„Заливът Ханалей“

                                                       „Заливът Ханалей“
                                                   Човекът или природата?
                                                           Кой е по-силен?
Каква пречистваща енергия донесе снощният филм, прожектиран в Дом на киното – „Заливът Ханалей“! Продукцията е включена в конкурсната програма на тазгодишния София филм фест.
Това беше първата от двете предвидени прожекции, на която присъстваше и самия режисьор на заглавието – Дайши Мацунага.
Лентата е създадена по кратката история на Харуки Мураками. Адаптацията е направена лично от режисьора, който преди това изпратил писмо до автора, с коего го уведомил за начинанието си.
                                                                   ***
Природата може да бъде безмилостно жестока. Това научава Сачи (Йо Йошида) - майката на 19-годишният Такаши, когато пристига на Хаваите, за да получи тялото на умрялото си дете. Такаши (Рео Сано) е страстен сърфист и намира смъртта си в морето, от зъбите на адското страшилище – акулата.
Гняв, болка, разочарование. Това са първоначалните чувства, които Сачи изпитва, стъпвайки на хавайска земя. Но не ги изразява. Научила за трагедията, тя може само да действа импулсивно и да изпълнява указанията на властите. Вероятно затова не желае да вземе отпечатъците от ръцете на сина си. Те просто не са й необходими. По същата причина, поради която не изпитва нужда да държи негова снимка в порфейла си.
Какво следва в живота й оттук нататък? Самата тя не знае. Започва бавно, монотонно придвижване от една точка към друга (всяка година се връща на мястото на инцидента, за да се прибере отново в Токио), което е по-скоро механично движение, отколкото желано и осъзнато пътуване към себе си.
Сачи е силна жена. Борбена и непреклонна. Справила се е със смъртта на съпруга си преди много време. Преборила се е с болката от неговата зависимост и е отгледала детето си сама. Само че, когато Такаши става голям, отношенията им се влошават. Кратки ретроспективни кадри позволяват на зрителя да придобие впечатление за реалната картина на нещата. Една от най-важните теми, засегнати в лентата, е тази за отчуждението между родители и деца. Толкова тежка и така актуална днес.
Защо родителите и децата не могат да открият общ език и все повече се отдалечават едни от други?
Това е филм за силата на природата и човешкия дух. За борбата със стихиите и живота. За прераждането.
Много често, в източните продукции е вплетена идеята за това, че човек извървява определен път в живота, за да научи нещо важно за себе си и света, за да се прероди духовно и да се изкачи на по-високо стъпало в развитието си. „Заливът Ханалей“ носи частица от източния дух в основата си. Промяната и прераждането идват след много страдания, но те се явяват осъзнати и желани.
Всичко това е уловено от камерата и предадено на екрана. Зрителят може да усети не само бушуващите стихии на природата, но и вилнеещите чувства в душата на главната героиня.
Съвсем в стила на феноменалната Наоми Кавасе са някои от природните картини, показани на екрана. Дъждът, водата, вятърът, свирепият океан обитават свой собствен свят в историята на екрана. Вековните мангрови дървета, чиито корени главната героиня отчаяно се опитва да изтръгне от земята (вероятно в замяна на сина си) стоят непоклатими и вечни.
Природата може да бъде безмилостно жестока, но и невероятно красива. Да носи болка и красота. Да се радва, да тъгува и да се преражда... Същото е и с човека.
Музиката във филма е чудесна. Комбинация между класически и съвременни, свежи ритми, съчетани с природни звуци. За фон е избрано парчето „The Passenger“ на Иги Поп. Основната песен се нарича „Ai no yorokobi wa~Plaisir d`amour“ и е в изпълнение на Дайчи Фуджики.
Както сам разкри на екипа ни, режисьорът се движи по вълните разказа със съвсем фини добавки в историята.
Актьорският състав е отлично подбран. Йо Йошида е идеалният избор за ролята на Сачи. Докато самата аз четях разказа, си представях именно нея в образа. Рео Сано (възпитаник на LDH и член на групата “GENERATIONS“) също е много добро попадение.
Ниджиро Мураками (синът на актьора Джун Мураками и певицата UA) е единственият в каста, когото режисьорът предварително е познавал. Дебютният филм („Тихи води“) на този талантлив младеж беше прожектиран на София филм фест през 2015г. Към героя на Ниджиро, режисьорът добавя професионален сърфист. Гай Сато играе ролята на едно от момчетата, които майката среща на острова.
На въпрос, как е решил да адаптира история на Муракими, Дайши Мацунага отговори, че продуцентът, с когото работил по предходния си проект („Пиета в тоалетната“) му предложил да прочете историята и той наистина я харесал. Сторило му се интересно това, че първият му филм завършва със смърт, а този започва с нея. Вълнувала го гледната точка на отделния индивид по въпроса: по какъв начин това събитие се понася от всеки човек?
След кинофестивалите в Хаваи и София, „Заливът Ханалей“ ще пропътува дълъг път до Китай, Корея, Тайван и Северна Америка.
Успех!
Специални благодарности на Елеонора Колева от Японското посолство за превода на интервюто! Дълбоки благодарности и на екипа на Дом на киното, както и на организаторите от София филм фест!

                                               Автор: Мария Симеонова

​