден от 7-мия месец от лунния календар. Причината, поради която те не го празнуват на 14-ти февруари, е, защото тази дата е твърде близо до китайската Нова година, която обикновено е през януари или февруари. Фестивалът на любовта чества легендата за пастира и тъкачката, които могат да са заедно само в този ден.
Историята разказва за бедния сирак на име Ниу Ланг. Той имал стар вол, с който работил на полето всеки ден. Легендата гласи, че волът бил безсмъртен от рая, който бил наказан за грешки, които е направил на небето, и затова изпратен на земята като вол. Волът харесал бедното момче и един ден му казал, че тъй като е добър човек, ако желае да се ожени, то да отиде до реката и там желанието му ще бъде сбъднато. Когато отишъл до потока, пастира видял седемте красиви дъщери на императора, които слезли от небето, за да се изкъпят. Ниу Ланг бил пленен от красотата на най-малката дъщеря Жи Ну и тайно взел приказните и дрехи. Без приказните си дрехи най-малката дъщеря не могла да лети обратно към небето, заедно със сестрите си. Пастирът казал на принцесата, че той ще върне дрехите и, ако тя обещае да се омъжи за него. Момичето се съгласило и двамата се оженили и живели щастливо в продължение на няколко години и били дарени с две деца. Един ден волът усетил, че последният му ден е близо. Той казал на пастира, че трябва да запази кожата му, ако му потрябва, и не след дълго починал. Междувременно императорът започнал да тъжи по седмата си дъщеря. Той изпрати майка си да я върне от земята. Бабата успяла да върне Жи Ну обратно към небето. Докато седмата принцеса била водена към небето, Ниу Ланг, наметнат с кожата на вола, и заедно и двете си деца последвал жена си на небето. За да раздели завинаги двамата влюбени, бабата създала Млечния път помежду им. Седмата принцеса била преместен на звездата Вега, докато пастирът, с двете си деца, останал на звездата Алтаир. Затова в Китай звездата Вега е известна с името Тъкачка, а звездата Алтаир като Пастира. Майката на принцесата се смилила над тях и им било позволено да се срещнат само веднъж в годината - на 7-мия ден от седмия месец по лунния календар. Смята се, че в този конкретен ден свраките образуват мост с крилата си, за да могат двамата влюбени да се срещнат.
Историята разказва за бедния сирак на име Ниу Ланг. Той имал стар вол, с който работил на полето всеки ден. Легендата гласи, че волът бил безсмъртен от рая, който бил наказан за грешки, които е направил на небето, и затова изпратен на земята като вол. Волът харесал бедното момче и един ден му казал, че тъй като е добър човек, ако желае да се ожени, то да отиде до реката и там желанието му ще бъде сбъднато. Когато отишъл до потока, пастира видял седемте красиви дъщери на императора, които слезли от небето, за да се изкъпят. Ниу Ланг бил пленен от красотата на най-малката дъщеря Жи Ну и тайно взел приказните и дрехи. Без приказните си дрехи най-малката дъщеря не могла да лети обратно към небето, заедно със сестрите си. Пастирът казал на принцесата, че той ще върне дрехите и, ако тя обещае да се омъжи за него. Момичето се съгласило и двамата се оженили и живели щастливо в продължение на няколко години и били дарени с две деца. Един ден волът усетил, че последният му ден е близо. Той казал на пастира, че трябва да запази кожата му, ако му потрябва, и не след дълго починал. Междувременно императорът започнал да тъжи по седмата си дъщеря. Той изпрати майка си да я върне от земята. Бабата успяла да върне Жи Ну обратно към небето. Докато седмата принцеса била водена към небето, Ниу Ланг, наметнат с кожата на вола, и заедно и двете си деца последвал жена си на небето. За да раздели завинаги двамата влюбени, бабата създала Млечния път помежду им. Седмата принцеса била преместен на звездата Вега, докато пастирът, с двете си деца, останал на звездата Алтаир. Затова в Китай звездата Вега е известна с името Тъкачка, а звездата Алтаир като Пастира. Майката на принцесата се смилила над тях и им било позволено да се срещнат само веднъж в годината - на 7-мия ден от седмия месец по лунния календар. Смята се, че в този конкретен ден свраките образуват мост с крилата си, за да могат двамата влюбени да се срещнат.
Вероятно японският начин на празнуване на Св. Валентин ви е до болка познат от разни шоджо анимета, но все пак ще го споменем. На Св. Валентин се очаква момичетата да подаряват шоколад, най-добре ръчно приготвен, и то не само на човека, когото харесват, а и на колеги и приятели от силиня пол. По-интересното обаче е, че в Япония на 14ти март се отбелязва белият ден – обратно на Св. Валентин, на белия ден се очаква, че мъжете, които са получили шоколад на 14 февруари, трябва да върнат жеста. Традицията повелява да се подаряват само бели неща, и се очаква мъжете да похарчат 2 или 3 пъти повече от момичетата.
В Южна Корея отбелязването на Св. Валентин е много подобно на това в Япония. На 14 февруари момичетата подаряват шоколад, а на 14 март момчетата връщат жеста със сладкиши, които не са шоколадови. В Корея обаче не остават пренебрегнати и необвързаните, които не са получили подарък на нито един от тези дни. Техният ден е на 14 април, известен като Черният ден, когато можете да ги видите да похапват спагети с черен сос, за да „оплачат” самотния си живот. Ако забелязахте всички тези празници са на датат 14ти – и това не е случайно. На 14тия ден от всеки месец в Корея се празнува празник, свързан с любовта – Ден на свещите, ден на розата деня на целувката, на прегръдката, виното, музиката и тн.
Св. Валентин е популярен празник и в Тайван. Там той се празнува както в Япония, само че предимството е дадено на дамите и обичаят е в обратен ред – 14 февруари е денят, в които нежния пол получава подаръци, а на 14 март – силния.
