BG l EN
Friday Chopsticks
  • Начало
  • Очаквайте
  • Рубрики
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
    • Корейски драми
    • Корейски хроники
    • Музика
    • Новини от шоубизнеса
    • The Cosplay Corner
  • Статии
  • Блог
  • Видео
    • Интервюта
    • Събития
    • К-Поп кавъри
    • Реакции
    • Други
  • Архив
  • Партньори
    • Посолство на Южна Корея
    • Посолство на Япония
    • Посолство на Индонезия
    • На Тъмно
    • Otaku Tenchi
    • MangaPlanet
    • Корейски кът
    • AnimeS-bg
    • NAKAMA
    • Hexed Props
    • SHINeeGirlBG
    • ksh0p Bulgaria
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Контакти
  • Начало
  • Очаквайте
  • Рубрики
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
    • Корейски драми
    • Корейски хроники
    • Музика
    • Новини от шоубизнеса
    • The Cosplay Corner
  • Статии
  • Блог
  • Видео
    • Интервюта
    • Събития
    • К-Поп кавъри
    • Реакции
    • Други
  • Архив
  • Партньори
    • Посолство на Южна Корея
    • Посолство на Япония
    • Посолство на Индонезия
    • На Тъмно
    • Otaku Tenchi
    • MangaPlanet
    • Корейски кът
    • AnimeS-bg
    • NAKAMA
    • Hexed Props
    • SHINeeGirlBG
    • ksh0p Bulgaria
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Контакти

кино

Най-синьо е нощното небе над Токио

5/4/2018

0 Comments

 
Picture
Рейтинг 5/5 от мен
The Tokyo Night Sky is Always the Densest Shade of Blue (夜空はいつでも最高密度の青色だ) - 2017
  • Режисьор - Юя Ишии
  • Сценарий - Тахи Саихате, Юя Ишии
  • В ролите - Микако Ичикауа, Соске Икемацу, Шизука Ишибаши и др.
  • Жанр - драма, романтика
  • IMDB рейтинг - 6,7
  • Rotten Tomatoes - N/A

В съвременен Токио царуват напразните обещания, отчаянието, изолацията. И в същият този Токио паралелно се крият надежда и доверие, може би дори любов. Мика работи като медицинска сестра и хостеса в бар, Шинджи е строителен работник. Всеки прави каквото може, за да оцелее. Но струва ли си?
Изненадана бях да прочета крайно смесените отзиви за "Нощното небе над Токио е винаги най-наситеното синьо" ​​(поетично дълго имe, нали). Трудно ми беше да повярвам и че IMDB рейтингът му е само 6,7 и постоянно се подсещах за това в шок, докато го гледах. Истината е май, че просто не е леснохаресваем филм. Не ухажва зрителя, не се опитва да спечели публиката си, а е създаден с идеята, че вече има определен тип зрители, на които ще се хареса. Колкото - толкова.

В кредитите за сценарий ще видите името на Тахи Саихате и може би даже ще го разпознаете като съвременна поетеса от Япония. Тя не само участва в направата на филм, а самата лента е базирана на нейна стихосбирка с това заглавие. Гледали сме ленти по книги, анимета, приложения дори, но филм по поезия, признавам - не бях гледала. Тук се раждат и много от критиките към филма сред онлайн ревютата. Изтъквано бива, че сюжетът върви твърде хаотично и че диалозите не приличат изобщо на ежедневна реч, а на рецитал. Напълно съм съгласна, но предвид, че филмът дава плът именно на стихове, даже очаквах повече хаотичност. В стихосбирката емоцията съединява смислово отделните поеми, a не сюжета и същата тенденция (според мен) успешно вплита в кадрите си и тази японска лента. 
Picture
Арт филм без никакво съмнение с изобилие от метафорични кадри, неясни вътрешни монолози-стихове и символика под път и над път. С циклично дублиращи се елементи, най-очевиден от които е цигарата. Запалена цигара, догаряща цигара, пепелник с цигари, кофа с цигари - опитах се да броя колко пъти се появи, но над 15 изоставих тази мисия. Май трябва да кажа, че това не е критика - всяка символно натоварена цигара си беше баш ама точно на мястото.  

