“Джебчии"
За изоставените хора и красотата – изгубена и намерена
Семейството е във фокуса на голяма част от филмите, създадени от Корееда. С миналогодишното заглавие, спечелило „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, авторът се връща към социалната проблематика. „Джебчии“ напомня на друг познат шедьовър - „Никой не знае“, само че, за разлика от предходната лента, тази далеч не е толкова тежка и песимистична, макар и достатъчно реалистична. „Джебчии“ е топла и красива история за връзките между хората. Благороден, деликатен и чувствителен, филмът е още за майчинството, семейството и обществото.
Наричат Хирокадзу Корееда „Майстор“ и често го сравняват с друг изтъкнат японски режисьор – Ясуджиро Озу (известен специалист в областта на семейното кино). Макар че съвременният творец много скромно и съвсем ясно се опитва да се разграничи от своя предшественик, факт е че Корееда печели симпатиите на публика и критика именно със своите емоционални семейни истории.
„Джебчии“ ни запознава със съвременно японско семейство, което се препитава, благодарение на кражби в хранителни магазини. Фамилия Шибата се състои от баба (Кирин Кики), баща (Лили Франки), майка (Андо Сакура) и две деца – по-голямата Аки и малкият Шота (в ролите Маю Мацуока и Джо Кайри). Всички те изглеждат задружни и грижовни и създават впечатление за истинско семейство, до мига, в който зрителите разбират, че всъщност членовете му нямат кръвна връзка помежду си.
Защо тогава живеят заедно? Какво ги свързва? Къде са истинските родители на децата? И най-важното: защо изглеждат като семейство, макар реално да не са такова?
С появата на нов персонаж, сюжетът бързо оставя на заден план първоначалните въпроси. В една студена зимна вечер, семейството открива и приютява малката Юри (Мио Сасаки). Тя има родители, които не се грижат за нея и не я обичат. В уюта, създаден от новото семейство, детето открива цял нов свят. До момента, в който нещата не се преобръщат изцяло...
„Джебчии“ интелигентно изследва семейството и странните взаимоотношения в него на фона на променящата се природа (природата е връзката с друг филм на режисьора - „Моята малка сестра“, 2014).
Заглавието повдига множество универсални въпроси. Кръвните връзки най-важното ли са за човека? Те ли определят отношенията и чувствата ни? Как хората могат да открият комфорт и в най-лошите икономически условия? Материално бедният ли е духовно богат? Кражбата лошо нещо ли е?
Очарователен и сърцераздирателен, този филм ще открадне сърцата ви. Той е поредното доказателство за таланта на Майстор Корееда. Тук всяка сцена е важна и докосва дълбоко най-тънките човешки струни. Образът на актрисата Андо Сакура в една от последните сцени остава ключов. Никога не съм си представяла, че тази жена може да ме разплаче. Тя е толкова стабилна и силна като присъствие, но в съвсем друг аспект. Факт е, че в „Джебчии“ постига това, без никакъв проблем. Играе ролята на най-добрата и загрижена майка, показваща неподозирана толпина и нежност на екрана. Макар да не го разкриват в думи, тези хора се оказват истинска семейство. Те вярват, че любовта е най-важната за отглеждането на децата. Въпреки обратите, на финала тя остава. Последният кадър е достатъчно красноречив в това отношение. Благодарение на него съм сигурна, че някъде напред в бъдещето, всички отново ще се съберат в онази малка къща. Сцена създава усещане за незавършеност, но всъщност е много показателна за чувствата и надеждите на всички герои.
Филмът е почит към паметта на Кирин Кики, която си отиде от нашия свят през есента на 2018г. Тя е актриса с неподражаеми умения и безспорен талант. Специална! Участието й в много от продукциите на Корееда е важно и ценно. Появата й тук не прави изключение. Омагьосваща е на екрана, макар и изтощена (снимките са правени през четирите сезона и затова изглежда сякаш се е състарила за отрицателно време). Остави ни ценно наследство. Поклон!
На пресконференцията в Кан, Кики-сан сподели, че не знае, защо е избрана за ролята на бабата. Истината е, че Корееда винаги й е имал доверие. Без нея не би успял да изрази реалната топлина и красота в отношенията между хората. Когато снимат сцената край морето, Кики съвсем спонтанно добавя 2 реплики, които не били включени в оригиналния сценарий. Тя поглежда към Андо Сакура и казва: „О! Колко си красива!“ Когато семейството скача сред вълните, бабата седи сама на плажа и прошепва: „Благодаря за всичко!“ Тези думи не са съществували в първоначалния сценарий, но придават смисъл и значение на въпросните сцени. Превръщат се в ключови фрази.
