 Рейтинг 3,5/5 от мен | White: The Melody of the Curse (화이트: 저주의 멜로디) (2011)
Смея да кажа, че White вероятно е най-оригиналният откъм сюжет филм в тази наша поредица досега. Скачам направо - Pink Dolls са нова група на кпоп сцената. Трудно е обаче да се пробие в индустрия с толкова висока конкуренция. След като губят от вече популярните групи, са принудени да преместят студиото си и да се завърнат с песен, която да е и последният им шанс за слава. |
Освен, че напрежението между 4те момичета ескалира, намират и подозрително захвърлен запис на песен. Тя става и новият им хит - слава, пари и фенове започват да валят. Както се казва обаче много добре - не е на добре.
Признавам си - гледах филма само, защото в главната роля е любимката ми от реално съществуващата група T-ARA. Виновна съм. Във филма може да видите също и групата After School под името Pure - главните конкурентки на нашите нещастни героини. Въпреки позорната ми причина за интерес към филма - доста се радвам, че все пак го гледах. Да започнем от лошото или поносимото - актьорската игра не е отвъд небесата, но не е и най-неприятната, която съм виждала. Ефектите също няма да шокират с особен реализъм, а и все пак са отпреди 6 години. Ужасите не липсват, но не са нищо особено откъм атмосфера. По някое и друго стряскане тук и там, доста описателни сцени с кръв, режисьорите не са се срамували да покажат каквото са искали.
От тук скачам на най-големият плюс за мен - сюжетът. И реалният обект на ужас. Кпоп индустрията. В продължение на цялата лента бива изобразяван пътят на млади артисти, които с всеки изминал ден, с всяка изминала загуба не просто се отчайват - те се обезчовечават. Това ги притиска да правят невъзможни избори, да потъпкват конкуренцията, да правят всичко възможно за малък шанс. Кръвта и стрясканията са само глазурата, под която се крие истинският ужас.
Ние.
Трейлър на White: Melody of the Curse
Предишният филм от хорър маратона - Spellbound
Останете ужасяващи и ужасени!
Признавам си - гледах филма само, защото в главната роля е любимката ми от реално съществуващата група T-ARA. Виновна съм. Във филма може да видите също и групата After School под името Pure - главните конкурентки на нашите нещастни героини. Въпреки позорната ми причина за интерес към филма - доста се радвам, че все пак го гледах. Да започнем от лошото или поносимото - актьорската игра не е отвъд небесата, но не е и най-неприятната, която съм виждала. Ефектите също няма да шокират с особен реализъм, а и все пак са отпреди 6 години. Ужасите не липсват, но не са нищо особено откъм атмосфера. По някое и друго стряскане тук и там, доста описателни сцени с кръв, режисьорите не са се срамували да покажат каквото са искали.
От тук скачам на най-големият плюс за мен - сюжетът. И реалният обект на ужас. Кпоп индустрията. В продължение на цялата лента бива изобразяван пътят на млади артисти, които с всеки изминал ден, с всяка изминала загуба не просто се отчайват - те се обезчовечават. Това ги притиска да правят невъзможни избори, да потъпкват конкуренцията, да правят всичко възможно за малък шанс. Кръвта и стрясканията са само глазурата, под която се крие истинският ужас.
Ние.
Трейлър на White: Melody of the Curse
Предишният филм от хорър маратона - Spellbound
Останете ужасяващи и ужасени!
Can you feel me? Right behind you?
Автор: Лилия Божинова