​"Нощното небе над Токио е винаги най-наситеното синьо" може да бъде абсолютно буквален филм за болните теми на съвременна Япония - земетресенията, самоубийствата, самотата, живот прекаран само в работа и всичко под покрива на всепоглъщащия Токио. Може да бъде и една огромна метафора с главен герой смъртта, който драматично се появява всеки път като цигара задими, и епизодична поддържаща роля за любовтта, повечето време скрита зад студени погледи. Абсолютно мой тип филм, заобожавах го от първите секунди.
Със сигурност не става за разпускане, може би даже би натоварил много хора с морбидността си. Или темата за смъртта ще им се види твърде натрапчива (доста срещано оплакване сред ревютата също) без да видят, че във филма е натрапчива просто защото в Токио е натрапчива (както и в живота изобщо). За мен "Нощното небе над Токио е винаги най-наситеното синьо" беше точно обратното - свежа глътка надежда. Казах аз още в началото, че се преплитат антиподи.

Определено не е филм, който "всеки трябва да гледа", не, но ако горните описания не ви оставят с  лош вкус в устата и имате нужда да преоткриете заедно с героите ежедневната надежда в малките неща - пуснете си го. Двамата - Мика и Шинджи, водят дълго време паралелни монолози за самотата, докато накрая успяват да ги слеят в един не-толкова-самотен диалог.
И изведнъж едно "Добро утро!" е достатъчно.
"Благодаря за храната!" стига.
За да имаме надежда,
че ще се случи нещо
​много, много добро.
П.С. Филмът адски ми напомни на песента Dead End in Tokyo. Като късометражна, по-енергична версия на лентата е някак.
Автор: Лилия Божинова
0 Comments

Индонезийско кулинарно пиршество в "Tabula Rasa"

24/3/2018

0 Comments

 
Picture
Табула Раса (Tabula Rasa) - 2014
  • Режисьор - Адриянто Дево
  • Сценарист - Тумпал Тампуболон
  • В ролите - Яю Унру, Деви Ираван, Джими Кобогау, Озол Рамдан
  • Жанр - драма
  • IMDB рейтинг - 7.8 

Младият Ханс губи всичко. Професията си, връзката си с родното, желанието си изобщо да... продължава напред. Мак, собственичката на скромен ресторант, се появява като ангел-пасител точно, когато не само той има нужда от нея, но и тя от него. Едно топло ястие може да значи толкова повече от просто храна, а готвенето се превръща не просто във физическа потребност, а душевна. 
​
Tabula rasa на латински означава буквално празна или чиста дъска, на каквито са пишели римляните посредством восък. Каквото и да е написано обаче, ако се нагрее и заглади вече се превръща в tabula rasa - празно (или по-точно изтрито!) пространство, върху което можем да пишем на ново. Но новото начало винаги е лесно само на теория, особено като си спомняме как е изглеждал восъка преди да го разтопим и загладим.

Макар и да звучи твърде отнесено, "Tabula Rasa"  илюстрира брилянтно именно тези моменти на преход, които всеки човек преживява многократно през битието си, и то през призмата на нещо на пръв поглед толкова тривиално - храната. Храната, която всички поглъщаме по няколко пъти на ден (дано), която е неизменна част от ежедневието и битието, до толкова, че забравяме духовната стойност, която носи. Филмът особено деликатно и с финес ни пренася не просто в кухнята на Индонезия, но и в културната душа на страната и на хората. Ястията не са просто нужният ни фураж за преживяне, а носят история. От къде идваме, кои сме, накъде отиваме. Особено силни са всички кадри, в които Мак не просто готви, а създава, извайва с любов шедьоври. Героинята казва, че храната, цялата храна трябва да мине през ръцете, затова всичко обработва тя. С такава любов и внимание подхожда към готвенето, сякаш сме свидетели на сакрален ритуал в името на най-святото реално нещо. Храната, а с нея и животът.
Picture
 Няма особено значение дали ще навлезете във филма без никакви познания за Индонезия, "Tabula Rasa"  ще ви въведе в културата с мека усмивка и ще ви предложи да опитате някои от деликатесите, които са ключови са живота на местните. Това е един от тези филми, за които не е нужно да се подготвяте, защото той ще ви подготви. Също и ще ви вдъхнови, размечтае, може да понасълзи очите, но не от тъга, а някак от умиление, от съпреживяване. Най-сигурно е обаче, че затичат ли финалните надписи по екрана, страстно ще си мечтаете за малко индонезийска кухня.


Повреме на филма си мислех, че очевидната tabula rasa са животите на всички герои, всеки е преживял или преживява катарзисен момент, след който е принуден да започне "на чисто" по български казано. 
​След като свърши обаче, а аз гледах екрана с надписите, все още в тъмнината на кино-салона, някак моят собствен живот бе тази изравнена, изчистена дъсчица, готова за новото и вълнуващото. Дори ми се готви. Ама така - с душа.

