BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

кино

Мрачно пътуване в света на The Handmaiden

6/12/2017

Comments

 
Picture
The Handmaiden (아가씨) (2016)
  • Режисьори - Парк Чан Уук
  • В ролите - Мин Хи Ким, Джанг Уоо Ха, Джин Уонг Джо
  • IMDB рейтинг - 8.1
  • Rotten Tomatoes - 95%
  • Жанр - трилър, драма, мистерия, психологически
В началото бе романът "Крадлата" на Сара Уотърс (изд. "Алтера"), след това се появява и едноименната екранизация по BBC през 2005г. под формата на мини-сериал. В оригинала действието се развива в края на XIXв. във Викторианска Англия и разказва за бедно момиче, което взима участие в престъпна схема. Тя трябва да замине като прислужница на дама от висшето общество и да помогне на своя съучастник, за да си приствоят богатството ù. 

Честно казано - не съм гледала английския вариант на историята, но поне от шепата клипове, които видях - изглежда достатъчно сивкав, маниерен и монотонен. Накратко - типичната британска костюмна драма.

През 2016г. Парк Чан Уук взима сюжета на романа, като го пренася в началото на XXв. по времето на японската окупация в Корея. В ролята на прислужницата е Ким Те Ри, което е и първата голяма роля за младата корейка (не си проличава, спокойно). Нейната героиня Сук Хи е невъздържана, непримирима, изпълнена с жар и спонтанност. Тъкмо чаровната ù експресивност се превръща в емоционалния център, който раздвижва статуквото. От другата страна е пълната противоположност - нейната партньорка по роля, Мин Хи Ким, която е зад героинята на лейди Хидеко с овладяно, но запленяващо присъствие. Тя е ту крехка и невинна, ту мистериозна и отдалечена, почти като котка. Партнира им Ха Джунг Ву като безскупулният и пресметлив граф Фудживара, а Джин Уонг Джо е в ролята на Кузуки, чичото на Хидеко, който въпреки краткото си екранно време, създава запомнящ се образ, заплахата от който е осезаема дори в негово отсъствие.

Стилът на режисьора е силно повлиян от множество класически истории (англоезичният му дебют "Изгубена невинност" - силно повлиян от вампирската класика на Брам Стокър), от които вероятно и оригиналът на тази история е бил вдъхновен (като творбите на Дикенс и сестрите Бронте). Пътуването на Сук Хи към бъдещия нов дом напомня началото на мрачна приказка, докато камерата проследява лъкатушещите и мъгливи горски пътища. А в края им - тайнственото имение, самото то смесица между английски и японски стил, което е израз на възхищението на собственика му към тези два така различни свята. Това е нещо нечувано за онова време и моментално ни дава сигнал, че не можем да очакваме обикновена история на подобно място. Оттук нататък започва пиршество за сетивата, което е и най-голямото достойнство на "Слугинята". Не става въпрос само за богатството на костюмите и декорите - клишето "всеки кадър е картина" тук важи с пълна сила. Майсторската операторска работа дължим на Джон Джон Хун, който неведнъж е работил с режисьора, а последният му проект беше световния бокс-офис хит "То" по Стивън Кинг.

Филмът е зареден и със сексуална енергия, която работи най-добре тогава, когато е само загатната, а не толкова в случая на една предълга еротична сцена (която от един момент нататък ми се стори прекалено самоцелна, за да оправдае присъствието си). Макар на пръв поглед да изглежда като костюмен филм с елементи на трилър, в лентата присъства достатъчно еротика, комедия, драма, дори малко и от хорър жанра. Сюжетът е разделен на три части, като всяка нова гледна точка освен всичко и променя смисъла на предишната. Разпиляни са множество дребни подсказки, които ни подготвят за това какво ще се случи, без задължително да ни подсещат какво конкретно ни очаква. Неведнъж думите на персонаж се оказват по-късно в устата на друг, като понякога е нещо толкова дребно, колкото да предизвика приятното усещане за déjà vu. Визуално такива препратки се изразяват и в необичайните гледни точки спрямо героя и отдръпванията на камерата, която хем ни показва кой е в кадъра, хем като че ли намеква за нечие чуждо присъствие. Подобен похват е и честата употреба на огледала, загатваща за двойнствената природа на героите.

Сещам се за един цитат от "Интервщ с вампир" на Ан Райс: "Само куклата имаше човешко лице, само куклата..." Е, тук всички си имат човешки лица, но е трудно да отгатнем какво се крие под тях.

Автор: Симона Антова
Редактор: Лилия Божинова

Comments

    Архив

    December 2019
    April 2019
    March 2019
    November 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    October 2017
    June 2017
    May 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    April 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    May 2015
    March 2015
    December 2014
    July 2014
    June 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    December 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    April 2013

    Категории

    All
    Бутанско кино
    Индонезийско кино
    Китайско кино
    Корейско кино
    Тайванско кино
    Японско кино

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​