Възрастните изпълнители наистина се справят отлично, но какво да кажем за децата? За пореден път са подбрани прекрасно. Джо има същите големи очи като Юя Ягира (той все още си остава най-младият носител на наградата за мъжка роля в Кан!). Режисьорът притежава невероятен усет за избор на детските артисти. Показва, че може да работи отлично с младите като ги кара да разцъфнат на екрана и покажан най-доброто, на което са способни. Режисьорът им дава свобода да изразят себе си. В Япония децата често играят във филми и това им помага да бъдат спокойни и естествени. Още по-лесно е, когато цари магическа атмосфера. Всички артисти споделят, че е удоволствие да се работи с Корееда. Той е толкова спокоен. Разбира се с артистите, без думи.
Музиката е още един важен компонент за силното въздействие на творбата. Тя е дело на регендарния рок музикант Харуоми Хари Хосоно от Yellow Magic Orchestra (“Mezon de Himiko”, “Norvegian Wood”).
Гледайте! Филмът е бавен, съзерцателен, но много корееедовски, събиращ негови характерни елементи като интервюиране и недоизказаност.
Какво провокира журито на кинофестивала в Кан, за да връчи най-голямото отличие на „Джебчии“? След 6 участия на големия форум, седмата творба на Корееда (заснета, благодарение на 6 годишни усилия) най-сетне се окичва със Златна палма.
Кейт Бланшет, която тогава оглавява журито, споделя че всички са се влюбили във филма. Тъжен, топъл, забавен, прекрасен! Избрали са именно него, понеже той съчетава най-осезаемо качествата на голямото, стойностно кино.
"Джебчии" е част от програмата на София филм фест 2019!!!
Оставащи прожекции:
31.03.2019
ДОМ НА КИНОТО - 16.15 часа
28.03.2019
ОКИ ДОМ НА КУЛТУРАТА „ИСКЪР“ - 19.00 часа
Автор: Мария Симеонова
За изоставените хора и красотата – изгубена и намерена
Семейството е във фокуса на голяма част от филмите, създадени от Корееда. С миналогодишното заглавие, спечелило „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, авторът се връща към социалната проблематика. „Джебчии“ напомня на друг познат шедьовър - „Никой не знае“, само че, за разлика от предходната лента, тази далеч не е толкова тежка и песимистична, макар и достатъчно реалистична. „Джебчии“ е топла и красива история за връзките между хората. Благороден, деликатен и чувствителен, филмът е още за майчинството, семейството и обществото.
Наричат Хирокадзу Корееда „Майстор“ и често го сравняват с друг изтъкнат японски режисьор – Ясуджиро Озу (известен специалист в областта на семейното кино). Макар че съвременният творец много скромно и съвсем ясно се опитва да се разграничи от своя предшественик, факт е че Корееда печели симпатиите на публика и критика именно със своите емоционални семейни истории.
„Джебчии“ ни запознава със съвременно японско семейство, което се препитава, благодарение на кражби в хранителни магазини. Фамилия Шибата се състои от баба (Кирин Кики), баща (Лили Франки), майка (Андо Сакура) и две деца – по-голямата Аки и малкият Шота (в ролите Маю Мацуока и Джо Кайри). Всички те изглеждат задружни и грижовни и създават впечатление за истинско семейство, до мига, в който зрителите разбират, че всъщност членовете му нямат кръвна връзка помежду си.
Защо тогава живеят заедно? Какво ги свързва? Къде са истинските родители на децата? И най-важното: защо изглеждат като семейство, макар реално да не са такова?
С появата на нов персонаж, сюжетът бързо оставя на заден план първоначалните въпроси. В една студена зимна вечер, семейството открива и приютява малката Юри (Мио Сасаки). Тя има родители, които не се грижат за нея и не я обичат. В уюта, създаден от новото семейство, детето открива цял нов свят. До момента, в който нещата не се преобръщат изцяло...
„Джебчии“ интелигентно изследва семейството и странните взаимоотношения в него на фона на променящата се природа (природата е връзката с друг филм на режисьора - „Моята малка сестра“, 2014).