"Табула Раса" на София Филм Фест
Facebook страница на Посолството на Индонезия в България

The article is available also in English - here.
Автор: Лилия Божинова
0 Comments

"Нощта, в която плувах" в рамките на СФФ

22/3/2018

0 Comments

 
Picture
Нощта, в която плувах (La Nuit où j'ai nagé) - 2017
  • Режисьор - Дамиен Манивел, Кохей Игараши
  • Сценарист - Дамиен Манивел, Кохей Игараши
  • В ролите - Такара Когава, Кейки Когава, Такаши Когава, Чисато Когава
  • Жанр - драма
  • IMDB рейтинг - 6,3

Сняг, сняг, сняг. Снегът е обхванал всичко наоколо. Баща всяка нощ потегля към работата си на рибния пазар. Едно дете ту будува, ту сънува, а най-често плува през преспите, опитвайки се да стигне до определено място и да визуализира своите рисувани "приятели." 
"Нощта, в която плувах" вероятно няма как да се хареса на всеки. Изпълнен с фини детайли, специфична операторска работа и кадри като still life картини - френският подход към киното определено се усеща още с първите минути на лентата. Целият сюжет се върти около малкото момче, което с абсолютна оправност оцелява в привидно безцелната си обиколка из снеговития японски град. Филмът започва и завършва в рамката на почти идентични кадри - едно стълбище, сняг през прозореца, припряно допушена цигара. Уж имаме някакъв завършек на историята, но в същото време осъзнаваме, че сюжетът е цикличен. Каквото и да прави малкото момче, както и да се видоизменя историята - бащата винаги отива на рибния пазар и двамата вечно се разминават, оставяйки си послания на любов я една картина, я тъжен поглед в тъмното. Въпреки дълбоко тъжната си история, "Нощта, в която плувах"  изисква да се отпуснем. Да следваме течението без да се питаме на къде води. Да пообиколим с главния герой, да се насладим на света през неговите очи. Бонус е, че не ни трябват езикови познания нито по японски, нито по френски, за да разберем, нужно е само сърце.

Абсолютен филм-пътуване, направен по всички правила на арт киното. Ням, естествен, реалистичен, снежнобял детски сън. Творбата показва пътешествието на едно дете сред снежната пустиня на северния град Аомори. Но не по начин, познат ни от други подобни продукции, а по-различно. Без думи. Със стъпки.
Picture
Това е един от тези филми, дето можем да тълкуваме с часове и всеки да види нещо различно и свое, а можем и абсолютно да изключим мисълта и просто да се насладим. Предвид, че за мен е по-лесно първото, някак натурално се питах защо единствената спорадична музика беше "Пролет" на Вивалди и защо се появяваше само на определени места? Защо камерата, която беше статична през почти целия филм, се мръдна точно в конкретни моменти? Нарочно ли главният герой беше постоянно заобиколен от вода под различна форма - фигурките му риби и снимките, рисунката, снегът, реката, рибния пазар? Истината е, че няма значение дали и кое е нарочно. 

Трудно е за възрастните да надникнат в съзнанието на малкия човек и да разберат, какво води момченцето през целия път. Малкият беглец носи важна рисунка, която трябва да покаже на баща си. Пътуването е опасно и на моменти рисковано, но той не се отказва. Минава през множество перипети, за да достигне крайната си цел - рибната борса. За негова голяма изненада, когато пристига, пазарът вече е затворил врати. Всичко наоколо е празно и пусто. Хората са си отишли. В този момент умората натежава и сънят надвива детето. Цялата Одисея на детето е показана в три безмълвни сегмента, озаглавени "Рисунката", "Рибната борса" и "Дългият сън."

Пред Cineuropa Дамиен Манивел споделя: „Преди снимките говорихме много какви точно чувства искаме да провокираме. След това се опитахме да разберем как да постигнем този ефект. Но понякога, даже през повечето време, на самия Такара Когава му хрумваха нови неща, които тотално променяха онова, което имахме предвид. И беше страхотно!"  

Ако търсите динамика и екшън, по-добре не гледайте това заглавие! Ако решите, че се нуждаете от спокойствие и тишина, доверете му се!