Заглавието повдига множество универсални въпроси. Кръвните връзки най-важното ли са за човека? Те ли определят отношенията и чувствата ни? Как хората могат да открият комфорт и в най-лошите икономически условия? Материално бедният ли е духовно богат? Кражбата лошо нещо ли е?
Очарователен и сърцераздирателен, този филм ще открадне сърцата ви. Той е поредното доказателство за таланта на Майстор Корееда. Тук всяка сцена е важна и докосва дълбоко най-тънките човешки струни. Образът на актрисата Андо Сакура в една от последните сцени остава ключов. Никога не съм си представяла, че тази жена може да ме разплаче. Тя е толкова стабилна и силна като присъствие, но в съвсем друг аспект. Факт е, че в „Джебчии“ постига това, без никакъв проблем. Играе ролята на най-добрата и загрижена майка, показваща неподозирана толпина и нежност на екрана. Макар да не го разкриват в думи, тези хора се оказват истинска семейство. Те вярват, че любовта е най-важната за отглеждането на децата. Въпреки обратите, на финала тя остава. Последният кадър е достатъчно красноречив в това отношение. Благодарение на него съм сигурна, че някъде напред в бъдещето, всички отново ще се съберат в онази малка къща. Сцена създава усещане за незавършеност, но всъщност е много показателна за чувствата и надеждите на всички герои.
Филмът е почит към паметта на Кирин Кики, която си отиде от нашия свят през есента на 2018г. Тя е актриса с неподражаеми умения и безспорен талант. Специална! Участието й в много от продукциите на Корееда е важно и ценно. Появата й тук не прави изключение. Омагьосваща е на екрана, макар и изтощена (снимките са правени през четирите сезона и затова изглежда сякаш се е състарила за отрицателно време). Остави ни ценно наследство. Поклон!
На пресконференцията в Кан, Кики-сан сподели, че не знае, защо е избрана за ролята на бабата. Истината е, че Корееда винаги й е имал доверие. Без нея не би успял да изрази реалната топлина и красота в отношенията между хората. Когато снимат сцената край морето, Кики съвсем спонтанно добавя 2 реплики, които не били включени в оригиналния сценарий. Тя поглежда към Андо Сакура и казва: „О! Колко си красива!“ Когато семейството скача сред вълните, бабата седи сама на плажа и прошепва: „Благодаря за всичко!“ Тези думи не са съществували в първоначалния сценарий, но придават смисъл и значение на въпросните сцени. Превръщат се в ключови фрази.
Възрастните изпълнители наистина се справят отлично, но какво да кажем за децата? За пореден път са подбрани прекрасно. Джо има същите големи очи като Юя Ягира (той все още си остава най-младият носител на наградата за мъжка роля в Кан!). Режисьорът притежава невероятен усет за избор на детските артисти. Показва, че може да работи отлично с младите като ги кара да разцъфнат на екрана и покажан най-доброто, на което са способни. Режисьорът им дава свобода да изразят себе си. В Япония децата често играят във филми и това им помага да бъдат спокойни и естествени. Още по-лесно е, когато цари магическа атмосфера. Всички артисти споделят, че е удоволствие да се работи с Корееда. Той е толкова спокоен. Разбира се с артистите, без думи.
Музиката е още един важен компонент за силното въздействие на творбата. Тя е дело на регендарния рок музикант Харуоми Хари Хосоно от Yellow Magic Orchestra (“Mezon de Himiko”, “Norvegian Wood”).
Гледайте! Филмът е бавен, съзерцателен, но много корееедовски, събиращ негови характерни елементи като интервюиране и недоизказаност.
Какво провокира журито на кинофестивала в Кан, за да връчи най-голямото отличие на „Джебчии“? След 6 участия на големия форум, седмата творба на Корееда (заснета, благодарение на 6 годишни усилия) най-сетне се окичва със Златна палма.
Кейт Бланшет, която тогава оглавява журито, споделя че всички са се влюбили във филма. Тъжен, топъл, забавен, прекрасен! Избрали са именно него, понеже той съчетава най-осезаемо качествата на голямото, стойностно кино.
"Джебчии" е част от програмата на София филм фест 2019!!!
Оставащи прожекции:
31.03.2019
ДОМ НА КИНОТО - 16.15 часа
28.03.2019
ОКИ ДОМ НА КУЛТУРАТА „ИСКЪР“ - 19.00 часа
Автор: Мария Симеонова