Силно препоръчваме не само да обърнете внимание на лентата, но и да се оставите да чувствате. Последният шанс за гледане на широк екран на родна почва (засега) предстои тази събота, 24.03 от 12:15 часа в Дом на киното.
​
"Нощта, в която плувах" в София Филм Фест
Билети за последната прожекция в Дом на Киното

The article is available in English as well - here.
​Автори: Лилия Божинова и ​Мария Симеонова
0 Comments

Dorama: Haha ni Naru

12/3/2018

0 Comments

 
Picture
Обръщам внимание на една тема, която японците често разработват в дорамите си. Това е темата за майката и майчинството. Какво е да бъдеш майка в съвременния свят? Лесно ли се отглежда едно дете, още повече, когато съдбата е решила то да бъде разделено за известно време от биологичните си родители?
​Коя е истинската майка - тази която ни е родила, или тази, която ни е отгледала? Над тези важни въпроси се опитва да разсъждава пролетната дорама от 2017г. Хаха ни нару (Да станеш майка). Десетте епизода, преведени на английски, се проследяват на един дъх и оставят у зрителя чувство на приятна удовлетвореност.

Историята ни отвежда при младо семейство, което отглежда 3-годишният си син Ко с обич и грижа. То е щастливо и на пръв поглед няма никакви трудности, до момента, в който Ко е отвлечен от нестабилен младеж с ментални проблеми. Той се оказва бивш студент на бащата и след като извежда на преден план фактът, че е отвлякъл детето, се самоубива. От този момент настъпва повратна точва в живота на семейството. Родителите се опитват всячески да открият Ко, но безуспешно. Не помагат дори издирванията на полицията и обявите по улиците. Отчаяните родители се отчуждават и всичко около тях помръква. Девет години по-късно, случайността помага на семейството да намери изгубената си рожба в сиропиталище. ДНК тестовете доказват, че това е отдавна изчезналият Ко. Къде е бил през цялото това време? Какво е правил? Как е живял?
Повратният момент в живота на героите е причина за огромна радост, но успоредно с нея, в сърцето на майката се прокрадва и доза тъга. Ще успее ли едно 12-годишно дете да си спомни миналото и да припознае родителите си? Дали ще ги обича така, както преди? Борбата на възрастните тепърва предстои, тъй като се оказва, че през цялото време за Ко се е грижела друга жена, на която той е казвал Мамо. Как да постъпят родителите, за да не наранят детето?
Хаха ни нару е истинска семейна дорама, показваща топли взаимоотношения, от които само можем да се поучим. 
Набляга се абсолютно на човешкия фактор. Най-удивителното е, че зрителят симпатизира на всички герои. Тук няма добри и лоши персонажи. Има истински хора с искрени чувства и реакции.
Изключително силна дорама. Заслужени награди на Ерика Саваджири и Ейко Коике за изпълненията им. Ерика определено изглежда различно на екрана - по-улегнала и спокойна.
Сценарият дава различни гледни точки, което е полезно и убедително. Лентата буквално изследва характери и реакции. Показва отлични взаимоотношения. И най-вече уважение.
Страхотно изпълнение на малкият дебютант в ромята на Ко, който идва от редиците на Джонитата!  Името му е Шунске Мичиеда. За първи път се появява на екран и с първия кадър изглежда като ангел. Отлично е избран за ролята. Има голяма прилика с Ерика. Чудесен образ и за неговия семпай Юто Накаджима, макар и като второстепенен герой! Показва, колко е ангажиран и предан на работата си, а тя е да помага на децата от сиропиталището.
Това е дорама на жените. Всички те присъстват осезаемо тук с майчинската си отдаденост на семействата и най-вече - към децата. Мъжките персонажи са ненатрапчиви и полезни.
Финалът е повече от убедителен! Както винаги, японците обръщат внимание на дребните неща, които въздействат на зрителя най-силно. Красиво, докосващо и откровено.
Оупънингът или началната откриваща сентенция е дзен! Толкова успокояващ и възвисяващ. Звучи като сутра. Визуализяцията му също е пленяваща. Изпълнителката се казва Ami Taguchi. Ендингът е на Амие Амуро. 
Haha ni naru е още една дорама, която се нуждае от български превод, за да бъде видяна от повече хора. Ето такива примери трябва да даваме на подрастващите от екрана! Вижте ги!
0 Comments
<<Назад
    Picture
    Автор
    Мария Симеонова
    "Японско кино"  "Китайско кино" музикален редактор - японска музика

    Категории

    All
    Индонезийско кино
    Китайско кино
    Корейско кино
    Тайванско кино
    Японско кино

    Архив

    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    October 2017
    June 2017
    May 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    April 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    May 2015
    March 2015
    December 2014
    July 2014
    June 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    December 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    April 2013

Powered by
✕